№ 382
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Мирослав Г. Г.
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
в присъствието на прокурора М. Б. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Г. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20251100602026 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава 21 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител Д. Г., чрез повереника му, срещу
присъда от 15.10.2024 г. по НЧХД № 16392/2023 г. на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 7 състав, с която съдът е признал подсъдимата С. В. И. за невиновна и я е
оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С жалбата и допълнението към нея се изразява несъгласие с първоинстанционния съдебен
акт и се излагат доводи, че е доказано, че подсъдимата е осъществила състава на
повдигнатото й обвинение. Моли въззивния съд да отмени присъдата и да постанови нова, с
която да признае подсъдимата за виновна по обвинението и се иска присъждане на
разноските за двете инстанции.
С жалбата и допълнението към нея не са направени доказателствени искания.
Срещу жалбата не е подадено възражение от страна на подсъдимата и защитника й.
В разпоредително заседание въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК прецени, че
за изясняване на обективната истина по делото не се налага разпит на подсъдимата, на
свидетели и вещи лица.
В хода на съдебните прения пред настоящия съд повереникът на частния тъжител счита, че
подсъдимата не е изпълнила съдебно решение. Посочва, че в случай, че подсъдимата бъде
призната за невинна по повдигнатото й обвинение, частният тъжител ще остане незащитен
1
от последващото й поведение, а подсъдимата ще придобие впечатление, че съдът не е
способен да я накара да изпълнява установения със съдебен акт режим на лични отношения.
Моли съда да постанови справедливо съдебно решение.
Частният тъжител Д. Д. Г. поддържа казаното от своя повереник и посочва, че ако съдът не
постанови справедливо съдебно решение, за него няма да има яснота кога може да се вижда с
децата си.
Защитникът на подсъдимата моли съда да потвърди постановената от първоинстанционния
съд присъда като правилна, законосъобразна и обоснована. За да обоснове изложеното
посочва, че първоинстанционният съдебен акт е подробно мотивиран. Излага твърдение, че
подсъдимата не е извършила престъплението, за което е обвинена нито от обективна, нито
от субективна страна, за което посочва като аргумент събраните по делото писмени и гласни
доказателства. Счита, че подсъдимата не е препятствала жалбоподателя да взема децата си.
Посочва, че проблемът между подсъдимата и частния тъжител идва от спор относно
тълкуването на съдебно решение по гражданско дело, който спор към датата на съдебното
заседание е решен и на касационна инстанция, която е потвърдила мотивите на Окръжен съд
- Перник, които са в насока, че децата се взимат 1-ва, 3-та и 5-та събота и неделя от месеца, а
не се брои срокът на седмиците.
Подсъдимата поддържа казаното от своя защитник. Счита, че делото е инициирано от
частния тъжител единствено с цел да затрудни финансовото й положение, а не е с оглед
интересите и благополучието на децата. Посочва, че не е нарушила съдебното решение и не
се счита за виновна.
В предоставената последна дума на подсъдимата пред въззивния съд по реда на чл. 333, ал.
2 НПК, същата посочва, че не желае нищо от съда.
Софийски градски съд, като съобрази доводите в протеста и жалба, както и изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивната инстанция намира, че изведените от първостепенния съд фактически положения
кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства и
доказателствени средства и ги споделя изцяло. Проведеното пред въззивния съд съдебно
следствие, в рамките на което въззивният съд прие и приложи по делото представеното от
защитника определение на ВКС, 3-то ГО, 4 с-в от 24.04.2025 г. обуслови единствено
допълване на приетата от първия съд фактическа обстановка досежно произнасянето на ВКС
по подадената от частния тъжител Г. касационна жалба. Предвид това, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С. В. И. е родена на **** г. в гр. Перник, българка, български гражданин,
2
неомъжена, неосъждана, живуща в гр. София, жк. „****, ЕГН **********.
