Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр.***, 30,03,2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, IX-ти граждански състав, в публично
заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№5161
по описа на съда за 2017 г., на основание закона и
данните по делото, за да се произнесе, съобрази следното:
Пред
РС ***е депозирана искова молба от «***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя ***, чрез адв.А.К. и адв.А.Ш. от ***, против ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***. В ИМ
се сочи, че с нотариалент акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 30,05,2001 г. ищецът е закупил от ***, правото на собственост
върху ПИ с идентификатор №56722.651.356 по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-56/18,09,2007 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота – гр.***, ***,
с площ от 4298 кв.м., представляващ урбанизирана територия с начин на трайно
ползване «за друг вид производствен, складов обект», с номер по предходен план
– кв.614, парцел Х, със съседни ПИ с идентификатори: 56722.651.406.,
56722.651.426., 56722.651.351., 56722.651.351., 56722.651.357., идентичен
с УПИ, целият с площ от 4058 кв.м., съставляващ имот №Х в кв.614 по плана на
гр.***, при съседи: улица, УПИ VI-кв.614, УПИ IV-кв.614,
УПИ VIII-кв.614,
УПИ II-кв.614.
Твърди се, че нотариалният акт не съдържа описание на никакви сгради и
подобрения върху поземления имот, но към момента на придобиването му в него са
съществували части от някои постройки, подробно описани в Акт за държавна
собственост №6164/20,07,1994 г. като – „складови помещения 7“, с година на
построяване - 1950 г., с площ от 805 кв.м., която след частичното й
самосрутване и преустройство след датата на съставяне на АДС понастоящем
представлява СГРАДА 1, и „столова пристройка от запад 19“, с година на
построяване – 1985 г., с площ от 195 кв.м., която, след извършено преустройство
след датата на съставяне на АДС понастоящем представлява СГРАДА 3. Ищецът твърди,
че на основание чл.92 от ЗС ищецът е станал собственик на описаните сгради №1 и
№3 по приращение. Сочи се, че след придобиване на ПИ ищецът е започнал
изграждането на Сграда-ремонтна работилница, понастоящем нанесена в
кадастралната карта като комплекс от две съседни сграда - СГРАДА с
идентификатор 56722.651.356.2. с площ от 272 кв.м. и СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.5. с площ от 92 кв.м. Сочи се, че сградите са завършени до фаза
„груб строеж“ и собствеността им е установена по силата на нот.акт за
констатиране право на собственост №87, том 2, рег.№2079, дело №164/30,11,2001
г. на нотариус ***, а са въведени в експлоатация на 29,10,2004 г. Твърди се, че
през 2007 г. е започнато изграждането на нова едноетажна сграда с площ 138
кв.м. в ПИ, въз основа на разрешение за строеж от 06,03,2007 г., която е
въведена в експлоатация на 18,02,2008 г., и която сграда е нанесена в КК с
идентификатор 56722.651.356.4. Сочи се, че по приращение ищецът е собственик на
СГРАДА 4. Твърди се, че СГРАДА 1 и СГРАДА 3 са съществували към 2003 г., тъй
като границите им са отбелязани върху кадастралния план на ПИ, носещ датировка
м.август 2003 г. Твърди се, че на 27,06,2007 г. ищецът учредява в полза на ***договорна
ипотека върху ПИ и СГРАДА 2 и СГРАДА 5. СГРАДА 1 и СГРАДА 3, правото на
строеж/правото на собственост върху изграждащата се СГРАДА 4 не са предмет на
ипотеката. Сочи се, че по силата на Договор за преобразуване на дружества с
ограничена отговорност от 21,12,2008 г., в резултат на преобразуване чрез
отделяне на част от активите на ищеца, е учредено дружеството ***, ЕИК ***,
като в договора за преобразуване изрично е посочено правото на собственост
върху кои недвижими имоти – активи на ищеца – следва да се прехвърли на ***, а
именно – ПИ, заедно със СГРАДА 2 и СГРАДА 5, както и СГРАДА 4. СГРАДА 1 и
СГРАДА 3 не са част от активите, които се отделят от ищеца в полза на ***.
Твърди се, че в хода на производство по принудително изпълнение, ПИ, заедно със
СГРАДА 2 и СГРАДА 5 са изнесени на публична продан, като по силата на
Постановление за възлагане на недвижим имот от 15,01,2016 г., вписано в СлВп
под акт №20, том 3, дело 473/2016 г., същите са възложени на купувача –
ответник в настоящото производство. Твърди се, че по силата на констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот №1, том 2, рег.№2165, дело
189/25,07,2016 г.на нотариус ***, ищецът е признат за собственик на СГРАДА 1 и
СГРАДА 3. Твърди се, че по повод на подаден сигнал от ответника, работна група
от О.П. е извършила оглед на СГРАДА 1 и СГРАДА 3 и е съставен Констативен акт
№6/06,07,2016 г., установяващ, че по отношение на СГРАДА 1 липсват каквито и да
било строителни книжа, както и Констативен акт №7/06,07,2016 г., установяващ,
че по отношение на СГРАДА 3 липсват каквито и да било строителни книжа. Твърди
се, че и двата акта са подписани от управителя на ответното дружество, като е
посочено, че ответното дружество е собственик на сградите, възоснова на
постановлението за възлагане на недвижим имот от 15,01,2016 г. Ищецът счита, че
по този начин ответникът оспорва правото на собственост на ищеца върху СГРАДА 1
и СГРАДА 3. Твърди се, че на 04,08,2016 г. ответникът отнел възможността за
достъп до СГРАДА 1 чрез поставяне на заграждение в ПИ, а на 05,10,2016 г.
