Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 08.06.2018 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети юни през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Мл.с.
Боряна Воденичарова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова гр.дело № 4666 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 12.02.2018 г. по гр.д. № 24512/17 г., СРС, ІІІ ГО, 81 с-в е
признал за незаконно уволнението на С.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, от длъжността „специалист -
технически сътрудник" във Върховен касационен съд, извършено със заповед №
439/24.02.2017 г. на председателя на ВКС и отменил
заповед № 439/24.02.2017 г. на председателя на ВКС, като незаконосъобразна. Възстановил С.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** на заеманата до уволнението длъжност „специалист-технически
сътрудник" във Върховен касационен съд. Осъдил е В.К.С.на Република България, представляван от председателя Л.П.да заплати на ищеца С.И.Н., ЕГН **********,
с адрес *** сумата
от 5785,92 лв., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода
25.02.2017 г. - 24.08.2017 г. вкл.
Осъдил е В.К.С.на Република България, представляван
от председателя Л.П.да заплати по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 391,44 лв., представляваща държавна такса, както и 5,00 лв.за
служебно издаване на изпълнителенлист. Осъдил е В.К.С.на Република България, представляван от председателя Л.П.да заплати на ищеца С.И.Н., ЕГН **********, с
адрес ***, гр. София, кв. *******, ул. „*******сумата от 620 лв., представляваща направени разноски.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника В.К.С.на Република България, представляван
от председателя Л.П., чрез пълномощника
юрисконсулт З.С.с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че е неправилен извода на съда, че няма реално съкращаване
на щата , тъй като председателят на ВКС е утвърдил щатното разписание, в сила
от 23.02.2017 г., в нарушение разпоредбите на чл.30, ал.5 ЗСВ, чл.341, ал.1 ЗСВ
и чл.92, ал.3 Правилника за администрацията на ВКС. Съобразно разпоредбите на
чл.5, ал.1, т.4 ПАВКС и чл.114, ал.1, т.1, т.12 и т.13 ЗСВ в правомощията на
председателя на ВКС е да определя числеността и длъжностите на
административните звена, посочени в този правилник и при необходимост да
създава техни съставни звена. Освен това, той определя, изменя и допълва
структурата, вида, наименованието на съответните звена, числеността и
длъжностите в тях в съответствие с предвиденото в този правилник/ чл.4, ал.2
ПАВКС/. Според трайната задължителна практика на ВКС този, който представлява
предприятието-работодател, е компетентен да извършва промени в щатното
разписание. Съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1, т.1 ЗСВ председателят на
ВКС представлява съда като ЮЛ и орган на съдебната власт. Аналогичен случай е
свързан с прилагането на ЗМСМА, при което изричното правомощие на общинския
съвет по чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА да одобрява общата численост на общинската
администрация-Общинският съвет одобрява общата численост и структурата на
общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на
кмета на общината“ няма никакво отношение към правомощието на кмета да извършва
промени в щатното разписание по чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА. Според решение №
436/28.12.2012 г. по гр.д. № 1086/2011 г. на ВКС, ІV г.о., „уреденото в чл.21, ал.1, т.2 ЗМСМА
правомощие на общинския съвет да одобрява общата численост и структурата на
общинската администрация в общината, района и кметството по предложение на
кмета на общината няма отношение към правомощието на кмета като изпълнителен
орган на общината по чл.44, ал.1, т.1 ЗМСМА да ръководи цялата изпълнителна
дейност на общината в т.ч. да извършва промени в щатното разписание. В
разглеждания случай дори липсва изрична разпоредба като тази в чл.114, ал.1,
т.12 ЗСВ, според която „председателят на ВКС одобрява щатното разписание на
администрацията на съда“. По въпроса дали председателят на ВКС има законови
правомощия да извършва съкращаване на щата на администрацията на ВКС или това е
в компетентността само на съдийската колегия на ВСС с оглед разпоредбите на
чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ и чл.341, ал.2 ЗСВ излага следните съображения.
Според чл.30, ал.5, т.8
от ЗСВ, „съдийската колегия и прокурорската
колегия осъществяват поотделно и в съответствие с професионалната си насоченост следните правомощия по отношение
на съдиите, прокурорите и следователите: определят броя
на съдебните служители съобразно степента на натовареност-по
предложение на или след съгласуване
с административните ръководители
на органите на съдебната власт,
а за органите, включени в структурата на прокуратурата на Република България
- и с главния прокурор, като могат да
разкриват нови и да съкращават длъжности;“
Съгласно чл.341, ал.2 ЗСВ „броят на съдебните служители в органите на съдебната
власт се определя от колегиите
по предложение на съответния административен
ръководител съобразно степента на натовареност
на органа на съдебната власт
и след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси". Счита, че определянето броя на служителите няма нищо общо със съкращаване
на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2, пр. 2 КТ. Съкращаване на щата може да
се извърши реално и когато бройките в щатното разписание не се намаляват, остават
същите и даже се увеличават, като едни длъжности се заличават, бройките в тях
се премахват, а се предвиждат други длъжности със съответни щатни бройки. Прави
извод, че не колективният административен орган-съдийската колегия на ВСС, а
председателят на ВКС е този, който е компетентният орган съобразно изричната
разпоредба на чл.114, ал.1, т.12 ЗСВ да утвърждава щатното разписание на
администрацията на съда, а с още по-голямо основание да изменя щатното
разписание. С правомощието на председателя на ВКС да променя щатното разписание
не се изземва компетентност на съдийската колегия на ВСС по посочените по-горе две
разпоредби от ЗСВ за определяне броя на служителите в администрацията на ВКС.
Нито председателят на ВКС може да направи обосновано предложение по чл.341,
ал.2 ЗСВ, без преди това да е определил числеността и длъжностите на
административните звена, посочени в ПАВКС, нито съдийската колегия може да
вземе мотивирано решение за броя на съдебните служители без да разполага с
такива данни. Ето защо изискването по чл.92, ал.3 ПАВКС проектът за щатното разписание да се съобрази
с общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия,
не може са се тълкува като ограничаване правомощието на председателя на ВКС и
изземването на неговата компетентност да утвърждава щатното разписание. Счита,
че употребеният израз в разпоредбата на чл.30, ал.5, т.8 ЗСВ „съкращаване на
длъжности“ като антоним на „разкриване на нови длъжности“ не трябва да се
приема буквално като извършване съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1,
т.2, пр.2 КТ, а като закриване на съществуващи длъжности. Според правната
теория и съдебна практика съкращаване на щата по смисъла на чл.328, ал.1, т.2,
пр.2 КТ може да има и без „разкриване на нови длъжности“ и „закриване на
съществуващи длъжности“. Позоваването на доклад от дирекция „Вътрешен одит“ на
ВСС за извършена проверка във ВКС на основание решение по Протокол 12 от
06.04.2017 г., т.30 от пленума на ВСС не може само по себе си да обоснове
извод, че председателят на ВКС няма законови правомощия да извършва съкращаване
на щата на администрацията на ВКС, тъй като според императивната разпоредба на
чл.2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор, вътрешният одит подпомага
ръководителя на организацията в изпълнение на задълженията му за изграждане и
функциониране на адекватни и ефективни системи за финансово управление и
контрол. Изводите на вътрешните одитори за това дали
са спазени законовите изисквания при утвърждаване на щатното разписание нямат
никаква правна стойност, защото техният доклад в тази част не е съставен в
кръга на служебните им задължения.
Необосновани, неправилни и при
превратно тълкуване на фактите приема изводите в процесното
решение, относно задължение на
председателят на ВКС да извърши подбор при съкращаването на щата.
Работодателят е уволнил С.Н., чиято длъжност е заемана от единствената щатна
бройка в сектор „правен и човешки ресурси“ на отдел „Финанси и човешки ресурси“
на ВКС. По делото е безспорно установено, че длъжността на ищцата
„специалист-технически сътрудник“ е премахната от щатното разписание и
трудовата функция занапред не се изпълнява. Със Заповед № 110/26.01.2017 г. председателят
на ВКС е утвърдил структурата и състава на администрацията с обща численост 249
щатни бройки в съответствие с класификатора на длъжностите в администрацията на
съдилищата и правилата за прилагането му, считано от 01.02.2017 г., като
съгласно т.ІІ.3.1 е създаден отдел „правен и човешки ресурси“ чрез сливане на
отдели „правен“ и „Човешки ресурси“ с обща численост 9 щ.бр. Длъжността заемана
от ищцата „младши специалист-технически
изпълнител“ е преобразувана в „специалист-технически сътрудник“, видно от
длъжностното разписание към 01.02.2017 г. С последваща
заповед № 422/23.02.2017 г.
председателят на ВКС е утвърдил структура и състав на администрацията на ВКС с
обща щатна численост 235 бройки , съгласно която отдел „Правен и човешки
ресурси“ е закрит и е създаден сектор „Правен и човешки ресурси“ с обща
численост от 8 щатни бройки. Видно от утвърденото щатно разписание в сила от
23.02.2017 г. щатната численост е съкратена с 1щ. бр. за длъжността
„специалист-технически сътрудник“ и е създадена 1 щ.бр. за длъжността
„експерт-анализи“. Извършено е реално съкращаване на единствената щатна бройка,
заемана от С.Н.. Длъжността „експерт-анализи“ е различна от ищцовата,
както по трудова функция, така и по изисквания за заемането й. Що се отнася до
длъжността на С.Р., то тя полага труд в различно структурно звено в
администрацията на ВКС/Кабинет на председателя на ВКС/, а М.Т.е съкратена
заедно с Н.. Според свидетелските показания на свидетелката М.служителките С.Р.и
М.Т.заемат длъжности идентични с тези на ищцата, включително наличие на идентичност
с длъжността „специалист-административна дейност“, за която длъжност
свидетелката не знае от кого се изпълнява. За периода 30.01.2017 г. до датата
на връчване на уволнителната й заповед на 12.06.2017 г., свидетелката е била в
отпуск по майчинство и за този период тя навежда доводи за изпълнение на
еднакви функции от Н., Т.и Р.. Самата свидетелка е предубедена, тъй като е била съкратена по-рано.
Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното и да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове от С.И.Н.. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна С.И.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, гр. София, кв. *******, ул. „*******, чрез пълномощника по делото
адвокат Й.П.Й. от САК, с адрес: *** оспорва въззивната
жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна,
поради следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ във вр.
с чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ.
Ищцата С.И.Н. твърди, че с трудов договор от 23.11.2009 г. е била назначена
на длъжност „специалист - технически сътрудник“ при ответника по силата на
допълнително споразумение № 186/07.02.2017 г., съобразно длъжностна
характеристика, каквато не й е връчвана, при работно време осем часа и
петдневна работна седмица. Размерът на брутното трудово възнаграждение към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение е било в размер на 964,32
лв., съгласно допълнително споразумение № 2284/01.09.2016 г. Със Заповед № 439/24.02.2017 г. трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ,
поради съкращаване на щата, във връзка с утвърдено със заповед № 422 от
23.02.2017 г. щатно разписание на длъжностите във ВКС, в сила от 23.02.2017 г.,
с които (Заповед и Щатно разписание) не е била запозната. Към датата на връчване на заповедта на ищцата са били връчени и
Предизвестие изх. № 50, с което е било съобщено, че заеманата длъжност е
съкратена и Уведомление изх. № 51, с което е било съобщено, че работодателят
няма да спази срока на предизвестието и че трудовото правоотношение се
прекратява считано от 24.02.2017 г. Оспорва законността на прекратяване на трудовото й правоотношение с
ответника, извършено със Заповед № 439/24.02.2017 г., като оспорва наличието на
предпоставки за прилагане на посоченото в заповедта основание за
прекратяване-съкращаване на щата. Според ищцата Заповед № 439/24.02.2017 г. е
немотивирана. Тя смята, че с оглед осъществяването на съдебен контрол върху
заповедта за уволнение, същата следва да бъде мотивирана и да съдържа
съображения и данни относно обстоятелствата, които предпоставят
и са от съществено значение за законността на уволнението. Ищцата твърди, че при прекратяване на трудовия й договор не е било налице
основанието, посочено в уволнителната заповед. В случая липсва законно
проведена процедура, от компетентния орган за намаляване на щатните бройки на
длъжностите във ВКС. Сочи, че съгласно чл. 16, ал. 1 от Закона за съдебната
власт Висшият съдебен съвет представлява съдебната власт, осигурява и отстоява
независимостта й, определя състава и организацията на работата на съдилищата,
прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната
дейност. По силата на чл. 30, ал. 5, т. 8 от
ЗСВ, съдийската колегия на ВСС определя броя на съдебните
служители съобразно степента на
натовареност - по предложение на или след съгласуване с административните
ръководители на органите на съдебната власт. В случая, председателят на ВКС е
намалил длъжностите във ВКС по щат, без да има решение на съдийската колегия на
ВСС за определяне на нов брой на съдебните служители във ВКС, т.е. при грубо
изземване на делегираните по закон правомощия на ВСС. Според чл. 114, ал. 1, т.
12 от ЗСВ и чл. 5, ал. 1 т. 5 от Правилника за администрацията на ВКС/ПАВКС/,
председателят на ВКС одобрява щатното разписание на администрацията на съда,
както и определя числеността и длъжностите на административните звена, съгласно
чл. 5, ал. 1, т. 4 от Правилника. Това обаче председателят може да прави само
въз основа на решение на Съдийската колегия на ВСС, която по силата на
изричната разпоредба на чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ определя броя на служителите
във всеки съд, съобразно натовареността му, като може да разкрива нови щатни
бройки и/или да съкращава такива. Само ВСС е органът, който може да съкращава
щатни бройки - така, както само ВСС е органът, който може да разкрива нови
такива. В случай, че работодателят успее да докаже, че съкращаването на щата е
извършено по предвидения в закона ред, то тя твърди че изборът за съкращаване
на заеманата от нея щатна бройка, предвидена за длъжността „Специалист -
технически сътрудник“, спрямо съкращаването на щатни бройки за длъжностите
„Специалист-технически изпълнител“, „Старши специалист - технически сътрудник“
и „Старши специалист - технически изпълнител“ при работодателя, не е направен
на основата на подбор между служителите, заемащи тези длъжности. Сочи, че към
датата на прекратяване на трудовото й правоотношение, освен нея още две лица са
заемали длъжност със сходни трудови функции-С.И.Р.и М.С.Т., което е задължавало
работодателя да извърши подбор, при условията на чл. 329 от КТ. При условията
на евентуалност твърди, че дори и работодателят да е извършил подбор, то той не
е бил извършен законосъобразно.Освен това ищцата твърди, че работодателят не е
действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 от КТ. След прекратяване
на трудовото й правоотношение, работодателят е одобрил ново щатно разписание,
без да спазва цитираната по-горе процедура, по силата на което е била
възстановена щатната бройка на заеманата от нея преди уволнението длъжност,
макар и именована по различен начин. Според ищцата от
публикувана на 19.04.2017 г. на интернет страницата на ответника обява е видно,
че ответникът е обявил конкурс за заемане на длъжността „експерт-анализи“, в
сектора и отдела, в които е работела преди уволнението, и при съпоставка на
описаните в обявата изисквания и необходими умения за заемане на длъжността и
тези, които са били за заеманата от ищцата преди уволнението длъжност, се
установява, че същите са идентични. Ето защо моли съда да признае уволнението
за незаконно и да отмени Заповед № 439/24.02.2017 г., издадена от председателя
на Върховен касационен съд, като незаконосъобразна, да я възстанови на
предишната длъжност, да осъди ответника В.К.С.да й заплати обезщетение за
оставането й без работа съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 5785,92 лв.,
представляваща обезщетение за 6 месеца.
В подадения писмен отговор ответникът оспорва исковете,
като твърди, че е налице съкращаване
на щата, решението за което
е прието от компетентен орган, а подбор не е извършен
поради съкращаване на всички щатни
бройки за длъжността, заемана от ищцата.
Относно иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и направените във въззивната
жалба възражения, съдът приема следното:
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение
се обуславя от проявлението на следните юридически
факти- 1.съкращаването
на длъжността или на съответната
щатна бройка, т. е. на трудовите задължения,
които тя включва, да е реално; 2.
моментът на уволнението трябва да съвпада или
да следва датата, на която
е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3. компетентният
орган да е взел по надлежен
ред решение за съкращаване на щата и 4. работодателят
да е извършил подбор по реда
на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава
броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва
самата длъжност, какъвто е настоящия
казус.
Правното основание за уволнението, цитирано в заповедта, е чл. 328, ал. 1, т. 2-поради съкращаване на щата. Към момента на връчване на
уволнителната заповед следва да се преценяват предпоставките за
извършеното уволнение, а именно съкратена длъжност и извършен подбор по чл.329 КТ, когато е необходимо. Приложеното от работодателя основание за уволнение е това, предвидено в чл.328, ал.1,
т.2, пр.2 КТ-съкращаване на щата. Въззивният съд следва да извърши проверка осъществил ли се
е фактическият състав на използваното от работодателя основание за уволнение.
Това обуславя доказване от страна
на ответника, че към момента
на уволнението е премахната съществувала дотогава щатна бройка с трудовите функции, изпълнявани от нея, като
съкращението трябва да е реално-действително да се премахва длъжността,
а не само да се сменя
наименованието й, като се запазва характера й.
СРС е приел, че не е налице действително
съкращаване на щата при ответника, тъй като заповед № 422/23.02.2017 г. на
Председателя на ВКС, с която е намалена общата численост на администрацията на
ВКС от 249 на 235 щатни бройки и Щатното разписание на длъжностите във ВКС, в
сила от 23.02.2017 г., са издадени в нарушение на разпоредбите на чл. 30, ал.
5, т. 8 ЗСВ (изм. - ДВ, бр. 28 от 2016 г.), чл. 341, ал. 2 ЗСВ (изм. - ДВ, бр.
28/2016 г.) и чл. 92, ал. 3 ПАВКС, според които органът, който разполага с
правомощие да съкращава длъжности в съдебната администрация, е Съдийската
колегия на ВСС. Този извод е неправилен.
Нормата на чл.30, ал.5, т.8 от
ЗСВ гласи, че съдийската колегия определя
броя на съдебните
служители съобразно степента на натовареност-по
предложение на или след съгласуване
с административните ръководители
на органите на съдебната власт,
като може да разкрива нови
и да съкращава длъжности. Със сходно съдържание е разпоредбата на чл.341, ал.2 ЗСВ - броят на съдебните служители
в органите на съдебната власт се определя от
колегиите по предложение на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност
на органа на съдебната власт
и след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси". Оптимизирането на длъжностите в съдебната администрация, включително и чрез съкращаване на някои от тях,
е свързано освен с правомощията на съвета по чл.341 , ал.2 ЗСВ, но и с правомощието му да контролира изпълнението
на бюджета на съдебната власт.
Изводът е, че решението на съответната колегия на ВСС да съкрати дадена длъжност в определен орган на съдебната
власт във връзка със степента
му на натовареност
се взима в условията на оперативна
самостоятелност, т.е. не зависи пряко
нито от становището
на съответния административен ръководител (макар решението да се съгласува
с него), нито от волята на
съкратения служител (ако щатът е зает). Тези правомощия на Висшия съдебен съвет по никакъв
начин не противоречат и не ограничават правомощията на председателя на ВКС по отношение
на съдебните служители в съда. Съгласно чл.114, ал.1, т.12 и т.13 ЗСВ председателят на Върховния касационен
съд одобрява щатното разписание на администрацията на съда и назначава и освобождава служителите
на съда, т.е. той упражнява
функциите на работодател по отношение на съдебните
служители. Разпоредбата е доразвита в Правилника за администрацията на ВКС. В чл.4, ал.1 и ал.2 ПАВКС е установено, че председателят на ВКС назначава и освобождава съдебните служители в администрацията на ВКС, определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованието на съответните звена, числеността и длъжностите в тях в съответствие с предвиденото в Правилника. Съгласно чл.92, ал.1 ПАВКС длъжностите
за съдебни служители в администрацията на ВКС се определят
в щатно разписание, утвърдено от председателя
на съда. Проектът на щатно
разписание се разработва от звеното,
отговарящо за управлението на човешките ресурси, съобразно класификатора по чл.341,
ал.1 ЗСВ и общата численост на администрацията на ВКС, определена от съдийската колегия
на ВСС.
Изводът е, че утвърденото от председателя на ВКС щатно разписание не може да
предвижда численост на персонала, надхвърляща
тази, определена от съдийската колегия
на ВСС, като в тези граници председателят на съда е този, който
определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованието на съответните звена, числеността и длъжностите в тях. Това е изключително правомощие на председателя
на съда и не зависи от
решение или одобрение на ВСС. В случай че председателят на съда прецени,
че с оглед оптимизиране на персонала е необходимо съкращаване на определени щатове, това негово решение
не подлежи на предварителна санкция от страна
на съдийската колегия на ВСС. Дали е уведомен кадровият орган за извършеното
съкращаване е обстоятелство,
правно ирелевантно за законността на уволнението. Достатъчно е съкращаването на щата да
е било реално.
За да е налице
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по
чл.328, ал.1, т.2, предл. 2 КТ, е необходимо
да има реално
съкращаване в щата, което да е налице
към момента на уволнението и да е извършено по съответния ред
и от орган, който има право
да извършва такива промени. За да има
действително, а не фиктивно съкращаване в щата, трябва или
щатните бройки, предвидени за определена
длъжност, да бъдат намалени, съответно изцяло заличени, или да
е създадена нова длъжност, изцяло или отчасти различна
от заличената, т.е. да има
реална промяна на трудовите функции
на съществуващите бройки по щатното
разписание. Във втората хипотеза на съкращение в щата попадат както
случаите, когато трудовите функции по съществуваща длъжност са изцяло
заличени и на нейно място са
възложени нови, така и когато всички
или част от задълженията на една длъжност
по стария щат са запазени,
но не е налице
идентичност със старата длъжностна характеристика на съкратената длъжност. Възможно е трудовите
функции да са разпределени за изпълнение между
други служители с различна длъжностна характеристика; трудовите задължения на няколко
различни длъжности да бъдат обединени
в една нова длъжност или на
мястото на една длъжност да
се създаде друга с частично променени функции и задължения.
В конкретния
казус работодателят не е упражнил правото на подбор, като е взел решение да
закрие част от структурните си звена, съобразявайки се с новия ПАВКС и е
оптимизирал работата в администрацията със Заповед № 422 от 23.02.2017 г.,
както и утвърденото към нея ново щатно разписание на длъжностите във ВКС, в
сила от 23.02.2017 г.
Със Заповед №
110/26.01.2017 г. председателят на ВКС е утвърдил структурата и състава на
администрацията с обща численост 249 щатни бройки в съответствие с
класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата и правилата за
прилагането му, считано от 01.02.2017 г., като съгласно т.ІІ.3.1 е създаден
отдел „правен и човешки ресурси“ чрез сливане на отдели „правен“ и „Човешки
ресурси“ с обща численост 9 щ.бр. Длъжността заемана от ищцата „младши специалист-технически изпълнител“ е
преобразувана в „специалист-технически сътрудник“, видно от длъжностното
разписание към 01.02.2017 г. С последваща заповед №
422/23.02.2017 г. председателят на
ВКС е утвърдил структура и състав на администрацията на ВКС с обща щатна
численост 235 бройки , съгласно която отдел „Правен и човешки ресурси“ е закрит
и е създаден сектор „Правен и човешки ресурси“ с обща численост от 8 щатни
бройки. Видно от утвърденото щатно разписание в сила от 23.02.2017 г. щатната
численост е съкратена с 1щ. бр. за длъжността „специалист-технически сътрудник“
и е създадена 1 щ.бр. за длъжността „експерт-анализи“. Извършено е реално
съкращаване на единствената щатна бройка, заемана от С.Н., а длъжността
„експерт-анализи“ е различна от ищцовата, както по
трудова функция, така и по изисквания за заемането й. Видно от новото щатно
разписание не е налице длъжността „сътрудник-технически изпълнител“ в отдел
„Финанси и човешки ресурси“. Следователно, в случая,
като е приел ново щатно разписание,
в частност като е премахнал единствената бройка за длъжността „сътрудник-технически изпълнител“ в
отдел „Финанси и човешки ресурси“, председателят на ответника е действал в своята лична (функционална)
компетентност.
Ищцата твърди,
че изборът за съкращаване на заеманата от нея щатна
бройка, предвидена за длъжността „Специалист-технически сътрудник“, спрямо
съкращаването на щатни бройки за длъжностите „Специалист-технически
изпълнител“, „Старши специалист- технически сътрудник“ и „Старши специалист-технически
изпълнител“ при работодателя, не е направен на основата на подбор между
служителите, заемащи тези длъжности. Сочи, че към датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение, освен нея още две лица са заемали длъжност със
сходни трудови функции-С.И.Р.и М.С.Т., което е задължавало работодателя да
извърши подбор, при условията на чл. 329 от КТ.
За да бъде
упражнено „правото на подбор“ трябва да има сходство между трудовите функции на
съкращаваната и несъкращаваните длъжности, което може да бъде установено като
се съпоставят същностните характеристики
на длъжностите по новия и по
стария щат.
Заемащият
длъжността на съкратената длъжност „специалист-технически
сътрудник“ взема самостоятелни решения в рамките на основната цел и преките
задължения на длъжността, отчита се пред началника на кабинета на председателя
на ВКС, който му възлага задачи. Относно длъжността „старши специалист-технически
изпълнител“ основната дейност е свързана с ксерокопиране
и комплектоване на печатни материали и работа с офис
техника, а контактите по административните въпроси са с ръководител сектор
„Административни дейности“. Различни са и длъжностните характеристики и на
останалите длъжности, обстоятелство, което се признава и от пълномощника на въззиваемата/ищца/ с твърдението, че „представените по
делото длъжностни характеристики привидно се различават, че тази разлика е
формална, тъй като в действителност С.Р., М.С.Т. и Е.И.Д.са имали едни и същи
задължения и са се замествали по-между си. Ето защо по делото е била разпитана
като свидетел Л.А.М., според която „четирите дами“ имали еднаква длъжност.
Самата свидетелка заявява, че „специалист административна дейност“ предполага,
че е идентична с длъжността „технически сътрудник“, че не знае кое лице
изпълнява длъжността „специалист административна дейност“. Това, съчетано с
факта, че свидетелката за
периода 30.01.2017 г. до датата на връчване на уволнителната й заповед на 12.06.2017
г., е отсъствала от работа, като и за
този период навежда доводи за изпълнение
на еднакви функции от Н., Т.и Р., обстоятелството, че самата свидетелка е била
съкратена преди това, поради което нейните показания и тяхната достоверност се
преценят с оглед нормата на чл.172 ГПК.
При тези данни не е следвало да бъде извършен подбор, какъвто по делото не
е и бил извършен, като изводът е, че уволнението
е законно.
Предвид неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, неоснователни се
явяват и акцесорните искове по чл.344, ал.2 и ал.3 КТ.
Ето защо процесното решение следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
С оглед изхода на спора и предявената претенция, въззиваемата
/ищца/ следва за заплати на ответника направените разноски за първата инстанция във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., а за
настоящата инстанция в общ размер от 295,72 лв., от които 195,72 лв. държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 12.02.2014 г. по гр.д. № 24512/17 г. на
СРС, ІІІ ГО, 81 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
исковете предявени от С.И.Н., ЕГН ********** срещу В.К.С.на Република България за признаване за незаконно уволнението на С.И.Н., ЕГН **********
от длъжността „специалист- технически сътрудник" във Върховен касационен
съд, извършено със заповед № 439/24.02.2017 г. на председателя на ВКС и отменяне на заповед № 439/24.02.2017 г. на председателя на
ВКС, за възстановяване на С.И.Н., ЕГН ********** на заеманата
до уволнението длъжност „специалист-технически сътрудник" във Върховен
касационен съд, за осъждане на В.К.С.на
Република България, представляван от председателя
Л.П.да заплати на ищцата С.И.Н., ЕГН **********, сумата от 5785,92 лв., на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, за периода
25.02.2017 г. - 24.08.2017 г. включително.
ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН **********, с адрес ***, гр.
София, кв. *******, ул. „*******, чрез пълномощника по делото адвокат Й.П.Й. от
САК, с адрес: *** да заплати на В.К.С.на Република България, представляван от председателя Л. П., чрез пълномощника юрисконсулт З.С.юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция в размер на 300 лв., а за настоящата инстанция
разноски в общ размер от 295,72 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.