Частният тъжител Д. Г. и подс. С. И. живеели съвместно като в резултат на съвместното им
съжителство се родили две деца - Д.Д. Д., с ЕГН ********** и Р.Д.Д., с ЕГН **********.
Към 25.01.2022 г. отношенията между двамата родители се влошили и те решили да се
разделят като повдигнали съдебен спор относно упражняването на родителските права
върху децата, тяхното местоживеене и режима на лични отношения с двете деца.
С решение № 326/31.07.2023 г. по гр. дело № 248/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник,
Трети въззивен граждански състав, упражняването на родителските права върху малолетните
деца Д.Д. Д. и Р.Д.Д. било предоставено на майката - подс. С. И.. С решението било
определено местоживеенето на децата, а именно при тяхната майка - подс. И.. В решението
бил определен и режим на лични отношения на бащата – частният тъжител Д. Г. с двете му
деца, както следва: всяка първа, трета и пета събота и неделя от 09:00 ч. на съботния ден до
19:00 ч. на неделния ден с преспиване при бащата; 20 (двадесет) дни от лятната ваканция по
време на годишния отпуск на бащата, който не съвпада с отпуската на майката.
За снабдяване с горепосоченото решение подс. С. И. подала заявление до ОС-Перник с вх.
№ 4830 от 11.08.2023 г. Частният тъжител Г. се уведомил за съдебното решение на 14.08.2023
г. от своя адвокат.
На 15.05.2023 г. в 19:31 часа, подс. И. изпратила от собствения си електронен адрес
(****@abv.bg) имейл до електронния адрес на частния тъжител Г.
(**************************@*****.***), в който му написала „Здравей, втората ми
годишна отпуска ще е в периода 21-29 август. Моля да ми изпратиш актуални дати, за да
подам документите“. На 17.05.2023 г. подсъдимата подала молба за ползване на платен
годишен отпуск в периода 21-29 август 2023 г., който със заповед от същата дата на
работодателя й бил разрешен.
На 13.08.2023 г. вечерта частният тъжител Г. отишъл на адреса в гр. София, където живеели
подс. И. и двете им деца, и в телефонен разговор с нея поискал децата да му бъдат
предоставени от 14.08.2023 г., тъй като възнамерявал да ползва от тази дата отпуск в размер
на 20 дни с двете деца, както постановявало решението на ОС-Перник. Подс. И. отказала да
му предаде на децата, включително на следващия ден, 14.08.2023 г., когато в 9:00 часа
частният тъжител Г. бил отново пред дома й. Междувременно подс. И. била завела децата на
детска градина. След като последната не отговаряла на телефонните повиквания на частният
тъжител Г., последният сам отишъл до детската градина, от където поискал да вземе двете
деца, но служител от заведението му отказал, след като потърсил по телефона подс. И. и
същата се възпротивила децата да бъдат предадени на бащата. Последното мотивирало подс.
Г. да се обади на тел. 112, откъдето бил посъветван да пусне жалба за случилото се, което той
сторил с жалба вх. № 338300-5246/14.08.2023 г., адресирана до 08 РУ-СДВР.
На 31.07.2023 г. подс. И. подала жалба до директора на ДСП, гр. Перник от 31.07.2023 г.,
съдържаща оплакване за неспазване от страна на частния тъжител Г. на определените от ОС-
Перник привременни мерки за режим на лични отношения с двете деца, за което била
3
подадена жалба до полицията.
На 15.09.2023 г. подс. И. и частният тъжител Г. присъствали на първия учебен ден на детето
им Д.. Тогава, по време на тържеството, подс. И. попитала частния тъжител Г. дали иска да
вземе децата на следващия ден - 16.09.2023 г. (събота), на което частният тъжител Г.
отговорил положително, тъй като смятал, че не може да откаже подобно предложение,
въпреки, че според него, този уикенд не се падал да е с децата, съгласно съдебното решение.
По тази причина на 16.09.2023 г. частният тъжител Г. бил с двете си деца.
