Р Е Ш Е Н И Е
№ 68
гр.Габрово, 17.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Полина Пенкова
ЧЛЕНОВЕ : Кремена Големанова
Симона Миланези
при секретаря М.Шаханова, като разгледа докладваното от съдия Големанова в.гр.д. №58 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото против Решение №288/22.10.2018г. по гр.д.№487/2018г. на РС Габрово, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на ищеца по делото сумата от 4000лв.-частичен иск от сумата от 150 000 евро, представляваща главница по договор за заем от 2012г., ведно със законната лихва от 07.03.2018г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се твърди, че неправилно районният съд приел, че жалбоподателката дължи исковата сума на ищеца съгласно представена разписка, която приел като договор за заем. Самият текст на разписката не говорел за заем. Същата не била получавала такива суми от ищеца. От разписката било видно, че сумите били предоставени със специално предназначение, което имало признаците на договор за поръчка. Недоумение будел факта, че имената на жалбоподателката са изписани на латиница, което означавало, че текста е изписан с определена цел и е дописван -най-вероятно на празен лист. Първоинстанционният съд следвало да събере доказателства относно специалните цели на правоотношенията. Моли съда да отмени обжалваното решен3ие и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск.
Ответникът в указания му срок не е подал отговор на жалбата. В съдебно заседание ответникът по жалбата - ищец по делото оспорва подадената жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С процесната искова молба е предявен иск против жалбоподателката да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 4000лв.-частичен иск от сумата от 150 000евро, представляваща главница по договор за заем от 2012г.
За да постанови решението си районният
съд е приел, че възражението на ответницата относно авторството на разписката е
неоснователно, като с определение от 20.09.2018г. съдът бил признал оспорването
за недоказано. От посочената разписка било видно, че през 2012г. ответницата е
получила в заем сума в общ размер на 150 000евро, със задължение за връщане на
сумата най-късно след две години. Първоинстанционният
съд приел, че между страните е сключен договор за заем, като от страна на
ответницата не се сочели доказателства, а и не се твърдяло, че е върнала
сумата, поради което районният съд приел, че ищецът има ликвидно и изискуемо вземане от ответницата в размер
на 150 000евро, поради което приел частично предявения иск за основателен го
уважил.
Въззивният съд намира следното :
Договорът за паричен заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен – правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателя възниква правото да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.
Безспорно установено по делото е, че подписа и ръкописното изписване на латиница на името на жалбоподателката са изпълнени от нея, т.е. тя е автор на съдържащите се в разписката изявления.
Съгласно чл.20 ЗЗД съдържанието на договорите следва да се тълкува съобразно волеизявленията на страните. Обичайно разписката удостоверява получаването на посочената в нея сума, но не доказва договора, по който е извършено плащането, освен ако съдържа признания за обвързаност от неговите съществени елементи. В настоящият случай жалбоподателката изрично в разписката е заявила, че през 2012г. на няколко пъти е получила сума в общ размер на 150 000евро, които ще върне най-късно след две години. Макар процесната разписка да съдържа изявления и подпис само на една от страните по договора съдът приема, че същата удостоверява изявление на жалбоподателката относно факт, който е неизгоден за нея, че през 2012г. е получила от ищеца сумата от 150000евро, т.е. удостоверява че сумата реално й е предадена и се задължава да я върне не по-късно от две години, т.е. не по-късно от 26.12.2014г.
Поради изложеното по-горе съдът счита, че между страните по делото е налице валидно сключен устен договор за паричен заем за сумата от 150 000евро и срок най-късно до 26.12.2014г., като изявленията на една от страните са отразени в издаден от нея частен свидетелстващ документ и районният съд е достигнал до правилен извод относно наличието на договор между страните по делото и характера му.
Не са представени доказателства в подкрепа на възраженията на жалбоподателката, че не е получила реално сумата, поради което съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
Жалбоподателката прави възражения, че от разписката било видно, че сумите били предоставени със специално предназначение, което имало признаците на договор за поръчка, че факта, че имената на жалбоподателката са изписани на латиница, означавал, че текста е изписан с определена цел и е дописван -най-вероятно на празен лист, както и че първоинстанционният съд следвало да събере доказателства относно специалните цели на правоотношенията са направени едва в подадената въззивна жалба. Такива възражения не са правени нито в отговора на исковата молба, нито в първото по делото съдебно заседание. Поради изложеното съдът приема, че същите са несвоевременно направени и не следва да ги обсъжда.
Водим от изложеното по-горе, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №288/22.10.2018 г. по гр.д.№487/2018г. на РС Габрово.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :