№ 108
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110207866 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. В. М., ЕГН ********** чрез адв. Г. М.
срещу наказателно постановление № 23-4332-006326/12.04.2023 г., издадено
от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя са наложени кумулативно следните
административни наказания – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за
извършено нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
20 /двадесет/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са твърди незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, като бланкетно се твърди, че при издаването му е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което препятства
жалбоподателя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен и
наказан. Поддържа се също, че описаната в НП фактическа обстановка не
отговаря на действителната. От съда се иска отмяна на обжалваното НП и
присъждане на разноски.
1
В последното по делото съдебно заседание редовно призованият
жалбоподател не се явява, не се явява и адв. М. – надлежно упълномощен
процесуален представител. В постъпили писмени бележки от адв. М.
подробно се аргументира незаконосъобразност на НП и се иска неговата
отмяна, като се претендират разноски.
Въззиваемата страна – началникът на сектор Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР – редовно призован не се
явява и не изпраща представител. В постъпили писмени бележки от негов
процесуален представител се застъпва тезата, че НП е правилно и
законосъобразно и се моли същото да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, като обсъди възраженията прие за установено следното от
фактическа страна:
Към 11.03.2023 г. жалбоподателят В. В. М. бил правоспособен водач на
МПС от категория В, като на същия на 04.03.2022 г. било издадено СУМПС №
**********. Жалбоподателят притежавал лек автомобил марка ***, модел
„****“ с регистрационен № **********. Автомобилът бил регистриран на
името на жалбоподателя в съответната служба на пътна полиция на 01.03.2023
г.
На 11.03.2023 г. около 21:00 часа жалбоподателят М. управлявал
собствения си лек автомобил марка ***, модел „****“ с регистрационен №
********** в гр. София, движейки се по бул. „******“ с посока на движение
от ул. „****** към ул. „******“, приближавайки се към изградената на бул.
„******“ в участъка между посочените улици и непосредствено преди
кръстовището с ул. „*****“ повдигната пешеходна пътека. В автомобила
освен жалбоподател пътували и свидетелят ***** и още един техен познат.
Времето било облачно, с температура на въздуха 5 градуса по Целзий и валял
слаб дъжд, като пътната настилка била мокра. Жалбоподателят не възприел
своевременно изградената изкуствена неравност и непосредствено преди нея
натиснал рязко спирачката, загубил контрол върху автомобила, който се
завъртял и ударил паркираните на бул. „******“ в района на административен
№ 160 леки автомобили „****“ с рег. № *******, „****“ с рег. № ******* и
„***** с рег. № *****.
Веднага след това жалбоподателят подал сигнал за реализираното ПТП
на телефон 112, като сигнали били подадени и от свидетеля И. *** и от ***.
На място бил изпратен екип на ОПП- СДВР в състав свидетелите К. П. С. и М.
К. Т. – младши автоконтрольори. Била изготвена скица на ППТ, както и
протоколи за ПТП, в които били отразени причинените на леките автомобили
щети.
2
Свидетелят К. С. счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, поради което на място съставил
срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение
серия GA № 864200/11.03.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и
впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 12.04.2023 г. началникът на
сектор „Административно обслужване“ в ОПП- СДВР издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на
02.05.2023 г., а на 07.05.2023 г. била подадена и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събрания в хода на производството доказателствен материал, а
именно: показанията на свидетелите К. П. С., М. К. Т., *****, Н. *** П., С. А.
Д., копие на проект на организация на движението на бул. „******“ и ул.
„*****“, справка от НИМХ, копие от свидетелство за регистрация част I на
лек автомобил „*** ****“ с рег. № ******, копие от свидетелство за
управление на МПС № ********* на жалбоподателя, справки от дирекция
„Национална система 112“ при МВР относно подадени сигнали за процесния
инцидент, скица на ПТП, протоколи за ПТП, справка „Картон на водача“,
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи,
заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт
за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., 2 броя компактдискове от дирекция
„Национална система 112“ при МВР.
При анализа на свидетелските показания съдът на първо място отчете, че
единствено свидетелят ***** е очевидец на настъпилото ПТП и действията на
водача М. непосредствено преди и след реализирането му, поради което
показанията на този свидетел представляват източник на пряка
доказателствена информация относно релевантните за процеса факти.