На 22.09.2023 г. частният тъжител Г. писал на подс. И., че очаква да вземе децата от дома й
през събота и неделя (22-23.09.2023 г.), като подсъдимата категорично отказала, тъй като,
според нея, това не се падала трета събота и неделя от месеца, съгласно съдебното решение
и, пак според нея, не можело бащата да взема децата два поредни уикенда, доколкото през
предния (16-17.09.2023 г.) той бил с тях. Въпреки отказа на подс. И., частният тъжител Г. на
23.09.2023 г. в 9:00 отново бил пред дома на подс. И., но последната не пожелала да се
срещне с него и да предаде децата. За това частният тъжител Г. отново се обадил на тел. 112
и подал нова жалба до 08 РУ-СДВР с вх. № 33830-6218/23.09.2023 г.
През следващата седмица, на 30.09.2023 г. и 01.10.2023 г. двете деца Д. и Рая били при баща
си – частният тъжител Г.. Следващата седмица, на 07.10.2023 г., ЧТ Г. отново пожелал да
вземе двете си деца, но подс. И. му отказала, тъй като считала, че бащата ще ги вземе два
поредни уикенда. ЧТ Г. отново подал за случая жалба с вх. № 338300-6610/07.10.2023 г. до 08
РУ-СДВР.
Горепосоченото решение от 31.07.2023 г. по гр. дело № 248/2023 г. по описа на Окръжен съд
- Перник, Трети въззивен граждански състав, в частта за режима на лични отношения на
частния тъжител Г. с двете му деца, е бил обжалван с касационна жалба от частния тъжител
Г. до ВКС с вх. № 6156/09.10.2024 г. с молба за тълкуване на режима „всяка първа, трета и
пета събота и неделя от 09:00 ч. на съботния ден до 19:00 ч. на неделния ден с преспиване
при бащата“.
С определение № 2033/24.04.2025 г. по Касационно гражданско дело № 442/2025 г. по описа
на ВКС, 3-то гражданско отделение, 4-ти състав, не е допуснато до касационно обжалване
въззивно решение № 326/31.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 248/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Перник с аргумент, че волята на съда, материализирана в диспозитива на
въззивното решение е ясно изразена и обусловена от приетото в съобразителната му част.
Касационният съд е посочил, че е налице неразбиране от страна на касатора за това кои са
определените му дни за виждане с децата. Посочил е, че в съдебното решение режимът на
лични отношения на бащата с децата е определен да се осъществява всяка първа, трета и
пета събота и неделя от месеца и не следва да се зачита по начина, описан в решение на ВКС
№ 188 от 20.06.2013 г., постановено по гр. дело № 25/2013 г. на ВКС, което тълкува начина,
по който следва да се броят първа и трета седмица от месеца.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
4
Изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установена въз основа анализ
на следните доказателствени средства и доказателства:
- гласни – обясненията на подсъдимата И., показанията на свидетелите В.Т. и А.А.;
- писмени - решение № 326/31.07.2023 г. по гр. дело № 248/2023 г. по описа на Окръжен съд -
Перник, Трети въззивен граждански състав; заявление от подс. И. до ОС-Перник с вх. №
4830 от 11.08.2023 г.; заверени копия от полицейски преписки, съдържащи прокурорски
постановления за отказ от образуване на ДП по повод жалба вх. № 338300-5246/14.08.2023 г.,
адресирана до 08 РУ-СДВР, жалба до 08 РУ-СДВР с вх. № 33830-6218/23.09.2023 г. и жалба
с вх. № 338300-6610/07.10.2023 г. до 08 РУ-СДВР; заверено копие от искане за отпуск от
17.05.2023 г., ведно със Заповед № 11Б от 17.05.2023 г. от работодателя „Ес Ди Нет
комюникейшънс“ ООД, с която на подс. И. е разрешено ползването на 7 дни платен отпуск
по чл. 155 и чл. 160, ал. 3 от КТ за времето от 21.08.2023 г. до 29.08.2023 г.; заверени копия
от кореспонденция по електронна поща от дати 15.05.2023 г., 31.07.2023 г. и 15.08.2023 г.;
заверени копия от два броя амбулаторни листа от 18.08.2023 г.за очни прегледи на децата
Д.Д. Д. и Р.Д.Д.; заверено копие от жалба от подс. И. до директора на ДСП, гр. Перник от
31.07.2023 г.; заверено копие от касационна жалба от ЧТ Г. до ВКС с вх. № 6156/09.10.2024 г.
