Определение по дело №604/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1339
Дата: 18 май 2020 г.
Съдия: Жана Иванова Маркова Колева
Дело: 20203101000604
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 14 май 2020 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………../….....05.2020 г.

гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ КРЪСТЕВ

ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдията Маркова

в. т. д. № 604/2020 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по  въззивна жалба вх. № 12039/12.02.2020 г. на „СПМК 07“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК “Чайка“, бл. 55, вх. А, ет. 8, ап. 59 срещу Решение № 237/16.01.2020 г., постановено по гр.д. № 5914/2019 г., на ВРС, XLI с., с което са отхвърлени обективно и субективно евентуално съединените искове срещу „БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Бриз“, ул. „Д-р Стойчо Йорданов“, № 6, ет. 1, офис 1, за прогласяване за нищожността на Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” от 04.03.2010 г., поради невъзможен предмет, евентуално като сключен в заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД и евентуално за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 5, чл. 7, чл. 13, чл. 31 и чл. 32 от същия договор като неравноправни, на осн. чл. 146 ЗЗП.

Въззивникът счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно, немотивирано и неправилно и отправя искане за отмяната му и уважаване на предявените искове. Поддържа твърдението си, че процесния комплекс не притежава белезите на такъв от затворен тип, тъй като в имота съществува само една жилищна сграда в режим на етажна собственост, комплексът не е ограден изцяло и трети лица имат достъп до него. Въззивникът счита, че първоинстанционния съд след като е приел, че комплексът не носи белезите на такъв от затворен тип, е направил неправилен извод за действителност на сключения договор. От своя страна счита, че след като не е налице комплекс от затворен тип, то сключения договор с предмет осъществяване на дейности по управление и поддръжка на общите части на сградата е недействителен поради липса на предмет.

Още твърди, че договорът е бил съставен като за комплекс от затворен тип, без да е налице какъвто и да е документ, установяващ наличието на такъв комплекс. Така ответникът е заобиколил закона, тъй като всички собственици на самостоятелни обекти в комплекса са станали автоматично страни по този договор, без да имат възможност да участват при изготвянето на съдържанието му. Така въззиваемият умишлено е блокирал опитите на собствениците да приложат ЗУЕС и да създадат етажна собственост и органи за управление то й. Счита, че договорът съдържа неравноправни клаузи, които лишават собствениците от правото да го прекратят, да изберат друг изпълнител или да начисляват пропорционални неустойки за забава при неизпълнение на задълженията на въззиваемия, предвид посочения начин за вземане на подобни решения - „по единодушно решение на собствениците“. Твърди, че такова е трудно да се постигне, доколкото ответникът също притежава собственост в имота. Счита, че от договора е видно, че въззивникът има само задължения, но не и права.

Поддържа се и възражението за неравноправност на неустоечната клауза, с която е уговорен размер 0.2 % на ден. 

Поддържа се и твърдението за нарушаване на добрите нрави, при сключването на договора.

Въззивникът излага теоретични постановки по всяко от основанията на предявените искове и сочи съдебна практика. Претендира разноски. 

Във въззивната жалба са релевирани твърдения за разваляне на договора, които няма да бъдат разглеждани, доколкото такъв иск не е бил заявен за разглеждане пред първоинстанционния съд.    

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Билдинг Мастърс“ ЕООД, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба. От своя страна излага доводи по всяко от оплакванията на въззивника. Счита атакуваното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му. Претендира разноски.

   Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, чрез надлежно оправомощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените правила; доказателствени искания не са направени.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съставът на ВОС,

 

                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна, въззивна жалба вх. № 12039/12.02.2020 г. на „СПМК 07“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК “Чайка“, бл. 55, вх. А, ет. 8, ап. 59 срещу Решение № 237/16.01.2020 г., постановено по гр.д. № 5914/2019 г., на ВРС, XLI с., с което са отхвърлени обективно и субективно евентуално съединените искове срещу „БИЛДИНГ МАСТЪРС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Бриз“, ул. „Д-р Стойчо Йорданов“, № 6, ет. 1, офис 1, за прогласяване за нищожността на Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на етажна собственост в комплекс „KORONA LUXURY REZIDENCE” от 04.03.2010 г., поради невъзможен предмет, евентуално като сключен в заобикаляне на закона, евентуално поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД и евентуално за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 5, чл. 7, чл. 13, чл. 31 и чл. 32 от същия договор като неравноправни, на осн. чл. 146 ЗЗП.

НАСРОЧВА с.з. на 24.06.2020 г., 13.30 ч., за която дата и час да се призоват незабавно страните като им се връчи препис от настоящото определение. На въззивника, ведно с препис от отговора на въззиваемата страна.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                          2.