Решение по дело №1078/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260119
Дата: 22 октомври 2020 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Весела Калчева Спасова
Дело: 20192330101078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

                                        Р Е Ш Е Н И Е № 260119/22.10.2020г.

 

                                  гр. Ямбол, 22.10.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

с участието на секретаря Й. П. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело № 1078/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от Г.И.К. *** срещу В. ф. *** -с.Б., обл.Я., в която ищецът твърди, че е работил като ***при ответника за периода 2013 г. - 28.07.2018 г., а именно като *** в ***. Давал е непрекъснати дежурства. Освен основното задължение да дава наряд, ответникът му е възлагал и други задачи, които не са влизали в задълженията на ищеца като *** които е следвало да бъдат изпълнявани след сдаване на наряд или в полагащите му се почивни дни след наряд в дните през седмицата, без събота и неделя и празничните дни. Тези задачи са поставяли преките командири с устни заповеди или с бележки на табло. През отоплителния сезон всяка година на ищеца е нареждано да снабдява караулните помещения с дърва и нафта и за периода 23.03.2016 г. – 31.03.2018 г. има 52 ч. извънреден труд. За периода 01.04.2016 г.-28.07.2018 г. е положил 28 часа извънреден труд за косене на трева. Участвал е през 2017 г. в копаене на канал и неговото зариване по време на отпуска, в почивни дни след наряд -32 ч. Участвал е в общ строй на 30.07.2018 г. с продължителност 20 мин. за връчване на заповедта за освобождаване от работа. При участие в стрелби и полагане на изпит в дни след наряд или в почивни дни за периода 2016 г. – 2018 г. е положил извънреден труд от 72 ч. При провеждане на общовойскова подготовка за периода 21.03.2016 г.– 28.07.2018 г. по заповед на *** е отработил 8- часов работен ден. Извънреден труд е положен и при сдаване на имуществото, което се води по щат на лицето, в три работни дни в периода 23.07.2018 г.28.07.2018 г. с продължителност на труда общо от 24 ч. Въз основа на горното се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата общо от 1060 лв., както и лихва за забава в размер 270 лв. за период от датите на полагане на извънредния труд, посочени поотделно за всяка от дейностите, до депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва от подаването й до окончателното плащане и направените по делото разноски.

В хода на делото искът се поддържа.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил исковете като неоснователни, както е направил възраженията за тяхната недопустимост поради наличие на висящо гр.д.№ *** г. между същите страни за извънреден труд. Твърди се, че работодателят на ищеца не му е възлагал изпълнение на дейности, различни от задълженията, произтичащи от длъжностната характеристика. В процесния период ответникът е разпоредил на ищеца със 159 заповеди изпълнението на 159 дежурства. Разпределението на служебното време, компенсацията или почивката са разпоредени с писмени заповеди на *** – 38 класифицирани заповеди и 2 некласифицирани и те не включват полагане на извънреден труд. Ищецът не е подавал рапорти за изпълнение на описаните в исковата молба дейности. Не отговаря на истината твърдението на ищеца за участието му в стрелби и общовойскова подготовка в дните за компенсация на удълженото служебно време при дежурство. Тридневният период за сдаване на имущество след запознаване на ищеца със заповедта за прекратяване на договора за военна служба е служебно време, за което му е заплатено възнаграждение. Ищецът не е сред определените със заповед на *** служебни лица за получаване и разходване на твърдите горива. Иска се отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение през процесния период, прекратено със  Заповед № *** от 23.07.2018 г. на *** на ВФ ***, с която ищецът  е освободен от военна служба и зачислен в запаса, считано от 28.07.2018 г. Със заповедта е определен тридневният срок за сдаване от уведомяването на лицето.

 В Длъжностна характеристика за длъжността „***“, връчена на 04.12.2014 г. на ищеца, са изброени функционалните задължения за мирно и военно време: основни задължения в 15 т., изпълнявани под формата на дежурства, между които в т.2 определените в Устава за войскова служба на ВС на РБ; т.3 -изпълняване на денонощен наряд, т.5 -задачи по почистване и поддържане на районите и обектите на ВФ, т.13-умение за боравене със стрелково оръжие и допълнителни задачи: т.1-„при възникване на необходимост в интерес на службата могат да му се възлагат допълнителни задачи“, т.2 –„да поддържа ред и чистота на работното място".

Видно от Удостоверение изх. № *** г., издадено от началник на щаба на ВФ, на ищеца са били назначавани дежурства по дати, с определена продължителност на дежурствата, като са посочени и дните, в които ще се компенсира с намалено служебно работно време. Изброени са заповедите, издадени в периода 18.03.2016 г. 11.07.2018 г. относно 24 часови дежурства, започващи от 10 ч. на единия ден и завършващи в 10 ч. на следващия ден. Според извлечение от книга за вписване на ППС влезли/излезли от района на ВФ ***, ищецът с личното му МПС е излязъл на датите, посочени в исковата молба за положен извънреден труд чрез носене на дърва, съответно косене на трева- 30.01.2017 г., 28.09.2017 г., 28.12.2017 г., преди 10 ч., а на 18.10.2017 г.-в 10,00 ч. Първите две и последната дати са посочени в удостоверението като такива, на които изтича дежурството му–в 10 ч.

Представени са заповеди на *** на ВФ от 09.03.2017 г. и от 14.03.2017 г. относно отразяване на ежедневна дейност в базата, в които са определени датите на междуседмичната почивка на ищеца -10,11 и 14.03.2017 г.. Съгласно приложените рапорти, ищецът е ползвал платен годишен отпуск за следните периоди 19.06.2018 г.– 20.06.2018 г., 15.05.2017 г.31.05.2017 г. и 20.04.2016 г. 30.04.2016 г.

Ответникът е представил Заповед на *** на ВФ ****** г. относно осигуряване на отоплението през периода 01.11.2015 г. 15.04.2016 г., Заповед*** относно осигуряване на отоплението за периода 01.11.2016 г. – 15.04.2017 г. и Заповед*** г. относно осигуряване на отоплението за периода 01.11.2017 г.– 15.04.2018 г. Определени са материално-отговорни лица за получаване  и разходване на твърдите горива, отговорници за работата на отоплителните уреди, както и лицата, които да извършат нарязването на дървата за отопление. Между изброените лица не фигурира името на ищеца.

Свид. Д. – работил във в. ф. от 2012 г. до 06.2013 г., след чието напускане ищецът е продължил да работи там- дава показания, че караулните и патрулните помещения са се отоплявали с твърдо гориво, зареждано от охранителната рота след нарядите по заповед от прекия началник на ротата и неговите заместници. Носенето на дърва в отоплителния сезон е извършвано по един – два пъти на месец. През м. октомври и ноември е започвал отоплителния сезон.  Имало е случаи военнослужещите да косят трева като тяхно задължение-през март и април, и септември,  да пръскат с препарати. Това е правено след нарядите, за да не ги викат да идват допълнително. Стрелби са се провеждали минимум 3 – 4 пъти в годината. Полаган е изпит, не само по огнева подготовка, общовойскова. Правено е, когато не са на дежурство, т.е. във време за почивка. Участието в общ строй е задължително за всички, които не са на дежурство - когато се назначават нови  военнослужащи, както по повод на официални празници, на поздравителни адреси, когато някой се уволнява. Свидетелят знае от ищеца, че през 2017 година се е копаел канал през зимата, заради което му е отказал да му отиде на гости по това време- февруари или март. Сдаването на имуществото по принцип става в работно време.

Свид. И. –*** на поделение ***- с.Б. от 22.11.2015 г. до 18.02.2019 г.- е разпределял служебното време във формированието, което не е делегирал на друго лице. Сочи, че освен с писмена заповед не е възлагал устно на ищеца никакви задачи. Отоплителният период е от 01.11. до 01.04., съгласно писмена заповед. Патрулните помещения се отопляват с локално парно, а караулното се отоплява с печка на твърдо гориво. Начинът на отопление и лицата, които отговарят за отоплителните уреди са указани в писмена заповед. Във формированието има материално отговорно лице /МОЛ/ на съответните обекти, което отговаря за снабдяването с дърва- за получаването им от склада и пренасянето до помещенията. В самото помещение се поставят от този, който го ползва. Косенето на трева във формированието се извършва с косачки, които се прикачат към трактори, както и ръчни моторни косачки. Ръчни коси няма. Съответните инструменти и оръдия на труда са зачислени на конкретни лица. За изправността на „ВиК“ мрежата отговоря *** по логистика. ***, назначен в поделението, следи за състоянието на мрежата. Ремонтите се извършват от отделение и служба, която специално се грижи за ремонтите в поделението. За по – големи ремонти се прави обществена поръчка, изпълнявани от външен изпълнител. Службата „Логистика“ организира изпълнението на дейностите, които са под неин надзор. *** на „Логистиката“ е възможно да е накарал ищеца да товари дърва за отопление на караулното и патрулното помещения. Свидетелят сочи, че поделението е разпределено на райони и ОХД- ротата би трябвало да има район, за който да се грижи и да го коси. За копаенето на канал, ако може да се извърши със собствени средства, не се наема  външен изпълнител. За стрелбите, за да се качи военнослужещият в 9.00 часа в автобуса за стрелбите, преди това трябва да си вземе оръжието, през което време няма други задължения. Взима си патрони, мешка, каска заедно с оръжието. Това прави между 8.00 часа, когато започва работно време, до 9.00 часа. След свършване на стрелбите сдава тези вещи- до към 16.00 часа, рядко приключват по-късно.

За общовойсковата подготовка на военнослужещите, стратегията във ВФ е военнослужещият поне 3- 4 пъти в годината да ходи на стрелби, като се полагат и изпити след това. Физическата подготовка на военнослужещите  включва коремни преси, бягане и други физически упражнения и изпита за всеки един човек приключва за около час. Изпити има по огнева подготовка, общовойскова подготовка-по устави на българската армия и други регламентиращи изпълнението на служебните задължения документи, физическа подготовка и ядрена и химическа подготовка. Това са дейности, които трябва се да изпълняват от всеки войник и има изпити веднъж годишно.

Представени са на вещите лица Заповед от м.07.2016 г. на *** на ВФ ***  за провеждане на стрелби със стрелково оръжие на ГУЦ – П. на 08.07.2016 г., ведно с Протокол с нечетливи на копието дати и номера за проведен инструктаж за спазване на мерките за безопасност при боравене със стрелково оръжие, подписан и от ищеца, Заповед от 24.11.2016 г. на *** на ВФ *** за провеждане на стрелби на УЦ П. на 25.11.2016 г., ведно с Протокол за проведен инструктаж от последната дата, съдържащ и името на ищеца, Заповед от 24.11.2016 г. на *** на ВФ *** за провеждане на изпит по огнева подготовка на 10.11.2017 г., ведно с Протокол от последната дата, съдържащ подпис и на ищеца. Съгласно заповедите стрелбите започват в 10 ч. на полигона, тръгва се за с.П. в 9 ч., а преди това се извършва инструктаж. Представени са и заповеди за провеждане на изпит за оценка на физическата годност на военнослужещите от 29.09.2916 г., 15.09.2017 г., 31.08.2018 г., с които са определени  няколко дати за провеждане на изпитите.

