№ 1514
гр. Варна, 23.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. С.ов
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20253100500523 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5998/21.01.2025 г. от Р. С. А., ЕГН
**********, с адрес в ************, чрез адв. Кр.А., срещу решение № 4475/11.12.2024г. по
гр. дело № 2345/2024 г. на ВРС, 50-ти състав, в частта, с която е изменен, на основание чл.
150 СК, определения с влязло в сила решение № 1010/12.03.2019 г. по гр. д. № 402/2019 г. на
ВРС, 43-ти състав, размер на дължимата от него месечна издръжка в полза на детето А. Р.
А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Д. В., ЕГН **********,
като е увеличен от 150.00 лева на 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска –
27.02.2024 г. до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, в частта, в която е
осъден да заплати на Б. Д. В., ЕГН **********, сумата от 357,14 лева, представляваща
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в частта, в която е осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 360.00 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно и необосновано. Изразява
несъгласие с определения размер на алиментните плащания, защото линията на бедността от
януари 2025 г. е определена на 638.00 лв., а логично е да се приеме, че нужните средства за
задоволяване на потребностите на малолетно дете са значително по – ниски от тези на 40-
годишен. Районният съд не е съобразил обстоятелството, че макар майката да полага
непосредствени грижи за издържания, то това и предоставя и облаги, изразяващи се в
приспадане на ДДФЛ, чрез „връщане“ на по 600 лв. годишно от НАП. Отправя оплакване и
за недоказаност на нуждите, обуславящи увеличение в този размер. Районният съд не е
коментирал фактът, че е безработен и регистрирането му като активно търсещ работа в
бюрото по труда. Ищцата е затаила, а ВРС не е коментирал издръжката, която ответникът
плащал на другото си дете – К.. Макар определеният размер от 150.00 лв. месечно да е
малък, той е заплащал и по – големи суми. За пътуване в Турция дал на детето, чрез неговата
майка сума равностойна на 300 лв. в турски лири. На следващо място излага, че
първоинстанционният съд не е изследвал и не е обърнал внимание на неговото здравословно
съС.ие. То е силно влошено и макар да е в работоспособна възраст не е в съС.ие да си
1
набавя друг по – голям или допълнителен доход. Инвестирал е в образованието си за което
изтеглил и кредит. Не живее в собствено жилище. Макар да не плаща наем, заплаща
комуналните и битовите сметки в домакинството на настоящата си партньорка. От друга
страна детето не боледува често и не се установени негови специфични нужди. Като
твърди, че решението на ВРС е явно несправедливо се моли за отмяна на обжалваното
решение в посочените части.
Иска да бъдат приобщени 13 бр. болнични и амбулаторни листи, разчет на образно-
диагностично изследване, декларация с нот. заверен подпис от Д. Р. А., рег. №
3763/26.05.2022г. на помощник нотариус на нотариус Жанета Нанева и справка от
информационната система на НОИ за изплатени парични обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Б. Д. В., ЕГН ********** от
гр. Варна, чрез адв. Ив.Г., в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно. Ответникът
не е изтеглил кредит за обучение, а защото строи къща на Аладжа манастир. Другото му
дете живее с майка си в гр. Пловдив, поради което той не полагал никакви грижи, вкл. и
финансови за него. Декларацията, която иска да бъде приобщена като доказателство във
въззивното производство е издадена за да послужи пред миграционните власти за
придобиване на разрешение за поС.но пребиваване и евентуално – гражданство, а не за да
докаже реално полагани грижи и заплащана издръжка. Макар да е бил останал без работа,
ответникът веднага е започнал нова работа.
Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
Отправя доказателствено искане за разпит на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес в
************ – подписала докладваната по – горе декларация – чрез показанията на която
да се установи – дали и в какъв размер издръжка заплаща Р. А. в полза на К. и по какъв
начин това дете се гледа от ответника. Моли да приобщаване като доказателство във
въззивното производство на Заповед за незабавна защита и декларация по чл. 9, ал.3 от
ЗЗДН; медицинска документация относно здравословното съС.ие на Б. В..
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Квалификацията на спора, очертана в доклада на първоинстанционния съд по делото
кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата.
Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване
или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно
разпределяне на доказателствената тежест.
Въззивната инстанция не може да разширява предмета на доказване, освен в хипотеза
на посочените изключения на чл. 266 ал. 1 и 2 ГПК или когато трябва да приложи
императивни правни норми, или следи служебно за интересите на страна по делото по
изрична разпоредба на закона, или за интереса на ненавършило пълнолетие дете /какъвто е
настоящия случай/, в който случаи служебното начало има превес над диспозитивното и
състезателното начало (т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1 /
2013 г. на ВКС, ОСГТК). По изложените съображения следва да бъде ценена относимостта и
допустимостта на направените доказателствени искания от страните.
Приложените към въззивната жалба 13 бр. болнични и амбулаторни листи, разчет на
образно-диагностично изследване и справка от информационната система на НОИ за
изплатени парични обезщетения имат отношение към здравословното и финансовото съС.ие
на ответника и възможността му за плащане на издръжка, поради което са допустими и
следва да бъдат приети по делото. Декларацията с нот. заверен подпис от Д. А. не носи
правно значима информация за предмета на спора, доколкото представлява частен
свидетелстващ документ, издаден от трето лице за спора и касае грижи и издръжка, които
2
ответникът е декларирано е полагал към друго свое дете към края на м. май 2022 г. и не
попада в изследвания от съда период от една година преди завеждане на иска, т.е. считано от
27.02.2023г. По тази причина е неотносима и не следва да се допуска приобщаването и, като
̀
доказателство по делото.
Искането за разпит на Д. А., ЕГН ********** следва да бъде оставено без уважение,
доколкото е отправено от въззиваемия за опровергаване на съдържанието на неотносимата за
спора декларация с нот. заверен подпис от същото лице.
Представените заповед за незабавна защита и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН са
неотносими към хипотезата на чл. 150 от СК, поради което също не следва да бъдат приети
като доказателства.
Представените с отговора на въззивната жалба 5 бр. епикризи и прилежащи към тях
медицински заключения и оперативни протоколи макар, че предхождат релевантния за спора
период, следва да бъдат приобщени към доказателствата по делото, защото имат
отношение към здравословното съС.ие на майката Б. В., за която се твърди, че и до момента
страда от ендометриоза, но се овладява медикаментозно.
Така приетите и приложени по делото доказателства ще бъдат обсъдени и ценени от
съда с окончателния съдебен акт.
Воден от горното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5998/21.01.2025 г. от Р. С. А.,
ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. „Чайка“ №5, вх. Б, ет. 2, ап.20, чрез адв. К. А. К.,
срещу решение № 4475/11.12.2024г., постановено по гр. дело № 2345/2024 г. на ВРС, L
състав, в частта, в частта, с която е изменен, на основание чл. 150 СК, определения с
влязло в сила решение № 1010/12.03.2019 г. по гр. д. № 402/2019 г. на ВРС, 43-ти състав,
размер на дължимата от него месечна издръжка в полза на детето А. Р. А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Б. Д. В., ЕГН **********, като е увеличен от
150.00 лева на 400.00 лева, считано от датата на предявяване на иска – 27.02.2024 г. до
настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, в частта, в която е осъден да заплати на Б.
Д. В., ЕГН **********, сумата от 357,14 лева, представляваща разноски, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и в частта, в която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 360.00 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателства по делото 13 бр. болнични и
амбулаторни листи, разчет на образно-диагностично изследване и справка от
информационната система на НОИ за изплатени парични обезщетения, представени от
въззивника Р. С. А., както и 5 бр. епикризи и прилежащи към тях медицински заключения и
оперативни протоколи, представени от Б. Д. В. в качеството на майка и законен
представител на А. Р. А..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Р. С. А. за приобщаване като
писмено доказателство на декларация от 26.05.2022 г. от Д. А. с нотариална заверка на
подписа рег. № 3763/26.05.2022г. на помощник нотариус на нотариус Жанета Нанева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемия А. Р. А., действащ чрез майка
си и законен представител Б. Д. В. за разпит на Д. Р. А., ЕГН **********, с адрес в
************ и за приемане и прилагане по делото на заповед за незабавна защита №
185/11.12.2018 г. по гр. д. № 18430/2018 по описа на ВРС и декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
от 06.12.2018 г.
НАСРОЧВА делото за 12.05.2025г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват
страните, включително ДСП-Варна, ведно с препис от настоящото определение.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4