№ 46
гр. Варна , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Красимир Г. Гайдаров
като разгледа докладваното от Мая В. Нанкинска Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20213100600019 по описа за 2021 година
Съдебното производство по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано
по жалба на частния тъжител Й. Г. П. против присъда, постановена по НЧХД № 37/2019 год.
на 16.09.2020 год. от РС- Варна, с която се прави искане от въззивния съд да отмени
присъдата и да постанови нова, с която да признае подсъдимата за виновна по възведените й
обвинения по чл.148, ал.2, вр.чл.147, ал.1 и чл.146 НК.
В съдебно заседание процесуалният представител на частния тъжител поддържа
възведените с въззивната жалба основания, като твърди че при правилно изяснена
фактическа обстановка е направен неправилен краен извод от съда. Неправилно е отхвърлен
и предявения граждански иск.
Защитниците на подсъдиматят моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по
отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна
страна, като разгледана по същество обаче е неоснователна. Наведените основания в нея не
представляват въззивни основания за отмяна на присъдата по смисъла на чл.336, ал.1, т.2 от
НПК.
1
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин фактическата страна следното:
Тъжителката Й.П. живее в гр.Варна и е треньор в „Клуб по водни спортове Варна“ на
отбора по водна топка – девойки и жени. Състезател в този клуб била С. М., дъщеря на
подсъдимата С. С. Ж.. Последната посещавала част от тренировките и състезанията на
отбора. От 2015 г. подсъдимата имала искания към треньора на отбора, по отношение на
воденето на тренировките и отношението към нейната дъщеря, като претендирала
последната да стане капитан на отбора.
Отношенията между тъжителката и подсъдимата се влошили, тъй като не могли да
постигнат съгласие по отправените искания. На 18.03.2019 год. Ж. депозирала сигнал до
Управителния съвет на Българска федерация по водна топка срещу Й.П., в който изразявала
становище, че отбора не са тренира и ръководи адекватно, че треньорката П. се държи с
състезателките обидно, разединява отбора и конкретно нейната дъщеря е била обиждана и
унижавана от нея.
Пред първоинстанционния съд се разпитани множество свидетели, които се разделят
общо в две групи.
Първата група свидетели твърдят, че П. е дългогодишна треньорка и не е имало
случай да се държи грубо с някоя състезателка или родител. Единствената, която има
претенции към нея била подсъдимата.
Втората група свидетели излага твърдения, че тъжителката имала недобро отношение
към състезателките, обиждала ги, нагрубявала ги, дори имало физическа саморазправа.
Посочват конкретни случаи за такова отношение.
Реално нито едната, нито другата група свидетели допринасят за изясняване на
делото от фактическа страна, доколкото в тъжбата не се навеждат факти за обида, каквито
се твърдят впоследствие във въззивната жалба, а единствено се твърдят разпространени
публично позорни обстоятелства в депозирания сигнал пред БФВТ.
Съдът приема за безспорно установено по делото, че между тъжителката и
подсъдимата са съществували изострени отношения, за които са допринесли и двете страни.
Ж. е имала претенции към начина на тренировки, към отношението към дъщеря й, но от
свидетелските показания се установява, че донякъде и имала основание за това, като дори се
е стигнало до решението от страна на треньорката да постави условия за посещението на
подсъдимата на спортни състезания и да обвърже това с възможността дъщеря й да бъде
включвана в отбора.
Тези отношения между двете жени са намерили място в депозирания сигнал от
подсъдимата до БФВТ. В него тя подробно е описала по какъв начин се ръководи отбора и
отношението на треньорката към състезателките и в частност към дъщеря й. Всичко това
2
разбира се е пречупено през призмата на подсъдимата и начина, по който тя възприема
случващото се. Това е направено с цел съдействие за подобряване на тренировъчния процес,
а не с цел да се опозори тъжителката.
За да се приеме, че е осъществен състав на престъпление по чл.147 НК е необходимо
подсъдимия да е разпространил твърдения, които да са позорни, укорими, недостойни от
гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват еднозначна
отрицателна оценка на обществото. В случая подадения сигнал представлява оценъчно
съждение на самата подсъдима. Посочените в тъжбата изрази като позорящи реално не
съдържат твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства.
В тъжбата си П. е инкриминирала своята субективна оценка на изразените от
подсъдимата оценъчни съждения, собственото си възприятие и тълкуване на
инкриминираните слова. Реално инкриминираните изрази са лична оценка на подсъдимата и
като такава не нарушава правни забрани. Личната оценка на подсъдимата не може да бъде
потвърдена или отхвърлена от последваща проверка на фактите, защото тя се основана на
вътрешни преживявания и лични възприятия на засегнатото лице, които представляват
субективни съждения, умозаключения, функция от правото на свободно изразяване на
гражданите. В тази насока правилно първоинстанционният съд е приел, че за разлика от
фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението
и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не.
Този извод се споделя напълно и от настоящата инстанция.
С оглед изложеното да момента въззивната инстанция намира, че отразените в
тъжбата изрази не могат да бъдат средство за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъплението клевета и не са елемент от неговия състав, позорящите факти и
обстоятелства е необходимо обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за
да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински, а не да се извеждат като
форми на субективна психическа дейност на лицето, което ги е разгласило.
При така установените фактически обстоятелства настоящата инстанция на съда
намира, че е налице субективна несъставомерност на деянието. Член 45 от Конституцията на
Република България гарантира правото на жалба до държавен орган на всеки един от
гражданите си, когато те намират, че са нарушени съществени техни права.
В настоящият казус е налице именно такова законосъобразно упражняване на правата
от страна на под.Ж.. В депозирания сигнал до посочените в нега институция, са изложени
фактите така, както са възприети от подсъдимата и тя е поискала да бъде извършена
проверка за да се установи, дали се ръководи отбора по водна топка по адекватен начин и да
се окаже необходимото съдействие за установяване на истината и да спре упражняването на
тормоз по отношение на състезателките, с цел да се запази целостта на отбора. С тези си
действия подсъдимата е реализирала единствено и само свое гарантирано от Конституцията
и законите на страната право, без при това обаче да е извършила престъпление.
3
Обстоятелството, че тъжителката са се почувствала засегната от описаните от нея
обстоятелства е абсолютно ирелевантно. Извършеното от подс.Ж. би било съставомерно,
ако чрез депозираните отговорите тя е целяла да предизвика незаконосъобразно
неблагоприятни последици за тъжителката, а в настоящия случай тя е защитавала
единствено правата на дъщеря си, които е считала за увредени.
Трайно установено в съдебната практика е, че позорни обстоятелства са онези
конкретни факти и обстоятелства чието разгласяване е опасно за доброто име на човека,
като те могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността, които я
характеризират негативно, да са от естество да накърнят доброто му име завоювано в
обществото, да влияят отрицателно на обществената оценка за него, която той получава в
средата в която живее, а не да се подразбират и да са резултат от субективната
интерпретация в съзнанието на пострадалия.
Съдебната практика е категорична, че извън обхвата на клеветата остават случаите
при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище
или упражнява право на искания, от които произтичат определени правни последици,
именно защото се счита, че по този начин се упражняват законно уредени права.
Изразите определени в тъжбата като клеветнически и обидни, са извлечени от
сигнала до БФВТ без обаче да е съобразено цялото съдържание на документа, в който е
посочено от подсъдимата, че прави тези изложения, тъй като ги намира за пряко свързани с
ръководенето на отбора и направените от нея искания, с които цели да защити именно
интересите си и по-конкретно тези на детето си.
Като съобрази всичко изложено до момента настоящият състав на съда намира, че от
обективна и субективна страна не са налице доказателства, от които да направи категоричен
извод за осъществено деянието по чл.148, чл.147, ал.1 НК.
По отношение на твърдените нанесени обиди във въззивната жалба, то настоящият
състав на съда намира, че изобщо не следва да се произнася, доколкото такова обвинение не
е било възведено в тъжбата и съответно за него не е било провеждано разследване.
Първоинстанционният съд е възприел правилно фактическата обстановка по делото и
е направил законосъобразен краен извод, с който е приел, че не са налице извършени
престъпления, поради което и е оправдал подсъдимата Ж. и тъй като този извод се споделя
напълно от настоящата инстанция то и присъдата следва да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна. С оглед крайният изход на делото правилно е бил отхвърлен като
неоснователен предявения от тъжителя граждански иск.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения,
допуснати от първоинстанционният съд, които могат да доведат до отмяна на атакуваният
съдебен акт.
4
В с.з. от страна на защитника на подсъдимата е направено искане за присъждане на
направените по делото разноски, които са в размер на 1900 лв. според представените по
делото доказателства. Това искане съдът намира за основателно доколкото по делото е била
постановена оправдателна присъда и същата е потвърдена от настоящата инстанция, поради
което и законът предвижда разноските на подсъдимата да бъдат възложени на тъжителя, в
случай че е направено искане за това. В тази насока е неоснователно искането на
процесуалния представител на тъжителката за прекомерност на възнаграждение и съответно
за неговото намаляване, тъй като в НПК не съществува такава възможност. Неоснователно е
и възражението, че представеният документ за адвокатското възнаграждение е неистински
такъв, доколкото подобни доказателства липсват по делото.-
По изложените съображения съставът на Окръжния съд като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъдата на Районен съд-Варна, постановена на 16.09.2020
год. по НЧХД № 26204/2019 год.
ОСЪЖДА Й. Г. П. да заплати на подс.С. С. Ж. сумата от 1900 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5