ответникът разбил ключалките и катинарите на вратите на СГРАДА 1 и изнесъл
строителен инвентар, собственост на ищеца. Твърди се, че на 09,10,2016 г. от
ответника било предприето и разрушаване на северозападната част на СГРАДА 1,
като били разрушени три от четирите ограждащи стени и целия покрив на
северозападната част на СГРАДА 1. Сочи се, че по отношение на СГРАДА 3 достъпът
до нея не е ограничаван, като не са предприемани и действия за разрушаването й.
В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което: да се приеме за установено на основание
чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на ответника ***, че ищецът ***е
собственик на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.3. по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18-56/18,09,2007 г. на ***, с адрес на сградата – гр.***, ***, с
площ от 29 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – Промишлена сграда,
построена в ПИ с идентификатор 56722.651.356., ведно със съответното на същата
сграда безсрочно ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор
56722.651.356., даващо право на ***да ползва същия ПИ, доколкото това е
необходимо за ползването на същата СГРАДА, както и да построи наново същата
СГРАДА в съществувалия й обем и местоположение в ПИ при евентуалното й
разрушаване; с което да се приеме за
установено по отношение на ответника ***, че ищецът ***е собственик на
СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.1. по КККР, одобрени със Заповед
№РД-18-56/18,09,2007 г. на ***, с адрес на сградата – гр.***, ***, с площ от
401 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – Промишлена сграда, построена в ПИ
с идентификатор 56722.651.356. с площ от 4298 кв.м., както и че ***без
основание упражнява фактическата власт върху същата сграда по начин, който
препятства ***да упражнява фактическата власт върху сградата и да се осъди на
основание чл.108 от ЗС ***да предаде на ***владението върху неразрушената част
от същата сграда, с площ и обем на тази неразрушена част, така, както е
установена съгласно СТЕ, извършена в хода на делото; с което да се осъди на основание чл.109 от ЗС ***да прекрати
препятстването и отстрани пречките за упражняване от ***на безсрочно
ограниченото му ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор
56722.651.356. с площ от 4298 кв.м., за нуждите на ползването от него на
намиращата се в същия ПИ собствена му частично разрушена СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.1. и за целите на възстановяване на СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.1. с местоположение, площ и обем на тази сграда, така както са установени
съгласно СТЕ, извършена в хода на делото. Претендират се разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи исковете като
доказани. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, процесуалните представители на ищеца – адв.К. и адв.***от ***, развиват
подробни съображения в подкрепа на исканията си.
В
срока по чл.131 от ГПК ответника ангажира писмен отговор, в който сочи, че
ищецът не е собственик на СГРАДА 1 и СГРАДА 3, а СГРАДА 1, въпреки че
съществува в кадастъра, не съществува на място. Твърди се, че процесните сгради
не са били собственост на дружеството ***, а само са били предоставени за
управление на дружеството, поради което не е отговаря на истината твърдението
на ищеца, че е придобил по приращение тези сгради, защото в нотариалният акт не
било уговорено „друго“. По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК се сочи,
че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на сгради с
идентификатори 56722.651.356.1. и 56722.651.356.3. и на съответното им право на
строеж, както и няма право да ползва ПИ 56722.651.356., тъй като не е
собственик на двете сгради. По иска с правно основание чл.108 от ЗС се сочи, че
същият е неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на сградата с
идентификатор 56722.651.356.1., а и не съществува годна вещ, по отношение на
която да бъде осъществена петиторна защита. Твърди се, че ответникът не владее,
не държи и не ползва остатъците от сградата. По отношение на иска по чл.109 от
ЗС се сочи, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е собственик на
сграда с 56722.651.356.1., а и ответникът не е извършвал действия, с които да
ограничава достъпа до сградите. В с.з. процесуалният представител на ответника
– адв.Х. от ***, сочи, че ищецът не е доказал по никакъв начин, че е собственик
на двете сгради, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени. Сочи се, че
все още сградите не са деактувани като държавна собственост. Твърди се освен
това, че не се доказва и владение на ответника върху процесните сгради. В
писмена защита, депозирана на 13,03,2018 г., адв.Х. развива пространни
съображения за отхвърляне на исковете.
В
писмени бележки, депозирани на 06,03,2018 г., третото лице-помагач – О.П. чрез
юрк.З., ангажира становище, че искът за признаване на „безсрочно ограничено
вещно право на строеж“ в имот с идентификатор 56722.651.356 е недопустим, тъй
като такова понятие не съществува в българското законодателство и противоречи
на чл.153, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма правото на строеж се погасява, ако
не започне в 3-годишен срок, съответно ако нее
довършено в 5-годишен срок от влизане в сила на строителното разрешение
/каквото в случая няма/. Сочи се, че наличието на незаконен строеж е пречка за
издаване на разрешение за нов строеж в недвижимия имот, докато незаконният не
бъде премахнат, а към момента има висящи съдебни производства по установяване
незаконното строителство на сградите с идентификатор 56722.651.356.1 и
56722.651.356.3. Твърди се, че доколкото ищецът не се легитимира като
собственик на имотите, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От
представеното заверено копие на нот.акт №55, том I,
рег.№1049, дело №54 от 2001 г. на нотариус *** се установява, че на 30,05,2001
г. ***е продало на ищеца ***следния свой собствен
недвижим имот – УПИ, находящ се в гр.***, целият от 4058 кв.м., съставляващ
имот №X в
кв.614 по стр.план на гр.***, при съседи на имота: улица, УПИ VI-кв.614
– ***, УПИ IV-кв.614
- за тържище, УПИ VIII – кв.614 за автосервиз, УПИ II –
кв.614 – за автостопанство.
От
представеното от ищеца незаверено копие от АДС №6164 от 20,07,1994 г. се
установява, че имот в парцел II, кв.614 – дворно място от
17 000 кв.м. заедно с административна сграда-пристройка с площ от 313
кв.м., работилница с площ 230 кв.м., пристройка към трафопост с площ 26 кв.м.,
агрегатно с площ 19 кв.м., маслено с площ 76 кв.м., работилница към сервизно
хале 2 с площ 581 кв.м., столова пристройка от изток с площ 34 кв.м., столова
пристройка от запад с площ 195 кв.м. и складови помещения с площ 805 кв.м., са
предоставени за оперативно управление на държавната организация ***– ***. Следва
да бъде отбелязано, че така представения от ищеца в незаверено копие АДС
№6164/20,07,1994 г. е идентичен със копието на същия акт, представено и
завереното за вярност от Областен управител на Област ***.
От
представеното заверено копие на нот.акт за
констатиране правото на собственост върху недвижим имот №87, том II,
рег.№2079, дело №164 от 2001 г. на нотариус *** се установява, че на 30,11,2001
г. дружеството ***е признато за собственик на основание приращение на следния
недвижим имот: СГРАДА-РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА /в груб строеж/ със застроена площ
от 368,64 кв.м., на две нива, състояща се съгласно одобрен с протокол
ЕС№39/25,10,2001 г., т.25 на О.П. архитектурен проект, на първо ниво – основно
помещение за премонт на автомобили и спомагателни помещения – склад за резервни
части, обособена механична работилница и склад, помещение за зареждане на
акумулатори с предверие, котелно помещение, предверие, умивално помещение и два
санитарни възела, и на второ ниво – диспечерно помещение, съблекалня, три
офисни помещения, умивално помещение и санитарен възел, находяща се в гр.***,
ул.***, построена в УПИ, находящ се в гр.***, целият от
4058 кв.м., съставляващ имот №X в кв.614 по стр.план на гр.***, при съседи на имота: улица, УПИ VI-кв.614
– ***, УПИ IV-кв.614
- за тържище, УПИ VIII – кв.614 за автосервиз, УПИ II –
кв.614 – за автостопанство, и при съседи на сградата: североизток – сграда от
имот VIII-614
на калкан, югоизток – двор, югозапад – двор, североизток – имот IV-кв.614.
На
29,10,2004 г. от О.П. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №248
на РЕМОНТНА РАБОТИЛНИЦА, находяща
се в УПИ
Х – кв.614 по плана на гр.***/представено по делото в заверено копие
от ищеца/.
На
06,032007 г. на ищеца е издадено разрешение за строеж №140 за строеж на административно-битова
сграда в имот УПИ Х – кв.614 по плана на гр.***/представено
по делото в заверено копие от ищеца/.
На
18,02,2008 г. от О.П. е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №39
на административно-битова сграда, находяща се в имот УПИ Х – кв.614 по
плана на гр.***/представено по делото в заверено копие от ищеца/.
От
представената от ищеца в незаверено копие скица на УПИ
Х – кв.614 по плана на гр.***, от м.август 2003 г., изготвена от ***се
установява, че в УПИ Х-кв.614 има три масивни сгради – една в средата, една в
югоизточния край /долен десен ъгъл на имота/ и една в северната част. Следва да
бъде отбелязано, че така представената от ищеца в незаверено копие скица е идентична
със копието, представено и завереното за вярност от О.П.
От
представеното копие на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №23,
том III,
рег.№1208, дело №2047 от 2007 г. се установява, че ищецът, в качеството на
ипотекарен длъжник, е учредил в полза на ***договорна ипотека върху следния
имот – УПИ Х, находящ се в гр.***, в кв.614 по плана на града, с площ от 4058
кв.м., при съседи на имота: улица, УПИ VI – ***, УПИ IV -
за тържище, УПИ VIII – за автосервиз, тупик, УПИ II –
за производствена и складова дейност, УПИ XVII -
за производствена и складова дейност, ведно с построената в ПИ СГРАДА-РЕМОНТНА
РАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 368,64 кв.м., на две нива, състояща се
съгласно одобрен с протокол ЕС№39/25,10,2001 г., т.25 на О.П. архитектурен
проект, на първо ниво – основно помещение за премонт на автомобили и
спомагателни помещения – склад за резервни части, обособена механична
работилница и склад, помещение за зареждане на акумулатори с предверие, котелно
помещение, предверие, умивално помещение и два санитарни възела, и на второ
ниво – диспечерно помещение, съблекалня, три офисни помещения, умивално
помещение и санитарен възел.
От представеното заверено копие на Договор за
преобразуване на дружества с ограничена отговорност «*** и «***се установява,
че активът на приемащото дружество ***след преобразуването ще се формира освен
от наличните активи и от частта от имуществото, която се придобива от
преобразуващото се дружество «***, което е описано в 16 точки, между които УПИ
4058 кв.м., Административно-битова сграда, ремонтна работилница.
От
представеното заверено копие на Постановление за възлагане на недвижим имот от
25,01,2016 г. на ЧСИ ***, по изп.д.№434/2012 г., се установява, че изнесен на
публична продан имот, собственост на ***, образувано по реда
на чл.262 от ТЗ чрез отделяне на активи-недвижими имоти от «***, и
представляващ ПИ с идентификатор 56722.651.356 по КККР на гр.***, с площ от
4298 кв.м., номер по предходен план: кв.614, парцел X, който
имот е описан като УПИ №Х, находящ се в гр.***, в кв.614 по плана на града, с
площ от 4058 кв.м., ., при съседи на имота: улица, УПИ
VI –
***, УПИ IV -
за тържище, УПИ VIII – за автосервиз, тупик, УПИ II –
за производствена и складова дейност, УПИ XVII -
за производствена и складова дейност, ведно с построената в ПИ СГРАДА-РЕМОНТНА
РАБОТИЛНИЦА със застроена площ от 368,64 кв.м., на две нива, състояща се
съгласно одобрен с протокол ЕС№39/25,10,2001 г., т.25 на О.П. архитектурен
проект, на първо ниво – основно помещение за премонт на автомобили и
спомагателни помещения – склад за резервни части, обособена механична
работилница и склад, помещение за зареждане на акумулатори с предверие, котелно
помещение, предверие, умивално помещение и два санитарни възела, и на второ
ниво – диспечерно помещение, съблекалня, три офисни помещения, умивално
помещение и санитарен възел, които съгласно схема №3159/16,03,2012 г. на СГКК-***съответстват
на сграда с идентификатор 56722.651.356.2 /със ЗП 272 кв.м., на един етаж/ и
сграда с идентификатор 56722.651.356.5 /със ЗП 92 кв.м., на два етажа/, е
възложен на ***.
От
представеното заверено копие на нот.акт за собственост на недвижим имот №1, том
II,
рег.№2165, дело №189 от 2016 г. на нотариус *** се установява, че на 25,07,2016
г. дружеството ***е признато за собственик на основание
чл.587, ал.1 от ГПК и чл.92 от ЗС на следните недвижими имоти: 1/сграда с
идентификатор 56722.651.356.1 по КККВ на гр.***, с адрес – гр.***, ***, с площ
от 401 кв.м., на един етаж, с предназначение промишлена сграда, която сграда е
построена в имот с идентификатор 56722.651.356, собственост на ***от момента на
закупуване на имота през 2001 г. и 2/сграда с идентификатор 56722.651.356.2 по
КККВ на гр.***, с адрес – гр.***, ***, с площ от 29 кв.м., на един етаж, с
предназначение промишлена сграда, която сграда е построена в имот с
идентификатор 56722.651.356, собственост на ***от момента на закупуване на
имота през 2001 г.
От
представеното заверено копие /от третото лице помагач О.П. на Констативен акт
№6/06,07,2016 г. се установява, че работна група към отдел „СК“ при О.П. е
извършила проверка на обект с идентификатор 56722.651.356.1, заявен като собственост
на ***, като е констатирано, че няма издадени строителни книжа и съставения
констативен акт е основание за започване на административно производство по
реда на ЗУТ за премахване на строежа.
От
представеното заверено копие /от третото лице помагач О.П. на Констативен акт
№7/06,07,2016 г. се установява, че работна група към отдел „СК“ при О.П. е
извършила проверка на обект с идентификатор 56722.651.356.3, заявен като
собственост на ***, като е констатирано, че няма издадени строителни книжа и
съставения констативен акт е основание за започване на административно
производство по реда на ЗУТ за премахване на строежа.
От
представените в заверенокопие Заповед №РД-12-341 и РД-12-342 от 18,07,2016 г.
на зам.Кмета на О.П. арх.Н.Иванчева се установява, че е наредено премахването
на незаконен строеж - обект с идентификатор 56722.651.356.3 и обект с
идентификатор 56722.651.356.1.
От
представения от ***информационен
меморандум /представляващ приложение №2 към договор за покупко-продажба
на дружествени дялове от ***от 18,12,1997 г./се установяват недвижимите активи
и транспортни средства – в приложения С - 1 и 2.
От
показанията на св.***се установява, че от около 12 години има отношения с
ищцовото дружество; сочи, че голямата сграда е използвала за склад до 2016 г.,
когато ответното дружество сложило ограда на мястото и охрана и ограничило
достъпа до сградата, в последствие започнало изнасяне на вещи, собственост на
ищеца от сградата, като бил отказан достъп на управителя на ищцовото дружество.
В последствие започнало и частично разрушаване на сграда №1.
От
показанията на св.***се установява, че към момента на продажбата на имота, в
дворното място имало две сгради – едната в средата, която се използвала за
склад за гуми и на портала. Свидетелят сочи, че голямата сграда, в средата,
била с паднал покрив, и затова била продаден – тъй като не можело да се ползва.
От
заключението на ВЛ по допуснатата СИЕ се установява, че за отчетната 2001 г.
под инв.№2010001 е заведена земя 4058 кв.м. в счетоводна сметка 201, с отчетна
стойност 10000,00 лева и дата на придобиване 30,05,2001 г., а под инв.номер
203001 е заведена сграда АВТОБАЗА СГРАДА 1 с отчетна стойност 32 408,78 лева,
дата на придобиване 30,05,2001 г., и под инв.номер 203002 е заведена сграда
АВТОБАЗА СГРАДА 2 с отчетна стойност 6 237,51 лева, дата на придобиване
30,05,2001 г. ВЛ сочи, че в годишния счетоводен баланс на ищеца към 31,12,2001
г., подаден с вх.№9800/21,03,2002 г.,
статия „сгради, земи, гори и трайни насаждения“ е посочено, че
стойността на посочените сгради и земя, заведена по счетводните книги е 49
хил.лв., от които 39 хил.лв. за сградите и 10 хил.лв. за земята. От
допълнителното заключение на ВЛ се установява, че натрупаните суми по сметка
207 през периода 2001-2004 г., в общ размер на 134 хил.лв. касаят разходи по
изграждане на Ремонтна работилница, която е заведена като дълготраен материален
актив на 31,01,2005 г., с наименование „сграда автобаза-ремонтна работилница“.
От
заключението на ВЛ по допуснатата СТЕ се установява, че съгласно геодезическо
заснемане от м.юни 1999 г., на
мястото на сегашната сграда с идентификатор 56722.651.356.1. съществуват две
отделни постройки, а на мястото на сегашните сгради с идентификатор
56722.651.356.2, идентификатор 56722.651.356.3, идентификатор 56722.651.356.4 и
идентификатор 56722.651.356.5 /в кафяво оцветено/, е предвидено ново
застрояване. ВЛ сочи, че съгласно геодезическо заснемане от м.юни 2001 г., сегашната сграда с идентификатор 56722.651.356.1. се състои от две
отделни сгради, сграда 56722.651.356.3 не съществува, а се строят сгради 56722.651.356.2
и идентификатор 56722.651.356.5, като една обща сграда. ВЛ сочи, че съгласно
геодезическо заснемане от м.август 2003 г.,
сегашната сграда с идентификатор 56722.651.356.1. се състои от една сграда с
форма и размери като сега съществуващата, сграда 56722.651.356.3 е построена, сгради
56722.651.356.2 и идентификатор 56722.651.356.5 са построени. ВЛ е установило,
че сграда с идентификатор 56722.651.356.1. не кореспондира с описаната в АДС
№6164/20,07,1994 г. сграда с площ от 805 кв.м., тъй като излиза от контурите й,
като сграда с идентификатор 56722.651.356.3 също не кореспондира с описаните в
АДС сгради с площ 195 кв.м. и 34 кв.м. ВЛ сочи, че част от сграда с
идентификатор 56722.651.356.1. е съборена в следствие на препоръките на КА
№6/18,07,2016 г. на О.П. като съборената част е около 106 кв.м. При оглед ВЛ е
установило, че сграда с идентификатор 56722.651.356.1. е заключена и видимо не
се ползва, но по смисъла на закона представлява строеж, въпреки че се намира на
чужд терен и няма персонален път до нея.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е придобил правото на собственост върху
процесния поземлен имот, в който са разположени и процесните сгради, по силата на договор, сключен с *** на 30,05,2001 г. за
покупко-продажба на Поземления имот. Тук следва да се
отбележи, че е неоснователно възражението на ответника, че ищецът не е придобил
ПИ и съответно намиращите се в него сгради, тъй като самият му праводател не е
бил техен собственик. Видно от представения Акт за държавна
собственост № 6164 от 1994 г. процесният
Поземлен имот и всички сгради
върху него са предоставени за оперативно
управление
на ***. Както от
представения Договор за покупко-продажба на дружествени дялове от ***от
18,12,1997 г,
така и от представеното
от Областен Управител на Област ***досие по съставяне на
въпросния акт за държавна собственост, се установява, че дружеството ***
е
представлявало държавно дружество, приватизирано по реда на отменения ЗППДОбП. Съгласно чл.17а от ЗППДОбП /отм./, при преобразуването
на държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото,
предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества. Ето защо съдът приема, че имотите, предоставени
за оперативно управление на ***
са
станали негова собственост по силата на чл.17а от ЗППДОбП /отм/.
По отношение собствеността върху имота, нанесен
понастоящем като сграда с идентификатор 56722.651.356.1 – от заключението на ВЛ се установява, че тази сграда е разположена в контура
на стара сграда, построена е върху старата съществуваща сграда, макар и да не се препокриват изцяло. От
заключението се установява още, че както преди, така и след извършване
на сделката между *** и ищеца, върху поземления имот е съществувала сграда на мястото на сегашната сграда с площ от 401 кв.м. и с
идентификатор 56722.651.356.1. Ето защо съдът приема, макар да няма
пълен идентитет, че съществуващата понастоящем сграда с идентификатор
56722.651.356.1. съответства на част от
построената от държавата сграда, актувана с АДС №6164/20,07,1994 г.
като „Складови помещения 7, с година на
построяване 1950“, като след частичното й саморазрушаване, същата е
преустроена, включително чрез изграждането на нов покрив. Тук следва да се
отбележи, че е ирелевантно за настоящия правен спор дали е издавано надлежно
разрешение за преустройство на тази сграда, въпреки че ВЛ изрично е посочило,
че не е открило такова разрешение. Съгласно трайната
практика на съдилищата въпросът
за законността на един строеж/преустройство е от
значение за възможността той да бъде премахнат,
но не е от значение при разрешаване иа
въпроса кой е собственик на незаконната сграда /в този смисъл Решение № 233 от 27.11.2012 г. по
гр.
д. № 195/2012 г. на II г. о. на
ВКС/.
От заключението на ВЛ се установява, че съществуващата
понастоящем сграда с идентификатор 56722.651.356.3.
с площ от 29 кв.м. изцяло попада в контура на
актуваната с
цитирания по-горе АДС стара сграда „Столова пристройка от запад 19,
с година на построяване 1985 г.“, като
само северната част „излиза„ малко от контурите. Безспорно е обаче, според ВЛ, че към
2003 г. и двете процесни сгради са съществували в сегашния си вид.
С
оглед гореизложеното съдът
приема, че по силата на сключения договор за продажба от 30,05,2001 г. ищецът е придобил от *** правото на собственост върху поземления имот ведно с построените към този момент в ПИ сгради, сред които и сградите, обозначени понастоящем като сграда
с идентификатор
56722.651.356.1. и сграда с идентификатор 56722.651.356.3. Действително
в самия нотариален акт, обективиращ прехвърлителната сделка, находящите се в поземления
имот сгради не са изрично посочени като предмет на прехвърляне. Съгласно правилото на чл.92
ЗС обаче собственикът на земята е
собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. В настоящия случай липсва уговарянето
на това „друго“ в отношенията между ищеца и
неговия праводател ***, поради което и по силата на описаната сделка ищецът е
станал собственик на сградите, намиращи се в поземления
имот. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС,
намерила отражение например в Решение №19/28.03.2016 г. на
ВКС, по гр.д.
№1600/2015 г., Решение №529
от 9.07.2010 г. по гр.д. №1129/2009 г. на ВКС, Решение №120 от 22.10.2014 г. по гр.д.
№2928/2014 г. на ВКС, които съдът не счита за необходимо
да преповтаря, но следва да се отбележи, че съгласно тях „при прехвърляне на земята купувачът придобива и подобренията и сградите
върху нея, щом същите не са изключени изрично като предмет на сделката;
запазване на собствеността върху сградата, отделно от земята трябва да е
изрично уговорено в нотариалния акт.....“.
На идентично правно основание – по приращение, ищецът е
станал собственик и на сгради с кадастрални
идентификатори 56722.651.356.2 и 56722.651.356.5, построени със
съответните книжа във собствения му имот.
От обсъдените подробно по-горе доказателства се
установява, че на 27,06,2007 г.
„Т.И.“
ООД, като
трето лице, обезпечаващо чужд дълг, учредява договорна ипотека в полза на ***върху поземления имот заедно със сгради с кадастрални
идентификатори 56722.651.356.2 и 56722.651.356.5, което имущество
през 2008 г. в резултат на
преобразуване по чл.262 от ТЗ преминава в активите на новообразуваното
дружество ***,
ЕИК ***. В този договор за преобразуване /от 21,12,2008 г./ изрично е посочено кои активи на ***следва да се
прехвърлят на ***, като сгради с кадастрални
идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3,
не са сред
тях.
В хода на производство по принудително изпълнение на
вземанията на „Алфа Банка“ АД,
поземленият имот заедно с притежаваните от *** сгради с кадастрални
идентификатори 56722.651.356.2 и 56722.651.356.5,
са изнесени на публична продан. С
Постановление за възлагане на недвижим имот от 25,01,2016 г., поземленият
имот и намиращите се върху него сгради
с
кадастрални идентификатори 56722.651.356.1 и 56722.651.356.3,
са възложени на купувача - ответник в настоящото производството. Съгласно чл.496, ал.2 от
ГПК,
от
влизане в сила на постановлението за
възлагане, купувачът придобива всички права, които продавачът е имал върху имота. Ето защо в случая ответникът е можел да придобие и
съответно е придобил само права, които ипотекарният
длъжник е имал
върху продавания поземлен
имот и то само в рамките на Постановлението за възлагане –
тоест сгради
с
кадастрални идентификатори 56722.651.356.2 и 56722.651.356.5. Тъй като публичната продан не е обикновена гражданска сделка, чл.92 от ЗС не намира
приложение към нея - за да бъдат построените върху един имот сгради
прехвърлени по силата на публичната продан, трябва тези сгради да се изрично
възбранени, описани и оценени от съдебния изпълнител /така изрично
постановява и Тълкувателно решение №5 от 18,05,2017 г. по
т. д. №5/2015 г. на ОСГК на ВКС/.
По
исковата претенция по чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване на установено, че по отношение на ответника, че ищеца ***е собственик на СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.3. по КККР
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск за установяване съществуването на едно право, когато има интерес
от това. Ищецът има интерес от установяване на правото си на собственост
върху сградата с идентификатор 56722.651.356.3., доколкото ответникът
оспорва това му право /заявявайки, че е собственик при съставяне на КА
№6 и №7 от 18,07,2016 г. след извършена проверка от О.П. С
оглед изложените по-горе съображения съдът приема, че ищецът е придобил
правото на собственост върху сградата, идентифицирана понастоящем
с идентификатор 56722.651.356.3. по силата на договора, сключен с *** на 30,05,2001 г., като до момента не е губил
собствеността върху нея. За пълнота следва да бъде отбелязано, че съобразно
чл.63 от ЗС, когато правото на
собственост върху земята се притежава от
лице, различно от носителя на право на собственост върху сгради,
построени в същата земя / какъвто е процесния случай/, лицето, собственик на сградите, е
суперфициар или носител на ограничено вещно право на строеж. Поради
това следва да се приеме, че с прехвърляне на правата върху поземления имот в
полза на ***, ищецът е станал
носител на право на строеж по отношение на сграда с идентификатор 56722.651.356.3.
Ето защо следва да се признае за
установено, че ищецът е
собственик на сградата с кадастрален идентификатор 56722.651.356.3, построена в ПИ с идентификатор
56722.651.356, ведно със съответно на същата сграда безсрочно ограничено
вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор 56722.651.356.
По
исковата претенция по чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ***,
че ищецът ***е собственик на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.1. по КККР,
одобрени със Заповед №РД-18-56/18,09,2007 г. на ***, с адрес на сградата – гр.***,
***, с площ от 401 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – Промишлена сграда,
построена в ПИ с идентификатор 56722.651.356. с площ от 4298 кв.м., и да се осъди на основание чл.108 от ЗС ***да
предаде на ***владението върху неразрушената част от същата сграда, с площ
и обем на тази неразрушена част, така, както е установена съгласно СТЕ,
извършена в хода на делото
Съгласно чл.108 от
ЗС,
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи,
без да има основание за това. Според чл.111, ал.1 от
ЗС, разпоредбите относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху
недвижимите имоти, поради което и носителят на ограничено
вещно право на строеж като собственик на построеното в резултат на упражняване
на това право на строеж може да се полза от защита на основание чл.108 от
ЗС,
когато друго лице неоснователно владее или държи сградата, собственост
на суперфициаря. За уважаването на така
предявеният иск по чл.108 от ЗС съгласно правната
доктрина и съдебната практика е необходимо да се
установи: 1. притежаването на вещно право - в случая право на
собственост, 2.упражняване на фактическа власт от страна на ответника върху сграда
с идентификатор
56722.651.356.1 и 3. липса на основание за
упражняването на фактическа власт от страна на ответника. С оглед
изложените по-горе съображения за сграда с идентификатор
56722.651.356.3, които се отнасят и за сграда с идентификатор
56722.651.356.1, то съдът приема, че ищецът е придобил
правото на собственост върху сградата, идентифицирана понастоящем
с идентификатор 56722.651.356.1. по силата на договора, сключен с *** на 30,05,2001 г., като до момента не е губил
собствеността върху нея. По отношение упражняваната фактическа власт от
ответника върху сграда с идентификатор 56722.651.356.1
съдът счита, че същата е доказана както от събраните писмени доказателства,
така и от свидетелските показания на св.***, които установяват, че през октомври 2016 г. ответникът е сменил
катинара на
сградата с идентификатор 56722.651.356.1, изнесъл е от
сградата вещи собственост на ищеца, дори
частично е разрушил сградата и е отказал достъп до
сградата на представители на ищеца. В
тази връзка съдът не приема за меродавно отразеното в заключението на ВЛ, че ПИ
има ограда, но има врата, през която се минава и няма охрана, а сградата с №1 е
заключена и видимо необитаема, тъй като има достатъчно писменни данни,
доказващи че именно ответникът е ограничил достъпа както до дворното място,
така и до сградата с №1. Следва да бъде отбелязано, че доколкото ищецът е
собственик на сградата с идентификатор 56722.651.356.1,
то ответникът като собственик на поземления имот е длъжен да търпи и да се съобразява с правата на носителите на ограничени вещни права върху
същия имот и на основание чл.64 от ЗС
следва да
осигури възможност на Ищеца да осъществява достъп до собствената
си сграда. Доколкото съдът приема, че ищецът е собственик на сградата с идентификатор
56722.651.356.1. и липсва друго правно
основание, което да позволява на ответника да упражнява фактическа власт върху тази сграда, то съдът счита, че ответникът неоснователно упражнява фактическа власт върху нея. Ето защо и вторият предявен иск е основателен и
следва да бъде уважен.
По исковата претенция по чл.109 от ЗС за
осъждане на ***да прекрати препятстването и отстрани пречките за упражняване от
***на безсрочно ограниченото му ограничено вещно право на строеж върху ПИ с
идентификатор 56722.651.356. с площ от 4298 кв.м., за нуждите на ползването от
него на намиращата се в същия ПИ собствена му частично разрушена СГРАДА с
идентификатор 56722.651.356.1. и за целите на възстановяване на СГРАДА с
идентификатор 56722.651.356.1. с местоположение, площ и обем на тази сграда,
така както са установени съгласно СТЕ, извършена в хода на делото - съгласно
чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяването на
всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Както
бе посочено и по-горе, на основание чл.111, ал.1 от
ЗС, разпоредбите
относно недвижимите вещи се прилагат и спрямо вещните права върху недвижимите
имоти, поради което следва, че носителят на ограничено вещно
право на строеж може да се полза от защита на основание чл.109 от
ЗС,
когато друго лице неоснователно му пречи да упражни правото си на строеж. В този смисъл е и Решение №14 от 22,02,2016 г. по гр.д. №4205/2015 г., II г.о. на
ВКС. Правото на строеж
включва правомощията на неговия носител да построи сграда в чужд имот, да стане
неин собственик и да се ползва от земята, доколкото това е необходимо за
използване на постройката според нейното предназначение. Според константната
съдебна практика на ВКС /напр. Решение
№152 от 30,09,2015 г.
по гр.д. №1318/2015 г., II г.о.;
Определение №12 от 13,01,2014 г.
по ч.гр.д.№7615/2015 г., I г.о./, когато суперфициарят не е упражнил правомощието си да построи сграда в чужд имот
и собственикът на земята създава
пречка пред упражняването на това правомощие, титулярят на правото на строеж може да се брани чрез предявяване на
негаторен иск по чл.109 от ЗС срещу собственика
на земята. За
уважаването на така предявеният иск по чл.109 от ЗС е необходимо
ищецът да докаже притежаването на вещно право - в случая право на строеж, създавани пречки за упражняване на правото /в
случая на
строеж/ и оосъществяване на посочените пречки именно от ответника по иска. Както бе обсъдено и прието по-горе, ищецът е собственик
на сградата с идентификатор 56722.651.356.1. по силата на сделката от 2001 г. Правото
на строеж, като право на собственост върху посочената сграда, отделно от поземления
имот, е придобито съобразно чл.63 от ЗС.
От заключението на ВЛ се установява, че част от сградата – около 106 кв.м. е
разрушена. Съгласно чл. 66, ал.2 от ЗС обаче правото на строеж не
се погасява с разрушаване на сградата,
поради
което за ищеца съществува право
на строеж, състоящо се в право да построи в поземления имот сграда с параметрите на полуразрушената
сграда с идентификатор
56722.651.356.1. и да се ползва от поземления имот, доколкото това е необходимо за ползване на
новопостроената сграда.
Съдът счита, че именно ответникът е създал пречки
за осъществяване на правата на ищеца, доколкото ответникът, като собственик на
ПИ, е поставил ограждения на ПИ, в който се намира сградата на ищеца. Ето защо
и третият предявн иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
905,43 лева за ДТ и депозит за ВЛ.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.124 от ГПК по отношение на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***,
че «***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, е собственик на СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.3. по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-56/18,09,2007 г. на ***,
с адрес на сградата – гр.***, ***, с площ от 29 кв.м., брой етажи – 1, с
предназначение – Промишлена сграда, построена в ПИ с идентификатор
56722.651.356., ведно със съответното на
същата сграда безсрочно ограничено вещно право на строеж върху ПИ с
идентификатор 56722.651.356.
ПРИЗНАВА за установено на
основание чл.124 от ГПК по отношение на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***,
че «***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, е собственик на СГРАДА с идентификатор 56722.651.356.1.
по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-56/18,09,2007 г. на ***, с адрес на
сградата – гр.***, ***, с площ от 401 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение –
Промишлена сграда, построена в ПИ с идентификатор 56722.651.356. с площ от 4298
кв.м., и на основание чл.180 от ЗС ОСЪЖДА
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да предаде на «***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***,
владението върху неразрушената част от същата
сграда с идентификатор 56722.651.356.1., с площ и обем на тази
неразрушена част, така, както е установена съгласно СТЕ, извършена в хода на
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.109 от ЗС ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, да прекрати препятстването
и отстрани пречките за упражняване от ***на безсрочно
ограниченото му ограничено вещно право на строеж върху ПИ с идентификатор
56722.651.356. с площ от 4298 кв.м., за нуждите на ползването от него на
намиращата се в същия ПИ собствена му частично разрушена СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.1. и за целите на възстановяване на СГРАДА с идентификатор
56722.651.356.1. с местоположение, площ и обем на тази сграда, така както са
установени съгласно СТЕ, извършена в хода на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на «***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***,
сторените по делото разноски в общ размер на 905,43 лева за държавна такса и депозит
за ВЛ.
Решението подлежи на обжалване пред ***ския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: