Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 140

 

град Велико Търново, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Велико Търново, в публично съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                               Председател: Георги Чемширов

                                                      Членове: Дианка Дабкова

                                                                       Константин Калчев

 

при участието на секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП – Донка Мачева като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 99/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 191, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

           

            Същото е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Велико Търново срещу Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Стражица, приета с Решение № 59 по Протокол № 5/27.02.2008 г. на Общински съвет – Стражица, последно изм. и доп. с Решение № 39/30.12.2019 г. /по-нататък за краткост Наредбата/, като незаконосъобразна поради допуснати съществени процесуални нарушения при приемането й и при следващите изменения и допълнения /с изключение на чл. 60, ал. 5 от наредбата/, а алтернативно разпоредбите на чл. 11, чл. 47, ал. 5, чл. 48, ал. 1, чл. 54, ал. 1, т. 4, пр. 1 и чл. 66, ал. 3 от наредбата се оспорват като незаконосъобразни поради противоречието им с нормативни разпоредби от по-висок ранг.

Протестиращият прокурор оспорва в цялост наредбата поради приемането ѝ при съществени процесуални нарушения, свързани с разпоредбите на чл.26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА – липса на публикуване на проекта на наредбата и мотивите към него на интернет страницата на общината, както и изобщо липса на мотиви към проекта. Сочи, че тези процесуални нарушения са валидни и и за измененията на наредбата с Решение № 223 от 29.01.2009 г., Решение № 398 от 29.01.2010 г., Решение № 521 от 22.12.2010 г., Решение № 534 от 27.01.2011 г. и Решение № 215 от 03.12.2012 г. Твърди, че по отношение на последвалите редакции дори да се приеме, че са извършени при спазване на правилата за това, касаят изменения или допълнения на вече приети текстове, поради което са пряко свързани с последните, нямат самостоятелно значение и не могат да съществуват независимо от тях.

Твърди се и противоречие на чл. 11, чл. 47, ал. 5, чл. 48, ал. 1, чл. 54, ал. 1, т. 4, пр. 1 и чл. 66, ал. 3 от наредбата с нормативен акт от по-висока степен, а именно със Закова за местните данъци и такси. В съдебно заседание оспорващият прокурор от ВТОП поддържа протеста с искането Наредбата да се отмени по изложените в протеста съображения, като претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Общински съвет – Стражица, не ангажира становище по протеста.

Великотърновският административен съд, тричленен състав, като съобрази събраните доказателства, доводите на страните и след проверка на обжалвания административен акт в оспорваните му части, приема за установено следното:

Изготвено е предложение от 19.02.2008 г. от кмета на община Стражица, с което същият е предложил на общинския съвет да приеме Наредба за определяне размера на местните данъци за 2008 г. на територията на община Стражица. Наредбата е приета от Общинския съвет на поименно гласуване с 15 гласа „за“, 0 „против“ и 0 „въздържал се“ с Решение № 59 по Протокол № 5 от 27.02.2008 г. Впоследствие наредбата е изменяна и допълвана от общинския съвет с Решение № 223 от 29.01.2009 г., Решение № 398 от 29.01.2010 г., Решение № 521 от 22.12.2010 г., Решение № 534 от 27.01.2011 г., Решение № 215 от 03.12.2012 г., Решение № 399 от 20.12.2013 г., Решение № 511 от 31.07.2014 г., Решение № 194 от 30.09.2016 г., Решение № 217 от 02.12.2016 г., Решение № 604 от 28.01.2019 г. и Решение № 39 от 30.12.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предмет на оспорването е визираната Наредба на Общински съвет Стражица, в нейната цялост /с изключение на разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от същата, която е предмет на друго съдебно производство/. Същата е подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, тъй като съдържа административно правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Наредбата подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 185 от АПК. Съгласно чл. 186, ал. 2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу акта, като по делото липсват данни оспорените разпоредби да са отменени или изменени след подаване на протеста. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Протестът е подаден до компетентния да го разгледа съд, съобразно уреденото в чл. 191, ал. 2 от АПК. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на оспорването.

Разгледан по същество протестът е и основателен по следните съображения:

Процесната Наредба е приета след решение на компетентен орган – Общински съвет – Стражица, в кръга на чийто правомощия по силата на законовата делегация на чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ вр. с чл. 76, ал. 3 от АПК е да издава, изменя и допълва нормативни актове. Решението е взето на редовно проведено заседание на общинския съвет при наличие на кворум и мнозинство. Съобразени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта, който се приема, органът, който го е приел, главният му предмет, посочено е и правното основание за приемане. Спазена е структурата, формата и обозначение на съдържанието, съгласно изискванията на ЗНА.

Настоящият състав намира, че в случая са допуснати нарушения на процедурата по внасяне на предложението за наредбата, нейното обсъждане, гласуване и приемане, които са съществени.

Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА /в редакцията на ДВ бр. 46 от 12.06.2007г./ преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14- дневен срок за предложения и становища по проекта. А по силата на чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Според втората алинея мотивите, съответно докладът съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Анализът на цитираните правни норми налага извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, визирани  в чл.26, ал.1 от ЗНА, в приложимата редакция. Неизпълнението на което и да е от тях, води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. Изискването да се публикува проекта за нормативен акт на интернет страницата на институцията заедно с мотивите и да се предостави на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища е процесуална гаранция за реализиране принципите на откритост, на съгласуваност и на стабилност, тъй като дава възможност на заинтересованите лица да изразят становища и предложения, т. е. дава възможност да участват в този процес, да се гарантират правата и законните интереси на правните субекти, които ще бъдат адресати на правното действие на акта.

От доказателствата по делото се установява, че проектът за процесната Наредба не е обявен на интернет страницата на Общината. Във връзка с горното това представлява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на същата в цялост поради нарушение на императивната норма на чл.26, ал.2 от ЗНА. Нарушаването на задължението за уведомяване, в резултат на което гражданин или организация са лишени от възможността да участват като страна в производството по издаване на нормативен акт, изразено в чл.26, ал.2 от ЗНА, има за правна последица отмяна на акта.

Освен това съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНА проектът на нормативен административен акт трябва да съдържа мотиви и то с точно регламентирано в алинея 2 съдържание. В случая се установява, че мотивите към предложението на кмета за приемане на Наредбата през 2008 г. не отговарят на така посочените законови изисквания, тъй като на практика такива липсват. Това също води до незаконосъобразност на процесната Наредба и обуславя необходимостта от нейната отмяна, в цялост. Мотивите на проекта на нормативен акт, които след издаването му стават мотиви на самия акт, са средство за гарантиране на установените в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработване на нормативните актове, както и важен източник за тълкуване на акта /вж. в този смисъл Решение по АД № 5355/2019г. на ВАС/. Това важно значение на мотивите на нормативния акт е обективирано и в изричната забрана за обсъждане на проект на нормативен акт от компетентния орган, за който не са представени мотиви, съответни на законовите изисквания – чл. 28, ал. 3 от ЗНА. Общинският съвет е следвало въобще да не разглежда проекта на Наредбата, тъй като към него не са приложени същински и пълни мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Пристъпвайки към обсъждане и гласуване на Наредбата, при изтъкнатите пороци, ответникът е процедирал незаконосъобразно, в нарушение на ал.3 на чл.28 от ЗНА.

Последващите изменения и допълнения на Наредбата, и извършените процедури по оповестяването им не могат да санират допуснатите предходни нарушения в процедурата по приемането й. Освен това, съществени процесуални нарушения, аналогични на горните, са допуснати и при измененията и допълненията на наредбата, направени с  Решение № 223 от 29.01.2009 г., Решение № 398 от 29.01.2010 г., Решение № 521 от 22.12.2010 г., Решение № 534 от 27.01.2011 г., Решение № 215 от 03.12.2012 г. Относно приетите изменения през 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. не са представени доказателства за публикуване на съответния проект за изменение на интернет страницата на общината, съответно не е бил предоставен 14-дневен срок за изразяване на предложения и становища от заинтересованите лица. За  проектите за изменение и допълнение на наредбата през 2013 г. и 2014 г. /Решение № 399 от 20.12.2013 г., Решение № 511 от 31.07.2014 г./ формално са налице мотиви, респ. доклад, но съдържанието им не съответства на нормата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА и в този смисъл същите не изпълняват реално изискването на закона. Предвид това съдът счита, че законовите изисквания на чл. 26 и 28 от ЗНА, в относимите редакции не са изпълнени.

Измененията и допълненията на наредбата през 2016 г. и 2019 г. са приети при спазване на процесуалните изисквания за това, но това не може да санира допуснатите пороци при приемането на предходните изменения на наредбата. Както правилно посочва оспорващият, промените през 2016 г. и 2019 г. нямат самостоятелно значение и не могат да съществуват изолирано без останалите разпоредби, тъй като са свързани с тях функционално, логически и систематически. Същите са част от система от взаимно свързани и обусловени правила, уреждащи местните данъци, поради което е невъзможно съществуването на отделни, откъслечни разпоредби.

Изброените пропуски съществено нарушават реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който е така регламентиран, че да гарантира обективността, безпристрастността и качеството на актовете, приемани от общинския съвет, и съставлява основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, вр. чл. 196 от АПК /така и Решение № 9597 от 21.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10268/2018 г., Решение № 8065 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5108/2018 г., Решение № 9629 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15001/2018 г., Решение 14663 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14254/2016 г., Решение № 8392 от 29.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2017 г., Решение № 863 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10312/2016 г., Решение № 145 от 05.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2017 г., и мн. др./. Изложеното налага на основание чл. 193, ал. 1, предл. второ от АПК, съдът да отмени като процесуално незаконосъобразна оспорената срещу Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Стражица.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че е налице и твърдяното от прокурора противоречие на разпоредби от наредбата с норми от по-висок ранг.

Чл. 11, ал. 1 от наредбата предвижда, че данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 01 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим, а според ал. 2 на предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. В чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ обаче не е предвиден подобен начален момент „от 01 март“ за плащане на данъците, респ. за ползване на отстъпка. Същият представлява ограничение и в тази част наредбата пряко противоречи на закона, поради което е незаконосъобразна.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от наредбата данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.  Аналогично на изложеното по-горе е противоречието на тази разпоредба с чл. 60, ал. 1 от ЗМДТ, където липсва ограничение за най-ранен момент на плащане на задълженията, респ. за ползване на отстъпка.

Съгласно чл. 47, ал. 5 от наредбата Екологичните категории "Евро 3", "Евро 4", "Евро 5", "Евро 6" и "ЕЕV" се удостоверяват чрез предоставяне на документ, от който е видно съответствието на превозното средство с определената от производителя екологична категория. Този текст не съответства на чл. 55, ал. 14 от ЗМДТ, според който когато в регистъра по чл. 54, ал. 1 няма данни за екологичната категория на моторното превозно средство, се приема, че превозното средство е без екологична категория.

Съгласно чл. 54, ал. 1, т. 4, пр. 1, т. 12 и т. 13 от Наредбата могат да ползват данъчни облекчения лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара. При сравняване на тази норма с разпоредбата на чл. 61м, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗМДТ се установява, че облекчението се отнася само за дейности по т. 10, но не и за такива по т. 12 и 13 от Приложение № 4. Предвид това общинският съвет е създал данъчно облекчение в противоречие с Конституцията и ЗМДТ.

Съгласно чл. 66, ал. 2 от наредбата когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения годишен данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула: НВДТПП = ПГДТПП x БМ делено на 12, където - НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; - ПГДТПП е платеният годишен данък върху таксиметров превоз на пътници за текущата година; - БМ е броят на месеците от текущата година, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници. Тази формула не съответства на закона и по-специално на чл. 61ч, ал. 2 от ЗМДТ, където е уредено, че когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по следната формула:

НВДТПП е недължимо внесената част от данъка върху таксиметров превоз на пътници за текущата година;

ПДТПП – платеният данък върху таксиметров превоз на пътници за срока, за който е издадено разрешението;

БМ – броят на календарните месеци, за които е издадено разрешението и е платен данъкът върху таксиметров превоз на пътници;

ОМ – оставащият брой на календарните месеци от срока на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници, следващи месеца на прекратяване на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници.

 

При този изход в полза на Окръжна прокуратура – Велико Търново следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 20 лева – внесена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“

Предвид разпоредбата на чл. 194 от АПК, след влизане на решението в сила, същото следва да се обяви по начина, по който е обявена самата Наредба.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, съдът

 

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Стражица, приета с Решение № 59 по Протокол № 5/27.02.2008 г. на Общински съвет – Стражица, последно изм. и доп. с Решение № 39/30.12.2019 г., с изключение на чл. 60, ал. 5 от наредбата.

 

ОСЪЖДА Общински съвет-Стражица да заплати на Окръжна прокуратура – Велико Търново разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РЕШЕНИЕТО, след влизането му в сила, да се обяви по реда, по който е следвало да бъде обявена самата Наредба.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                        2.