В заключенията на вещите лица по счетоводните експертизи Й. К. и А. Т. се сочи, чe според предоставените им заповеди на ***за организиране и провеждане на изпит за оценка на физическата годност на военнослужещите от ВФ *** с вписани редовни и резервни дати за провеждане на тези изпити, заедно с протоколи за участие, подписани от ищеца, при провеждане на годишния изпит за оценка на физическата годност на военнослужещите за 2016 г. същият е вписан в протокола под ***, а за 2017 г. под***, с нанесени оценки и резултат. За 2018 г. Г.К. не е положил годишен изпит за оценка на физическата годност, тъй като вече е бил освободен от длъжност. Изпитите се провеждат във времето от 09.30 часа до 15.30 часа, в период на продължителност от 6 часа, на основание заповеди на *** на ВФ през есенния сезон на всяка календарна година. В. л. Т. пояснява в с.з., че ищецът сам е избирал в кои дни от предоставените няколко дати от *** да се включи във войсковата подготовка. Заявява в с.з., че  не може да посочи на кои дати се е явил ищецът. Сочи в заключението, че съгласно Устава за войсковата служба на ВС на Република България *** има задължения за провеждане най-малко веднъж в месеца на строеви преглед на в. ф.. В заключението се сочи, че експертизата не може да установи точно колко пъти ищецът е участвал в общ строй (войскови преглед), но в разговор с *** е било съобщено, че е участвал след уволнението си, за да бъде направено изпращане поради пенсионирането му от военослужещите. Вещото лице е извършило проверка наКнигата за отчитане на часовете за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивните дни и в дните на официални празници", водена във ВФ ***. В нея са отразени 8 часа за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата в дните на официални празници - на 24.05.2018 г. Тези извънредни часове са изплатени на ищеца на основание ведомост с № *** г. - на обща стойност от 35 лв. Въз основа на анализ на предоставените му Постови ведомости", чрез които се отчитат реално дадените дежурства на Г.И.К., съгласно издадените заповеди на *** на ВФ-*** за процесния период, вещото лице Т. прави извод в допълнителното заключение, че посочените в исковата молба дати на претендираните дейности, а именно - носене на дърва и нафта, косене на трева и копаене на канал, участие в общ строй на поделението, участие в стрелби, сдаване на имущество и провеждане на обща войскова подготовка, са в дните след полаганите 24 часови дежурства. На база предоставените на експертизата Заповеди за носене на дежурства при ВФ-***, издадени от *** на поделението (съгласно изискванията на Наредба*** г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници) в посочените в тях дни за компенсация с намалено служебно време в рамките на месечната продължителност на служебното време попада само претендираното копаене на канал на 09.03.2017 г. и на 14.03.2017 г., за което възнаграждението за извънредния труд за твърдените от ищеца общо 16 часа е 83.76 лева, а законната лихва - 16.86 лева. При разговор с командира, на вещото лице Т. е заявено, че много служители са участвали в копаенето на канал, вкл.  ищецът, но не си спомня датата. Вещото лице се е запознало със заповедите за стрелби и сочи, че не са извършвани на датите за компенсация на ищеца. Според заключението на Й. К. се е явил на три от организираните стрелби, с положен негов подпис за това. Не са предоставени на експерта данни за точните дни и месеци на участието му в изпити по войскова подготовка. Относно трите дни засдаванепри справката се е установило, че на ищеца е начислено и заплатено трудовото възнаграждение (както сочат и в.л. Й. К. и С. Д.).

Съдът не обсъжда оспорените от страните заключения на в.л. К. и Д. относно стойностите на претендирания извънреден труд и показанията на св. Д. относно извършваните от него самия дейности в поделението като ирелевантни за спора.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ вр. чл. 143 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.  

Неоснователни са възраженията за недопустимост на ответника, тъй като гр.д.№ *** г. на ЯРС има различен предмет от настоящото – за извънреден труд при изпълнение на задължението за извършване на охранителната дейност по време на 24 часовите дежурства, чиято реална продължителност според ищеца е била 26.30 часа, като претендира 2 ч. и 30 минути извънреден труд при дежурство.

Съгласно чл. 214, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ на военнослужещите се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време.

Легално определение на понятието „извънреден труд” се съдържа в чл.143 от КТ: това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд по правило е забранен. Това съдържание на понятието следва да важи и за служебните правоотношения.

В Решение № *** г. по гр.д.№ ***г. на IV г.о. на ВКС, постановено по чл.290 от ГПК, се сочи, че понятията, употребени в чл. 214, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194 от ЗОВСРБ и в Наредба*** г.- превишаване на общата продължителност на служебното време“, „извън установеното служебно време“ и „над общата продължителност на служебното време, са с идентично съдържание с терминаизвънреден труд, т.е. на военнослужещия се дължи възнаграждение за извънреден труд.

В тежест на ищеца е да докаже с пълно доказване твърдените в исковата молба факти, съобразно чл. 154 ал.1 от ГПК.

Съдът счита, че не е проведено такова доказване.

Писмени доказателства са налице относно участието във физическа подготовка, стрелби и изпити, а относно останалите дейности са налице частични данни в гласните доказателства и сведенията, предоставени устно на вещото лице Т..

Показанията на св. Д. относно обичайните дейности в поделението касаят период от време, когато същият е бил на работа във ВФ, който обаче е далеч преди процесния. Свид. И. сочи, че охранителната рота би трябвало да коси трева в определения й район, а на ищеца е възможно да е било наредено от прекия *** да носи дърва. Действително, както твърди ответникът, съгласно длъжностната характеристика ищецът е имал задължения по почистване и поддържане на районите и обектите на ВФ. Освен това е визирано, че при възникване на необходимост в интерес на службата могат да му се възлагат допълнителни задачи.

На вещото лице *** е заявил, че е имало дейност по изкопаване на канал от военнослужещи, в потвърждение на показанията на св. Д., че ищецът му е отказал да отиде на гости заради участие в нея.