и справка за съдимост на подс. И., определение № 2033/24.04.2025 г. по Касационно
гражданско дело № 442/2025 г. по описа на ВКС, 3-то гражданско отделение, 4-ти състав.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на
основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
доказателствените източници, като е обосновал съображенията си. Не са допуснати
логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с
изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите
си констатации.
В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста /р. 372/01.10.2012г. по
н.д. № 1158/2012г. на ВКС, НК, ІІІ НО/.
Както правилно е отчел първоинстанционния съд, по делото липсва спор относно
обстоятелството, че частният тъжител Г. и подсъдимата И. са родители на двете малолетни
деца Д. Г. и Рая Г.а, както и че упражняването на родителските права по отношение на
децата е било предоставено на подсъдимата, а на тъжителя бил определен режим на лични
отношения с двете деца. Тези обстоятелства се установяват непротиворечиво от
приложените писмени доказателства- решение от 31.07.2023 г. по гр. дело № 248/2023 г. по
описа на Окръжен съд - Перник, Трети въззивен граждански състав, определение №
5
2033/24.04.2025 г. по Касационно гражданско дело № 442/2025 г. по описа на ВКС, 3-то
гражданско отделение, 4-ти състав, показанията на разпитаните свидетели, а също така не се
оспорват и от страните в наказателното производство.
С основание първият съд е приел за еднопосочно установено и обстоятелството, че на
инкриминираните по делото три дати- 14.08.2023 г., 23.09.2023 г. и 07.10.2023 г. децата Д. Д.
и Р.Д. не са били предадени на частния тъжител от подсъдимата И.. Посоченото
обстоятелство, изложено в частната тъжба не се отрича от подсъдимата И., която в
обясненията си пред първоинстанционния съд потвърждава, че не е предала децата на
частния тъжител Г. на посочените дати. Въззивният съд възприе доводите на
първоинстанционния съд относно обстоятелството, че спорът между страните в
производството касае причините това да не се случи.
Като съобрази двойнствената процесуална природа на обясненията на подсъдимата, а
именно като на важен доказателствен източник и на основно средство на защита и като ги
съпостави с приетите по делото писмени доказателства, въззивният съд, подобно на
първоинстанционния ги възприе с доверие. Обясненията на подсъдимата И. кореспондират
изцяло с приобщените към делото писмени доказателства, като от тях се установява, че
между подсъдимата и частния тъжител е провеждана кореспонденция от собствените им
електронни адреси, както и нейното съдържание. От тях се установява по категоричен
начин, че на 15.05.2023 г. в 19:31 часа подсъдимата И. е написала имейл от собствения си
електронен адрес – *********************@***.** до електронния адрес на частния тъжител
Г. – ****************************@*****.***, с който го уведомява, за втората си годишна
отпуска в периода 21-29 август.
Правилни са изводите на първоинстанционния съд и относно кредитируемостта на
писменото доказателство - молба за отпуск от 17.05.2023 г., подадена от подсъдимата И. до
работодателя й, както и Заповед № 11Б от 17.05.2023 г., издадена от работодателя „Ес Ди
Нет комюникейшънс“ ООД, с която на подсъдимата е било разрешено ползването на 7 дни
платен отпуск за времето 21.08.2023 г. до 29.08.2023 г.
Следва, предвид доказателствата по делото, че подсъдимата е предавала децата на баща им
съобразно определения със съдебното решение режим, целяла е да постигне хармония в
отношенията си с бащата на децата, което е изводимо от съдържанието на изпращаните
електронни съобщения, да се даде вяра и на обяснението й, че не е предала децата на
07.10.2023 г., тъй като е вярвала, че се касае за два последователни уикенда.
Настоящата инстанция, също както и първоинстанционния съд, намира, че следва да
кредитира с доверие показанията на свидетелите В.Т. и А.А., които са слабо информативни и
в минимална степен допринасят за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, доколкото двете свидетелки не са свидетели-очевидци на
взаимоотношенията между подсъдимата и частния тъжител на трите инкриминирани дати.
Въпреки това, както правилно е отчел първоинстанционния съд, същите са в унисон с
възприетата фактическа обстановка, обясненията на подсъдимата и писмените
доказателства по делото.
6
Относно електронната кореспонденция от 03.01.2024 г. и 13.03.2024 г. между подсъдимата И.
и частния тъжител Г., подобно на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав
отчете, че същата е неотносима към инкриминирания в производството период и не
допринася за изясняването на обективната истина.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При правилно установена фактическа обстановка, първостепенният съд е направил и
правилни правни изводи за липса на осъществен от подсъдимата състав на престъплението
по чл.182, ал.2 от НК, които въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК, е необходимо от
обективна страна да бъде установено, че родител или друг сродник не изпълнява или по
какъвто и да е начин осуетява изпълнението на съдебно решение относно упражняване на
родителски права или относно лични контакти с дете.
Обективната съставомерност на деянието по този законов текст изисква да е налице влязло в
сила решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете.
В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени
доказателства безспорно се установява, че подсъдимата И. има качеството родител по
отношение на малолетните Д. Д. и Р.Д.. Установява се също така, че с решение №
326/31.07.2023 г. по гр. дело № 248/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, Трети
въззивен граждански състав, упражняването на родителските права върху малолетните деца
Д.Д. Д. и Р.Д.Д. е било предоставено на майката - подс. С. И.. С решението бил определен и
режим на лични отношения на бащата – частният тъжител Д. Г. с двете му деца, както
следва: всяка първа, трета и пета събота и неделя от 09:00 ч. на съботния ден до 19:00 ч. на
неделния ден с преспиване при бащата; 20 (двадесет) дни от лятната ваканция по време на
годишния отпуск на бащата, който не съвпада с отпуската на майката.
Безспорно се установява и това, че на 14.08.2023 г., 23.09.2023 г. и 07.10.2023 г. подсъдимата
И. не е предала децата на баща им. Причините, поради които подсъдимата И. не е предала
децата на посочените дати са спорният в производството въпрос, като всяка от страните има
своето тълкуване на постановеното от Окръжен съд – Перник съдебно решение и с оглед
своето тълкуване е прилагала, съответно търсила изпълнение на посочения съдебен акт.
Въззивният съдебен състав изцяло възприе изложената от първоинстанционния съд
аргументация относно начина, по който следва да се разбира посоченият в съдебно решение
№ 326/31.07.2023 г. по гр. дело № 248/2023 г. по описа на Окръжен съд - Перник, Трети
въззивен граждански състав, режим на лични отношения на децата Д. Д. и Р.Д. с баща им -
частния тъжител Г.. Волята на съда е ясно изразена и обусловена от приетото в
съобразителната му част. В съдебното решение е посочено, че режимът на лични отношения
на бащата с децата следва да се осъществява всяка първа, трета и пета събота и неделя от
месеца. Посочените дни не следва да се зачитат по начина, описан в решение на ВКС № 188
7
от 20.06.2013 г., постановено по гр. дело № 25/2013 г. на ВКС, относно тълкуването на
начина, по който следва да се броят първа и трета седмица от месеца. Поради изложеното,
правилно първият съд е приел, че е налице неразбиране от страна на частния тъжител за
това кои са определените му дни за виждане с децата. В подкрепа на така изложеното е и
определение № 2033/24.04.2025 г. по Касационно гражданско дело № 442/2025 г. по описа на
ВКС, 3-то гражданско отделение, 4-ти състав, с което не е допуснато до касационно
обжалване въззивно решение № 326/31.07.2023 г., постановено по в.гр.д. № 248/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Перник.
