ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157
гр. Враца, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Росица Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500095 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от „СТИМИ-
97“ООД, със седалище с.***, общ.Правец, чрез упълномощения му адвокат
Х.Я., против определение №994/18.12.2021г.на Районен съд-Враца,
постановено по гр.дело №2186/2021г., с което исковата молба на „СТИМИ-
97“ООД против Х. К. Ц. от гр.Враца е била върната и производството по
делото е било прекратено.
В частната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното
определение, поради поставена от районния съд неправилна квалификация на
предявения иск. Поддържа се, че искът неправилно е бил квалифициран по
чл.203, ал.1 от КТ и не е съобразено, че той е предявен за осъществяване на
пълна имуществена отговорност по смисъла на чл.211 от КТ, произтичаща от
причинено от ответника непозволено увреждане, отговорността за което се
реализира по реда на чл.45 от ЗЗД. Жалбоподателят поддържа също така, че
за реализиране на пълната имуществена отговорност по чл.211 от КТ, вр.с
чл.45 от ЗЗД е без значение дали деянието е извършено умишлено или не, а
при наведените твърдения за причинени от ответника вреди поради груба
небрежност е достатъчно обективното наличие на вреда, която да се дължи на
виновно противоправно деяние на ответника и да е в пряка причинно-
следствена връзка с него. Иска се отмяна на обжалваното определение и
1
връщане на делото на районния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба е бил връчен на ответника Х. К. Ц., от
когото е постъпил писмен отговор, че я оспорва. Изложени са доводи, че при
заявените от ищеца твърдения за проявена небрежност от страна на
ответника, то имуществената отговорност може да е само ограничена и би
могла да се реализира само по специалния ред на Раздел втори на Глава
десета от КТ, но не и по общия ред. По тази причина и тъй като работодателят
не е издавал заповед да определяне основанието и размера на отговорността,
то районният съд правилно е приел, че предявеният иск не е допустим. Иска
се потвърждаване на обжалваното определение.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лица с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран с искова молба и с молби за
уточнение на иска вх.№2448/23.06.2021г. и вх.№7513/20.10.2021г, предявени
от „Стими - 97“ ООД, със седалище с. ***, против Х. К. Ц. от гр.Враца, за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6 809,53 лв., от
които 4 128,76 лв. за изтегляне на автомобила и почистване на района; 1
890,29 лв. – за закупуване на Вентил ZR13; 342,27 лв. – за ремонт; 23,47 лв. –
за разходи по дело в Германия и 424,74 лв. – за закупуване на сензор,
представляваща обезщетение за виновно причинени от ответника вреди
вследствие реализирано ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на увреждането – 04.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ответникът работел по трудов договор
на длъжност „***" в ищцовото дружество, като управлявал товарен
автомобил „Рено Мастер“ с контролен номер СО***СХ. Поддържа се, че на
04.09.2020 г. по време на командировка в Република Германия автомобилът
претърпял ПТП. Твърди се, че вследствие на пропуск от водача да вземе
мерки, препятстващи потеглянето на паркираното МПС, то тръгнало на заден
ход и попаднало в р. Майн. По тази причина и по заповед на полицейските
власти на Германия се наложило да се предприеме спасителна операция по
изваждане на автомобила от реката, която била заплатена от ищцовото
2
дружество. Посочва се, че вследствие на претърпяното ПТП били нанесени
вреди по автомобила, както и на превозваната стока. Нанесените само по
автомобила вреди били оценени на 3 500 евро според съставения доклад за
ПТП. Поддържа се, че за да може да бъде използван отново автомобилът, се
наложило същият да бъде ремонтиран, като първоначално бил извършен
ремонт в Германия, който позволил автомобилът да се движи на собствен ход
до България. Впоследствие в базата на ищеца бил извършен окончателен
ремонт, за да може този автомобил да се ползва за превоз на товари, като така
били спестени допълнително разходи по ремонта, за сметка на труда,
положен от служители на ищеца. Посочва се, че във връзка с настъпилото
застрахователно събитие ищецът предявил претенция за обезщетение пред
ЗАД „Булстрад Иншурънс Виена Груп" по сключената за автомобила
застраховка „Каско“, но след разглеждане на преписката, застрахователят
отказал да плати. Поддържа се, че всички направени разходи за ремонта на
автомобила представляват пряка и непосредствена вреда за ищцовото
дружество, като поради проявената груба небрежност от ответника ищцовото
дружество понесло вреди по вид и размер, посочени по-горе. Твърди се, че
след като ответникът самоволно не се явил на работа без основателна
причина цяла седмица, със Заповед № 25/21.09.2020 г. трудовият му договор
бил прекратен. Въпреки поканите от страна на ищцовото дружество той
отказал да заплати каквато и да било част от посочената по-горе сума.
Съобразно разпореждане на РС-Враца №1587/04.10.2021г., с молба за
уточнение вх.№7513/20.10.2021г. ищецът изрично е заявил, че вредите са
настъпили в резултат на проявена от ответника небрежност, като форма на
непредпазливо деяние.
