Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261494 Година 18.05.2021 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд XIII граждански
състав
На двадесет и първи
април две хиляди и двадесет
и първа година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14773
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по иск за делба във фазата на извършването ѝ.
С влязло в сила Решение № 2410 от 14.07.2020 г., постановено по гр. дело
№ 14773/2019 г. по описа на ХІІІ граждански състав, е допуснато извършването на
съдебна делба на съсобствен недвижим имот, а именно: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***,
находящ се в с. Б., олщ. Р., П.от *** по ПУП на с. Б., одобрен със Заповед
№123/1978 г., с площ за целия имот от 547 кв.м., идентичен със стар парцел ***
от кв. ***от обезсилен регулационен план на с. Б., ведно е построената в имота
ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 38 кв.м., при граници и съседи на
имота: улица, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, ПРИ КВОТИ: 3/4(три четвърти) идеални
части за Й.Г.Ш. и 1/4(една
четвърт) идеални части за С.Г.К..
Съдът, след преценка на събраните
в хода на производството доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност
намира за установено следното:
I.По
извършване на делбата:
От страните не са представени надлежни писмени
доказателства – одобрен инвестиционен проект по смисъла на чл.203 от ЗУТ, за разделяне на допуснатия до делба недвижим имот на отделни самостоятелни
обекти на правото на собственост, поради което следва да се приеме, че той е неподеляем.
Същото се установява и от заключениоето на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза.
По делото е приета за разглеждане
претенция за възлагане на допуснатия до делба имот от съделителя Й.Г.Ш. на
основание чл.349 ал.2 от ГПК.
Съгласно чл. 349 ал.2 от ГПК, ако
неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на
наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да
бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят
с друг имот или с пари. Право на възлагане по чл. 349 ал.2 ГПК, има само
сънаследник, т.е. само лице, което е придобило идеална част от имота по
наследство и то в хипотезата, при която съсобствеността е възникнала от
наследяване. Придобилият по силата на сделка идеална част от жилище няма
основание да го получи чрез възлагане от съда по реда на чл. 349 ал.2 ГПК/чл.288, ал.3 ГПК/отм./-Р 257/2001г.,І ГО,Бюлетин бр.4/2001г. При наличие на
т.нар. смесена съсобственост извършването на делбата по реда на чл.349 ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо - т.8 от ТР №1/2004г., т.е. при
съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт,
възлагането по чл.349 ал.2 ГПК/чл.288,ал.3 ГПК/отм./ е недопустимо и делбата
следва да бъде извършена чрез изнасяне на неподеляемия жилищен имот на публична
продан по реда на чл. 348 ГПК/чл.288,ал.1 ГПК/отм./. Съображенията за подобно
тълкуване са, че тази претенция е противопоставима само на сънаследник, но не и
на лице, което е придобило правото на собственост върху своя дял на основание,
различно от наследяване.
Видно
от доказателствата по делото идеалните части от имота предмет на делба е
придобит от Й.Ш. в резултат на наследяване и правна сделка, което изключва
приложимостта на посочената хипотеза.
Ето
защо и с оглед установената неподеляемост, имотът следва да бъдат изнесен на
публична продан, като получените суми бъдат разделени по равно между страните съобразно
квотите им.
По отношение оценката на допуснатия до делба
недвижим имот, съдът е приел заключение по допусната съдебно-техническа
експертиза на вещото лице И.Г., с което е дадена пазарна стойност на процесния
имот в размер на 45 770,00 лева.
Определената
пазарна цена на имота съобразно заключението на вещото лице, следва да се има
предвид с оглед определяне на държавната такса по делото и съгласно чл. 355,
изр. първо от ГПК, съделителите следва да заплатят съобразно стойността на дяловете си държавна такса в размер на 4% по сметка на
ПРС, или Й.Г.Ш. – 1 373,10 лева, а С.Г.К.
– 457,70 лева.
По претенцията по сметки с правно основание
чл. 31 ал.2 от ЗС:
Съделителят С. Г. К. е предявила претенция по сметки против ответника Й.Г.Ш. за сумата от 431,70 лева /след изменение на исковата претенция по чл.214 от ГПК/ , представляваща
обезщетение за собствените й 1/4 ид. ч. от имота, от ползване на коитото е
лишена, за периода от датата на връчване на поканата по чл.31 ал.2 от ГПК – 09.01.2020
г. до датата на съдебното заседание - 19.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска до окончателното й изплащане.
Ответникът по претенцията Й.Г.Ш. е оспорила претенцията по основание и по размер.
Правото на обезщетение срещу ползването
на собствената на ищеца част от процесния
имот произтича от чл. 31, ал. 2 ЗС и общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
За да е налице основание за
определяне на дължимо обезщетение, следва да са налице всички предпоставки на
чл. 31, ал. 2 ЗС - ползване, лишаване от ползване и писмено поискване.
Съгласно Тълкувателно
решение №7/2012 г. на ВКС, задължението за заплащане на обезщетение от страна
на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения
от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл.31
ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което
законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.
По делото поканата е била връчена на Й.Ш.
на 09.01.2020 г. /л.36 от делото/, с отговора на исковата молба депозиран от С.К.
по делото.
Съдът е приел заключение на вещото лице В.Р.
от 01.03.2021 г., с което вещото лице е посочило, че размера на наема за 1/4
ид. ч. от имота за периода 09.01.2020 г. до 19.01.2021 г. е в размер на 431,70 лева.
Видно от показанията на св. Л. Д. К., която
живее на съпружески начала със *** на С.К., в показанията си пред съда заявява,
че С. не може да влиза в имота защото не я допускат в него. Твърди, че в имота
живеела сестрата на С. - Й. с двамата си сина, снаха и внучето й.Твърди, че С.
няколко пъти се опитвала да влезе в имота, но не била допускана от големия син
на Й., който е казвал Г.. Твърди, че С. нямала ключ от имота. Твърди, че преди
години била изгонена от имота с полиция. Отишла в с. Б., където се намирал
имота и влязла да си набере череши, тай като смятала, че също има право да го
ползва както и сестра й. Твърди, че била там когато С. я изкарала полиция от
имота с белезници. Твърди, че от 11 години живеела в дома на С. и вечно имали разправии за тази къща.
От
показанията на св. Д. К. А., съседка на
имота, се установява, че познава двете сестри С. и Й.. Твърди, че докато м. на
двете сестри била жива, била виждала С. да идва в имота. Но след смъртта й С.
не идвала.
С оглед показанията на двамата
св., се установи, че С.К. няма достъп до имота след смъртта на своята м..
Ответникът на претенцията не можа да обори твърдението на ищеца, че същата не е
допускана да ползва процесния имот.
Ето защо, съдът намира, че
следва да уважи претенцията по сметки, като осъди Й.Г.Ш. да заплати на С.Г.К., сумата от 431,70 лева, представляваща обезщетение за
лишаването й от ползване на 1/4 ид. ч. от имота
за периода 09.01.2020 г. до 19.01.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ІV.
По отношение на разноските:
Съделителят Й.Ш. е претендирал разноски при
приключване на производството и е представил списък по чл.80 от ГПК, като с
оглед на това съдът намира следното:
Производството по съдебна делба е особено исково производство, съдържащо
отклонения от общия исков процес, с оглед прекратяване на съсобствеността,
както и всички отношения между съсобствениците, свързани с нея.
Систематичното място на нормата на чл.355 ГПК, а именно в глава Двадесет
и девета „съдебна делба” ГПК, я прави специална спрямо общите норми на
гражданския процес, регламентиращи присъждането на сторените в исковия процес
разноски. Разноските при делбеното производство се присъждат върху размера на
признатите дялове. До този извод се достига при тълкуване правилото на
чл. 355 ГПК, както и постановките на Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС, според
което разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия
дял на съделителите в прекратената общност, когато са направени по
необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни въпроси - съобразно с
общите правила за възлагане на разноските. Възприетият в ППВС № 7/1973 г., т.
9, принцип за възлагане на разноските, е последователно възприеман и
детайлизиран в практиката на ВКС.
Съгласно Определение № 4 по ч. гр. д. № 542/10 г., II г. о. на ВКС
съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното
производство онези разноски по призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и
възнаграждение за последните, както и по извършването на оглед и други
съдопроизводствени действия, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат. При наличие на спор относно правата на съделителите, респ. оспорване
на самия факт на съществуване на съсобствеността, както и при спор относно
способа, по който следва да бъде извършена делбата във втората фаза на
производството, както и по присъединените искове в делбеното производство и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения,
приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията по
приложението на процесуалния закон, дадени в т. 9 на Постановление № 7/1973 г.
на Пленума на ВС. (в този смисъл виж и определение № 252 по ч. гр. д. №
2024/2014 г., I г.о. на ВКС).
Доколкото в настоящото делбено производство, в първата фаза по допускане на делбата не е налице присъединен иск, спор относно правата на съделителите, респ. оспорване на самия факт на
съществуване на съсобствеността, съдът намира,
че на съделителите
в тази фаза на
произвовдството не се дължат разноски и следва
да остави направеното искане без
уважение.
По отношение на разноските претендирани във
втора фаза на съдебна делба, налице е спор относно способа за извършване на
делбата, като съдът е оставил без уважение искането на съделителя Й.Ш. за възлагане на допуснатия до делба имот по чл.349
ал.2 от ГПК, а е постановил имотът да бъде изнесен на публична продан и е
уважил претенцията по сметки на съделителя С.К. по чл.31 ал.1 от ГПК в
претендирания размер.
Ето защо съдът
намира, че следва да осъди Й.Ш. да заплати на С.К. направени във втора фаза на делбата разноски съгласно
списък по чл.80 от ГПК в размер на 650,00 лева, от които 50,00 лева за
възнаграждение на вещо лице и 600,00 лева за адвокатско възнаграждение на един
адвокат.
Следва
да бъде осъден съделителят Й.Ш., да заплати по сметка на ПРС, държавна такса
върху уважената претенция по сметки на съделителя С.К., в размер на 50,00 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ал.1 от ГПК следният недвижим
имот: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***,
находящ се в с. Б., общ. Р., обл. П. от *** по ПУП на с. Б., одобрен със
Заповед №123/1978 г., с площ за целия имот от 547 кв.м., идентичен със стар
парцел *** от кв. ***от обезсилен регулационен план на с. Б., ведно е
построената в имота ЕДНОЕТАЖНА ПАЯНТОВА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 38 кв.м., при
граници и съседи на имота: улица, УПИ ***, УПИ ***и УПИ ***, ПРИ КВОТИ: 3/4(три четвърти) идеални части за Й.Г.Ш. и 1/4(една четвърт) идеални части за С.Г.К., при първоначална цена 45 770,00 лева, като след проданта сумите се разпределят както
следва: 3/4(три четвърти) идеални части за Й.Г.Ш. и 1/4(една четвърт) идеални части за С.Г.К..
ОСЪЖДА Й.Г.Ш. ЕГН **********, с
адрес: ***, П. обл., ул."Х.Б." ***, със съдебен адрес:***, ***, чрез
адвокат Т.Д.,
да заплати държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета
на съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер
на 1 373,10(хиляда триста
седемдесет и три лева и 10 ст.) лева.
ОСЪЖДА С.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, П. обл., ул.“ ***, чрез адв. В.К., да заплати
държавна такса 4% по сметка на ПРС, в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт, върху стойността на дяловете си в делбения имот, в размер на 457,70(четиристотин петдесет и седем лева и
70 ст.) лева.
ОСЪЖДА на основание чл.30
ал.2 от ЗС, Й.Г.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, П. обл. ул."Х.Б."
***, със съдебен адрес:***, ***, чрез адвокат Т.Д., да заплати С.Г.К. ЕГН **********, с адрес: ***, П. обл. ул.“ ***, чрез адв. В.К.,
сумата от 431,70(четиристотин тридесет и един лева и 70 ст.)лева, представляваща обезщетение за лишаването й от
ползване на 1/4 ид. ч. от имота за периода от 09.01.2020 г. до 19.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА Й.Г.Ш. ЕГН **********, с адрес: ***, П. обл. ул. "Х. Б." ***, със съдебен адрес:***,
***, чрез адвокат Т.Д., да заплати по сметка на ПРС, в
полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху иска с правно
основание чл.30 ал.2 от ЗС, в размер на 50,00(петдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от съобщаване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.