Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 545 / 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 421/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.208
и сл. от АПК.
Касаторът Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, е
оспорил решение № 26000/05.01.2021г. по АНД № 223/2020г. по описа на Районен
съд Поморие, в частта в която е отменено наказателно постановление № 02-157/07.10.2020г.
на началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море“ – Бургас към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури. С наказателното постановление в обжалваната част на М.С.Р. за
нарушение на чл.32, ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), на
основание чл.70, ал.1 от същия закон е наложена глоба в размер на 1500 лв.
Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска то да бъде
отменено в обжалваната част, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното
постановление в същата част. Претендира разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител. Депозира писмени бележки.
Ответникът по касация М.С.Р., оспорва касационната жалба.
Счита решението на Районен съд – Поморие за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение
предлага да бъде отменено.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
М.С.Р. е наказан за това, че на 23.04.2020г. в 11.15 часа на
р.Ахелойска, намираща се на надморска височина до 500м, в района на къмпинг
„Ахелой“, община Поморие, при GPS координати № 42о38,559`\Е027о38,530`
извършвал любителски риболов с помощта на един брой въдица, поставена в работно
положение, потопена във водата на реката, по време на забрана за улов на риба и
други водни организми през размножителния период, наложена със заповед № РД
09-350/15.04.2020г., Приложение 1, на министъра на земеделието, храните и
горите. Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.32,
ал.1 от ЗРА.
Съгласно чл.32, ал.1 от ЗРА във водните обекти по чл. 3, ал.
1, т. 1 и 2 се забранява уловът на риба и други водни организми през периода на
тяхното размножаване съгласно Приложение № 1.
Съгласно чл.70, ал.1 от ЗРА който лови риба и други водни
организми в период на забраната по чл.30, ал.3, т.1, ал.4 и 5 и чл.32, ал.1, се
наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че при описване на фактическата обстановка в АУАН и НП липсва индивидуализация
коя точно забрана е нарушена и по отношение на кой вид риба и е отменил наказателното
постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Наведените
в касационната жалба възражения са неоснователни.
Правилни
са изводите на районния съд, че в АУАН и наказателното постановление е
допуснато нарушение на правилата, регламентирани в ЗАНН.
Административнонаказващият орган е приел, че лицето привлечено към
административнонаказателна отговорност, с действията си, описани в постановлението,
е нарушило чл.32, ал.1 от ЗРА и на основание чл.70, ал.1 от същия закон му
наложил глоба, в размер на 1500 лв. Тук следва да се подчертае, че именно тази
част от решението се обжалва, с която наказателното постановлеине е отменено,
доколкото в самото наказателно постановление са описани две нарушения и са
наложени две санкции за тях.
Както
беше цитиран по-горе чл.32, ал.1 от ЗРА забранява улова на риба и други водни
организми през периода на тяхното размножаване, препращайки към Приложение № 1
от същия закон. Според това приложение сроковете, през които водните организми
се размножават, са разделени на четири групи. Първите две – според сезона, през
който се извършва размножаването, като именно при тях всеки срок е дефиниран
според вида риби. Следващата група са други водни организми, различни от рибите
и четвъртата група са според рибностопански обекти в зависимост от
надморската височина. Критерият, който е използван в тази последна група, е
надморската височина, на която се намира съответният рибностопански обект. От
описанието на нарушението в процесния случай, в което присъстват точни
координати и ориентировъчна надморска височина, може да се предположи, че
наказващият орган е приложил именно тези критерии за определяне на
размножителния период, през който е забранен уловът на риба и други водни
организми. При посочване на нарушената норма обаче е допуснат съществен пропуск
- органът е посочил само чл.32, ал.1 от ЗРА, а това е бланкетна норма, която
препраща към Приложение № 1. Ако горното предположение на съда е вярно, то
нарушената норма е чл.32, ал.1 във вр. буква „Г“, т.18, от Приложение №1,
където са регламентирани сроковете, през които е забранен уловът на риба и
други водни организми във водни обекти, намиращи се до 500 м надморска
височина. Вместо да посочи това, наказващият орган се е позовал на
административен акт, издаден от министъра на земеделието и храните – заповед №
РД 09-350/15.04.2020г., която регламентира случаите визирани в чл.32, ал.4 от
ЗРА, неотносими към описаните в НП факти, доколкото като нарушена е посочена
нормата на чл.32, ал.1, а не ал.4 от ЗРА и по този начин допълнително е объркал
квалифицирането на деянието.
След
като не е посочил правилно и изчерпателно нарушената норма, наказващият орган е
нарушил правото на защита на наказаното лице, от което произтичат и
твърденията, свързани с непосочване на вида риба, по повод на която е извършван
риболовът, възприети очевидно и от районния съд. Това объркване не позволява
привлеченото към отговорност лице ефективно да организира защитата си. Няма
нужда наказващият орган да посочва вида на рибата или водния организъм, който
се риболовува, още повече, че в случая няма уловена риба и това може да доведе
до спекулиране с целта на улова. В конкретния случай вероятно наказващият орган
е имал предвид именно хипезите на буква „Г“ от Приложение № 1, но в нарушение
на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН не ги е посочил изрично в НП и затова правилен е
крайният извод на районния съд, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело и донарушаване на правото на защита на
наказаното лице.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26000 от 05.01.2021г. постановено по
АНД № 223/2020г. на Районен съд – Поморие, в частта с която е отменено наказателно
постановление № 02-157/07.10.2020г. на началник отдел „Рибарство и контрол –
Черно море“ – Бургас към Главно дирекция „Рибарство и контрол“ при ИАРА, с която
на М.С.Р. за нарушение на чл.32, ал.1 от ЗРА, на основание чл.70, ал.1 от същия
закон е наложена глоба в размер на 1500 лв.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: