Р Е Ш Е Н И Е № 458
10.04.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
- VII –ми
граждански състав
На
07.03.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС
ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 152 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК
Образувано
по въззивна жалба подадена от Г.И.Т.,
ЕГН ********** и В.Т.Ч., ЕГН **********,
чрез пълномощника им адв. Е.П.
, против Решение №3377 от 11.10.2018г., постановено по гр.д. № 6292/2017
г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХХІІ гр.с., с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя искове за осъждане на С.Б.П., ЕГН **********, да
заплати на всеки един от тях
сумата от 5000 лв. ,
представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и неспокойствие, причинени в резултат
на извършено от ответника в нарушение на ветеринарномедицинските
стандарти на 08.01.2017г. в клиника
„Провет“ цезарово сечение на собствения им миниатюрен бултериер Го Го Шадоус К.
/наричан „К.“/, довело до смъртта на две мъртвородени кученца на 14.01.2017 г.
, сумата от 6 865.64 лв. – обезщетение за пропуснати ползи в размер на ½
от продажната цена на двете мъртвородени кученца от порода миниатюрен бултериер
на 14.01.2017 г., сумата от 130 лв. – претърпяна загуба за извършен преглед и
диагностициране на заболяване от д-р К. Т. в Частен психиатричен кабинет
„Антистигма-АСМП-ИП" ЕООД, гр. Пазарджик, а на Г.И.Т., ЕГН ********** и
сумата от 460 евро – претърпяна загуба за заплатена генетична
идентификация и проверка на произход на мъртвородените кученца порода
миниатюрен бултериер на 14.01.2017 г.
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост
на първоинстанционното решение, като
се настоява за отмяната му и постановяване на ново решение, с което
предявените искове бъдат уважени с
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна по жалбата- С.Б.П., чрез
пълномощника си по делото адв.К.-Б. , в писмен отговор на същата и в съдебно
заседание, моли обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на
сторените по делото разноски.
Третото лице- помагач на страната на ответника- ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********,
поддържа, че решението е правилно , не
страда от релевираните във въззивната жалба пороци и моли да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК
и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр.
първо от ГПК въззивният съд намери, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл. 269, изр.2 от ГПК като инстанция по същество въззивният съд следва да се произнесе
по съществуващия между страните правен спор.
Пловдивският районен съд е бил сезиран с обективно и субективно
кумулативно съединени искове по чл.45,ал.1 от ЗЗД , предявени от Г.И.Т. и В.Т.Ч.
срещу С.Б.П..
В исковата си молба ищците са изложили
съображения,че са собственици на куче
порода „Миниатюрен бултериер“ , наричано „К.“, на което на 08.01.2017г. в
Клиника „Провет“ ООД е извършено оперативно родоразрешение (цезарово
сечение) от лекарски екип , с главен опериращ ответника д-р С.П., при
което са изродени 6 броя кученце.При извършения на следващия ден лекарски преглед било установено, че кучето „К.“ е в добро състояние, липсвало е
повишаване на телесната му температура. На 14.01.2017г. „К.“ в домашни условия родила
две мъртви кученца. Твърдят,че
отглеждат кучето „К.“ от 2012г. с голяма любов и привързаност, а
кученцата от тази порода са изключително
скъпи и достигат пазарна цена до 3500
евро. Сочат,че ищецът В.Ч., който бил очевидец на раждането на двете мъртви
кученца , постоянно мислил за случилото се , започнал да спи неспокойно,
загубил апетит, повръщал непрекъснато,
станал неспокоен, не желае да се среща с близки и познати. След като
разказал на ищцата Т. за случилото се и
тя станала много подтисната и вече нищо
не й доставяло удоволствие.Затворила се в себе си ,заспивала трудно, нямала
апетит , постоянно мислила за случилото се, поради което ищци потърсили
психиатрична помощ. Тъй като кучето е член на тяхното семейство , ищците се страхуват за здравето на „К.“ и много се
притеснявали да не й се случи нещо, скърбят за неговите болки не по-малко.
Ищците твърдят, че смъртта на двете кученца на 14.01.2017г. била поради
противоправното поведение на д-р С.П. , който не е извършил професионалната си
дейност по-определените стандарти, нарушил е кодекса за добра
ветиринарномедицинска практика и професионална етика на БВС.Така мотивирани са
отправили искане до съда за осъждане на ответника да заплати на всеки един от
тях сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страдание и
неспокойствие, посттравматично стресово разстройство със смесена тревожно-депресивна реакция
, сумата от 6 865.64 лв. – обезщетение за пропуснати
ползи в размер на ½ от продажната цена на двете мъртвородени кученца
порода миниатюрен бултериер , сумата от
130 лв. – претърпени загуби за извършен преглед и диагностициране на
заболяване в Частен Психиатричен кабинет „Антистигма- АСМП-ИП" ЕООД, които
вреди са в причинно-следствена връзка с извършеното в нарушение на
ветеринарномедицинските стандарти от д-р С.Б.П. на 08.01.2017 г. цезарово
сечение на миниатюрния бултериер „К.“, при която операция
ответникът оставил две кученца в утробата на майката и не бил използвал „ултра
контрахиращ препарат“, което довело до
мъртвото им раждане на *** г.Претендира се законна лихва от дата на
искова молба – 27.04.2017 г. до окончателното изплащане върху всяка главница ,
както и направените по делото разноски.
В писмения си отговор
ответникът оспорва предявените искове и
моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Оспорва фактическите обстоятелства
и твърдения на ищците за извършени неправомерни действия, за които да носи
отговорност, и от които да са настъпили вреди за ищците и в претендираните с исковата молба размери. Поддържа ,че операция е била прецизно
извършена в съответствие с медицинските норми и правил. Касаело се до настъпило
„торзио“ в края на маточния рог по време на бременността и
липсвало механизъм, чрез който по време на самата операция лекарят да се
установи наличие и на други плодове в утробата на майката. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищците, тъй като същите не били спазили изискуемите медицински
правила и норми за проследяване на бременността, при които прегледи на
животното можело да се установи броя на плодовете в утробата му. Според ответникът извършването на генетична експертиза на
всички родени кучета не било необходимо, като не можело да се приеме и за
сигурно събитие, че новородените ще оцелеят и ще бъдат продадени.Ответникът
поддържа,че нито едно от предходно
родените от „К.“ седем кученца не било продадено, като при тази порода се
наблюдава висока смъртност.Ответникът твърди,че
ищците се занимавали с развъдна дейност,
отглеждали много кучета с търговска цел, следователно сочените от тях
страдания не били в такава висока степен и интензитет.
Третото лице помагач на
страната на ответника също оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като
неоснователни. Оспорва наличието на
противоправно деяния от страна на
ответника, от което да са причинени вреди на ищците и в претендираните с исковата
молба размери. Твърди , че родените кученца не отговарят на изискванията на
Български киноложки клуб английски бултериери и на Българска републиканска
федерация по кинология, като по делото не са ангажирани доказателства дали и при какви условия и цени е щяла да се осъществи евентуалната им бъдеща продажба.Твърдят, че ищците са собственици на
развъдник „Териган“ за кучета от породата миниатюрен бултериер, развиват
търговска дейност и реализират печалба от продажбата им.Животните представляват
движими вещи и ищците като търговци по
смисъла на ТЗ не са легитимирани да претендират заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Липсва спор, респ. наведени
в жалбата оплаквания относно установената въз основа на приетите доказателства
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, според която ищците са собственици на развъдник „Териган“ за
миниатюрен бултериер и на кучето от тази порода Го Го Шадоус К. , наричано „К.“,
на което на 08.01.2017г. в Клиника
„Провет“ ООД е извършено оперативно родоразрешение (цезарово
сечение) от лекарски екип , с главен опериращ д-р С.П., при което са
изродени 6 броя кученце.След раждането кучето „К.“ е било в добро състояние,
липсвало е повишаване на телесната му температура , констатирано и след
извършения на следващия ден лекарски преглед. На 14.01.2017г. по естествен начин и в домашни условия „К.“ е родила две мъртви кученца, нормално оформени, без следи от разлагания, които са били живи няколко часа преди да бъдат
изхвърлени от матката й. Основната причина за раждането им мъртви е
неотварянето на цервикса /шийката на матката/ на кучето „К.“ и естественото им
израждане , съгласно заключението на вещото лице Х. и дадените в съдебно
заседание разяснения, както и че
поставянето или не на контрахиращ препарат по време на цезаровото сечение няма връзка с раждането по
естествен начин , тъй като окситоцинът предизвиква контракции на матката, но не влияе върху разширяването на цервикса.
При така установените фактическа обстановка по делото,
по която спор между страните всъщност не се повдига, съдът приема ,че при
извършеното оперативно родоразрешение на
кучето „К.“ на 08.01.2017г. от
опериращия лекар д-р П. е била
допусната лекарска грешка.При предприетото
родоразрешение чрез
цезаровосечение, операторът д-р П. е бил длъжен да извърши цялостна екстракция на плода /независимо дали е жив/ и плодните придатъци към него. В процесния
случай д-р П. не е изпълнил професионалните си задължения , тъй като не е
извършил цялостна екстракция , а е оставил два плода в матката на животното.
Задържане на плод в матката на животното въпреки предприетото родоразрешение се квалифицира от
експертите като незавършено раждане и с оглед липсата на доказателства извиняващи
поведението на лекаря , то е налице поведение , в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и
технологии, с медицинските стандарти, с основните принципи на правото на
медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската
помощ.От страна на ветеринарния лекар е нарушен принципът на адекватност- на
адекватното очакване от страна за собствениците на миниатюрния бултериер, че
при извършеното родоразрешение чрез
цезаровосечение ще бъдат екстрахирани
всички плодове, намиращи се в матката
на кучето.
Ищцците твърдят, че от посоченото противоправно деяние
на ответника са претърпели неимуществени вреди, които настояват да им бъдат
репарирани. Изложили са съображения , че кучето „К.“ е част от семейството
им и скърбят за неговите болки.Постоянно мислят за случилото се , страхуват се за здравето му
и много се притесняват да не му се случи
нещо. С оглед на така изложените
твърдения в исковата молба следва , следва да се приеме , че ищците търсят
възмездяване на причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения
за живота и здравето на собственото им
куче „К.“, във връзка със случилото се на 14.01.2017г., както правилно е приел
и първоинстанционния съд с обжалваното решение.Затова и оплакването на ищците във въззивната
жалба , за „преиначаване“ на претенцията
им от първостепенния съд , тъй като те
никога не са претендирали вреди от
притесненията за здравето на кучето „К.“, са неоснователни. С оглед принципа на диспозитивното начало,
съдът е длъжен да се произнесе само по правопораждащите фактически твърдения,
изложени в исковата молба и основаването на други, които не са релевирани по
надлежния ред, води до недопустимост на съдебното решение.
С оглед на
така заявената искова претенция, спорът
между страните пренесен и пред въззивната инстанция е дали собствениците на
домашни любимци са материално
легитимирани да претендират неимуществени вреди, породени от страха за здравето
на кучето им и притесненията им свързани с раждането от страна на домашния
любимец на мъртви кученца.Настоящият състав на съда напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд,че ищците не са материално правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди , претърпени във връзка с болките,
тревогите и раждането на две мъртви кученца от миниатюрния бултериер „К.“,
макар по делото да е безспорно установена тяхната силна привързаност
спрямо животното , полагането на
изключителни грижи и отдаденост при
отглеждането му.
Моралните вреди представляват отрицателни физически
усещания /болки/ или психически изживявания /страдания/.Физическите болки могат
да бъдат причинени само от вредоносно деяние
, засегнало телесната неприкосновеност на човека.
Душевните,психически страдания обаче
могат да бъдат предизвикани и от най-различни фактори- в резултат на
накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата загуба в
резултат на смъртта на член от семейството, т.е. когато има накърняване на
привързаността към определени лица. Общото за всичките е, че неимуществената
вреда като негативно въздействие върху благо се състои в засягане телесната неприкосновеност
на човека или в отрицателно изменение в духовната сфера на един правен субект.
Това общо положение обосновава, че засегнатият с непозволеното увреждане обект
трябва да е свързан с неимуществени права на увредения, в накърняване на
неимуществени блага на увредения, за да може да се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не
може да предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции.
Съотнесено към конкретния случай, според настоящият съдебен състав това означава, че
не е допустимо обезщетението и на неимуществени вреди, последвали
от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на стойността на
вещ, тъй като това е в противоречие на задължителната съдебна практика /Постановления №
4/61 г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на
Пленума на ВС/, приемащи, че обезщетение
за неимуществени вреди не се дължи за причинени вреди на вещ респ.за приплода от тази вещ. Щом не
би могло да се присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадал
близък човек /константната съдебна практика категорично приема, че при телесно
увреждане, недовело до смърт, право на обезщетение има само увреденото
физическо лице, а близките му нямат право на обезщетение за собствените им
неимуществени вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето
на техния близък/, то още по - неоправдано и в разрез с морала е да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена вещ била
тя движима или недвижима,а според българското позитивно право животните са
движими вещи. Като е приел,че ищците не са материално правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди , претърпени във връзка с болките,
тревогите и раждането на две мъртви кученца от собствения им миниатюрен
бултериер „К.“ и е отхвърлил претенциите им за тяхното репариране,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на съда споделя изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност и на исковата претенция на
ищците за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи следствие лишаването на ищците да получат доход от продажбата на починалите две кучета,
поради неустановяване на един от елементите на фактическия състав необходим за
неговото присъждане- неустановеното от ищците в процеса сигурно увеличаване на
тяхното имущество. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не
хипотетична вреда, това предположение трябва винаги да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличение на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличението.В тази връзка в
приетата в първоинстанционното производство съдебно-оценъчна експертиза се
посочва от експерта, че кученца порода миниатюрен бултериер, с оглед родословието на родителите, техните здравни
тестове, биха били продавани в Европа и света на средна стойност от 2000 – 2500
евро.При изслушването вещото лице Ш. е
уточнило, че тази цена е за кученца на възраст 56-60 дни, тъй като според
киноложките стандарти именно от тази възраст се продават кученцата . Вещото
лице е посочило, че кучета не се продават преди да навършат 56-60 дни, в който
период следва да са им поставени определени ваксини, както и да се проследи
психичното и здравно състояние на новородените.
С оглед предмета на делото съдът намира, че не се
доказва, а и няма как да се установи,
как биха израснали двете кученца, какви биха били техните здравни тестове,
евентуално какво би било тяхното здравословно състояние на тази възраст. Не е
ясно какви грижи биха били необходими за тяхното развитие, както и дали същите
биха оцелели до възраст позволяваща да
бъдат отделени от майката и да представляват годен обект за пазарооборота.На
следващо място не са ангажирани доказателства за наличието на потенциален
кандидат-купувач на кученцата. Увеличаване на имуществото не би настъпило в
хипотезата на ползване на движимата вещ. Т. е., ако кученцата бяха родени живи
и ищците се грижиха за тях без да ги продават на други собствени, няма да
настъпят пропуснати полза за същите. Липсват данни, което и да е от кучетата
родени от К. на *** г. да е било продадено, при това положение не се изяснява
дори и дали у ищците е съществувало намерение да се разпореждат с новородените
домашни любимци.
Следователно ищците и чиято е
доказателствената тежест в процеса не
доказват сигурното увеличаване на тяхното имущество, поради което исковите им
претенции за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 6 865.64
лв. са недоказани и подлежат на отхвърляне, както правилно и приел и
първоинстанционния съд с обжалваното решение.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователни и исковите претенции на ищците за
осъждане на ответника да им заплати обезщетение за причинени имуществени
вреди-претърпени загуби в размер от 130 лева на всеки от тях- за извършен
преглед и диагностициране на заболяване на 20.01.2017г. 22.01.2017 г. и сумата
от 460 евро –за заплатена генетична идентификация и проверка на произход на мъртвородените
кученца порода миниатюрен бултериер. Така претендираните за възмездяване от
ищците разходи представляват по същността си разходи за обезпечаване на
доказателства преди предявяване на иска, което производство уредено в чл. 207 и сл. от ГПК има временен
характер,а неговата функция е да осигури събирането на доказателства до
започване на съдебното производство, когато съществува опасност да бъдат
изгубени или събирането им впоследствие да бъде затруднено, а направените в
това производство разноски се присъждат с оглед изхода на спора в бъдещия исков
процес. В процесния случай претендираните от ищците разходи обаче не са направени в производство
по реда на чл. 207 и след. ГПК, както правилно е приел първоинстанционния съд ,
а своеволно от ищците без образувано съдебно производство. Подобни разноски
направени извънсъдебно с оглед установяване на бъдещи претенции, не следва да
се присъждат на направилата ги страна, не спазила законоустановения ред за
това.
Като
е достигнал до същите фактически и правни
изводи, и е отхвърлил предявените искове
с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
С
оглед изхода на правния спора и във връзка с изричната претенция на въззиваемата
страна за присъждане на разноски за въззивното производство, жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 630 лева, като разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и
съдействие. Възражението за прекомерност от страна на жалбоподателите е
неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е в размер по-нисък от
минималния такъв възлизащ на 1276.72 лв. - съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. От тази сума съобразно размера на предявените
искове и неоснователността на въззивната жалба , Г.И.Т. следва да заплати на
ответника сумата от 326,34 лв. , а В.Т.Ч. сумата от 303,66 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3377 от 11.10.2018г., постановено по гр.д. № 6292/2017 г. по описа на Районен
съд- Пловдив, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА Г.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 326,34 лв. – съдебни разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Т.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.Б.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 303,66 лв. –
съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач на страната на ответника С.Б.П. – ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********.
Решението в
частта по предявените искове по
чл.45,ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи , подлежи на обжалване пред ВКС на РБ, на
основанията по чл. 280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.