Р Е Ш Е Н
И Е
№ 82 27.04.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на деветнадесети април две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 37 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.А.С.И.
от САК като пълномощник на Х.П.Р., ЕГН ********** *** обжалва решение №326/09.12.2022г.
по а.н.д.№890/2022г. по описа на РС – Дупница. Релевира касационните основания
по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с недоказано нарушение и нарушаване на процедурата по ЗАНН
поради липса на доказателства в съдържанието на АУАН, потвърждаващи нарушението.
Нарушението на процесуалните правила се свързва с неоснователно недопускане на
повторна експертиза поради основателно съмнение във верността на приетата такава.
Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
с.з. касаторката не се явява и не се представлява.
В
с.з. пълномощникът на ответния началник група КПДГПА – Кюстендил към ОДМВР –
Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на касаторката.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице
касационните основания за отмяна на въззивното решение, което намира за
правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №21-5310-000685/10.06.2021г. на началник група
КПДГПА – Кюстендил към ОДМВР – Кюстендил, с което на Х.П.Р. за нарушение на
чл.58, т.2 от ЗДвП на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20лв.
От
събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 23.05.2021г. около 10.35 часа в община Дупница по автомагистрала
Струма, км.56+160 в посока Кулата нарушителката при управление на лек автомобил
„Санг Йонг Рекстон“ с рег.***, собственост на А.К.спряла автомобила в лентата
за принудително спиране преди началото на тунел №1 „Блатино“ при пътна
маркировка тип М-15, забраняваща спирането на автомобили за престой върху
лентата. След това от посочената лента нарушителката като водач е предприела
маневра за включване в движението с пресичане на пътните ленти и с намерение да
извърши завой в обратна посока. При това свое действие същата ударила на около
40.40м преди началото на тунела с предната част на автомобила странично /косо/
в предната дясна и странична част движещият се направо и с превишена скорост в
същата посока лек автомобил „Ферари Ф8 Трибуто“ с рег.№*** с водач Т.Г. В
следствие на удара, лекият автомобил Ферари се отклонил в ляво от посоката си
на движение, влязъл в тръбата на тунела, завъртял се, блъснал се и спрял на
около 44.30м вътре в тръбата на тунела. ПТП-то е посетено от автопатрул в група
КПДГПА към ОДМВР – Кюстендил св.Н. и св.Т. и екип на ФСПМ – гр.Дупница.
Участниците в ПТП-то и техните спътници са без сериозни наранявания. На място
не е извършен оглед на местопроизшествието. Изготвен е снимков материал и е съставен
Констативен протокол за ПТП №1583688/23.05.2021г. Посредством приетата съдебна
автотехническа експертиза съдът е изяснил причините, механизма и резултата от
ПТП-то, включително поведението на водачите на автомобилите. Съдът е кредитирал
експертизата като обективна и достоверна, като по същият начин е приел и
показанията на разпитаните по делото полицейски служители и в голяма степен
показанията на другия водач – св.Т Г, с изключение на посочената от свидетеля
скорост на движение и ограничението на скоростта поради противоречие на
показанията в тази им част с данните от експертизата и съдържанието на справката
от ОПУ – гр.Кюстендил.
От
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правни изводи за компетентност
на актосъставителя и АНО, ясно обвинение в извършване на нарушението и неговата
доказаност. От обективна страна съдът е приел поведение на наказания водач по
извършване на маневра завой в обратна посока на автомагистралата преди тръбата
на тунела от забранена за спиране част от пътя, което противоречи на
императивната разпоредба на чл.58, т.2 от ЗДвП и се санкционира по нормата на
чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП поради нарушаване на правилата за използване на
пътното платно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена
опасност за движението. От субективна страна съдът е приел, че деянието е извършено
при пряк умисъл, т.к. деецът е правоспособен водач, съзнаващ противоправността
и обществената опасност на поведението, което е пряко мотивирано от желанието
да спести време и разходи по пътуване до следващия пътен възел, на който да
обърне посоката на движение и се върне в желаната посока към гр.Пловдив. Според
съда, наложеното наказание в минимален размер е справедливо при отчитане
допринасянето чрез съпричиняване на св.Т Г, който управлявал другия автомобил с
превишена скорост /управлението е със 125.24км/ч в момента на удара при
ограничение от 90км/ч/, т.к. ако управлението е било с разрешена скорост
водачът би могъл да предотврати ПТП-то чрез аварийно спиране или предприемане
на друга подходяща спасителна маневра, избягвайки контакт и сблъсък между двете
МПС-та. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил НП и е осъдил нарушителката да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт 412.10лв. разходи за приетата експертиза и 80лв. юрисконсултско
възнаграждение на ОДМВР – Кюстендил.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа на чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. Отказът на съда да назначи поисканата от пълномощника на нарушителката
тройна съдебна автотехническа експертиза не представлява нарушение на
процесуалните правила, т.к. събраните доказателства в своята съвкупност
изясняват фактите по случая и са достатъчни за формиране на правнозначим извод
относно законосъобразността на оспореното НП. Съдът е изпълнил задължението за
проверка на доказателствата по чл.107, ал.5 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
Събраните доказателства се включват в предмета на доказване по чл.102 от НПК и
в своята съвкупност установяват обективната истина по случая. Следователно,
липсва поведение на съда, довело до нарушаване на правото на защита на дееца по
см. на чл.15 от НПК.
Правилен
е извода на съда за спазена процедура за административно наказване по ЗАНН. Липсата
в съдържанието на АУАН на посочени доказателства по чл.42, ал.1, т.10 от ЗАНН не
представлява съществено нарушение на процедурата по ЗАНН, т.к. не огранича
правото на защита на дееца в съдебното производство по делото.
Правилен
е извода на съда за доказано съставомерно поведение на дееца по санкционната
разпоредба на чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Събраните доказателства установяват
качеството „водач“ на МПС на нарушителката по легалната дефиниция на §6, т.25
от ДР на ЗДвП. В деня и часа на нарушението Х.П.Р. е управлявала посочения в НП
автомобил, представляващ МПС, което е вид ППС по дефинициите на §6, т.10-12 от
ДР на ЗДвП. Това управление е в нарушение на правилото по чл.58, т.2 от ЗДвП за
използване на пътното платно, съдържащо забрана при движение по автомагистрала
водачът да завива в обратна посока. Показанията на св.Н., св.Т., св.Г. и св.К. установяват
предприето от нарушителката движение на автомобила по извършване на завиване в
обратната посока при мястото на удара в платното на движение на св.Г. на
автомагистралата. Макар и опосредени, показанията на св.Н. и св.Т. /контролни
органа/ отразяват обективно сложилата се фактическа обстановка по нарушението,
т.к. се основават на обясненията на двамата водачи непосредствено след ПТП-то и
тези обяснения са във връзка с приетата по делото автотехническа експертиза.
При разпита в съдебно заседание св.Г. потвърждава дадените от него обяснения непосредствено
след удара. Показанията не противоречат и на изготвения при посещението на
място протокол за ПТП, подписан от двамата водачи без възражения. Липсата на
извършен оглед на място не представлява съществено нарушение на процедурата по
административно наказване, т.к. всички останали данни са достатъчно на брой и
безпротиворечиво сочат за осъществената деятелност от нарушителката. Следователно,
събраните доказателства установяват движение на автомобила на дееца в нарушение
на правилото на чл.58, т.2 от ЗДвП. Доказателствата установяват и втория
съставомерен елемент от фактическия състав по чл.180, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП –
създадената непосредствена опасност за движението в резултат на нарушеното
правило за използване на пътното платно. Извършената от дееца забранена маневра
по завиване в обратна посока на движението по автомагистралата е създала
непосредствена опасност за движението, реализирана посредством причиненото ПТП.
Управлението на другия автомобил с превишена скорост, е допринесло за
осъщественото ПТП, но не може да изключи отговорността на дееца т.к. неговата
маневра е в основата на създадената непосредствена опасност за движението на
втория автомобил. Установеното съпричиняване от втория автомобил за ПТП-то правилно
е взето предвид от съда като релевантно обстоятелство при индивидуализация на
наказанието на дееца в неговия минимален размер по правилата по чл.27, ал.1-3
от ЗАНН.
При
условията на чл.221, ал.2, изр.второ от АПК касационният съд споделя мотивите
на районния съд относно субективната страна на деянието.
Правилна
е преценката на районния съд за немаловажен случай. Отсъстват предпоставките от
дефиницията по §1, т.4 от ДР на ЗАНН поради настъпилите вредни последици от
деянието – нанесените щети по двата автомобила.
Изложеното
определя като правилен извода на районния съд за законосъобразност на
оспореното НП. С оглед изхода от главния спор, районният съд правилно е
разрешил въпроса и за разноските, възлагайки в тежест на нарушителката
заплащането на сумата за експертизата и присъждайки в полза на ОДМВР –
Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение поради осъществената съдебна защита
от юрисконсулт.
Поради
изложеното, на основание чл.221, ал.2, изр.първо, пр.1 от АПК решението на
районния съд ще се остави в сила.
На
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторката дължи заплащане на ОДМВР -
Кюстендил на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ поради осъщественото в касационното
производство представителство от юрисконсулт.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №326/09.12.2022г.
по а.н.д. №890/2022г. по описа на РС – Дупница.
ОСЪЖДА Х.П.Р. /с посочени данни/ да заплати на ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.