Тези данни обаче са недостатъчни, за да се установи, кога са извършени описаните дейности, с каква продължителност и дали е било по време, когато ищецът е следвало да почива. Вещото лице е установило само, че две от посочените в исковата молба дати попадат във времето за компенсация с намалено служебно време, но дали на тези дати точно е извършена твърдяната от ищеца дейност и с твърдяната продължителност, не е установено. Направените от вещите лица изчисления, както те изрично заявяват, са изцяло въз основа на претендираното по исковата молба.

Освен това според извлечението от книга за вписване на ППС влезли/излезли от района на ВФ ***, ищецът с личното си МПС на четири дати, посочени в исковата молба за положен извънреден труд чрез носене на дърва, съответно косене на трева, е излязъл от ВФ преди или точно в 10 ч., когато изтича дежурството му. Т.е. установено е противното на твърдението му, че е останал на тези дати сред дежурство за да изпълнява други задачи.

Също така не е установено на кои точно дати ищецът е участвал в общовойсковата подготовка. Даден му е бил избор между няколко възможни дати, определени със съответната заповед на *** на ВФ, т.е. не може да се приеме, че му е било наредено да извърши дейността по време на дължимата му се почивка.

Не е установено да е участвал в общ строй по време на служебното му правоотношение. По устни сведения на командира, дадени на вещото лице, Г. К. е присъствал само на организирания след уволнението му общ строй, за да му бъде направено изпращане от състава на ВФ. Не може да се квалифицира това като изпълнение на трудова функция, още повече по време, когато ищецът вече не е на работа във формированието. Ако счита, че по това време е извършил действия, които са довели до неоснователно обогатяване на ответника от неговия труд, би била налице друга претенция, различна от предявената по настоящото дело.

Относно стрелбите вещите лица сочат участие на ищеца в три такива мероприятия, а не както се претендира с исковата молба –четири пъти на година по 8 часа. Реално експертите са запознати с протоколите за инструктаж преди стрелбите, т.е. не е установено конкретно участието в самите стрелби или в изпити. В.л. Т. обаче дава заключение, че датите на трите мероприятия не съвпадат с дните за компенсация, определени със заповедите на командира по чл. 19 от Наредба № *** г. за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите, неговото отчитане извън нормалната му продължителност и определяне на допълнителното възнаграждение за изпълнение на възложени задължения над общата продължителност на служебното време и за изпълнение на службата през почивни дни и в дните на официални празници. С оглед началото на стрелбите (10 ч.), определеното един час по-рано време за тръгване към полигона и времето за предварителния инструктаж, не може да се приеме, че всичко това се е осъществило непосредствено след дежурството на ищеца, което по заповед завършва в 10 ч.

Установено е също, че трите дни за сдаване на имуществото, определени в заповедта за уволнение, са служебно време, за което на ищеца е начислено и изплатено възнаграждение. Прекратяването на служебното правоотношение е настъпило след това.

Поради това съдът не може да направи извод, че за претендирания период след приключване на установените дежурства, ищецът е изпълнявалвъзложени задачи извън установеното работно време“. На същия съгласно експертизите е изплатено възнаграждение за положен извънреден труд, отчетен от работодателя.

Поради това искът за заплащането на възнаграждение за извънреден труд е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен заедно с акцесорната претенция за лихви.

Искането за присъждане на направените от ответника разноски по чл. 78 ал.3 вр. ал.8 от ГПК следва да се уважи, като юрисконсултското възнаграждение се определи на 100 лв., съгласно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК.

     Ето защо ЯРС

                                       

                                                    Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.И.К., ЕГН ********** *** против В. Ф. ***- с.Б. искове – да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 1060 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд: за пренасяне на дърва и нафта в периода 23.03.2016 г. – 31.03.2018 г., за косене на трева в периода 01.04.2016 г.-28.07.2018 г., за копаене на канал и неговото зариване през 2017 г., за частие в общ строй на 30.07.2018 г., за участие в стрелби и полагане на изпит в периода 2016 г. – 2018 г., за участие в общовойскова подготовка за периода 21.03.2016 г.– 28.07.2018 г., за сдаване на поверено имущество в периода 23.07.2018 г.28.07.2018 г., както и сумата от 270 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от датите на полагане на извънредния труд до 18.03.2019 г. като неоснователни.

ОСЪЖДА Г.И.К. да заплати на В. ф. *** -с.Б. направените по делото разноски в размер 200 лв.

Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от датата на връчването му, пред ЯОС.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: