№ 2722
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - София
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110202093 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 2093 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по жалба на ВЛ. Б. П. срещу Заповед за задържане на лице №
58/18.01.2022 г. на служител в 06-РУ СДВР.
1
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на
обжалвания акт, като се оспорват изложените в него основания за издаването му,
поради което се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Представителят на ответника моли заповедта да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна, представя писмени бележки.
Съдът, като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото прие за
установено следното:
Със заповед № 58 от 18.01.2022 г. на М.К. – младши инспектор в 06-РУ СДВР,
В.П. е задържан на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в 01:30 ч. за срок до 24 часа в
помещение за временно задържане на 06 РУ на СДВР. Като фактическо основание за
задържането му е посочено „установяване на съпричастност към извършено
престъпление във връзка със ЗМ 55 от 2022 г. по чл. 195 от НК“. Той е освободен на
18.01.2022 г. в 11.30 ч., видно от отбелязването на заповедта. Заповедта за задържане е
връчена на жалбоподателя, за което свидетелства разписката към заповедта.
Жалбата срещу законността на задържането е подадена в срока по чл. 149, ал. 1
АПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен
административен орган, в установената форма и при спазване на
административнопроизводствените правила по издаването му, правилно ли са
приложени съответните материалноправни разпоредби и съобразен ли е актът с целта
на закона.
С нормата на чл. 72 ЗМВР е регламентирано правомощието на полицейските
органи в условията на оперативна самостоятелност да задържат за срок от 24 часа
лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 72, ал. 1, т. 1-7 ЗМВР.
Оспорената заповед за задържане е издадена от полицейски орган, който е
компетентен административен орган съгласно чл. 72, ал. 1 във вр. чл. 57, ал. 1, видно и
от представено от СДВР Удостоверение.
Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР задължителните реквизити, които
трябва да съдържа заповедта за задържане са: името, длъжността и местоработата на
служителя, издал заповедта; фактически и правни основания за задържането; данни,
идентифициращи задържаното лице; датата и часът на задържането; ограничаването на
правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му; - да обжалва пред съда
законността на задържането; - на адвокатска защита от момента на задържането; - на
медицинска помощ; - на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; -
да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български
гражданин; - да ползва преводач, в случай че не разбира български език.
В случая в оспорената заповед са посочени фактически основания, които според
2
издалият заповедта орган са обосновавали прилагането на принудителната
административна мярка именно на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР –
съпричастност към извършено престъпление.
Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР изрично изисква към момента на
задържането като елемент от съдържанието на заповедта да бъдат посочени
фактическите и на правните основания за задържането. Това изискване е проявление на
установеното в разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, която осигурява гаранция всяко
арестувано лице да знае защо е лишено от свобода, както и за да му се даде възможност
да отрече извършването на престъплението. Посочването им в заповедта представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви,
съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания
административен акт и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла
на чл. 146, т. 2 АПК, като издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. При
осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия
съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в
оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко могат да
се свържат с посочените от издателя правни норми.
В Решение от 24.06.2014 г. по делото Петков и Профиров срещу България на
ЕСПЧ се приема, че в заповедта за задържане следва да се посочват специфични
обстоятелства или действия на задържаното лице, свързващи го с престъпно деяние.
Липсата на описание на относими към случая конкретни факти засягат правото на
защита на оспорващия, който следва да знае за кои свои действия и/или бездействия
бива задържан от полицейските органи и съответно да организира своята защита чрез
оборване на тези обстоятелства, като неспазването на тези процесуални изисквания е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Същевременно съгласно трайната съдебна практика, основаваща се на ТР
№ 16/1975 на ОСГК, мотивите за издаване на административния акт могат да бъдат
изложени и отделно от самия акт и да се съдържат и в други документи от
административната преписка – докладни, АУАН, нарочно съставени мотиви или други
писмени доказателства. В случая по делото е приложена докладна записка, от която е
видно, че лицатаа са били задържани, защото са били "криминален контингент". От
проведените с тях беседи не е била придобита конкретна информация и не е била
установена съпричастност с досъдебното производство, във връзка с което били
задържание.
Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 ЗАНН принудителна
административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие след извършването на такова. Освен това тя се
предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на
престъпление.
Действително за прилагането на тази принудителна административна мярка
законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства,
установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по
смисъла на НК, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и
окончателно установено. Понятието „данни“ по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не
съвпада с „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 212, ал. 1 НК, но все пак е необходимо
наличието на данни, обосноваващи предположението, че лицето, което се задържа, е
3
извършител на престъпление, което не е оборено към момента на взимане на ПАМ и
именно това дава право на административния орган при условията на оперативна
самостоятелност да наложи мярката. Въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретното деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно доказване в рамките на наказателното производство.
Необходимо е данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да
е извършител на престъплението да са установени преди извършване на задържането.
Противното би породило риск от произвол при прилагането на мярката и необосновано
задържане на лица, което противоречи на целта . Установяването на данните е в
тежест на административния орган.
В настоящия случай не се установи наличието на каквито и да е подобни данни
по смисъла на закона, напротив - в докладните записки е посочено, че липсват данни за
съпричастност на задържаните лица към конкретно престъпление, като са били
задържани единствено заради принадлежност към "криминалния контингент".
Съдебното минало на едно лице, каквото и да е то, обаче не може да е самостоятелна
причина за неговото задържане от органите на МВР, без наличието на конкретни данни
по отношение на лицето, които да го свързват с деянието, посочено в заповедта. При
липса на подобни данни не може да се направи и извод, че със задържането на
жалбоподателя е предотвратено или преустановено евентуално извършване на
престъпление.
Във всеки конкретен случай следва да се държи сметка за целта на закона, за
конкретните фактически и правни действия, извършени от лицето и за степента на
обществената им опасност, в противен случай предоставените със ЗМВР правомощия
на полицейските органи се превръщат в произвол и злоупотреба с власт.
Въпреки предоставената от закона възможност да действа при условията на
оперативна самостоятелност, в случая се установи по категоричен начин, че
административният орган при издаване на оспорената заповед не е приложил правилно
материалния и процесуалния закон.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 2 - т. 4 АПК.
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира такива, поради което ответната страна следва да заплати на
ВЛ. Б. П. сумата от 500 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за
адвокат.
Така мотивиран, на основание чл. 172 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 58/18.01.2022 г. на служител в 06-РУ
СДВР, с която ВЛ. Б. П., ЕГН ********** е задържан за 24 часа на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
4
ОСЪЖДА на основание чл. 143 АПК МВР да заплати на ВЛ. Б. П. сумата от 500
лева - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано по реда на Глава X от АПК пред
Административния съд – София-град в 14-дневен срок от днес.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5