Не може да бъде подведено под състава на чл. 182, ал. 2 НК поведението на подсъдимата И.
на първата инкриминирана дата 14.08.2023 г. по подробно изложените от
първоинстанционния съд аргументи. В депозираната от частния тъжител тъжба се твърди,
че на посочената дата подсъдимата е нарушила решение № 326/31.07.2023 г. по гр. Дело №
248/2023 г. по описа на ОС – Перник, и по-конкретно вмененото й със същото задължение да
предаде децата на баща им, за да може последният да бъде с децата си 20 дни от лятната
ваканция по време на годишния му отпуск. В съдебното решение обаче е изрично посочено
като задължително условие, което следва да бъде спазено от страна на бащата, за да бъде с
децата си във визирания период е неговата отпуска да не съвпада с тази на майката. В
случая е налице именно визираната хипотеза, при която подсъдимата И. е планирала летния
си отпуск за периода 21-29.08.2023 г., за което изрично е уведомила още на 15.05.2023 г.
частния тъжител чрез електронна кореспонденция помежду им. Доколкото действията на
частния тъжител Г. на 14.08.2023 г. не са били съобразени с обявения отпуск на подсъдимата
И., не е налице нарушение на определения със съдебното решение режим на лични
отношения на частния тъжител с децата му на посочената дата, поради което и липсва
осъществено от подсъдимата И. деяние, покриващо признаците за обективна
съставомерност на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Относно втората инкриминирана дата – 23.09.2023 г., подсъдимата И. е била в правото си да
откаже да предаде децата на баща им. Посочената дата се пада четвъртата събота от месеца
и на тази дата не е предвиден режим на лични контакти на децата с баща им. Поради
изложеното, както правилно е приел и първоинстанционния съд, на 23.09.2023 г. не е
осъществен от обективна страна съставът на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК.
Третата инкриминирана дата 07.10.2023 г., се пада първа събота от месеца и с оглед
съдебното решение на Окръжен съд – Перник, подсъдимият Г. е имал право да бъде с децата
си. Подсъдимата е била длъжна да предаде децата на баща им, но не го е сторила, защото е
смятала, че бащата няма право два последователни уикенда да бъде с децата, доколкото вече
е бил с тях през предходния уикенд. Предвид изложеното, действително на тази дата
подсъдимата И. е осъществила със своите действия от обективна страна състава на
престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК.
От субективна страна:
На коментар подлежи само деянието от 07.10.2023 г., за което съдът прие, че осъществява
обективните признаци на чл. 182, ал. 2 НК. Правилно е приел първоинстанционния съд,
8
деянието й е несъставомерно от субективна страна. Това е така, защото подсъдимата не е
предала децата на инкриминираната дата не защото е целяла съзнателно да не изпълни
съдебното решение, а защото е била напълно убедена в правотата си, че с оглед
съдържанието на съдебното решение, не следва да предоставя децата на баща им, че не
следва два последователни уикенда да предава децата на баща им В конкретния случай,
нито е съзнавала, че не изпълнява съдебното решение, нито е целяла да не го изпълни.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, както правилно е посочил първоинстанционният съд, на
основание чл. 190, ал. 1 от НПК, подсъдимата И. има право на разноски. Такива не са били
претендирани пред първия съд.
Пред настоящата съдебна инстанция защитата на подсъдимата е представила договор за
правна защита и съдействие, видно от който подсъдимата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева и иска присъждането им. Поради изложеното и
предвид изхода на наказателното производство, частният тъжител Г. следва да бъде осъден
да й заплати посочената сума.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения
същата следва да потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 7 състав от
15.10.2024 г., постановена по НЧХД № 16392/2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 190, ал.1 от НПК частния тъжител Д. Д. Г. да заплати на
подсъдимата С. В. И. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивното производство в размер на 1000 лева.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10