Р Е Ш Е Н И Е
№ 358
гр.Бургас, 25.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен
състав, в публично заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР
МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа
НАХД № 414 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на В.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, против Наказателно
постановление № */ 07.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция”, в частта, с
която на жалбоподателя за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В
останалата част, с която на жалбоподателя за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП,
на основание чл.183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
20 лева и за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 10 лева, постановлението не е обжалвано, поради което
същото е влязло в сила.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно
постановление в посочената част, като се твърди, че водачът не е усетил удар, поради което деянието не е
извършено виновно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се явява, като поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно
от разписката на л. 4, НП е връчено на жалбоподателя на 18.01.2019 г., а
жалбата е депозирана на 21.01.2019 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.08.2018 г., около 10.00
часа, в гр.Бургас, на ул. „*” № 55, жалбоподателят В.Г.Д. с ЕГН: **********, управлявал собствения си автомобил „Волво ХЦ 90”
с рег. № *. На улицата бил паркиран л.а. „Ауди” с рег. № *. Когато
жалбоподателят извършвал маневра движение назад, просуркал
паркирания автомобил със задната лява част на бронята, като причинил
незначителни щети по него. Д. не усетил удара и потеглил. Две жени, намиращи се
наблизо, видели случилото се и го разказали на водачката на ударения автомобил.
На място пристигнал св. Д.А.- мл. автоконтрольор в ОД
на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, но водачката на ударения автомобил
казала, че няма претенции, че бърза и си заминала. Няколко седмици по-късно
водачката на ударения автомобил се свързала със Сектор „Пътна полиция“, за да
може някой да й плати щетата. Чрез извършена справка бил установен собственика-
жалбоподателят Д..
Полицейските служители се свързали него, като първоначално жалбоподателят
помислил, че се касае за телефонна измама, но впоследствие веднага отишъл за
изясняване на случая.
За констатираното св. Д.А.
съставил АУАН с бл. № 0716962 за извършени три нарушения по ЗДвП- по 40, ал. 1,
по чл. 123, ал. 1, т. 1 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗдвП.
Актът бил връчен на нарушителя, които го подписал, като не записал възражения.
Въз основа на АУАН на 07.12.2018г.
било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение
на за нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 2, т. 11 ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева, за нарушение на чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба” в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл.183,
ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП,
писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното производство.
Посочените доказателствени източници са еднопосочни и
непротиворечиви, като съдът ги кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това лице
– Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от
приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят е управлявал автомобила си, както и че при предприемане на
маневра движение назад с паркиран автомобил е настъпило съприкосновение между
неговия автомобил и паркирания лек автомобил „Ауди”. Като цяло тези факти не се
оспорват и от жалбоподателя, който обаче твърди, че не е усетил настъпилото
съприкосновение.
Нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява в неизпълнение на задължението да се спре и да се установят
последиците от произшествието.
Съдът намира, че това нарушение е останало недоказано от
субективна страна. Съгласно чл. 123,
ал.1, т. 1 ЗДвП
- водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя, да спре,
за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието,
че е участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да
спре, за да установи какви са последиците. От ангажираните по делото
доказателства и най-вече от показанията на свидетеля А. се установява, че
жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение. Свидетелят посочва,
че по автомобила на жалбоподателя имало само „една точка“, а причинените щети
са били толкова незначителни, че водачът на ударения автомобил не е пожелал да
чака на мястото. По мнение на съда това е лесно обяснимо с оглед
характеристиките на двата автомобила (управляваният от жалбоподателя ноторно е със значително по-големи габарити от другия
автомобил и с оглед факта, че ударът не е бил директен или силен, а се касае до
„осуркване”. Всичко това прави напълно достоверно
изложеното от жалбоподателя, че в действителност ударът е останал незабелязан,
още повече, че е била извършвана маневра движение назад, когато видимостта е
ограничена. За липса на съзнание за извършеното нарушение свидетелства и
фактът, че св. А. заявява, че когато са потърсили по телефона Д., последният
първоначално помислил, че се касае за телефонна измама. Иначе казано,
жалбоподателят видимо е бил изненадан, че го търсят във връзка с допуснато от
него ПТП. Съгласно чл. 6
от ЗАНН,
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред, а съгласно чл. 7
от ЗАНН,
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. В случая, не се установява вината на
санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у същото за
възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на деянието и неправилно ангажиране на
отговорността на лицето на основание чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДвП.
В този смисъл е константната практика на съдилищата (Решение № 2282 от
22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
2902/2017 г.).
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено в тази част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № */ 07.12.2018г., издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас,
сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА, в
която за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, на В.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, е наложено наказание „глоба” в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.