Показанията на свидетеля съдът намери за обекти, информативни,
добросъвестно депозирани, житейски логични и подкрепени от останалия
доказателствен материал. Свидетелят посочва приблизителното време и място
на управление на МПС от страна на жалбоподателя, автомобилът, който е
управлявал, посоката на движение, както и конкретните действия, които е
извършил преди реализиране на ПТП – свидетелят заяви, че тъй като времето
било дъждовно жалбоподателят не възприел своевременно изградената на
пътното платно изкуствена неравност, като непосредствено пред нея е
натиснал рязко спирачката на автомобила, който се завъртял, а
жалбоподателят изгубил контрол върху него. Показанията на свидетеля
намират подкрепа в писмените доказателствени средства – приобщената
справка от НИМХ потвърждава, че около 21:00 часа на датата на инцидента в
гр.София е валял дъжд, копията от СУМПС и СРМПС –част I за процесния
автомобил подкрепят твърдението на *****, че към датата на инцидента
жалбоподателят бил правоспособен водач от около година, а от около две
3
седмици притежавал управлявания от него автомобил /видно от копието на
СРМПС –част I същото е издадено на 01.03.2023 г. – само 10 дни преди ПТП/.
Заявеното от свидетеля, че жалбоподателят е подал сигнал за ПТП на тел. 112
се потвърждава напълно от справката от „Национална система 112“.
Изрично следва да се подчертае, че полицейските служители К. С. и М.
Т. не са очевидци на реализираното ПТП – те не са възприели нито действията
на водача М. преди това, нито причините за него или самия удар, а единствено
последиците от ПТП - наличието на няколко ударени автомобила.
Твърденията на свидетелите, че жалбоподателят е „дрифтил“ не са базират на
лични техни възприятия или обективно установени от тях факти. Свидетелят
Т. декларира най-общ спомен относно установеното от него на мястото на
инцидента – същият не успя да си спомни дали произшествието е настъпило
през деня или през нощта, дали е имало други участници в ПТП, но посочи, че
водачът, който го е причинил е „дрифтил“- посоченото същият основава на
налични следи по асфалта. Следва обаче да се отбележи, че следите от гуми по
асфалта биха могли да бъдат оставени при рязкото спиране на автомобила,
данни за което дава свидетелят *****. Свидетелят С. от своя страна посочва,
че сигналът, който получил във връзка с реализираното ПТП се заключавал в
следното: „*** дрифти, удря няколко автомобила, водачът е на място“.
Същевременно видно от огледа на веществените доказателства –файловете,
съдържащи аудиозаписи на постъпилите сигнали във връзка с процесното
ПТП е видно, че в нито един от тези сигнали не се съдържат данни, относими
към общоприетото разбиране на понятието „дрифт“ – в подадения от
жалбоподателя сигнал същият е заявил „На площад ***** колата ми тръгна и
ударих три спрели коли“. Следващия сигнал, касаещ процесното ПТП е
подаден от лице, представило се като ******, която заявява, че при излизане от
дома си видяла, че автомобила й е ударен. Същата изобщо не дава сведения
относно поведението на водача, който е ударил нейния автомобил. В сигнала,
подаден от свидетеля К. също не се съдържат данни за причините за ПТП,
поведението на причинилия го водач, нито за начина, по който същият е
управлява автомобила непосредствено преди реализиране на ПТП. Ето защо
съдът не се довери на твърденията на свидетелите С. и Т., че жалбоподателят е
управлявал автомобила, като е „дрифтил”.
С оглед установеното при огледа на аудиофайловете съдът допусна до
разпит в качеството на свидетел И. К.. Същият заяви, че към момента на
инцидента е живеел на бул. „******“ № 166, където ежеседмично се случвали
по няколко пътнотранспортни произшествия. Относно процесния случай
посочва, че не е видял нито самото ПТП, нито действията на водача,
причинил ПТП, но е чул форсиране на двигател, свирене на гуми и удар.
Съдът намира, че заявеното от свидетеля не може по несъмнен и категоричен
начин да установи, че жалбоподателят е извършил описаните в АУАН и НП
действия- рязко ускоряване на автомобила, завъртане на автомобила първо
наляво, след което рязко надясно и се завърта в обратната посока.
Съдът подложи на преценка и показанията на свидетелите Д. и П., но
4
намери, че същите не допринасят съществено за изясняване на релевантната
фактическа обстановка. Свидетелят Д. посочва, че е собственик на един от
ударените автомобили, но заявява, че не е видял нито удара, нито самото ПТП,
а за него узнал от обаждане от полицейски служители с молба да отиде при
автомобила си, тъй кто е бил увреден. Потвърждава наличието на изкуствена
неравност в близост до мястото на ПТП, както и че е пътното платно е било
мокро.
Свидетелят П. е собственик на друг от ударените автомобили, но не той,
а негова приятелка ползвала автомобила. Заявява, че не е присъствал по време
на инцидента, а от приятелката си разбрал, че автомобилът е бил ударен.
Наличните по делото заповеди установяват материалната компетентност
на актосъставителя и на АНО, първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият-
да издава наказателни постановления.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна, депозирана е в
преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който
смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи. Видно от т. 3.10 на издадената на основание чл. 189,
ал.12 от ЗДвП заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните
работи е делегирал правомощието си да издава НП на нарушения на ЗДвП и
на началник сектор „Административно обслужване” в ОПП – СДВР, каквато
длъжност, видно от заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи издателят на НП е заемал. По силата на т. 1.3.2 от
цитираната заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. актосъставителят в качеството
си на младши автоконтрольор е оправомощен да съставя актове за
установяване на нарушения на ЗДвП. При съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП:
С разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП законодателят е въвел забрана
за водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
5
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. От съдържанието на АУАН и НП е видно, че жалбоподателят е
санкциониран именно за това, че използва пътищата, отворени за обществено
ползване не по предназначение, като му е вменено рязко ускоряване на
автомобила, завъртането му първо наляво, след което рязко надясно и
завъртането му в обратна посока.
Законът не съдържа легална определение на понятието „дрифт“, същото
не е дефинирано и в Речника на българските думи на БАН /онлайн достъпен
на адрес https://ibl.bas.bg/rbe/. Посоченото понятие е навлязло в разговорния
език като техника на шофиране, при която водачът на МПС преднамерено го
извежда извън контрол чрез рязко подаване на газ и завъртане на волана,
довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, насочено към
отклоняване на МПС от траекторията му на движение чрез поднасяне и други
подобни ефекти, които не биха могли да настъпят при нормално управление
на автомобила.
Съществен елемент от състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП
се явява и субективната страна на деянието, която според конкретната
формулировка на забраната, предполага извършването му изключително и
само при пряк умисъл. Този извод се налага, доколкото законодателят е въвел
изискването за наличието на специална цел в поведението на водача - пътят да
бъде ползван не по предназначението му за превоз на хора и товари. Съдът
намира, че в хода на съдебното следствие вмененото на жалбоподателя
нарушение на чл. 104б т. 2 от ЗДвП не беше доказано по несъмнен начин. От
събраните по делото доказателства се установи, че на инкриминираната дата
жалбоподателят е управлявал МПС, като поради несвоевременното
възприемане на налична изкуствена неравност е натиснал рязко спирачката на
автомобила, изгубил контрол върху него, автомобилът се завъртял и ударил
три други спрели автомобила. По делото липсват категорични доказателства
жалбоподателят умишлено да е завъртал автомобила първо наляво, след това
рязко надясно.
Волята на законодателя, обективирана в чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП визира
съзнателно използване на пътищата, отворени за обществено ползване с цел,
различна от тяхното основно предназначение за превоз на хора и товари.
Такива други цели са нерегламентираните състезателни гонки, както и
6
преднамереното извеждане на автомобила извън контрол на сравнително
дълъг участък от пътя и с умишлени последователни действия, които не се
налагат от характеристиките на пътното платно. В процесния случай се
установи, че загубата на контрол върху автомобила се дължи не на
преднамерени действия на водача, а не късното възприемане наличието на
изкуствена неравност, рязкото натискане на спирачките, което предвид
мократа пътна настилка е довело да загуба на контрол, завъртане на
автомобила и ПТП. По делото не се установи съзнателно използване на пътя
за т.нар. „дрифт“. Последното предполага по-продължителни и настойчиви
действия в тази насока, и без същите да се налагат от конкретната пътна
обстановка, каквито действия не се доказват по безспорен начин. С оглед
изложеното съдът намира, че извършването на вмененото на жалбоподателя
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП остана недоказано и издаденото
наказателно постановление следва да се отмени в тази му част.
Относно нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. По делото беше
безспорно установено, че на процесната дата, час и място жалбоподателят В.
М. е управлявал лек автомобил марка ***, модел „****“ с регистрационен №
********** по бул. „******“ и до № 160 не упражнил достатъчен контрол
върху автомобила, в резултат на което автомобилът ударил три спрели
автомобила. Обстоятелството, че ударените автомобили са бил в покой води
до единствения възможен извод, че в момента на удара жалбоподателят не е
контролирал управлявания от него автомобил и това обстоятелство е довело и
до реализирането на ПТП.
Съдът счита, че нарушението е извършено виновно, при форма на вина
непредпазливост (небрежност), тъй като жалбоподателят не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Жалбоподателят М. не предвиждал причиняването на ПТП, но
е бил длъжен да предвиди, че като не упражнява непрекъснат контрол върху
управлявания от него автомобил застрашава останалите участници в
движението и би могъл да причини ПТП.
С оглед обстоятелството, че липсата на контрол върху управлявания от
жалбоподателя автомобил е довела до реализиране на ПТП, при което са
7
причинени имуществени щети на други автомобили съдът намира, че
процесното нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП липсва специална
санкционна норма, поради което е правилно АНО е приложил общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП, за
което не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер на 20 лева.
Глобата е определена от законодателя в абсолютен размер, поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя. С оглед изложеното
съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Доколкото съдът достигна до извод, че наказателното постановление в
частта, относно нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП следва да бъде
отменено, то следва извод, че жалбоподателят има право на разноски. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г.,
видно от който уговореното възнаграждение за процесуално представителство
на жалбоподателя от адв. М. по настоящото дело е в размер на 500 лева,
платими в брой при подписване на договора, за което последният служи като
разписка. Преди приключване на последваното по делото съдебно заседание
чрез Единния портал за електронно правосъдие адв. М. е депозирала Анекс
към договора от 05.05.2023 г., с който предвид участието на адв. М. в пет
открити съдебни заседания страните са уговорили допълнително
възнаграждение в размер на 600 лева, платено в брой, за което анексът служи
като разписка. В писмените бележки процесуалният представител на
въззиваемата страна е обективирал възражение за прекомерност. Съдът
намира същото за неоснователно. По делото са проведени общо шест съдебни
заседания, в пет от които адв. М. се е явила, разпитани са петима свидетели,
събрани са и редица други доказателства, поради което съдът счита, че в полза
на жалбоподателя следва да се присъди пълният размер на сторените от него
разноски.
Доколкото НП в частта, относно наложената глоба за нарушение на чл.
20, ал. 1 от ЗДвП е потвърдено, то в полза на СДВР следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, съобразявайки, че на
практика процесуалният представител на въззиваемата страна не се е явил
лично в нито едно от заседанията, не е участвал в събирането на
доказателствата, а единствено е представил кратки, общи писмени бележки.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 5 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и
ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-006326/12.04.2023 г.,
издадено от началник сектор „Административно обслужване“ в отдел „Пътна
полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с която на основание чл. 175а, ал. 1 пр. 3 от
Закона за движението по пътищата на жалбоподателя В. В. М., ЕГН
********** са наложени кумулативно следните административни наказания –
глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-
006326/12.04.2023 г., издадено от началник сектор „Административно
обслужване“ в отдел „Пътна полиция“ при СДВР В ЧАСТТА, с която на
основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя В. В. М., ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столичната дирекция на
вътрешните работи да заплати на В. В. М., ЕГН ********** сумата от 1100
/хиляда и сто/ лева, представляваща сторени от него разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН В. В. М., ЕГН
********** да заплати на СДВР сумата от 80 /осемдесет/ лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9