РЕШЕНИЕ
№1579
гр. Пловдив, 13.09.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на седми март, през две хиляди двадесет и втората
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря Ваня
Петкова,
като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 4 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.186, ал.4 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на „ГЕ ИНВЕСТ 2021“ ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Арчарица“ ** против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-366-0377041 от 12.11.2021
г., издадена от и.д. Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК-222/03.12.2021 г. на Директор Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД “Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. С обжалваната заповед, издадена
на основание чл.186, ал.3 ЗДДС, е постановена принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект – автомивка, находящ се в гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № ***, стопанисван от дружеството-жалбоподател, както и
забрана за достъп до търговския обект за срок от четиринадесет дни на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се излага искане за отмяна на заповедта,
като се сочи, че същата е необоснована, незаконосъобразна и постановена при
съществено нарушение на андминистративнопроизводствените правила. Изложени са
мотиви, че ЗНПАМ не обезпечава изпълнение на посочените в нея цели, като
изводите, че същата има за цел предотвратяване на противоправно поведение на
жалбоподателя са необосновани, тъй като
не е обосновано съществуването на такава възможност нарушителят да извърши
друго нарушение. Сочи се, че наложената ПАМ засяга права и интереси в по-голяма
степен от необходимото, както и че неиздаването на наказателно постановление за
констатираното административно нарушение препятства възможността на
жалбоподателя по чл.187, ал.4 от ЗДДС. В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от упълномощената адв. Ч. и от управителя на дружеството, като се поддържа
жалбата и се излага становище за незаконосъобразност на ЗНПАМ предвид
неправилно установяване на фактическата обстановка от органите по приходите.
Претендират се разноски по представен списък. Представя се и писмена защита със становище по същество.
Ответникът по жалбата Началник отдел „Оперативни
дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, с представено писмено становище от
юрисконсулт А. и в съдебно заседание чрез процесуалния си представил
юрисконсулт П. излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваната
ЗНПАМ и моли жалбата да се остави без уважение като неоснователна, като
претендира юрисконсултско възнаграждение първоначално от 100 лева, а по-късно
такова от 500 лева.
В производството, надлежно уведомен за възможността да
встъпи в процеса, не е участвал прокурор.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства и
становищата на страните, намери следното:
Жалбата е депозирана в предвидения законов срок от
датата на връчване на решението, с което е отхвърлена като неоснователна
жалбата на дружеството при административното оспорване на ЗНПАМ. Жалбата изхожда
и от лице, за което обжалваният административен акт е неблагоприятен и за което
съответно съществува правен интерес от обжалването. Ето защо и съдът намира
жалбата за допустима.
Разгледана по същество жалбата на „Ге Инвест“ - 2021“
ЕООД се явява основателна.
На базата на събраните по делото писмени доказателства,
от фактическа страна съдът намери за установено следното:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект,
съставляващ автомивка, ведно с кафе-бар в гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ №
***. На длъжност „касиер“ в обекта към 2021 г. била назначена свидетелката А.Ц.,
която била на работа и на 05.11.2021 г. На посочената дата от страна на
инспектори по приходите към ЦУ на НАП Проданов
и Бонева била извършена проверка в обекта, за която бил съставен протокол с №
0377041/05.11.2021 г. Първоначално, преди органите по приходите да се
легитимират, била извършена покупка на напитки от кафе-бара, за което
свидетелката Ц. издала фискален касов бон от функциониращото в обекта фискално
устройство. След това инспектор по приходите Б. заявила искане за извършване на
услуга комплексно почистване /вътрешно и външно/ на лек автомобил, за което
заплатила стойността на услугата от 18 лева на свидетелката Ц.. Последната не
издала в момента на плащането фискална касова бележка от находящото се в обекта
фискално устройство. В момента, в който изпълнението на услугата било вече
започнало инспекторите по приходите се легитимирали, направили разпечатка от
КЛЕН / отчет контролна лента/ за датата на проверката, от която се установило,
че контролната покупка на стойност 18,00 лева не е регистрирана на фискалното
устройство. Била установена положителна касова разлика от 519,40 лева, като в
саморъчно попълнен от касиера Ц. въпросен лист, същата отбелязала, че не са
въвеждани оборотни средства в касата, нито в нея се съхраняват собствени или
чужди суми. За установеното при проверката нарушение, квалифицирано като такова
по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС била издадена и обжалваната
Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК – 366-0377041
от 12.11.2021 г., впоследствие оставена в сила с Решение ГДФК -222/03.12.2021
г. Като мотиви относно продължителността на определената принудителна
административна мярка се посочило в заповедта, че са взети предвид тежестта на
нарушението, неговите последици, местоположението на търговския обект – на
оживено и комуникативно място с интензивен поток от хора и автомобили,
работното време на обекта до 20,00 часа вечер и липсата на почивен ден, което
било възможност за реализиране на големи обороти, обявените цени на услугите по
почистване на автомобили, които ги превръщали в конкурентни и търсени с
множество потенциални клиенти, както и размера на установената положителна
касова разлика, включваща и сумата на неотчетената продажба, което съставлявало
индикация и за други нарушения, свързани с неиздаване на фискални касови
бележки. Заключено било, че всички посочени обстоятелства в своята съвкупност
навеждат на извод за поведение на проверяваното лице, което накърнява
съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй като не
позволява да бъдат проверени извършените от него продажби, което като последица
води до неправилното определяне на данъци. Посочено било, че за извършване на
промяна в организацията в обекта е необходим определен срок и при определянето
срока на ПАМ бил съобразен принципът на съразмерност, като приложеният срок на
мярката бил съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
От правна страна, на базата на събраните гласни и
писмените доказателства по делото и при така установените въз основа на тях
факти, съдът намира следното:
С оспорената
ЗНПАМ е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект,
нормативно предвидена в чл.186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС,
ПАМ по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна
възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. Обжалваната заповед е издадена от компетентен за това
административен орган, съгласно приложената към материалите по делото Заповед
за оправомощаване № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП,
съобразно която началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, каквато
длъжност изпълнява издателят на оспорената заповед, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект
по чл.186, ал.1 от ЗДДС, като ответникът по жалбата черпи своите правомощия и
директно по силата на закона - чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, във връзка с чл.186,
ал.3 от ЗДДС.
Оспореният административен акт е постановен в писмена
форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните
факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган
наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В разпоредителната част на акта се
съдържа информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на действие
и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно са
описани фактическите данни, въз основа на които е наложена административната
мярка с отразяване на информация и за дата, място на извършено нарушение, данни
за търговския обект. Допълнителни мотиви са изложени за продължителността на
срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.
От изложеното следва, че са изпълнени изискванията на
чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на
мотивиран административен акт. В тази насока и съдът не възприема като
основателни възраженията на жалбоподателя относно немотивираност на ЗНПАМ,
доколкото е видно от съдържанието на заповедта, че мотиви са изложени конкретно
и по отношение на срока на ПАМ, като освен това те не са формални, а са
достатъчно съобразени с конкретиката на случая.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
свързано с липсата на издадено наказателно постановление. Принудителната
административна мярка - запечатване на търговски обект, се налага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции (така чл.186, ал.1 от ЗДДС), т.е.
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, респ. свързаната с това забрана по чл.187, ал.1
от същия закон, имат самостоятелен характер и могат да бъдат прилагани
самостоятелно, независимо от налаганите административни наказания (независимо от това дали ще бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност по реда на ЗАНН) при
констатирано нарушение на фискалната дисциплина от вида на посочените в нормата
на чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, съставляващи основания за прилагането на
административната мярка, поради което и без значение е това дали дружеството,
респективно продавача в същото са наказани по административен ред или само предупредени.
Сиреч, преценката за законосъобразността на ЗНПАМ не е обвързана с процедурата
по издаване на наказателно постановление, като нормата на чл.187, ал.4 от ЗДДС
се отнася до изпълнението на мярката, а изпълнението
на оспорената заповед, както многократно е посочвал ВАС в своите актове, е
неотносимо към преценката за нейната законосъобразност.
По отношение на съответствието с материалноправните
разпоредби и целта на закона, съдът счита следното:
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б. “а“ от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл.187, ал.1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата
на чл.118, ал.1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез
издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
В конкретния случай
не се спори, че при получено преди легитимацията на служителите на приходната
администрация плащане на сумата от 18,00 лева за извършване на комплексно
почистване на автомобил, не е била издадена фискална касова бележка. В тази
насока, макар да е налице разминаване между свидетелските показания на
свидетелката Ц., които съдът кредитира макар и само отчасти предвид факта, че
същата е служител при жалбоподателя, но в тази им част няма основание да ги
счита за недостоверни, а именно досежно това, че заявената услуга и извършеното
за нея плащане са осъществени от жена, а от друга страна - отразеното в
протокола от извършената проверка, удостоверяващ осъществяване на контролната
покупка от мъж, съдът намира, че това обстоятелство се явява установено по
делото. В тази насока и предвид приложените копия от фискални касови бонове,
изведени от фискалното устройство на търговския обект от датата на проверката,
действително се установява, че в и около часа на посочената в протокола
контролна покупка – 13,07 ч. и до извеждане на съкратен отчет от ФУ в 14,04
часа, няма извършено
регистриране на продажбата на посочената услуга на стойност 18,00 лева. Такива
доказателства за изобщо осъществено регистриране на продажбата на услуга,
въпреки твърденията на свидетелката Ц. относно това, че била издала фискална
касова бележка след довършването на услугата, от страна на жалбоподателя не са
изобщо ангажирани. Впрочем, показанията на свидетелката относно това, че не е
издала фискална касова бележка, защото заплатената услуга още не е била довършена
и е било възможно клиентът да изрази неудовлетворение от услугата, или пък да
поръча допълнителни услуги, освен, че не звучат убедително, доколкото са твърде
неконкретни и не се основават на някакви въведени вътрешни правила за работа в
обекта, за каквито не са представени и убедителни доказателства, не обуславят и
извод за липса на дължимост изпълнението на задължението по чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/2006 г. на МФ. Съгласно
нормата на чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на
МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка
от ИАСУТД за всяка продажба на лицата: по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. Сиреч, издаването на фискалната касова бележка е задължително при
осъществено и прието плащане на услугата и същевременно не е задължително обусловено
от нейното довършване. Действително, налице е съдебна практика, обективирана в Решение №
4721/2021 г. на ВАС по адм. д. № 8587/2020 г., в което е прието, подобно на фактите и по настоящото дело, че инспектори по приходите са извършили други покупки, за които е
издаден съответния касов бон, но когато са се легитимирали пред бармана, за да констатират
неиздаване на касов бон за извършена услуга – измиване на кола, автомобилът им все още не бил довършен и по делото от показанията се установявало, че обичайната практика в
обекта е заплащането за извършената услуга да се осъществява след измиване на колата. Същевременно обаче, по това посочено съдебно решение, е
прието за установено и че изобщо фактическата обстановка по ЗНПАМ е оскъдна и не може да се
установи кое лице не е издало касов бон, на кое лице е платена твърдяната услуга и в кой точно момент
се е случило това. Подобна липса на конкретика
относно релевантните факти в случая не се установява, като, както се каза,
установено е осъществено приемане на плащане за услугата, поради което и е било
налице задължение продажбата на същата да бъде регистрирана по надлежния ред, а
именно чрез издаване на фискална касова бележка от находящото се в обекта и
работещо фискално устройство. В противен случай, ако, както твърди
свидетелката, налице са били утвърдени практики, или въведени правила
заплащането да става само след извършване на услугата, сиреч след приключване
почистването на автомобила, както и след приемането на услугата без забележки
от страна на клиента, то свидетелката не е следвало да приема изобщо плащането.
В тази насока и както се каза, показанията са твърде разпокъсани,
непоследователни и неконкретни, поради което и неубедителни и не се кредитират
от съда.
Предвид посоченото и в конкретния случай,
според съда, са били налице основанията
за издаване на оспорената ЗНПАМ, предвидени в разпоредбата на чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС, доколкото е било установено при извършената проверка от
органи по приходите нарушение от страна на дружеството-жалбоподател, изразило
се в неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред. В случая, не е бил оспорен от страна на
жалбоподателя протоколът от извършената проверка, който е удостоверил надлежно
неиздаването на фискална касова бележка по отношение на закупената при
контролната покупка услуга. Пред настоящия
съд, въпреки указаната доказателствена тежест, както се каза, констатациите на контролните органи не са били
оборени. Не е налице съмнение в тази насока по отношение наличието на
действително осъществено нарушение. Поведението
на дружеството категорично съставлява нарушение по чл.3, ал.1 от цитираната
Наредба Н-18/2006 г. на МФ и правилно е било определено като такова в
заповедта. При установено по съответния ред неспазване на задължението за
отчитане на продажби чрез издаване на касова бележка, в условията на обвързана
компетентност, за административния орган е съществувало задължението да наложи
на търговеца-нарушител посочената ПАМ – запечатване на обекта, където именно е
установено нарушението със забрана за достъп до него.
Вече, с оглед на всички факти и
обстоятелства по случая и при условията на оперативна самостоятелност, органът
определя и конкретния срок на мярката, който не може да надвишава 30 дни.
Съобразно с нормата на чл.169 от АПК актът му подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, който включва и преценката дали административният орган не е
упражнил превратно предоставеното му право на оперативна самостоятелност и
съответства ли взетото от него решение на целта на закона.
В
случая според съда при определяне на срока на ЗНПАМ административният орган не
е съобразил изцяло принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и
определеният срок на запечатването се явява несъответен и прекомерно голям. В тази насока, макар и правилно издателят на
заповедта да е стъпил при преценката си върху конкретни релевантни за същата
обстоятелства, то дадената на същите обстоятелства оценка се явява неточна. Действително,
местоположението на проверения търговски обект по установяване на нарушението е
на централно и атрактивно място в града, където принципно преминава значителен
поток от хора и
автомобили, атрактивните цени и работното
време на обекта през цялата седмица принципно предполагат възможност за
реализиране на големи обороти, но тези факти не обосновават задължително реализирането
на такива, най-малкото предвид факта, че на същия булевард има поне още пет
автомивки. В тази насока и потенциалната възможност от реализиране
на значителни обороти не може да обоснове извод за необходимост от по-голям
срок на запечатването. В случая правилно издателят на заповедта е обсъдил в
мотивите си относно срока на действие на ПАМ установената значителна положителна касова разлика,
в която е включен и размерът на неотчетената продажба. Сама по себе си обаче
констатираната касова разлика, както е отразено и в ЗНПАМ, може да се счита
само като индикация, но не и като доказателство относно извършването и на други
нарушения, свързани с неиздаването на фискални бележки, доколкото тя може да се
дължи и на други причини. В конкретния случай според съда показанията на
свидетелката Ц. относно това, че била оставила в касата свои лични парични
средства в размер около и над 500 лева, не могат да бъдат ценени като
достоверни, на първо място, предвид факта, че тя е отговорила отрицателно по
предоставения ѝ въпросен лист относно това дали съхранява в касата свои
лични суми, а на второ място - предвид факта, че свидетелката не е могла и да
конкретизира 500 лева ли, или сума над 500 лева и колко над този размер, е
оставила в касата на съхранение. Независимо от това, както се каза, наличието
на сериозна касова разлика не съставлява доказателство за извършването на друго
такова нарушение, а само може да се разглежда като съмнение за такова
нарушение, поради което и само въз основа на това обстоятелство не може да се заключава,
че поведението на проверяваното лице е накърнило съществено държавния интерес. Не
се твърди в ЗНПАМ и не са ангажирани доказателства дружеството да е извършвало
други такива нарушения. Нещо повече, в
случая се установява, че в деня на проверката са били издавани фискални бонове
от монтираното в обекта фискално устройство, включително и за осъществена от
извършилите проверката инспектори по приходите покупка на напитка, както и
видно от приложените копия от фискални бонове и за извършвани услуги по
измиване на автомобили. В тази насока би следвало да се има предвид, при
преценката относно тежестта на нарушението и доколко сериозно е засягането на държавния
интерес и фискалната политика от него, преди всичко размерът на неотчетената
продажба. Не става ясно в случая обаче, какви точно изводи е направил органът,
издал заповедта, съотнасяйки тази стойност към
стойността на предлаганите в обекта стоки, за да счете, че това е
обстоятелство, обуславящо конкретния размер на срока на мярката, като се има предвид, че се
касае до обект, в който, освен услуги по измиване на автомобили, се предлагат и
напитки, алкохол, пакетирани хранителни стоки и ароматизатори, което е
констатирано с протокола от извършената проверка, а така също и пакети за
почистване, които са отразени цени от 25 до 200 лева. В тази насока и предвид
установения при проверката диапазон в цените на предлаганите стоки и услуги,
стойността на неотчетената продажба от 18,00 лева не се явява такава, която да
е значителна. Освен това,
посочвайки факта, че конкретният срок на ПАМ зависи от тежестта на извършеното
нарушение, издателят на заповедта не е отчел действително невисоката степен на обществена опасност на това
конкретно нарушение именно с оглед стойността на неотчетената продажба, както и
съответно вредата, която се нанася на фиска. Посоченото в частта на заповедта „мотиви относно
продължителността на срока“ обстоятелство, че ако не се приложи ПАМ съществува
възможност от извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни и трудно поправими вреди, които пряко засягат интересите на
държавата, поради неотразяване на приходи, водещо до неправилно определяне на
дължимите налози, не е такова, което се отнася пряко до срока на определената
ПАМ, а касае необходимостта изобщо от прилагането ѝ. Същото се отнася и
до посочената цел – да се преустанови незаконосъобразната практика в обекта, което
се съотнася към общите цели на ПАМ. Впрочем, конкретно по отношение на този тип
нарушения по неиздаване на фискална касова бележка, при преценяването на
предвидените в чл.22 от ЗАНН цели на ПАМ се приема, че прилагането на мярката
запечатване и забрана достъп до търговския обект не
би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да
предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към
момента на констатирането му от приходните органи, както и не би могло и да предотврати бъдещи
административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската
дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за
фиска. В този смисъл е напр. Решение № 11607 от
16.11.2021 г. на ВАС по адм. д. **081/2021 г., или Решение №
998/2022 г. по адм. дело № 6524/2021 г. на ВАС, в които е прието, че подобна
ПАМ не е в съответствие с целите по чл.22 от ЗАНН. Връщайки се на анализа на
мотивите на издателя на заповедта относно срока на налагането на ПАМ, съдът намери
също така и че не може да се възприеме като основателен мотив относно срока на
мярката касателно конкретно установеното в случая нарушение необходимото време
за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. И това
е така, защото тук не се касае до установена липса на регистриран фискален
апарат, или необходимост от осъществяване на дистанционна връзка с НАП, или
въвеждане на конкретни промени при управлението на ФУ, свързани с начина на
отчитане на продажбите и/или нормативноустановеното съдържание на фискалните
касови бележки и пр., за реализацията на които изисквания е необходимо
действително по-голямо време. При това положение и съдът намира, че определеният в условията на оперативна самостоятелност срок от 14 дни за
запечатване на обекта, макар и такъв около средата на законоустановения
максимален срок, не съответства на тежестта на конкретното нарушение и постигането на целите, предвидени в чл.22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, поради което е
незаконосъобразно постановен като несъобразен с принципа
за съразмерност по чл.6 от АПК. В тази насока и съдът намира, че съобразно с конкретно установените факти следва да
бъде прието, че и значително по-кратък срок от определения би бил съответен, както на
характера и тежестта на нарушението, така и на поставената цел за преустановяване
на незаконосъобразното поведение на търговеца, свързано с неизпълнение на
нормативно задължение за регистриране на продажби, чрез въвеждане на
организация в обекта, недопускаща подобно незаконосъобразно поведение. Затова и
като съобрази, че продължителността на административната мярка следва да бъде
разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството, на което тя се налага и охраната на
обществените отношения, касаещи данъчното облагане, съдът прие, че преследваната легитимна цел е осъществима и при
продължителност на срока на ПАМ от седем дни, който би бил съответен и на принципа за съразмерност и в тази връзка би изпълнил целта на закона, доколкото с оглед и на вида и
характера на обекта, в който е установено нарушението, наложената мярка иначе
би засегнала законните права и интереси на адресата ѝ в значително по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Тъй като при определяне на срока на мярката в рамките на предвидените от закона
минимум и максимум административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, то съгласно чл.169 от АПК, в този
случай съдът проверява освен дали административният
орган е разполагал с оперативна самостоятелност, също така и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административния акт, без законът
да предоставя на съда правомощие за произнасяне
вместо органа, а именно като измени аддминистративния акт и
определи по-кратък срок на наложената ПАМ, което произтича и от нормите на
чл.83, ал.2 от АПК, чл.129, ал.2 и чл.145, ал.1 от АПК. При това положение и ако
установи, че срокът е
определен в нарушение на принципа по чл.6 от АПК, както
е в случая, то независимо от установеността на нарушението, за което се налага
определяне на ПАМ, съдът следва да отмени акта
изцяло. В тази насока е
налице и трайна съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Решение №
11465/18 г. по адм. дело № 3490/2018 г., Решение № 9579/2020 г. по адм. дело **051/2020
г., Решение № 6469/2020 г. по адм. дело № 1421/2020 г., Решение № 9501/2020 г.,
по адм. дело № 2526/2020 г. и редица др.
При това положение и с оглед направеното искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски, налице са основанията по чл.143, ал.1 от АПК за
присъждане на заплатената държавна такса от 50 лева и разноски за
възнаграждение на един адвокат. В случая
е представен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането в
брой на адвокатско възнаграждение от 600 лева. Съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението
е 500 лв. Предвид посоченото и с оглед факта, че
по делото, макар и само в едно заседание, но това, по което е даден ход по същество
и освен това е проведен разпит на свидетел, е взел участие адвокат, който е
представлявал жалбоподателя и че от него е изготвена и представена писмена
защита, съдът не намира за основателно възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед характера на делото и
извършената по него работа от упълномощения адвокат.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ГЕ ИНВЕСТ 2021“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-366-0377041 от 12.11.2021 г., издадена от и.д. Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение №
ГДФК-222/03.12.2021 г. на Директор Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД “Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите гр. София да заплати на „ГЕ ИНВЕСТ 2021“ ЕООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул.“Арчарица“ ** сумата от 50 лв.
/петдесет лева/, направени разноски за държавна такса по делото и сумата от 600
лв. /шестстотин лева/, съставляваща направените разноски за възнаграждение на
един адвокат.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: