О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.03.2021
Кюстендилският
окръжен съд, в закрито съдебно заседание, проведено
на
двадесет и пети март
през
две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина Джонева
разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в. ч. гр. д. № 99
по
описа на съда за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. М.К.от
АК – Кюстендил в качеството на процесуален представител по пълномощие на К.М.Л.,
ЕГН **********, с адрес: ***, насочена срещу определение от 09.02.2021 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 1517/2020 г. по описа на същия съд, с
което производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо на основание чл.130 ГПК вр. чл.3, т.9 ЗЗДН.
Районният съд е мотивирал извода си за
недопустимост на образуваното пред него производство по ЗЗДН с обстоятелството,
че към датата на подаване на молбата за закрила от молителката, същата не се
намирала във фактическо съжителство със сина на ответницата по молбата, при
което тя не се явявала надлежен ответник в производството – обстоятелство
предопределящо процесуална допустимост на образуваното производство. Приел е,
че при наличната хипотеза молителката може да защити правата си по ред,
различен от този по ЗЗДН.
В частната жалба срещу така
постановеното определение се релевират доводи за неговата неправилност. Изтъква
се, че от разпоредбите на ЗЗДН не може да се изведе извод, че предпоставка за
търсене на закрила по този закон е фактическото съжителство да не е било
прекъсвано. Позовава се на чл.3, т.9 от закона, предвиждаща защита на всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от възходящ на лицето, с което
се намира във фактическо съпружеско съжителство. Акцентира, че независимо от
обстоятелството, че към датата на подаване на молбата за защита, молителката
вече е живяла при свой роднини, това не я лишава от възможността да потърси защита
по реда на ЗЗДН. Поддържа виждане, че описаните в молбата и декларацията по
чл.9 от ЗЗДН действия на ответницата безспорно представляват акт на домашно
насилие по смисъла на чл.2 от закона. Възразява срещу мотивите на районния съд,
че молителката може да търси защита по друг ред, с довода, че са налице всички
изискуеми предпоставки за даване на защита по ЗЗДН. Моли за отмяна на
обжалваното определение и връщане делото на РС – Кюстендил за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не е изпратен на
насрещната страна по аргумент от разпоредбата на чл.130 ГПК.
След преценка на изложените в жалбата
доводи и приложените по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Частната жалба е процесуално допустима
доколкото е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт.
Разгледана по същество, въззивният съд
намира жалбата за основателна. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Производството по гр.д. № 1517/2020 г.
по описа на Районен съд - Кюстендил е образувано по молба на К.М.Л. срещу А.П.Г.
с искане да бъде издадена заповед за защита с налагане на подходящи мерки по
чл. 5 ЗЗДН. В молбата е пояснено, че ответницата е възходящ – майка на лицето,
с което молителката се намира във фактическо съпружеско съжителство.
Фактическото съжителство датирало от шест години, като лицата живеели в
жилището на ответницата по молбата. Имали и общо дете на възраст 11 месеца към
датата на подаване на молбата за защита. Изложени са обстоятелства за системно
осъществявано от същата домашно насилие спрямо молителката, изразяващо се в
психическо, емоционално и икономическо насилие. Като проявни форми на същото са
описани обиди, заплахи и опити за физическо насилие. Последния акт на домашно
насилие бил на 02.08.2020 г., от който момент молителката, под страх от
реализиране на отправените закани и заплахи от страна на ответницата, напуснала
жилището и се установила временно в дома на нейната леля.
Квалифицирайки изложените в молбата за
защита действия като такива по чл.2 от ЗЗДН, районният съд е приел молбата за
процесуално допустима и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание. В хода на производството са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на двама свидетели, сочени от молителката, изслушана и приета по
делото е и съдебно – психиатрична експертиза на молителката К.Л., издадена е и
заповед за незабавна защита.
След изясняване на делото от фактическа
страна и преди даване ход по същество, районният съд с обжалваното в настоящото
производство определение е прекратил
производството по делото, приемайки го за процесуално недопустимо. Мотивирал е
извода си за недопустимост на образуваното пред него производство по ЗЗДН с
обстоятелството, че към датата на подаване на молбата за закрила от
молителката, същата не се намирала във фактическо съжителство със сина на
ответницата по молбата, при което тя не се явявала надлежен ответник в
производството – обстоятелство предопределящо процесуална допустимост на
образуваното производство. Приел е, че при наличната хипотеза молителката може
да защити правата си по ред, различен от този по ЗЗДН.
При така установеното от фактическа
страна, КнОС от правна намира следното:
Една от специфичните предпоставки за
допустимост на молбата за защита по ЗЗДН е същата да е подадена срещу надлежен
ответник, по смисъла на разпоредбата на чл. 3 ЗЗДН, съгласно която защита по
този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено
от изчерпателно изброените в т. от 1 до т. 10 лица. В т. 9 от посочената
законова разпоредба е предвидена защита от лице, което е възходящ или низходящ
на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство;.
Институтът
на фактическото съпружество съжителство не е законодателно уреден, но
съществуването му е признато казуистично от съдебната практика /ПП№ 5/1969 г./
и от различните нормативни актове. В ППВС № 5/1969 г., Върховният съд определя
съжителството като траен съюз, относително стабилно фактическо състояние, без
да е необходимо намерение да се съжителства трайно. Легално определение за
фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН липсва. Съществуват определения за
фактическо съжителство на съпружески начала и фактическо извънбрачно
съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ. Съгласно т.18 от пар.1 от ДР на Закона за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество
"фактическо съжителство на съпружески начала" е доброволно съвместно
съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които
не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е
продължило повече от две години и при което лицата се грижат един
- 2 -
за
друг и за общо домакинство, а според т.10 от ДР на Закона за чужденците в
Република България „фактическо извънбрачно съжителство" е налице, когато
лицата живеят в едно домакинство и съжителстват на съпружески начала. Понятието
„Домакинство“ от своя страна отдава
правно значение на съвместното съжителство на свързани или не със семейно -
правни връзки лица „под един покрив“, в едно жилище и на наличието на общ
бюджет в ежедневието - § т. 4 Закон за устройство на етажната собственост.
Съгл. чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. А в чл. 3 са обхванати
основните групи отношения, при които са възможни случаи на домашно насилие,
включващи близките роднини, както и лицата в семейни отношения или в отношения,
основани на фактическо съжителство. В тежест на молителя е докаже твърденията
си, т.е. че е налице съвместно съжителство.
В случая молителката излага
обстоятелства за съществуване на фактическо съпружеско съжителство между нея и
низходящ – сина на ответницата по молбата за защита. Същите са живели в общо
домакинство, полагали са обща грижа за семейството и за роденото от
съжителството им дете. Действително към датата на подаване на молбата за защита
молителката е напуснала общото домакинство поради страх от бъдеща саморазправа от
ответницата, която е живяла с тях. По делото обаче не са събрани категорични
данни, че към момента фактическото съпружество съжителство е окончателно
прекратено. От свидетелските показания се установява, че лицето, с което
молителката е съжителствала на съпружески начала, е идвал да вижда детето,
поддържали са връзка, интересувал се е от нейното състояние. Районният съд
погрешно е приел, че напускането на общото домакинство е идентично с
прекратяването на фактическото съпружеско съжителство, без да отчете, че същото
се дължи на стоящи извън лицата обстоятелства и има предполагаемо временен
характер.
Не на последно място в чл.2, ал.1 от ЗЗДН е дефинирано, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или
са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. От така
дадената легална дефиниция на понятието „домашно насилие“ се извежда извода, че
същото може да бъде проявено и спрямо лица, които са били във фактическо
съжителство. Макар в разпоредбата на чл.3, т.9 от ЗЗДН да е използван израза
„се намира във фактическо съжителство“ при съпоставка с цитираната по-горе
разпоредба от закона и при тълкуване целта на същия настоящият състав приема,
че защита по реда на ЗЗДН може да се търси и срещу лице, което е възходящ или
низходящ на лицето, с което се намира или се е намирало във фактическо
съпружеско съжителство.
Неправилен е изводът на районния съд за
процесуална недопустимост на производството. Така твърдените в молбата
обстоятелства, подкрепени със събраните в хода на производството доказателства,
обосновават извод за допустимост на искането за защита по ЗЗДН, а доколко
въведените твърдения отговарят на действителните факти е въпрос по съществото
на делото.
Предвид изложеното, обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Воден от изложеното и на основание чл.
278, ал. 1 ГПК, Кюстендилският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 09.02.2021 г.,
постановено от РС – Кюстендил по гр.д. №1517/2020 г. по описа на същия съд, с
което производството по делото е прекратено като недопустимо.
ВРЪЩА делото на РС - Кюстендил за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: