РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Разград, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина М. Ганева
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Гражданско дело №
20243300100056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.439 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от М. И. М. против „Агенция за събиране
на вземания“ЕАД за приемане на установено по реда на чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер 43 149,12лв., представляваща главница по договор за банков
кредит, сключен с „УниКредит Булбанк“АД на 12.11.2007г., ведно със законна лихва,
считано от 12.04.2010г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в
размер 7496,53лв. за периода 28.01.2009-12.04.2010г. и разноски за издаване на заповед за
изпълнение в размер 2160,66лв., които суми са прехвърлени на ответника „АСВ“ЕАД по
силата на договор за цесия, поради погасяването им по давност. За горните суми се твърди,
че е образувано изп.д. № 885/2018г. по описа на ЧСИ Л.С. с район на действие ОС Варна.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че на
15.04.2010г. за посочените суми са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
полза на „Уникредит Булбанк“АД по образуваното ч.гр.д. № 730/2010г. на РРС. Образувано
е изп.д. № 174/2010г., по което последното изпълнително действие е извършено на
11.02.2013г. На същата дата е конституиран нов взискател – ответникът „АСВ“ЕАД, по
силата на договор за цесия, сключен с първоначалния взискател „УниКредит Булбанк“АД.
На 16.03.2015г., 20.01.2016г. и 15.03.2018г. са изпратени нови запорни съобщения, но
ищецът счита, че това е станало след изтичане на двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК,
поради което не са произвели правен ефект. Изпълнителното дело е прекратено поради
перемция с постановление на ЧСИ от 27.03.2018г. На 12.04.2018г. е образувано ново изп.д.
№ 196/2018г. на ЧСИ Д.Д., което по молба на взискателя е изпратено на ЧСИ Л.С., при
1
когото е образувано изп.д. № 885/2018г. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за лихвите по смисъла на чл.111 б.в ЗЗД с твърдение, че вземането е за периодични
плащания по договор за кредит, както и че последиците от издаването на заповед за
изпълнение не се приравняват с тези на издадено съдебно решение. Твърди още, че не е
уведомен за извършената цесия, както и че изп.д. № 196/2018г. и образуваното впоследствие
изп.д. №885/2018г. са незаконосъобразни поради неприложени доказателства за частно
правоприемство на страната на взискателя. В съдебно заседание поддържа предявения иск.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД,
представляван от ******* Ю.Ю., е подал писмен отговор, в който оспорва основателността
на исковата молба. По отношение на фактите твърди конкретни дати с извършени действия
по изпълнението, а по отношение на правните твърдения на ищеца относно погасителната
давност счита, че същите не съответстват на постановената задължителна тълкувателна
практика на ВКС и на трайно установената такава в решенията на касационната инстанция.
Счита, че договорните отношения относно цесията са неотносими към предмета на
настоящия съдебен процес
Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните,
констатира следната фактическа обстановка: изп.д. № 20107620400174 е образувано на
31.05.2010г. по подадена молба от „УниКредит Булбанк“АД против М. М., с приложен
изпълнителен лист от 15.04.2010г., издаден в заповедно производство по ч.гр.д. №
730/2010г. на РС Разград. Материалите по това производство не се съхраняват към
настоящия момент поради изтичане на сроковете за съхранение, но е представена справка от
деловодната система на РРС за движението на делото, от която се установява, че М. е подал
възражение, което е върнато поради подаването му след законоустановения срок. Съгласно
отбелязването, заповедта е влязла в сила на 17.06.2010г. При тези данни съдът приема, че е
създаден стабилитет на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
Издаденият изпълнителен лист е за осъждането на М. М. да заплати на „УниКредит
Булбанк“АД сумата 43 149,12лв., представляваща главница по договор за банков кредит,
сключен с „УниКредит Булбанк“АД на 12.11.2007г., ведно със законна лихва, считано от
12.04.2010г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер
7496,53лв. за периода 28.01.2009-12.04.2010г. и разноски за издаване на заповед за
изпълнение в размер 2160,66лв.
В хода на образуваното изпълнително производство по изп.д. № 20107620400174 са
поискани и предприети различни действия по принудителното изпълнение. С постановление
от 23.06.2011г., вл. в сила на 4.07.2011г., недвижим имот на длъжника е възложен на трето
лице купувач, след проведена публична продан. На 11.02.2013г. е изготвено запорно
съобщение до ТД на НАП за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, получено от работодателя на 13.02.2013г., след което по изпълнителното дело са
приложени платежни нареждания за превеждани удръжки от трудовото възнаграждение на
М. М. и съответно превеждането им на взискателя за погасяване на задължението, до
29.10.2013г. На 10.09.2013г. взискателят е подал молба до ЧСИ за изискване на справки от
2
ОСЗГ, община и МВР – КАТ за притежавани имущества на длъжника.
На 11.10.2013г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „АСВ“ООД за
конституиране като взискател на мястото на „УниКредит Булбанк“АД, по силата на
сключен договор за цесия, с прилагане на доказателства за прехвърляне на вземането на
банката към „АСВ“ООД. ЧСИ е конституирал новия взискател. Удръжките от трудовите
възнаграждения на длъжника са продължили, вече превеждани на „АСВ“ООД, до
2.07.2014г. С молба вх. №11670/13.11.2014г. „АСВ“ООД е поискал от ЧСИ да извърши
проверка за трудов договор на длъжника и при наличие на такъв – да наложи запор върху
трудовото правоотношение. Получен е отговор от НАП, че длъжникът няма активен трудов
договор. С нова молба вх. №1997/25.02.2015г. взискателят е отправил същото искане за
запор и със запорно съобщение от 16.03.2015г., получено от работодателя на 18.03.2015г., е
наложен такъв на трудовото му възнаграждение.
С нова молба вх. №390/13.01.2016г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши
проверка за трудов договор и при наличието на такъв – да наложи запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника. Изпратено е ново запорно съобщение от 20.01.2016г. до
работодателя, получено на 22.01.2016г.
С молба вх. № 3336/15.03.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ да установи
имущество и банкови сметки и съответно при откриване на такива – да наложи запор и
възбрана.
С постановление от 27.03.2018г., вл. в сила на 18.04.2018г., изпълнителното
производство е прекратено на осн. чл.433 ал.1 т.8 ГПК, при констатация от ЧСИ, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
Изп.д. № 20187620400196 на ЧСИ Д.Д., прехвърлено впоследствие на ЧСИ Л.С. с нов
№ 20188950400885, е образувано на 12.04.2018г. по молба от „АСВ“ЕАД с прилагане на
издадения по ч.гр.д. №730/2010г. на РРС изпълнителен лист, както и доказателства за
извършена цесия на вземането, след дадени от съдебния изпълнител указания в този смисъл.
В уточняващата молба от 9.05.2018г. е направено искане за извършване на справка за
наличните банкови сметки на длъжника М. М. и налагане на запор върху тях. Наложен е
запор върху сметки в „БАКБ“АД.
След постъпила по делото справка от НОИ относно статута на длъжника като
пенсионер, на 22.05.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ върху получаваната
от М.М. пенсия, получено в НОИ на 23.05.2018г. От този момент до 9.02.2024г. от пенсията
на длъжника са правени редовни месечни удръжки, които са превеждани от НОИ на ЧСИ и
съответно на взискателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: искът е процесуално допустим, тъй като ищецът се позовава на факти, настъпили
след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и при образувано и висящо изпълнително производство.
3
По същество и предвид обстоятелството, че първото изпълнително дело е образувано
през 2010 г., първият въпрос, на който следва да се отговори, е дали тече погасителна
давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК и дали
дадените в т. 10 от същото разяснения намират приложение по отношение последиците на
давността по това принудително изпълнение, или приложение намира ППВС №3/1980г.
Отговор на горния въпрос се съдържа в Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по
тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, в което е разяснено, че по изпълнителните дела,
образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на
основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. За заварените като висящи от тълкувателното решение
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК производства по принудително изпълнение и спрямо
осъществените по тях факти до посочената дата следва да намери приложимост
задължителното тълкуване, дадено с ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство – от датата на образуването му до датата на
приемане на последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес), погасителна давност
не тече. Ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК и от този момент започва да тече нова погасителна давност. След датата
26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК, перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността, защото с
решението се тълкува по нов начин прекъсването на погасителната давност и нейното ново
начало.
В конкретния случай, при прилагане на ППВС № 3 от 18.11.1980 г., с образуване на
изпълнителното дело с молбата от 31.05.2010г., давността за вземането е спряла да тече за
длъжника. От събраните доказателства се установява, че последното изпълнително действие
по изп.д. № 20107620400174 е наложен на 18.03.2015г. запор на трудовото възнаграждение
на длъжника. До 26.06.2015г., когато е постановено ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК, давност не е текла.
За изпълнителните действия след 26.06.2015г. следва да се има предвид тълкуването,
съдържащо се в т.10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК.
Така според съдържащите се там задължителни указания, в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие във връзка със съответния способ. Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ е годно да прекъсне давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, а предприемането на всяко действие по
принудително изпълнение прекъсва давността по изричната разпоредба на закона.
От значение за преценката относно периодите, относими към прекъсване на
давността, са последващите искания на взискателя и предприетите изп. действия от ЧСИ.
4
Така по изп.д. № 20107620400174 ново запорно съобщение е изпратено на 20.01.2016г. до
работодателя, получено на 22.01.2016г., след което с ново искане – молба вх. №
3336/15.03.2018г. взискателят е поискал от ЧСИ да установи банкови сметки и имущество и
да наложи запор и възбрана. В новото изпълнително дело под номер 20187620400196 на
ЧСИ Д.Д., прехвърлено впоследствие на ЧСИ Л.С. с нов № 20188950400885, образувано на
12.04.2018г. по молба от „АСВ“ЕАД, с уточняващата молба от 9.05.2018г. е направено
искане за извършване на справка за наличните банкови сметки на длъжника М. М. и
налагане на запор върху тях, който е реализиран по сметки в „БАКБ“АД. На 22.05.2018г.
ЧСИ е изпратил запорно съобщение до НОИ върху получаваната от М.М. пенсия, получено
в НОИ на 23.05.2018г. и от този момент до 9.02.2024г. – датата на подаване на исковата
молба в съда, ежемесечно се осъществява принудително изпълнение чрез удръжки от
пенсията на ищеца – длъжник в изпълнителното производство.
От горното може да се направи извод, че най-дългият период, в който не са поискани
и съответно предприети изпълнителни действия, е от 20.01.2016г. до 15.03.2018г., който
период е с продължителност две години един месец и двадесет и три дни. Няма изтекъл
петгодишен период от време между отделните искания на взискателя и предприети
изпълнителни действия от ЧСИ. Горното означава, че не е налице хипотезата на чл. 110 от
ЗЗД. В тази насока следва да се отбележи, че след стабилизирането на заповедта за
незабавно изпълнение, давността за погасяване на всички вземания е петгодишна, по
аргумент от чл.117 ал.2 ЗЗД. Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на
чл.416 ГПК – когато възражение не е подадено в срок, какъвто е настоящият случай, или е
оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането, настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия
процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 на отм ГПК/ и оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират
/вж. решение № 118/7.07.2022г. на ВКС по гр.д. №4063/2021г., III г.о., определение № 29 от
20.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 720/2021 г., IV г. о./. За пълнота и независимо от горния
извод, е уместно да се посочи, че не е налице и тригодишен период на бездействие между
отделните изпълнителни действия, както твърди ищецът, за приложението на кратката
давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД за погасяване на задълженията за договорна и законна лихва.
Следващото твърдение в исковата молба е, че длъжникът в изпълнителното
производство не е уведомен от „УниКредит Булбанк“АД за извършената цесия в полза на
„АСВ“ЕАД. Действително, по изпълнителното дело няма данни цедентът да е съобщил
изрично на длъжника за прехвърлянето на вземането си. В изпълнителното производство
обаче е представен договорът за цесия и приложение към него с описание за прехвърлените
вземания. Договорът е сключен с първоначалния взискател, следователно в него се съдържа
неговото изявление за прехвърлянето, което е достигнало до длъжника в изпълнителното
производство с уведомяването му за предприетите от новия взискател – цесионера действия
5
по изпълнителното дело въз основа на договора за цесия. При това положение не може да се
приеме, че не е съобразено изискването на чл.99 ал.3 ЗЗД, съотв., че по отношение на
длъжника прехвърлянето не е проявило действие. Налице са били предвидените в чл.429
ал.1 ГПК предпоставки за извършване на изпълнителни действия по отношение на М. М. в
полза на „АСВ“ЕАД – установяване с писмени доказателства на настъпилото чрез договора
за цесия частно правоприемство. Всъщност, уведомяването на длъжника не е елемент от
фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника, който може валидно и с погасителен ефект
да плати на предишния кредитор преди уведомяването. В този смисъл е решение № 404 от
12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 666/2015 г., IV г. о. Няма данни по делото след прехвърляне
на вземането да са извършвани плащания към първоначалния кредитор, такива оплаквания
не са направени в исковата молба, а освен това при образувано изпълнително производство
длъжникът прави плащанията по сметката на ЧСИ.
Твъдението на ищеца, че договорът за цесия е нищожен поради липса на основание,
защото не е посочена цена, е неоснователно. Преди всичко следва да се уточни, че
съдържанието на конкретната сделка между цедента и цесионера, извън договорената
промяна на собствеността върху вземането, не засяга длъжника, поради което и подобни
възражения не могат да служат за обосноваване на защитата му. По-нататък, прехвърлянето
на вземане може да е както възмездна, така и безвъзмездна сделка и аргумент за това се
съдържа в чл.100 ал.1 ЗЗД, в който са уредени последиците за отговорността на цедента при
възмездното прехвърляне. Следователно, дори и да не е посочена цена, това обстоятелство
не води до нищожност на договора. На последно място, договорната цена може да бъде
определяема, както и да не се съдържа в договора, а да се извлича от друг документ,
подписан между страните. В конкретния договор за цесия е посочено, че цената е уговорена
в анекс, от което следва, че страните са договорили цена, но доколкото този въпрос не е от
значение в изпълнителното производство, защото не засяга правното положение на
длъжника, който не е страна по него, анексът не е представен пред ЧСИ. Предвид горното,
не може да се направи извод за нищожност на цесията поради липса на основание.
Останалите възражения в исковата молба относно неправилност при образуване на
изпълнителните производства са относими към оспорване на законосъобразността на
действията на съдебния изпънител. Същите касаят процесуалните действия в хода на
принудителното изпълнение и са подлежали на съдебна проверка по друг ред.
При така обсъдените доводи, предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Страните претендират присъждане на разноски. С оглед изхода от правния спор и
разпоредбата на чл.78 ал.3 ГПК такива се дължат в полза на ответника. Същият е
представляван от юрисконсулт и претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 100лв., като съобразно
чл.25 ал.1 от НЗПП съдът съобразява, че е проведено само едно съдебно заседание,
юрисконсултът не се е явил, а е подал единствено писмен отговор на исковата молба. В този
6
смисъл искането за присъждане на 350лв., което е близо до максималния размер, е
несъответно на степента и обема на извършеното по делото процесуално представителство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля исковете на М. И. М. ЕГН ********** с адрес гр.*****,
бул.*************, за приемане за установено по отношение на „Агенция за събиране на
вземанията“ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2 офис 4, представляван от ******* Ю.Ю.,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер 43 149,12лв., представляваща главница по
договор за банков кредит, сключен с „УниКредит Булбанк“АД на 12.11.2007г., ведно със
законна лихва, считано от 12.04.2010г. до окончателното изплащане на вземането, договорна
лихва в размер 7496,53лв. за периода 28.01.2009-12.04.2010г. и разноски за издаване на
заповед за изпълнение в размер 2160,66лв., като неоснователен.
Осъжда М. И. М. да заплати на „Агенция за събиране на вземанията“ЕАД сумата
100лв. за направени деловодни разноски в производството пред ОС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
7