№ 189
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Джудит Сл. Д.а
в присъствието на прокурора А. Ст. В.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100606896 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 24.06.2024г. по НОХД № 9948/2023г., СРС, НО, 110 състав е признал
подсъдимия А. Т. Т., за ВИНОВЕН в това, че на 16.08.2021 г., около 14:30 часа, в гр.София,
бул.„Ген.Скобелев“, №62А, пред магазин „Лидъл“, чрез блъскане с ръце по тялото на В. Г.
М., го извел от равновесие, причинявайки последващото му падане и подпиране с лява ръка
на подлежащия терен, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лъчева кост, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак:
трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник, като телесната повреда е причинена
от длъжностно лице - А. Т. Т., назначен с трудов договор №4836/26.10.2009 г. и
допълнително споразумение към него №1312/30.10.2013 г., с длъжностна характеристика
към него, на длъжност „Патрул, служби за сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“
към „Сигнално охранителна техника“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата му,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.2, във вр. с чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, при
условията на чл.54, ал.1 от НК, е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две
години.
Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода по отношение на подсъдимия А. Т. с три години изпитателен
срок.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателства: оптични носители,
приложени на л.21, л.51 и л.109, том 1 от досъдебното производство, и на л.51, л.59, л.68 и
л.77, том 2 от досъдебното производство, послужили за изготвяне на съдебни експертизи –
да останат по делото за срока на неговото съхранение.
Съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимият А. Т. да заплати по
сметка на СДВР направените разноски на досъдебното производство в общ размер на
1396,50 лева; направените разноски в съдебната фаза на процеса по сметка на Софийски
районен съд в общ размер на 500 лева, както и направените разноски от частния обвинител
1
В. Г. М. в размер на 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
защита и процесуално представителство в настоящото наказателно производство.
Срещу присъдата е постъпила жалба и допълнение към нея от упълномощения
защитник на подс.А. Т. - адв. Б., с които се оспорва правилността на присъдата, като се
претендира незаконосъобразност, съществено нарушение на процесуалните правила и явна
несправедливост на наказанието. Отправя се искане за отмяна и постановяване на нова
оправдателна присъда, а при условията на алтернативност връщане на делото за ново
разглеждане на СРС или намаляване на наказанието.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК
е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на
контрол пред въззивния съд по съответния ред. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата
от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и
събирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения в проведеното открито съдебно заседание пред
въззивната инстанция упълномощеният защитник на подс. А. Т.- адв. Ж. поддържа
въззивната жалба и посочва, че първоинстанционната присъда е неправилна, тъй като СРС
неправилно е приел и кредитирал медицинската документация по делото, както и
неправилно се е позовал на показанията на пострадалия. Излагат се подробни съображения
в тази насока. В заключение моли съда да отмени присъдата на районният съд и да
постанови нова, с която да оправдае подзащитния му.
Представителят на СГП моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като
правилна и законосъобразна.
Повереника на ЧО В. М.- адв. Б. моли съда да постанови решение , с което да признае
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.Прави искане за
присъждане на разноски на осн. чл. 38 ЗА.
Подсъдимият А. Т. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му от съда право на последна дума моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към
нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са
налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че присъдата
следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изключително подробно изяснена
фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, доказателствени средства и способи за приобщаването им, посочени в
мотивите към съдебния акт на СРС. Първата инстанция е направила задълбочен анализ на
доказателствената съвкупност, като е изложила подробни съображения относно събраните
доказателствени средства, установените от тях факти и приложимия закон. При
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав не
намери основания за съществена промяна на фактическата обстановка по делото и прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А. Т. Т. е роден на **** г. в гр.София, българин, с българско
гражданство, средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с ЕГН ********** с адрес
гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****.
С Анекс №1 към рамков договор за услуги от 01.07.2016 година, „СОТ“ ЕООД,
осигурявало охраната на търговски обекти, стопанисвани от „Лидъл България ЕООД едн
Ко“ КД. измежду охраняваните обекти бил магазин „Лидъл“, находящ се в гр.София,
бул.“Ген.Скобелев“ №62А.
Съгласно трудов договор №4836/26.10.2009 г. и допълнително споразумение към него
№1312/30.10.2013 г., подсъдимият Т. бил назначен на длъжност „Патрул, служби за
сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“ към „СОТ“ ЕООД. Съгласно длъжностната
му характеристика за заеманата длъжност, на подсъдимия Т. били възложени материални
отговорности, а именно: да отговаря за опазване имуществото и активите на фирмата и
клиентите й. По повод начините и методите за използване на физическа сила, подсъдимият
2
Т. преминал първоначално обучение, за което било издадено удостоверение рег.№2977/2009
г.
На 16.08.2021 г., съгласно наряден списък на дневната смяна, подсъдимият Т. бил
определен в патрул като първи охранител „шофьор“ съвместно със своя колега - свидетелят
Л.Д., с патрулен автомобил марка „Ауди Q2“, с рег.№СВ **** МР.
На 16.08.2021 г., св. В. Г. М. посетил магазин „Лидъл“ в гр.София,
бул.“Ген.Скобелев“ №62А. Към този момент той бил без поставена предпазна маска на
лицето, предвид въведените противоепидемични мерки, във връзка с обявена
общонационална пандемична обстановка. Това обстоятелство било забелязано от
служителите и охранителите в магазина, които категорично заявили на св. М., че няма да
бъде обслужен. Въпреки това, последният отказал да напусне обекта, като настоявал да му
бъде издаден документ за отказа да го обслужат. Поради възникнал конфликт по този повод
на касата в магазина, бил подаден сигнал от служители за посещение на обекта от „Патрул,
служби за сигурност“ в Дирекция „Централизирана охрана“ към „СОТ“ ЕООД. Тъй като
районът попадал в обслужваната територия от подсъдимия Т., той и неговия колега -
свидетелят Л.Д., посетили обекта и влезли в магазина около 14:30 часа. Към този момент св.
М. се намирал в коридор след касова зона и заснемал ситуацията с телефона си, който
държал в ръка. Подсъдимият Т. застанал пред него, казвайки му да не го снима, след което
започнал да избутва с ръце и тяло св. М., извеждайки го от магазина на заден ход. След като
го избутал през вратата на обекта, подсъдимият Т. блъснал с ръце в областта на гърдите и
извел от равновесие св. М., в резултат на което последният паднал на прилежащия терен,
подпирайки се на лявата си ръка. Докато св. М. лежал на земята, подсъдимият Т. го ритнал
няколко пъти с крак в областта на бедрата, след което се насочил към служебния автомобил.
В същото време св. М. се изправил и извикал след подсъдимия Т., че му е счупил ръката, а
подсъдимият Т. се върнал до него и натиснал контактния ключ на служебния автомобил в
областта на гърдите му, след което заедно със своя колега се качили в служебния автомобил
и си тръгнали от обекта.
Св. М. подал сигнал на тел.112 за случая. На местопроизшествието пристигнали
полицейските служители при 03 РУ-СДВР - свидетелите Н.Н. и Ц.И., които предвид
оплакванията на св. М. от изпитвана болка в лявата ръка, повикали линейка. Св. М. бил
откаран в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където му била оказана медицинска помощ по
поставената основна диагноза: счупване на долния край на лъчевата кост. На следващият
ден посетил съдебномедицински кабинет, където след преглед му е издадено СМУ
№272.08/2021 г., съгласно което при прегледа и представената медицинска документация -
издадения от УМБАЛСМ „Пирогов“ лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№128593/16.08.2021 г., по отношение на св. М. са установени счупване в долния край на
лявата лъчева кост, довело до причиняване на трайно затруднение на движението на горен
ляв крайник; кръвонасядане на шията, кръвонасядане и охлузване на дясната гърда,
охлузване на лявото коляно, довели до причиняване на болка и страдание. Уврежданията са
в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по
времето и начина, съобщени от пострадалия, а именно, че на 16.08.2021 г., около 14:35 часа,
бил блъскан, стискан за шията и наранен с ключ за автомобил, в магазин, от служители на
охранителна фирма, при което паднал върху лявата си ръка, като се оплаква и от болки в
шията и гръдния кош.
Съгласно заключението на вещите лица по КСМЕ, по отношение на св. М. са
установени следните травматични увреждания: счупване в долния край на лявата лъчевата
кост, което му причинило трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за период
по-голям от 30 дни. Освен това, по отношение на св. М. били установени и кръвонасядане
на шията, кръвонасядане и охлузване на дясната гърда, охлузване на лявото коляно, които
травматични увреждания му причинили болка и страдания. Описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с или
върху такива, както и от тяхното тангенциално действие и не противоречат да са получени
по начин и време, както е съобщил пострадалия.
Съгласно заключението на вещите лица по КСМТЕ, отразеното травматично
увреждане в издаденото на св. М. СМУ: кръвонасядане в дясната гръдна половина, и
фотографираното нараняване в областта на дясната гръдна половина, е в резултат на удар с
3
твърд тъп предмет и същото е възможно да е получено при удар с юмрук в тази област.
Описаното охлузване също се дължи на въздействието на предмет с ограничена
контактуваща повърхност и сравнително малки размери, като в този смисъл е възможно да е
получено при натиск /удар/ с описания в протокола за оглед на веществени доказателства -
ключ за автомобил. Предвид цялостния изглед на комплекса от увреждания /кръвонасядане и
охлузване/, вещите лица приемат, че са били налице поне две травмиращи въздействия в
съответната област - кръвонасядането, дължащо се на действието на твърд тъп предмет,
което може да бъде получено при удар с юмрук в съответната област, и охлузването с
характерна форма, дължащо се на действието на тъпо-ръбест предмет с малко напречно
сечение и ограничена контактуваща повърхност, което може да бъде получено при натиск
„забиване“ на ключа в гърдите, който извод вещите лица извеждат при съпоставяне на
наличната морфологична находка със съобщените данни от пострадалия. Вещите лица
застъпват категорично становище, че охлузването, което е наложено върху описаното
кръвонасядане, е получено при допълнително травмиращо въздействие и не се дължи на
удар с юмрук.
Съгласно заключението на вещото лице по ВТЕ по Протокол №424/2021 г., с обект на
изследване оптичен носител, съдържащ един брой видеофайл, представляващ цифров
презапис от оригинален файл, записан върху твърдия диск на компютър на
видеоохранителна система, с цветни изображения, без данни за дата, ден, часово време и
обозначение на камера, в периода от време от 00:00 часа до 02:54 минути, отчетени по брояч
на плеър, се наблюдават неясни изображения на лица и предмети, непозволяващи да се даде
отговор на част от поставените въпроси и недаващи възможност за изследване. Резолюцията
на изследваните изображения на лицата, отдалечеността и гледната точка на камерата,
нивото на компресия в изображенията, не дава възможност за извличане на достатъчен брой
устойчиво различими, частни идентификационни признаци, поради което не е възможно
извършване на лицево-идентификационно съпоставяне.
Съгласно заключението на вещото лице по ВТЕ по Протокол №447/2021 г., с обект на
изследване един брой оптичен носител с надпис „Ф175, гр.София, бул.Тен.Скобелев“ №62А
16.08.2021 14:15-15:50“, съдържащ пет видеофайла, представляващ цифров презапис на
оригинален файл, записан върху твърдия диск на компютър на видеоохранителна система, с
цветни изображения, без данни за дата, час, и камера, на първия файл, за времето от 00:36
секунди до 00:42 секунди, отчетени по брояч на плеър, камерата заснема с горен ракурс част
от магазин и неговия вход, и лице от мъжки пол, облечено с тъмна риза с къс ръкав, къси
панталони, тъмни маратонки, черна чантичка през рамо, слънчеви очила и поставени бели
слушалки, което влиза в магазина. Резолюцията на изследваните изображения на лицето,
отдалечеността и гледната точка на камерата, нивото на компресия в изображенията, не са
дали възможност на вещото лице да извърши лицево-идентификационно съпоставяне.
На втория файл, за времето от 00:10 секунди до 00:25 секунди, отчетени по брояч на
плеър, камерата заснема с горен ракурс част от магазин и две лица, които стоят един до друг,
след което заедно напускат обсега на камерата, като не е възможно да се установи дали
едното от лицата е лицето, описано в първия файл. Резолюцията на изследваните
изображения на лицата, отдалечеността и гледната точка на камерата, нивото на компресия
в изображенията, не са дали възможност на вещото лице да извърши лицево-
идентификационно съпоставяне.
На третия файл, за времето от 00:56 секунди до 03:55 секунди, отчетени по брояч на
плеър, камерата заснема с горен ракурс част от магазин и лице от мъжки пол, облечено с
тъмна риза с къс ръкав, къси панталони, тъмни маратонки, черна чантичка през рамо,
слънчеви очила и поставени бели слушалки, да разговаря с друго лице от мъжки пол,
облечено с тъмна риза с къс ръкав, тъмен панталон, гола глава и обозначителен знак /бадж/
на гърдите, в близост до касовата зона. Не е заснета физическа саморазправа между двамата.
Резолюцията на изследваните изображения на лицата, отдалечеността и гледната точка на
камерата, нивото на компресия в изображенията, не са дали възможност на вещото лице да
извърши лицево- идентификационно съпоставяне.
На четвъртия файл, за времето от 01:00 секунди до 03:55 секунди, отчетени по брояч
на плеър, камерата заснема с горен ракурс част от магазин и лице от мъжки пол, облечено с
тъмна риза с къс ръкав, къси панталони, тъмни маратонки, черна чантичка през рамо,
4
слънчеви очила да разговаря с лице от мъжки пол, облечено с тъмна риза с къс ръкав, тъмен
панталон и гола глава, след което към тях се присъединяват още три лица от мъжки пол,
облечени с тъмни дрехи, едното от които избутва лицето от мъжки пол, облечено с тъмна
риза с къс ръкав, къси панталони, тъмни маратонки, черна чантичка през рамо, слънчеви
очила, покрай касовата зона, извън обсега на камерата, последвани от останалите три лица.
Резолюцията на изследваните изображения на лицата, отдалечеността и гледната точка на
камерата, нивото на компресия в изображенията, не са дали възможност на вещото лице да
извърши лицево-идентификационно съпоставяне.
На петия файл, за времето от 00:00 секунди до 05:04 секунди, отчетени по брояч на
плеър, камерата заснема МПС - бял автомобил, с надпис „СОТ“, който спира пред сграда и
от автомобила слизат две лица. Не се наблюдава физическа саморазправа на лицата.
Резолюцията на изследваните изображения на лицата, отдалечеността и гледната точка на
камерата, нивото на компресия в изображенията, не са дали възможност на вещото лице да
извърши лицево-идентификационно съпоставяне.
Съгласно заключението на вещите лица по КАВТЕ, с обект на изследване на оптичен
носител с ръкописен надпис „LIDL 16.08.2021 14:35 ч. В. Г.М.“, съдържащ два видеофайла, с
цветни изображения, без данни за дата, час и камера, на първия файл камерата заснема две
лица от мъжки пол с тъмни тениски с надпис „СОТ 161“ с маски на лицата, едното от които
късо подстригано, а другото е с бадж със синя връзка. Постоянното движение на камерата
прави записаните изображения негодни за описание на мястото, където се намират лицата,
както и какви действия извършват. Изображенията на лицето с баджа със синя връзка и на
късо подстриганото лице от мъжки пол са с потенциална годност за извършване на лицево-
идентификационно изследване, след заснемане под същия ракурс на камерата.
На втория файл камерата заснема маневра на заден ход на автомобил марка „Ауди“, с
ДК №СВ **** МР.
Вещото лице е дало заключение, че при прослушване на записаното съдържание на
звука от първия файл са констатирани разговори между три мъжки гласа, възпроизведени на
хартиен носител с начало и край на разговора.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните
по делото гласни доказателствени средства - показанията на свидетеля В. Г. М.; показанията
на свидетеля М.М.М.; показанията на свидетеля Л.М.Д. /дадените в хода на съдебното
следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.1 и пр.2 от НПК; показанията на свидетеля Р.Р.Б. /дадени в
хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени чрез
прочитане по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.1 от НПК/; показанията на свидетеля
Н.М.Н.; показанията на свидетеля Ц.К.И. /дадени в хода на съдебното следствие и пред
орган на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, във вр.
с ал.1, т.2, пр.2 от НПК/; показанията на свидетеля М.В.Т. /дадени в хода на съдебното
следствие и пред орган на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на
чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК/; показанията на свидетеля И.Б.Н.; показанията на
свидетеля Е.Л.Г. /дадени в хода на съдебното следствие и пред орган на досъдебно
производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от
НПК/.; от приобщените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени
средства: СМУ №272.08/17.08.2021 г., издадено от специалист по съдебна медицина и
деонтология в КСМД при МУ-София; медицинска документация; справки от „СОТ 161“
ЕООД, ведно с Анекс №1 за сключен договор с магазин „Лидъл“, наряден списък на
дневната смяна, назначена на 16.08.2021 г., длъжностни характеристики и трудови договори
на служителите А. Т. Т. и Л.М.Д.; документ за преминат курс за охранител от А. Т. Т.,
протоколи за първоначален и последващ инструктаж, инструкция за управление на
реагирането, график на смени, приемо-предавателен протокол за връщане на лек автомобил
на собственика; справка за прекратена регистрация на МПС; справка от „Порше Интер Ауто
ВГ“ ЕООД; протокол за доброволно предаване от 15.09.2021 г. на един брой технически
носител - диск от В. Г. М.; констативен протокол от 13.10.2021 г. за установена идентичност
в съдържанието на предоставения диск с надписи „LIDL 16.08.2021 г. 14:35 h В. Г.М.“, с това
на първоначално предаденения по преписката, ведно с приложен диск към него; констативен
протокол от 17.11.2021 г. за установена идентичност в съдържанието на предоставения диск
5
с надписи „LIDL 16.08.2021 г. 14:35 h В. Г.М.“, с това на първоначално предадения по
преписката; протокол за доброволно предаване от 04.11.2021г. на един брой технически
носител - диск от Е.Л.Г.; справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ 112 -София;
протокол за оглед на веществени доказателства от 26.01.2023 г.; справка за съдимост; от
заключенията на вещите лица по назначените и изготвени в хода на досъдебното
производство две ВТЕ, КАВТЕ, КСМЕ и КСМТЕ.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от
районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му
убеждение. В настоящото производство са събрани в необходимия обем и по съответния
процесуален ред доказателствените средства, необходими за правилното изясняване на
фактите от значение за разкриване на обективната истина по делото, които са задълбочено и
всестранно обсъдени от първата инстанция. Проверката на доказателствения анализ сочи, че
районният съд не е подценил или игнорирал част от доказателствата за сметка на други, като
доказателствата и доказателствените средства са ценени според действителното им
съдържание. Налице е коректност, правилност и последователност в разсъжденията.
Контролираният съд е изпълнил и задължението си, вменено му с чл.305, ал.3, изр.2 при
противоречиви доказателства да отговори на въпросите, защо дава вяра на едни от тях, а
други отхвърля. В обобщение изводите за релевантните обстоятелства и факти са
формирани точно в съответствие с информацията от събраните доказателства, а
аргументите на съда обхващат всички доказателства и доказателствени източници, като не е
допуснато избирателно третиране на фактически обстоятелства или едностранчивост в
подхода. Наред с това, мотивите към обжалваната присъда съдържат подробна и аналитична
аргументация на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу подсъдимия,
поради което претенцията за отмяна на присъдата и постановяване на оправдателна такава е
лишена от основание.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя анализа на
доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата, относно кредитирането
на показанията на разпитаните по делото свидетели, изготвените заключения на приетите в
следствието експертизи и писмени доказателства и доказателствени средства, както и
фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика. Когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените
доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този
смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и
въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да
отговори изчерпателно на възраженията на защитата и държавното обвинение.
С оглед задълженията си, въззивният състав в решението си дължи отговор на
доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба, както и на тези от съдебно
заседание, поради което намира за необходимо да посочи следното:
Противно на възраженията на защитата, първата инстанция е извършила цялостен и
задълбочен анализ на показанията на разпитаните свидетели, преценила е същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, и е изложила убедителни мотиви на кои от тях се
доверява и кои не кредитира, и защо. Не са допуснати логически грешки при оценката на
наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от
НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал
съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.
В подадената въззивна жалба не са развити съществени съображения или възражения,
като същата е подадена главно във връзка със съображенията на съда при кредитиране на
свидетелските показания и съдържа критики в тази насока. Въззивната инстанция не
споделя развитите доводи в тази насока. Първостепенният съд е развил подробни и
съдържателни мотиви, с които въззивната инстанция се солидализира. Въззивният съд е на
мнение, че всеки гласен източник следва внимателно да бъде съпоставен с останалата
доказателствена маса по делото и как кореспондира с него, като е без значение качеството на
лицето дало показания. Този съдебен състав намира за неоснователни твърденията, че не е
доказано по несъмнен начин авторството на деянието, като тези аргументи не намират опора
6
в доказателствената маса по делото. Съдът не намира да е налице някакъв порок при
извършването на следствените действия. На следващо място, избраният от първата
инстанция подход при анализа на свидетелските показания е удачен и не противоречи на
правилата на наказателния процес, за обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото и в тази връзка този съдебен състав не споделя доводите на
защитата в подадената въззивна жалба. Адекватно са ценени приложените писмени
доказателства, т.к. кореспондират с останалите материални източници по делото и точно
отразяват и потвърждават правно релевантни обстоятелства, включени в предмета на
доказване. Достоверността на показанията се определя от тяхната логичност,
непротиворечивост и последователност само по себе си и съответната относимост към
предмета на доказване, вкл. и дали кореспондират с останалите доказателствени източници.
На следващо място, избраният от първата инстанция подход при анализа на
свидетелските показания е удачен и не противоречи на правилата на наказателния процес, за
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Не се
констатира и доказателствен дефицит, но въпреки това настоящата инстанция ще направи
анализ на част от доказателствата.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество
кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. От събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства и доказателствени средства,
безспорно се установява времето и мястото на настъпилия инцидент, както и участниците в
него, в лицето на подс.Т. и св. М.. Спорните моменти по делото са конкретните действия,
извършени от подсъдимия и механизма на причиняване на телесните увреждания, получени
от св. М..
Настоящият състав изгради доказателствените си изводи относно спорните
обстоятелства преимуществено въз основа на показанията на св. В. М. , анализирани в
съвкупност със заключението на КСМЕ, КСМТЕ, СМУ и ВТЕ. Всички тези доказателства
изграждат последователна и непротиворечива картина и несъмнено установяват механизма
на извършване на инкриминираното деяние, както и авторството му от страна на
подсъдимия. Въззивният съд подобно на първоинстанционния се довери изцяло на
показанията на свидетеля М., отчитайки факта, че същият се явява и пострадал от деянието,
което е засегнало неговия телесен интегритет. Фактът, че същият е пострадал от деянието,
не е основание показанията му да бъдат изначално изключени от доказателствената маса,
тъй като само този факт не е достатъчен да презюмира изначална недостоверност в
изложеното. Това обстоятелство изисква единствено по-задълбочен анализ на тези гласни
доказателствени средства. За да се довери на показанията на пострадалото лице, на първо
място въззивният съд констатира, че същите са логически последователни, достатъчно
подробни и описателни относно основните факти от предмета на доказване, а именно
темпоралната линия, локацията и динамиката на осъщественото от подсъдимия
посегателство над личността. В показанията на свидетеля не се наблюдава тенденциозност в
описанието на релевантни за делото факти и обстоятелства, които да утежняват
положението на подсъдимия. Свидетелят е имал възможност пряко да възприеме
подсъдимия Т., както и поведението му по време на осъществяване на процесното
посегателство, поради което съдът цени показанията му с висока доказателствена тежест. Св.
М. описва подробно всички факти, които непосредствено е възприел на инкриминираната
дата, а именно - проведената комуникация с пристигналите на място охранители от
мобилната група, като последователно възпроизвежда репликите на охранителя по време на
избутването му към порталната врата, а именно: последният му казвал „Не ме псувай, не ме
удряй“, без той да го е псувал или удрял, т.е. без има причина за отправяне на такова
предупреждение към свидетеля М., съответно повод за използване на груба физическа сила
за извеждането му от магазина, както и установява по безспорен начин и последващото
поведение на охранителя, след избутването му през входната врата на магазина.
Последователно разказва, че когато излезли по този начин извън порталната врата,
охранителят го изтласкал с юмруци в областа на гърдите, използвайки силата на тялото си,
вследствие на което леко залитнал, направил две крачки назад и паднал по гръб леко наляво,
върху асфалта на паркинга, сливащ се с прилежащия тротоар до входната врата без бордюр,
но за да предпази главата си от удар, инстинктивно подложил лявата си ръка, тъй като в
дясната си държал телефон, с който направил видеозапис на случая. Категоричен е, че
7
именно вследствие на падането си на земята, предизвикано по описания начин, e настъпила
травмата в лявата му ръка, чиято медикобиологична характеристика е изяснена по експертен
път. Поддържа тезата, че до момента на инцидента не е познавал подсъдимия и неговите
колеги. Относно основните за предмета на доказване факти проявената физическа агресия,
нейната насоченост и интензитет, свидетелят е последователен и еднопосочен по време на
всичките си разпити в наказателното производство. Досежно основния спорен по делото
въпрос, касаещ механизма на причиняване на телесните увреждания, в разпитите си св. М.
не надгражда или по друг начин трансформира показанията си, а казаното от него
представлява устойчив разказ независимо от датата, на която е депозирал своите показания.
На следващо място безспорно е установена и причината за падането на свидетеля М. на
земята, а именно в резултат на силния тласък, който получил от удар с юмрук в областта на
гърдите, което кореспондира с показанията на свидетеля М., възприел като по-бързо
последното му изтласкване вече отвън, след изхода на магазина. Св. М. категорично сочи
като извършител на деянието подсъдимият Т.. Относно личността на охранителя от
пристигналата на място мобилната група, който е избутал пострадалия и насилствения начин
на извеждането му към изхода на магазина, включително и съдържанието на проведения
разговор между тях, показанията на свидетеля М. намират подкрепа в показанията на
свидетеля М.. Последният е категоричен, че именно подсъдимият Т. е охранителят, който
лично указал на пострадалия да не го снима с телефона си, а след това предприел
избутването на пострадалия към входната врата на магазина, по време на което избутване
викал да не го удря и псува, без такива действия или думи да са били отправяни към него от
страна на пострадалия, които обстоятелства от своя страна се установяват и от изготвените
заключения по ВТЕ.
Споделеното от пострадалия намира опора и в показанията на свидетеля М., които
настоящата инстанция намира за достоверни източници на информация относно реално
стеклите се събития. Показанията на свидетеля се базират на непосредствено придобитите
впечатления и пресъздават неговите лични възприятия за развилата се обстановка на
престъплението. Свидетелят М. е категоричен и съобщава личните си възприятия от
развилите се събития до касовата зона на магазина, преди пристигане на патрул на СОТ.
Свидетелят сочи , че лично той е комуникирал със свидетелят М. по повод липсата на
поставена защитна маска в каквато насока са показанията на св.Н. и св. Т.. Ето защо и с
категоричност се установява, че свидетелят М. е едно от двете разговарящи лица от мъжки
пол в близост до касовата зона, описано в заключението на вещото лице по ВТЕ по
Протокол №447/2021 г. при изследване на третия и четвъртия файл, а именно: облеченият с
тъмна риза с къс ръкав, тъмен панталон, гола глава и обозначителен знак /бадж/ на гърдите,
а другото безспорно е пострадалият М.. Видно от неговите показания безспорно е
установена и причината за падането на свидетеля М. на земята, а именно в резултат на
силния тласък, който получил от удар с юмрук в областта на гърдите от подсъдимия, което
кореспондира с показанията на свидетеля, възприел като по-бързо последното му
изтласкване вече отвън, след изхода на магазина. Същият с категориност съобщава, че
веднага след излизането си от магазина лично е възприел свидетеля М. да лежи на лявата си
страна, както и изкривената му и увиснала надолу ръка, същата върху която лежал, и която
логично не е възприел в това състояние при влизането му в магазина.
Правилно и обосновано първата инстанция е кредитирала частично показанията на
свидетелите Б. и Д., заявената липса на ясни спомени за случая и съществените
противоречия в показанията им - вътрешни и с останалите гласни доказателства, очевидно се
дължи именно на колегиалните им отношения с извършителя на деянието- подс.Т.. Това
обяснява липсата на логично обяснение от страна на свидетеля Д. за това какво е наложило
да се върнат отново в обекта, защо е имало линейка и още по-малко защо е пристигнал
полицейски екип, макар според него да не е имало пострадало лице тогава. В хода на
досъдебното производство, свидетелят Д. сочи като причина за връщането си в обекта
наличието на линейка, защото агресивният клиент искал да бъде откаран в болница, заради
драскотина в областта на китката си, забравена по време на разпита му в съдебно заседание,
в опита си да омаловажи причиненото най-тежко травматично увреждане за здравето на
пострадалия, което според заключението на вещите лица по КСМЕ представлява не
драскотина, а причинено на свидетеля М. травматично увреждане, изразяващо се в счупване
в долния край на лявата лъчева кост. В тази връзка в показанията си, дадени пред орган на
8
досъдебно производство, свидетелят Д. също сочи подсъдимият Т. като лицето, което е
избутало пострадалия до пред плъзгащите врати, макар в съдебно заседание да премълчава
този факт с уклончивите твърдения, че двамата действат като екип. Следва да се подчертае,
че от доказателставата по делото не са събрани такива, които да оборват показанията на
пострадалия, че охранителят предприел неговото избутване до входната врата на магазина, в
лицето на който разпознава именно подсъдимия Т., е същият този охранител, който го е
отблъснал силно с юмруци в областта на гърдите пред входа на магазина в позиция на заден
ход, вследствие на което загубил равновесие, залитнал и паднал на земята, показанията на
свидетеля Б., че другият му колега - свидетелят Д., а не подсъдимият Т., е избутал свидетеля
Мутишев през вратата, също не могат да се възприемат като достоверни.
Споделеното от горепосочените свидетели –М. и М. намира опора и в медицинските
документи по делото - СМУ и заключението на КСМЕ, КСМТЕ по отношение на М.,
установяващи вида, характера и механизма на получаване на травматичните увреждания.
Мотивирано СРС е съпоставил отразените в медицинските документи обективни находки
относно причинените на М. телесни увреждания със заключението на изготвената по
делото КСМЕ и КСМТЕ, от което се установява, че непосредствено след инцидента
пострадалият е описал подробно, детайлно и еднопосочно начина по който е бутнат, вида на
нанесените му удари и тяхната локализация.Тук съда ще обърне внимание на направените
възражения от страна на защитата, че изготвената медицинска документация не отговаря на
вид изготвен от болнично заведение /в случая Пирогов/ тъй като по делото са налице
ксероскпия и направените прегледи на пострадалия са въз основата на тях.Настоящата
инстанция следва да отбележи, че направените възражения са неоснователни тъй като
изготвените медицински удостоверения от болничното заведение макар и ксерокопирани са
с печат на болничното заведение и подпис от лицето, удостоверяващ идентичността на
преписа с оригиналните такива и правилно са приети като доказателства по делото. На
следващо място на базата на тях са изготвените СМУ, КСМЕ и КСМТЕ които намират
упора в показанията на св. М. и М.. Следва да се отбележи всички травматични увреждания
на пострадалия са описани в издаденото СМУ на пострадалия, а изводите за вида, механизма
и давността на тяхното причиняване в изготвените СМЕ и КСМТЕ изцяло кореспондират на
показанията на свидетеля М., включително относно съобщената от последния
последователност, време и начин на причиняване на всяко едно от тях, и по делото не са
събрани доказателства, които да оборват неговите показанията, съдът намира, че и
фотографираните наранявания, наред с останалите, са причинени именно на
инкриминираната дата на пострадалото лице и във връзка с инкриминирания инцидент. При
наличната доказателствена маса, преценена в нейната взаимовръзка се налага единствен
възможен извод, че траматичните урвеждания са настъпили за пострадалия във връзка с
процесния инцидент, а не преди или след неговото настъпване. Разминаване в часовия
диапазон на извършения преглед на пострадалия в МБАЛСМ "Пирогов" и отразяването в
журнала от една страна съотнесено към приложения фиш за преглед от ЦСМП часовия
диапазон посочен не променя този факт. Очевидно е, че в случая се касае до приблизително
определяне на часа на провеждане на прегледа във фиша от ЦСМП и това има житейски
логично обяснение, тъй като целта на действията е оказване на медицинска помощ на
пострадалия и отвеждането му в болничното заведение, а не удостоверяване на конкретната
минута и час на тази помощ.
Настоящият състав приема за обективни и компетентни заключенията на изготвените
експертизи като кредитира заключенията им, като обосновани изготвени от лица с нужните
специални знания и отговарящи с необходимата прецизност на поставените въпроси.
Заключенията са били уместно възприети и от СРС при формирането на фактическите и
правни изводи по делото.
На тази фактическа основа районният съд правилно е приложил материалния закон,
като е формирал крайния си правен извод, че подс. А. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК вр.
ал. 1, НК.
По делото несъмнено се установява, че на 16.08.2021 г., около 14:30 часа, в гр.София,
бул.„Ген.Скобелев“, №62А, пред магазин „Лидъл“, чрез блъскане с ръце по тялото на В. Г.
М., го извел от равновесие, причинявайки последващото му падане и подпиране с лява ръка
9
на подлежащия терен, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на лява лъчева кост, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак:
трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник, като в съвкупност тези телесни
увреждания са причинили на М. трайно затруднение в движенията на ляв горен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, съгласно заключението на вещото лице по СМЕ, което съставлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Районният съд правилно е установил наличието на пряка причинноследствена връзка
между действията на подс. Т. и настъпилите телесните увреждания на св. М.. От
доказателствената съвкупност по делото се изяснява несъмнено, че именно в резултат от
действията на Т. е настъпил съставомерният резултат, тъй като именно вследствие на
блъскане с ръце по тялото на В. Г. М., подсъдимият е извел от равновесие пострадалия и
последният е получил описаните телесни увреждания.
На следващо място въззивният съд констатира, че е налице и квалифициращият
признак по чл. 131, ал. 1, т. 2 от НК. По делото към справките от „СОТ 161“ ЕООД,
подсъдимият Т. е бил назначен на длъжност „Патрул, служби за сигурност“ в Дирекция
„Централизирана охрана“ към „СОТ“ ЕООД. В това си качество, към инкриминираната дата,
на подсъдимият Т. са възложени материални отговорности, а именно да отговаря за опазване
на имуществото и активите на фирмата и клиентите й, т.е. същият е имал качеството на
длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.б от НК, поради което и с оглед особеното
качество на субекта на престъплението деянието правилно е квалифицирано като такова по
чл.131, ал.1, т.2 от НК.
Този въззивен състав намери, че от субективна страна деянието е извършено в
условията на пряк умисъл. От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
че подсъдимият е искал да причини на пострадалия телесна повреда, съзнавал е
общественоопасния характер на своето деяние, съзнавал е, че с действията си нарушава
телесната неприкосновеност на пострадалия, като е целял именно това. За подсъдимия не са
съществували никакви пречки от обективен или субективен характер, които да са му
попречили да разбера, че деянията му – чрез блъскане с ръце по тялото на пострадалия с
висока интензивност и в този смисъл с придадената на тялото значителна кинетична енергия
неминуемо ще доведе до извеждането му от равновесие и падане на терена, а от там и до
сигурен контакт на тялото му с твърд тъп предмет, какъвто съставлява земната повърхност и
като последица причиняването на телесни увреждания. За да стигне до този извод, съдът
съобрази, че в съзнанието на подс. Т., за които не са налице данни за количествени и
качествени изменения по време на събитието, напълно и конкретно са се отразили всичките
установени по категоричен начин обективни характеристики на поведението му, които го
правят престъпление, и той ги е интерпретирал адекватно в точния им причинно-следствен
механизъм.
Ирелевантно за възникване и ангажиране на наказателната отговорност на дееца е
извършеното телодвижение на пострадалия с пострадалата ръка по време на падането му,
свързано с предотвратяване на удар на главата му със земната повърхност. Този извод се
основава на обстоятелството, че несъзнателното условно обозначено като рефлексно
телодвижение на пострадалия не прекъсва причинно-следствената връзка на съставомерните
действия на подсъдимия по блъскане със значителна сила в областта на тялото довело до
нарушаване на баланса в пространството, когато е поставен началния момент на деянието
като съзнателен и целенасочен волеви акт. Причинно-следствената връзка не е нарушена,
тъй като престъпният резултат нямаше да настъпи, ако подсъдимото лице не бе
обективирало деянието.
При определяне вида и размера на наказанието, което е наложил съда на подсъдимият
за извършеното от него престъпление, основният съд е отчел всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай.
При определяне вида и размера на наказанието, които е наложил на подс. Т., съдът е
съобразил разпоредбите на чл. 54 и чл. 36 НК, за извършеното престъпление, като правилно
е отчетена обществената опасност на деянието, потенциалната такава опасност при този вид
престъпления и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Правилно е преценено и наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК за
10
отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода. Подобно на първата
инстанция и въззивната приема, че в настоящата хипотеза не са налице условията за
приложение на чл. 55 НК и че наложеното наказание би изпълнило в достатъчна степен
целите на генералната превенция по чл. 36 НК като то ще окаже нужния
възпитателнопоправителен и възпиращ ефект, не само върху личността на дееца, но и върху
другите неустойчиви членове на обществото, в каквато насока е и основният смисъл на
генералната и специална превенция по чл. 36 НК.
В този смисъл, налагайки наказание лишаване от свобода за срок от две години,
изпълнението на което е отложил за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 НК първата
инстанция е наложила освен законосъобразно, но и справедливо наказание.
Законосъобразно веществените доказателства оптичен носител съдът на осн. чл. 112,
ал. 4 от НПК е постановил да останат към делото.
С оглед изхода на делото първоинстанционният съд законосъобразно е решил и
съпътстващите осъждането по обвинението въпроси, като е възложил на подсъдимия да
заплати разноските по делото в съответствие с разпоредбите на чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190,
ал. 2 НПК.
По направеното искане от страна на повереника на ЧО – адв.Б. за присъждане на
разноски направени пред въззивната инстанция съдът установи, че същото е неоснователно,
тъй като не се доказва действително сторени такива пред СГС. Видно от приложеното още
пред първа инстанция пълномощно, ЧО е упълномощил повереника да го представлява по
НОХД № 9948/2023 година на СРС и тъй като пълномощното не е ограничено до съответна
инстанция, последното важи до приключване на наказателното производство. За правната
помощ, която ще бъде предоставена от повереника, видно от приложеното пълномощно ЧО
е заплатил на същия сума в размер на 1500 лева, а с оглед изхода на делото пред първата
инстанция, на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на ЧО
разноските за адвокат в посочения размер. Пред въззивната инстанция не е представено
друго пълномощно или договор за правна помощ, от който да се установява, че извън
заплатената сума пред първоинстанционния съд повереникът е поел задължение за
представителство пред въззивната инстанция срещу допълнително заплатена сума още
повече по реда на чл. 38 от Закон за авокатурата, на който се позовава в хода по същество.
Доказателства за оказана правна помощ на ЧО пред въззивната инстанция извън
договорената и платена сума пред СРС поради това, че ЧО е материално затруднено лице
или роднина, близък или друг юрист не са представени. При това положение не следва да се
присъждат в полза на повереника или ЧО сума за разноски, извън платената и присъдена
вече от първата инстанция такава.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1 вр. чл.313 НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакувания съдебен акт, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания, налагащи неговата отмяна или изменение, поради което следва да
бъде потвърден, а въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 24.06.2024 г., постановена по НОХД № 9948/2023 г., по
описа на СРС, НО,110-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12