№ 515
гр. Търговище, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Й.а
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело №
20213530101829 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове за
съществуване на вземане, по реда на чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България твърди в исковата
си молба, че въз основа на заявление от него е издадена заповед № 663/28.09.2021 г. по
Ч.гр.д. № 1390/2021 г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника: К. С. Й. от с.
************************ да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж
рег.№ ********* чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище в гр. София сумите, както следва: 489.36 лв. – главница,
представляваща неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит
за покупка на стоки и услуги с № CREX-*********, сключен на 18.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 27.09.2021г. до
окончателното изплащане на задължението; 1.76 лв. - възнаградителна лихва за период
от 20.09.2020г. до 20.12.2020г.; 45.17 лв. – мораторна лихва от 20.10.2020г. до
16.09.2021г. Посочените обстоятелства, от които произтича вземането е: Неизпълнение на
парично задължение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки и услуги с №
CREX-*********, сключен на 18.06.2019г.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 във вр.- ал.1 от ГПК.
Ищецът основава вземането си на договор за кредит за покупка на стоки или услуги
с номер CREX-*********, сключен на 18.06.2019г. Договорът е сключен за закупуването на
стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца, обхващан периода сключване на договора
до 20.12.2020 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати на месечните
погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.
1
След сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения
начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на
кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор съставляващ плащане,
извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо
вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение
за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните погасителни вноски всяка в
размер на 123.52 лева Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е
определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на
плащанията. Месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора (чл. 2). Надбавката
(възнаградителна лихва) се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР.
На основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 123.52 лева, като в чл. 3 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер н; действащата законна лихва за
периода на забавата.
Кредитополучателят е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 20.09.2020 година, към която дата са били заплатени 14 броя
погасителни вноски.
На основание чл. 3 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска,
която в настоящия случай е 20.10.2020г, от която дата вземането е станало ликвидно и
изискуемо в целия му размер.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
вземането, както следва: 489.36 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично
задължение по договор за потребителски кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX-
*********, сключен на 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението на 27.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
1.76 лв. - възнаградителна лихва за период от 20.09.2020г. до 20.12.2020г.; 45.17 лв. –
мораторна лихва от 20.10.2020г. до 16.09.2021г.
В условие на евентуалност – в случай, че установителният иск бъде отхвърлен
поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК, предявява осъдителен иск за същите суми, който има
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от
исковата молба на ответника.
Редовно призован в открито заседание ищецът няма упълномощен процесуален
представител. Постъпила е писмена молба, с която поддържа положителните установителни
2
искове така, както са предявени и осъдителните искове, предявени в условие на
евентуалност.
Ответникът – К. С. Й., редовно уведомен за исковата молба по реда на чл.47 ал.1-5 от
ГПК. В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от
назначения по реда на чл.47 ал.6 ГПК и ЗПП особен процесуален представител на
ответника – адв.Г. Ц. от АК-Търговище, който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен. Основните възражения са следните:
-Не са приложени и по делото не са представени Общи условия към договорите за
потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница, съгласно изискването на
чл.11, ал.2 ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 ЗПК в такъв случай договорът за
потребителски кредит е недействителен.;
- Не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от
страните, а представеното по делото копие е с шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно
основание за недействителността на договора по чл.22 ЗПК.;
- Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за заем следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 (към закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на
разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само
годишен лихвен процент 18,78%. Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11,
ал.1, т.10 ЗПК също представлява самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.;
- В процесния договор са посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски,
но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните
вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои
вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата
главница не е достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11,
ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22
ЗПК за недействителност.
Редовно призован в открито заседание се яви назначения особен процесуален
представител, който поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 1390/2021г. по описа на РС-Търговище ищецът -
БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., е подал на 27.09.2021г. заявление за издаване на
3
заповед по чл.410 от ГПК против ответника/длъжника/ – К. С. Й. с настоящ адрес: с.
************************. Съдът е издал заповед № 663/28.09.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , с която разпоредил длъжникът да заплати: сумата
от 489.36 лв. – главница, представляваща неизпълнение на парично задължение по договор
за потребителски кредит за покупка на стоки и услуги с № CREX-*********, сключен на
18.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
27.09.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 1.76 лв. - възнаградителна
лихва за период от 20.09.2020г. до 20.12.2020г.; 45.17 лв. – мораторна лихва от
20.10.2020г. до 16.09.2021г. на осн. чл.410,ал.1,т.1 от ГПК, както и разноските по делото.
Посочено е в заповедта съобразно заявлението, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски кредит за
покупка на стоки и услуги с № CREX-*********, сключен на 18.06.2019г.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК, поради което и
съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си против ответника. Това определя и правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.
Безспорно се установи, че кредиторът - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А и
кредитополучателят- К. С. Й. са сключили договор за потребителски кредит № CREX-
********* на 18.06.2019г., като е посочено изрично, че е за финансирани стоки и услуги –
конкретно: Смартфон, марка HUAWEI, модел - P30 PRO, брой-1, обща цена : 1699 лв.,
както и услугата – застраховка Сигурност на плащанията, застрахователна декларация
CREX-*********, групова полица № 5/2008г., премия: 244.66 лв. Конкретните параметри
и условията по този договора са: обща цена на стоките 1699 лв.; първоначална вноска :
0.00 лв.; размер на кредита 1943.66 лв.; месечна погасителна вноска 123.52 лв.; брой
вноски /без вноски , платени в търговския обект/ - 18 бр.; обща стойност на плащанията /с
първоначалната вноска/ 2223.36 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ 18.78 %; лихвен
процент 17.33 %; такса ангажимент: 0.00. Във формата на договора е инкорпориран в
табличен вид погасителния план, в който са посочени: № на вноска; падежна дата; размер
на вноска и оставаща главница в лева. Падежът на месечната вноска е 20-о число на месеца
за периода от 20.07.2019г. до 20.12.2020г.
В чл.2 от условията по договора е записано, че месечните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с изплащане на надбавка, съставляваща
печалбата на кредитора, а по силата на чл.3 при забава на една или повече месечни
погасителни вноски се дължи обезщетение в размер на действаща законна лихва за периода
на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. По силата на чл.4 от условията по
договора, месечните погасителни вноски ще покриват компонентите на задължението в
последователност: разноски, лихва, главница. Нито в параметрите по договора, нито в
условията по договора не е посочено как е формиран този ГПР от 18.78 %, и лихвен
процент от 17.33 %. Изобщо не е посочено в договора и не е ясно този ГПР от 18.78 %
освен лихвата от 17.33 % какво още включва /1.4 %/ . Никъде не е посочено какви са
4
разноските или разходите по договора и включени ли са те в ГПР. Съгласно чл. 11 от
условията по договора, разходите, различни от посочените в поле „Обща цена на стоките“
сума и свързаните с посочената в съответното поле стока, разходите свързани с
изпълнението на задължения по настоящия договор са изцяло за сметка на
кредитополучателя и тяхната стойност се определя по действащата тарифа на съответния
доставчик на конкретната услуга.
В раздел „Удостоверявания“ от условията по договора, е уговорено, че с
подписването на този документ кредитополучателят потвърждава, че е запознат, разбира и
приема условията и параметрите на договора за потребителски паричен кредит, отпечатани
и/или попълнени на този документ. Записано е също, че кредитополучателят потвърждава,
че е получил екземпляр от договора за кредит и преддоговорна информация по ЗПК. Няма
спор, а и е очевидно, че договора за потребителски кредит е подписан от
кредитополучателя като клиент, като е подписана и всяка страница от условията по
договора.
Крайният падеж по погасителния план за погасяване на кредита – 20.12.2020г. е
настъпил още преди подаване на заявлението на 27.09.2021г. за издаване на заповед по
чл.410 от ГПК.
От представеното извлечение, актуално към 07.12.2021г. по кредит № CREX-
********* се установи, че кредитополучателят е погасил задълженията си и кредиторът
е получил плащания за периода от 20.07.2019г. до 27.11.2020г. в размер на общо 1732.24
лв., като е останала дължима сума за главница по кредит в размер на общо 489.36 лв. и за
лихва в размер на 1.76 лв.
Никъде, нито в параметрите, нито в условията по договора за потребителски кредит
№ CREX-********* не е уговорено, че месечната погасителна вноска включва и
изплащане на застрахователна премия. Не става ясно кои са страните по групова полица №
5/2008г. за услугата „Сигурност на плащанията“. Няма доказателства, че
кредитополучателят е поел задължение към кредитора по процесния договор за кредит
изобщо да заплаща застрахователна премия, независимо дали еднократно или на разсрочено
плащане като се включи към месечната погасителна вноска по кредита. В случай, че има
друг договор между кредитора и застраховател, то той не е сключен от кредитополучателя
и не сочен от ищеца като основание за възникване на задължение за ответника.
Предвид установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове
като главни искове и в условията на евентуалност, в случай че съда не уважи изцяло или
частично главните искове, са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове.
Ищецът обосновава исковете си с неизпълнено от ответника задължение по
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за потребителски кредит
CREX-********* от 18.06.2019г.
5
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит попада под уредбата
на ЗПК. В разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1-2 от ЗПК са изчерпателно изброени
задължителните реквизити на договора, като съобразно чл. 20 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-
чл.148 от Закона за защита на потребителите. В разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗПК е указано,
че договорът за потребителски кредит се сключва „по ясен и разбираем начин.“ С тази
норма в специалния закон кореспондира и разпоредбата в общия закон, като в чл.147 ал.1 от
ЗЗП е казано, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите трябва да бъдат
съставени „по ясен и недвусмислен начин“.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т. 2 от същата
разпоредба е указано, че "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
Видно от параметрите на процесния договор за кредит, в него е посочен размер на
кредита 1943.66 лв., който се явява сбор от общата цена на стоките 1699 лв. и премия по
групова полица № 5/2008г. за услуга „Сигурност на плащанията“ в размер на 244.66 лв.
/1943.66=1699 + 244.66/ т.е. тази застрахователна премия /по застрахователна полица и
т.нар. застрахователна декларация/. Съществува графа „Обща стойност на плащанията“ с
включена първоначална вноска /но тя е 0.00 лв.!/ в размер на 2223.36 лв. /18 бр.месечни
вноски х 123.52 лв. всяка =2223.36 лв./ По силата на чл.2 от условията по договора тази
сума-месечната вноска включва главница и възнаградителната лихва /надбавка,
съставляваща печалбата на кредитора/. Лихвеният процент е 17.33 % , докато годишния
процент на разходите е 18.78 % и не е ясно как е формиран и какво включва ГПР освен
лихвата /18.78 % - 17.33 % = 1.45 %/.
От формална страна е спазено изискването, посочен е ГПР като абсолютна стойност,
общата стойност /размер/ на кредита, но очевидно е, че сключването на договор за
застраховка на плащанията /“Сигурност на плащанията“/, като кредитополучателят е
6
включен със застрахователна декларация към вече съществуваща полица, е един вид условие
за сключване на потребителския договор, поради което ГПР следва да отчита и
предвидените плащания за дължимата застрахователна премия, които са включени в
месечната погасителна вноска. Очевидно е, че така посочения годишен процент на
разходите, не отчита цялата финансова тежест за длъжника, за да се приеме, че е налице
яснота у потребителя да прецени недвусмислено обхвата на цялото свое задължение,
съобразно чл. 10, ал. 1 ЗПК, поради което и стойностното изражение на посочения процент
на ГПР не покрива изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и преценка на равновесие
между правата на потребителя и задълженията на търговеца.
Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Такова е
и изискването на чл. 10, параграф 1, б.“ж“ от ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО: „…посочват се
всички допускания, използвани за изчисляването на този процент“.
Основното изискване, с оглед защита правата на потребителя, е договорът да е
сключен в писмена форма по ясен и разбираем начин. Клаузите на договора и съответните
конкретни данни относно неговото задължаване и елементи от плащанията, следва да бъдат
разписани по такъв действително ясен, разбираем и недвусмислен начин, че потребителят
да е във възможност да разбере икономическите последици от сключения договор още при
подписването му; да прецени обема на своето задължение, което да е в съответствие с
приетото в ДИРЕКТИВА 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г. относно договорите за потребителски кредити, и в частност чл. 10, параграф 2, във
връзка със съображение 31 от Директивата.
За клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат допълнителни
такси и плащания за различни услуги или за неизпълнение на различни главни или
акцесорни задължения по договора за кредит, като в т.ч. и плащания за застрахователни
премии, обосновано се счита, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят
императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или за резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Предвид
изложеното по-горе , съдът счита, че кредиторът е заобиколил изискванията на закона за
точно, ясно и недвусмислено посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника,
поради което и на това основание клаузите от договора, касаещи годишния процент на
разходите по кредита са нищожни. И тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК.
Предвид направените изводи и съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно
която когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
7
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
следва да се приеме, че ответникът дължи само и единствено неизплатената част от
главницата в размер от 489.36 лв., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК № 663/28.09.2021г. по Ч.гр.д. № 1390/2021г. по описа на РСТ, до който размер
предявеният установителен иск за главница е основателен и доказан и следва да се уважи,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.09.2021 год. С оглед изложеното
по-горе относно недействителността на договора за кредит и при приложение на
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съдът приема, че предявените установителни искове за
съществуване на вземания за следните суми: 1.76 лв. - възнаградителна лихва за период от
20.09.2020г. до 20.12.2020г.; 45.17 лв. – мораторна лихва от 20.10.2020г. до 16.09.2021г.
,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 663/28.09.2021г. по
Ч.гр.д. № 1390/2021г. по описа на РСТ, са неоснователни и следва да се отхвърлят, на осн.
чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.10 и сл. и чл. 22 ЗПК от ЗПК.
Досежно допустимост на осъдителните искове: С оглед служебното задължение на
съда да следи за съществуването и надлежното упражняване правото на иск в хода на цялото
производство, съдът приема, че предявените в условията на евентуалност осъдителни искове
против ответника за същите суми и на същото основание като предявените установителни
такива, са процесуално недопустими. Съображенията за това са следните: Съгласно
разясненията в т.11 б от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422 ГПК
не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК /за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска/ - поради
което и въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това,
въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се предяви чрез осъдителен
иск при условията на евентуалност, т.е. допустимо е предявяване на осъдителни искове в
условията на евентуалност, които, обаче, следва да почиват на различно основание. В
случая ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителни искове със същата
искова молба, но не е изложил други обстоятелства и не е посочил друго правно основание,
различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, което води до
тяхната недопустимост, доколкото при идентичност на основанията осъдителните искове са
лишени от правен интерес от предявяване в установителното производство по чл. 422 от
ГПК, тъй като кредиторът-ищец разполага с изпълнително основание и това е издадената в
негова полза заповед за изпълнение, която не е обезсилена и това е обстоятелство,
обуславящо оставянето без разглеждане на осъдителните искове и прекратяване на
производството по тях, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК .
Съдът следва да се произнесе по направените от страните разноски в заповедното и в
исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер
на общо 75 лв. , а в исковото производство в размер на общо 475 лв. /75 лв. –довнесена
държавна такса; 300 лв. – възнаграждение на назначен особен процесуален представител на
ответника и 100 лв. юрк.възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК/. С оглед изхода на спора
8
ответникът следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на
68.43 лв., а в исковото производство в размер на 433.43 лв., съразмерно уважената част от
иска, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н.А.М., против К.
С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *************************, чрез назначен
особен процесуален представител – адв. Г. Ц. от АК-Търговище, съдебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, кантора № 3, за сумата в размер на 489.36 лв.,
представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит CREX-
********* от 18.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.09.2021 год. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 663/28.09.2021г. по Ч.гр.д. № 1390/2021г. по описа на
РСТ, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване съществуване на вземане за следните суми:
1.76 лв. - възнаградителна лихва за период от 20.09.2020г. до 20.12.2020г.; 45.17 лв. –
мораторна лихва от 20.10.2020г. до 16.09.2021г. ,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 663/28.09.2021г. по Ч.гр.д. № 1390/2021г. по описа на
РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
*************************, чрез назначен особен процесуален представител – адв. Г. Ц.
от АК-Търговище, съдебен адрес: гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, кантора № 3,
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез
юрисконсулт Н.А.М., разноските в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1390/2021г. по
описа на РСТ в размер на 68.43 лв. и разноските в исковото производство по Гр.д. №
1829/2021г. по описа на РСТ в размер на 433.43 лв., съразмерно уважената част от иска, на
осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените в условие на евентуалност от „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к.
9
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д. , чрез юрисконсулт Н.А.М.,
против К. С. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *************************, чрез
назначен особен процесуален представител – адв. Г. Ц. от АК-Търговище, съдебен адрес:
гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх.Б, ет.1, кантора № 3, ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ за
заплащане на сумите, както следва: 1.76 лв. - възнаградителна лихва за период от
20.09.2020г. до 20.12.2020г.; 45.17 лв. – мораторна лихва от 20.10.2020г. до 16.09.2021г.,
по договор за потребителски кредит CREX-********* от 18.06.2019г. и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по тези искове, като недопустимо, на осн. чл. 130 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, а в прекратителната част – с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
10