Р Е Ш Е Н И Е
№ 1143
гр. Пловдив, 28
май 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тридесети април, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа
административно дело №544 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
П.Я.Н., ЕГН **********, в
лично качество и като собственик на ЕТ “Б.Н.- П.Н.“, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ****, ЕИК ****, представляван от адвокат Д.Б.- пълномощник,
обжалва Решение №31 от 25.01.2019г. на “За директор” на Териториална дирекция
(ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е
оставена без уважение жалба на Н. против Разпореждане с
Изх.№С180016-137-0012232 от 29.11.2018г., издадено от Г.Г.-
старши публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, в частите му, с които е
оставено без уважение направено възражение за изтекла погасителна давност
спрямо 48 броя публични вземания в общ размер от 9 175,43 лв., от които
общо 3 667,37 лв. главници, общо 3 000,00 лв. нелихвоносни главници и
общо 2 508,06 лв. лихви, по изпълнително дело №16070019872 по описа на ТД-
Пловдив на НАП за 2007г.
Претендира се отмяна на
оспореното решението и потвърденото с него разпореждане на публичния изпълнител
в оспорените му части поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът- директор на
ТД- Пловдив на НАП, чрез юрисконсулт И. А.- пълномощник, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер от 500,00 лв., определен по реда на чл.8, ал.3 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което представя списък на разноски
(лист 220), съгласно чл.80 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). На
03.05.2019г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№8629 (листи 224-225) от
юрисконсулт А., според които бележки Решение №31 от 25.01.2019г. е издадено от В.
Н.-***. Освен това, по делото е прието становище за неоснователност на жалбата
(лист 7) от юрисконсулт И.К.- пълномощник (лист 8), която също претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
от 500,00 лв., съгласно списък на разноските (лист 7а). Според становището на
юрисконсулт К., Решение №31/25.01.2019г. е издадено от В. Н.-***.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Оспореното решение
(листи 12-15) е изпратено до жалбоподателя чрез адвокат Д.Б.- пълномощник (лист
17) по пощата като приложение към писмо с Изх.№94-00-9641#5 от 25.01.2019г.
(лист 11) на заместник-директора на ТД- Пловдив на НАП, получено на 04.02.2019г.,
според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 10). От
своя страна, жалбата (листи 3-5) е подадена чрез ответника на 08.02.2019г. или
в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените.
Според чл.266, ал.1,
пр.1 от ДОПК, действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който
ги е извършил. Според чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, компетентна териториална
дирекция на НАП относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено
друго, е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица,
включително едноличните търговци.
По делото не е спорно обстоятелството, че
жалбоподателят П.Н. е с постоянен адрес:***, и няма доказателства за наличието
на “предвидено друго” по смисъла на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, поради което
следва да се приеме за установено, че компетентен орган да издаде оспореното в
настоящето производство решение е директорът на ТД- Пловдив на НАП.
Според чл.150, ал.1 от ДОПК, в 7-дневен срок от
получаването на жалбата органът, чрез когото е подадена, е длъжен да комплектува
преписката и да я изпрати на компетентния за разглеждането й съд.
В случая, преписката е изпратена до
Административен съд- Пловдив като приложение към писмо с Изх.№94-00-1064#1 от 18.02.2019г. (лист 2) на директора на ТД-
Пловдив на НАП (В. Н.), като в писмото е посочено, че “- Към момента няма
върната командировка на директора”. Пак според посоченото писмо, преписката
съдържа 67 листа (листи 3-69).
По делото са проведени общо 4 съдебни заседания, в
две от които директорът на ТД- Пловдив на НАП е представляван от процесуални
представители, съответно в проведеното по делото открито съдебно заседание на
11.04.2019г. (лист 154) от юрисконсулт В. З. (лист 88), както и в проведеното
по делото открито съдебно заседание на 30.04.2019г. (лист 221) от юрисконсулт И.
А. (лист 219). От страна на процесуалните представители на ответника не са
заявени доказателствени искания, а представянето на доказателства по делото от
ответната страна е направено в изпълнение на протоколни определения на съда.
Видно от съдържанието на оспореното решение,
същото е издадено от М.С.- ЗА ДИРЕКТОР НА ТД НА НАП ПЛОВДИВ.
Като доказателство по делото е прието заверено
копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-13 от 02.03.2018г. (лист 9) на изпълнителния директор
на НАП, с която заповед, на основание чл.84 от Закона за държавния служител
(ЗДСл) и чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП), М.М.П.-С.- заместник-директор на ТД- Пловдив
на НАП, е оправомощена да изпълнява правомощията на
директор на ТД- Пловдив на НАП, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка
и др.) на В. Н.Н.-*** на НАП.
Делегирането на правомощия (оправомощаване),
според Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004г. на Общото събрание на съдиите от
Върховния административен съд, представлява възможност, предвидена в закона,
временно – за определен случай или период от време, съгласно конкретната
обстановка и преценката на горестоящия административен орган, той да предостави
правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава
административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в
чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем.
По делото обаче липсват доказателства, въз основа
на които да се приеме за установено, че М.П.-С., подписала оспореното решение,
е надлежно оправомощена да изпълнява правомощията на
директор на ТД- Пловдив на НАП именно на датата на издаване на оспореното
решение (25.01.2019г.), тъй като липсват доказателства, въз основа на които да
се приеме за установено, че на 25.01.2019г. В. Н.Н.-***
на НАП, е отсъствал от работа.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда
намира, че оспореният по делото акт се явява издаден от лице, което не
притежава нужната материална компетентност. Липсата на компетентност обуславя
нищожността на акта, която нищожност следва да бъде обявена, съгласно чл.168,
ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с §2 от ДР на ДОПК, макар и да няма изрично заявено искане за това от
страна на жалбоподателя. Съответно, преписката следва да бъде изпратена на компетентния
орган- директор на ТД- Пловдив на НАП.
С оглед очерталия се изход на делото, направеното
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски до размера, в който са доказано направени.
Такива по делото се констатират в размер от 50,00 лв.- заплатена държавна такса
за образуваното съдебно производство (лист 80).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение
№31 от 25.01.2019г. на “ЗА директор” на ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена
без уважение жалба на П.Я.Н., ЕГН **********, в лично качество и като собственик
на ЕТ “Б.Н.- П.Н.“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, ЕИК ****,
против Разпореждане с Изх.№С180016-137-0012232 от 29.11.2018г. на Г.Г.- старши публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, в
частите му, с които е оставено без уважение направено възражение за изтекла
погасителна давност спрямо 48 броя публични вземания в общ размер от
9 175,43 лв., от които общо 3 667,37 лв. главници, общо 3 000,00
лв. нелихвоносни главници и общо 2 508,06 лв. лихви, по изпълнително дело
№16070019872 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2007г.
ИЗПРАЩА преписката по
жалба на П.Я.Н., ЕГН **********, в лично качество и като собственик на ЕТ “Б.Н.-
П.Н.“, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ****, ЕИК ****, против Разпореждане
с Изх.№С180016-137-0012232 от 29.11.2018г. на Г.Г.-
старши публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, , в частите му, с които е
оставено без уважение направено възражение за изтекла погасителна давност
спрямо 48 броя публични вземания в общ размер от 9 175,43 лв., от които
общо 3 667,37 лв. главници, общо 3 000,00 лв. нелихвоносни главници и
общо 2 508,06 лв. лихви, по изпълнително дело №16070019872 по описа на ТД-
Пловдив на НАП за 2007г., на директора на ТД- Пловдив на НАП по компетентност.
ОСЪЖДА ТД- Пловдив на НАП да заплати на П.Я.Н., ЕГН **********, в
лично качество и като собственик на ЕТ “Б.Н.- П.Н.“, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ****, ЕИК ****, сумата от 50,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/