При тези твърдения в исковата молба и в молбите за уточнение, с
обжалваното определение районният съд е приел, че при липсата на
твърдения за умишлено причиняване на вредите или причиняване в резултат
на престъпление, предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по
чл.203, ал.1 от КТ и е недопустим, тъй като съгласно предвидения в
разпоредбата на чл.210 от КТ ред за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на ответника, предпоставка за предявяването на
иска е издадена от работодателя заповед, с която се определя основанието и
размера на отговорността на работника или служителя, а в случая такава
заповед не е била издавана.
3
При така установеното по отношение на предявения иск, въззивният
съдебен състав намира обжалваното определение за правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК предметът на делото и
обема на дължимата защита и съдействие се определят от страните.
Предметът на делото е спорното материално субективно право и се въвежда в
процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба,
при което дължимото съдействие от съда е обусловено от предявения от
ищеца иск /твърдените факти и обстоятелства и заявения петитум/ и
предприетата от ответника защита /релевираните възражения и евентуално
предявените инцидентен установителен иск или насрещен иск/. Доколкото
предметът на делото се въвежда чрез твърдяните от ищеца факти и
обстоятелства и заявения петитум , то и правната квалификация на иска,
съответно преценката за неговата допустимост, се извеждат именно от
фактическите твърдения на ищеца и искането, с което сезира съда.
В разглеждания случай с исковата молба и молбите за нейното
уточнение ищецът и настоящ жалбоподател поддържа, че в качеството му на
работник при него, при и по повод изпълнение на трудовите си задължения,
ответникът Х.Ц. му е причинил имуществени вреди на обща стойност 6
809,53 лв. и причиняването е резултат от проявена от ответника небрежност.
При тези твърдения в исковата молба предявеният иск правилно е бил
квалифициран от районния съд като такъв по чл.203, ал.1 от КТ, а не като иск
по чл.45 от ЗЗД, каквато квалификация поддържа ищеца. С оглед твърденията
и представените доказателства за съществувало между страните трудово
правоотношение, във връзка с което са причинени вредите, и с оглед
твърденията, че причиняването е поради проявена небрежност, то по силата
на специалните разпоредби на чл.203 и сл. от КТ деликтната отговорност е
изключена.
Предвидената в раздел ІІ, Глава десета на КТ имуществена
отговорност съставлява израз на общото правило, че когато вредите
произтичат от изпълнението на договор, отговорността не може да е
деликтна, а е договорна. Предвид специфичния характер трудовия договор, то
и обсегът на имуществената отговорност на работника или служителя намира
специална и императивна по своя характер нормативна регламентация от
разпоредбите на чл.203 и сл.от КТ, според ал.2 на чл.203 от които,
отговорността може да е пълна единствено в случаите, при които вредата е
4
причинена умишлено или е в резултат от престъпление или не е при или по
повод изпълнението на трудовите задължения. В останалите случаи, а именно
когато вредата е причинена по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите задължения, отговорността е ограничена-чл.203, ал.1 от КТ.
Смисълът на посоченото деление на имуществената отговорност на пълна и
частична се проявява и по отношение на реда, по който се осъществява
отговорността, при което ограничената имуществена отговорност се
реализира по реда на чл.210 от КТ, а пълната, по реда на гражданския закон
/по исков ред/-чл.203, ал.2 и чл.211 от КТ. Важна особеност на реда, по който
се осъществява ограничената имуществена отговорност е тази, че
реализирането й задължително започва с издаването на заповед от
работодателя, както това предвижда чл.210, ал.1 от КТ. В тази случай
исковото производство е допустимо единствено в хипотезата на чл.210, ал.3
от КТ, а именно когато издадената от работодателя заповед по чл.210, ал.1 от
КТ е била оспорена от работника или служителя писмено. Хипотеза на
реализиране на ограничената имуществена отговорност директно по исков
път не е допустима, щом като заповед по чл.210, ал.1 от КТ не е издадена.
До същите правни изводи и достигнал и районния съд, като освен това
напълно правилно е приел също, че независимо дали ограничената
имуществена отговорност се реализира по реда на чл. 210, ал. 4 КТ, или по
съдебен ред по чл. 210, ал. 5 КТ /когато трудовото правоотношение е
прекратено, както е понастоящем/, задължителна предпоставка за търсене на
отговорността е наличието на издадена заповед от работодателя, с която да е
определено основанието и размера на отговорността на работника или
служителя.
По изложените съображения и като споделя изцяло мотивите на
обжалваното определение на РС-Враца, въззивният съдебен състав намира, че
определението ще следва да се потвърди.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №994/18.12.2021г.на Районен съд-
Враца, постановено по гр.дело №2186/2021г., с което исковата молба на
„СТИМИ-97“ООД против Х. К. Ц. от гр.Враца е била върната и
5
производството по делото е било прекратено.
На осн.чл.274, ал.4 от ГПК определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6