Р Е
Ш Е Н
И Е № 109
гр.П., 30.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Поповският районен съд, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като
разгледа докладваното от с ъ д и я т
а АНД
№ 94 по описа а ПпРС за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на М.Д.М. ***, действащ чрез пълномощника
си адв.В.К. от САК, против НП № 19-0321-000751/18.09.
2019 г. на Началник група към ОДМВР Т., РУ П., с което са му наложени
административни наказания, както следва: 1./на осн.чл.179,ал.2,вр. с ал.1,т.5
от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и 2./на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба
в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
това, че „на 23.07.2019 г., в 17.00
ч., в Община П., на път II-51
км31+200, движещ се в посока към гр.П., управлява л.а.“БМВ“ с рег.№ А **** МР,
собственост на“ П. Т.“ООД гр.Б., като извършва следното: 1./Предприема маневра
изпреварване без да се е убедил, че при навлизане в лентата за насрещно
движение няма да създаде опасност за превозните средства движещи се по нея, а
именно т.а.“Мерцедес“ с рег.№ РР **** ВМ, собственост на С. Х. С. от гр.Р.,
който губи контрол над МПС, което управлява, напуска платното за движение и
настъпва ПТП с материални щети без пострадали лица; 2./ Водачът напуска
местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило ПТП“ – нарушения
по чл.42,ал.2,т.2 и по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП.
В подадената до съда подробно
мотивирана жалба се оспорва всяко едно от извършените нарушения, като се
излагат доводи относно допуснати многобройни съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. В с.з. жалбоподателят се явява лично,
представлява се от надлежно упълномощения защитник адв.К.,
който поддържа жалбата на заявените основания, ангажира допълнителни
доказателства, моли издаденото НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Ответникът по жалбата – РУ“Полиция“
към ОДМВР Т. редовно уведомен, не ангажира становище по жалбата, не изпраща
процесуален представител в с.з.
Районна прокуратура Т., ТО П.,
уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят М.Д.М. ***,
бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.12-14/
за категории „В“, „М“, „АМ“ и „В1“, с
правоспособност придобита през 2007 г. като до извършване на настоящите
нарушения бил санкциониран многократно
за други нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 23.07.2019 г.
жалбоподателят управлявал л.а.“БМВ“ с рег.№ А **** МР, собственост на „П. Т.“ООД,
като с него в л.а. бил и св.В. М.. Преди това двамата се намирали служебно в
района на гр.П. и след като приключили със ангажиментите си потеглили към гр.Б.
като се движели по път II-51.
Времето било слънчево, асфалтът сух. Около 17.00 ч., в Община П. на км31+20 от
път II-51,
в посока към гр.П. водачът на л.а. предприел
изпреварване на камион, след което се прибрал обратно в своята лента за
движение, а малко по-късно се разминал с т.а. “Мерцедес“ с рег.№ РР **** ВМ,
който се движел в обратната посока. Продължили по пътя си и се прибрали в гр.Б.,
като на 20.08.2019 г. жалбоподателят бил призован в РУП П., където полицай П.Б.
му обяснил, че е извършил неправилно изпреварване на 23.07.2019 г., с което е
причинил ПТП с материални щети. Обяснил също, че е издирен по данни на водача
на т.а., след което му съставил АУАН серия GA, № 10582 /приложен, л.7/, с
който ангажирал отговорността на М.М. за нарушения по
чл. 42,ал.2,т.2 и по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП. Нарушителят се запознал с
акта и го подписал с отбелязване, че има възражения, но не депозирал
допълнителни писмени такива в 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, след което
било издадено и атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000751/18.09.2019 г.
на Началник РУ П. към ОДМВР Т., връчено лично но 23.04.2020 г.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на показанията на изслушаните в с.з. актосъставител П.Б., св.И.И.,
св.В. М., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства,
като същата се оспорва от защитата на нарушителя.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Видно
от приложеният АУАН
серия GA,
№ 10582/20.08.2019 г., както и от показанията на полицейските служители Б. и И.
в с.з. става ясно, че настъпилото ПТП
на 23.07.2019 г., за което се претендира, че е провокирано от неправилна
маневра на жалбоподателя М.М. не е констатирано непосредствено
от полицейски служители, т.е. безспорно е, че посочените в акта полицаи не
са свидетели – очевидци. За подобна хипотеза законодателят императивно е
предвидил, че при липса на свидетели, които са присъствали при установяване на
нарушението, актът се съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО
ТОВА ИЗРИЧНО СЕ ОТБЕЛЯЗВА В НЕГО, съгласно чл.40,ал.3 от ЗАНН. В конкретният
случай нито едно от посочените две отделни императивни изисквания не е спазено,
тъй като свидетелят е само един – И.Д.И., както и не е отбелязано, че актът се
съставя именно по този ред. Липсата на втори свидетел по акта в случая
несъмнено представлява съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност
от външна страна на същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП.
Законодателното изискване актът да се състави в присъствието на двама други
свидетели е израз на основния принцип в административнонаказателното
процесуално право – публичността, т.е. констатираната нередовност на акта
поражда съмнение относно самоличността на нарушителя, извършването на деянието
и вината за това именно на този нарушител. В конкретният случай е налице
усложнена фактическа обстановка, като за правилното й изясняване е следвало да
бъдат посочени като свидетели-очевидци например лицето управлявало т.а.
„Мерцедес“ с рег.№ РР **** ВМ, респ. пътници от този автомобил; да бъдат снети
обяснения от тях; при възможност да бъде приложен снимков материал от
настъпилото ПТП. След като това не е сторено и дори полицейски патрул не е
посетил ПТП с материални щети, настоящата въззивна съдебна инстанция намира, че
е допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни правила, което
винаги съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като
прави същото изцяло незаконосъобразно. Спорните
обстоятелства във връзка с мястото и най-вече начина на извършване на
нарушенията, наред с липсата на свидетели-очевидци разколебават презумптивната
доказателствена сила, с която и съгласно чл.189,ал.2 от ЗДвП се ползва всеки
АУАН и водят до незаконосъобразност на издаденото НП, респ. до неговата отмяна.
Независимо от посоченото
по-горе процесуално нарушение, съдът намира, че извършването на вменените
нарушения по ЗДвП не е доказано и по необходимия за това убедителен начин. Основен и задължителен елемент от всеки АУАН, респ. всяко
НП е „описание на нарушението …
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават” [чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН], като така посоченото се
намира в пряка връзка с разпоредбата на чл.6 от ЗАНН даваща легална дефиниция
на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда
разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към установяване на
обективната действителност и участието на лицето, което се твърди, че е
извършило вмененото му нарушение. От установената в хода на съдебното
дирене фактическа обстановка съдът
приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че именно
жалбоподателят е извършил умишлено посочените нарушения. Съдът не споделя
начина и следваната от двамата полицейски служители процедура по ангажиране
отговорността на водача въз основа на косвени доказателства, тъй като същата
грубо противоречи на административно-процесуалните правила на ЗАНН и НПК.
Доказването на извършеното нарушение е основно задължение на АНО, т.е.
нарушителя никога не следва да доказва, че е невинен, респ. да доказва къде се
е намирал на 23.07.2019 г. около 17.00 ч. и дали точно тогава е управлявал МПС,
с което умишлено е извършил неправилна маневра и е причинил ПТП, от мястото на
което впоследствие е избягал. Ето защо, съдът прие, че АНО не се е съобразил и
със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,ал.4 от ЗАНН
детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост. Ако
бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на РУП Попово очевидно би
стигнал до съвсем други правни изводи за недоказаност на вината на посочения
като нарушител М.Д.М.. С оглед на изложеното и установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна жалбоподателят не
е извършил административните нарушения, за извършването на което е бил
санкциониран, поради което и издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото
изцяло основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски в размер на 700 лв. за адвокатско
възнаграждение, за заплащането на което е приложена фактура от 28.04.2020 г.
Макар и заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не е в минимален
размер, то доколкото ответника по жалбата не е направил възражение за
прекомерност по реда на чл.63,ал.4 от ЗАНН, съдът служебно не може да го
редуцира и да присъди по- нисък размер на разноските. Съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Според
легалното определение на § 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е
поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган. Административнонаказващ орган в случая е РУ „Полиция“
гр.П., който е от част от структурата на ОДМВР Т., поради което именно на ОДМВР
Т. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя М. разноските за
адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. /седемстотин лева/.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 19-0321-000751/18.09.2019 г. на
Началник РУ П. към ОД МВР Т., с което на М.Д.М.
*** („К. М.“) № *, вх.*, ет.*, ап.*, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.В.С.К. от САК, със съдебен адрес ***, за нарушения по
чл.42,ал.2,т.2 и по чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП са наложени административни
наказания, както следва: 1./на осн. чл.179,ал.2,вр. с ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба
в размер на 200 лв. и 2./на осн.чл.175,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за това, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На осн.чл.63,ал.3 от ЗАНН ОСЪЖДА ОД МВР Т. ДА
ЗАПЛАТИ на М.Д.М. *** („К. М.“) № *, вх.*, ет.*, ап.*,
ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.В.С.К.
от САК, със съдебен адрес ***, СУМАТА
700 лв. /седемстотин лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: