Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К., 24.09.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – К., трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети април, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретаря Албена Арсова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1099 по описа на КРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесет и девета от ГПК – фаза по извършване на делбата.
С решение на СОС, в сила от 26.02.2021 г., постановено по в.гр.д. 261/2020 г.е допусната съдебна делба между И.З.Ч., ЕГН ********** и Л.Б.Н., ЕГН **********, на следния недвижим имот, находящ се в гр. К., ул. „Д.Б.” № 9, а именно: едноетажна жилищна сграда със застроена площ 99 кв.м., състояща се от детска стая, спалня, хол, баня с тоалетна и отделна тоалетна, построена в дворно място, цялото с площ 476,31 кв.м., съставляващо УПИ VІ-115, кв. 46 по регулационния план на гр. К., при слените квоти: ½ идеална част за И.З.Ч. и ½ идеална част за Л.Б.Н..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата, проведено на 03.11.2022 г., от страна на съделителя Л.Н., с писмена молба /представена в с.з./, е направено искане за поставяне на делбения имот в дял на основание чл. 349 от ГПК.
Със същата молба е направен искане по сметки за направени ремонт и подобрения в имота, в общ размер на 18 934.10 лева, изразяващи се в следните конкретни дейности:
- Ремонт на санитарен възел тоалетна и полагане на гранитогрес в хол и антре – 4 392.50 лева.
- Закупен фаянс и гранитогрес – 581.17 лева.
- Закупени четири броя фризове – 39.96 лева.
- Ремонтни дейности- цялостна шпакловка на стени и тавани, боядисване на стени, монтаж на ключове, контакти и осветителни тела – 5 593 лева.
- Закупени ел. материали – 108.50 лева.
- Закупен моноблок и фугираща смес – 182.93 лева.
- Закупени интериорни врати – 908 лева.
- Транспорт и монтаж на алуминиеви врати – 162 лева.
- Закупен ламинат – 960 лева.
- Закупени щори – 278 лева.
- Закупена дограма 2 136 лева.
- Заплатен данък за недвижим имот по данъчен от 09.03.2018 г. – 761.75 лева.
- Ремонт на баня – 1 500 лева.
- Закупен теракот – 566.11 лева.
- Закупен фаянс – 46.18 лева.
- Закупен смесител за мивка – 718 лева.
По делото е извършена съдебно техническа експертиза, съгласно която стойността на сградата е в размер на 119 000 лева, сградата е изградена по очертанията на стара и разрушена сграда, като е оставена стена с къща близнак. Сградата може принципно да се раздели на две части – южна с площ от 59.78 кв.м. и северна с площ от 39.22 кв.м., като вещото лице описва ориентировъчна стойност на това разделяне в размер на 19 575 лева, без още строителни дейности, посочвайки, че стойността на разделянето е над 15% от стойността на сградата.
По отношение на претенцията за сметки вещото лице определя, че представените писмени доказателства – договори и разходни документи за купуване на строителни материали, оборудване, настилки, дограма, врати и др. съответстват на цените на материлите и труда за периода преди заключението – януари 2023 г., като посочва, че стойността на извършените ремонти – материали и труд възлиза на общата стойност от 17 889.56 лева.
Заключението на ВЛ, представените от Л.Н. писмени доказателства – разходни документи, и договори за извършване на ремонтни дейности, както и гласните доказателства в тази насока, относно извършването на отделните дейности по сградата, както и на самите наети лица за отделни дейности дава основание на съда да счита, че претенцията на Н. по сметки е основателна в размер до половината от определената обща сума от ВЛ. Страната Ч. като собственик на половината от имота, допуснат до делба носи отговорност за половината от разходите по привеждането му във вида, в който е оценен с посочената по-горе обща стойност.
Дължи се от Ч. плащането за данъци също в размер на половината от претендирната обща сума от 761.75 лева, след като тежестта за този разход е за собствениците при дяловете в собствеността.
Предвид това съдът намира, че следва да осъди Ч. да заплати на Н. общата сума от 9 325.65 лева по претенцията за сметки, като бъде отхвърлена претенцията за разликата над тази сума до пълния размер на претенцията по сметки в размер на 9 467.05 лева. Съответно следва да бъде осъден Ч. да заплати по сметка на съда сумата от 373.02 лева, представляваща дължимата държавна такса от 4% върху стойността на уважената претенция. Неоснователно е възражението за давност, доколкото давността не тече между съпрузи, съответно до декември 2018 г. не е текла никаква давност, а до момента на заявяване на претенцията по сметки – първото заседание след допускане на делбата, проведено през 2022 г., не са изтекли пет години, с каквато давност действително се погасяват този вид задължения.
По отношение на възможността за разделяне на имота, което принципно е възможно съдът намира, че не следва да се извършва делбата по този начин, след като преустройствата са значителни, както като административна процедура по узаконяване на сградата към настоящия момент, одобрение на проект за разделянето, големия брой технически действия, в това число и за изграждане на стени, и частично разрушаване на такива за наличие на прозорец, като и стойността на тези разходи, без съмнение надхвърлящи 10 % от стойността на сградата, дават основание на съда да счита, че този способ за приключване на съсобствеността, макари най-справедлив в насока получаване на реален дял от всеки съсобственик е неподходящ заради неравния характер на частите от сградата и определено нефункционалните жилищни обекти, които ще се получат при оформянето на два отделни обекта на собственост от съществуващата в момента сграда.
Поради това съдът намира, че не следва да се обособяват два отделни обекта и теглене на жребий между страните за разпределяне на два дяла.
По искането за възлагане на имота на основание чл. 349 от ГПК съдът намира, че са налице само част от предпоставките за това – имота да е жилище, да е собственост на бивши съпрузи и претендиращият възлагане да е родителят, на който са възложени родителските права. Липсват обаче част от предпоставките на чл. 349, ал. 1 от ГПК, а именно имота да е семейно жилище, след като не е обитавано като такова от двамата съпрузи, след като същите са в раздяла от 2016 г. и Н. се е нанесла да живее и ремонтира сама с децата на етап близък до груб строеж. Липсва и предпоставката за единствено жилище, след като от представената от Ч. справка от АВ е видно, че Н. е придобила жилищен имот през 2020 г., намиращ се в гр. С..
Поради това съдът намира, че няма основание за възлагане на имота в дял на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, съответно следва да бъде оставено без уважение искането на Л.Н. за възлагане на това основание.
Съдът намира, че няма някакви съществени основания да се приложи възможността за възлагане на имота на основание чл. 353 от ГПК, след като няма доказателства за такава необходимост и за целесъобразност на такова разпределение на делбения имот съдът намира, че остава само възможността за изнасяне на публична продан на имота по реда на чл. 348 от ГПК за да бъде постигната и целта, по изр. последно на т. 8 от цитираното ТР.
Съобразно общата стойност на допусната до делба сграда в размер на 119 000 лева и посочените дялове на всеки от съделителите от тази стойност е в размер на 59 500 лева за Л.Н. и И.Ч., съответно всеки от тях бъде осъден да заплати по сметка на съда сумата от 2 380 лева, представляваща дължимата държавна такса от 4% върху стойността на техният дял в собствеността.
По отношение на претендираните от страните разноски не следва да бъдат уважаване искания на Ч. за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото в делбата се защитават права и на двете страни и предвид което с оглед равните дялове в съсобствеността разходите за адвокат и на двете страни остават за тяхна сметка, а подлежи на споделяне разхода за експертиза, който е заплати от Н., съответно в нейна полза се присъди половината, а именно сумата от 300 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
Недвижим имот, находящ се в
гр. К., ул. „Д.Б.” № 9, а именно: едноетажна жилищна сграда със застроена площ
99 кв.м., състояща се от детска стая, спалня, хол, баня с тоалетна и отделна
тоалетна, построена в дворно място, цялото с площ 476.31 кв.м., съставляващо
УПИ VІ-115, кв. 46 по регулационния план на гр. К.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л.Б.Н., ЕГН **********
за възлагане на имота на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И.З.Ч., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Н., ЕГН **********
сумата от 9 325.65 /девет хиляди триста двадесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/
лева по претенцията за сметки, като отхвърля претенцията по сметки за разликата
над тази сума до пълния размер от 9 467.05 /девет хиляди четиристотин шестдесет
и седем лева и пет стотинки/ лева.
ОСЪЖДА И.З.Ч., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по набирателната сметка на РС
К. сумата от 373.02 /триста седемдесет и три лева и две стотинки/ лева,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважената претенция по
сметки.
ОСЪЖДА Л.Б.Н., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ по набирателната сметка на РС
К. сумата от 2 380 /две хиляди триста и осемдесет/ лева, представляваща дължима
държавна такса върху стойността на притежавания дял в собствеността.
ОСЪЖДА И.З.Ч., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по набирателната сметка на РС К. сумата от 2
380 /две хиляди триста и осемдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса
върху стойността на притежавания дял в собствеността.
ОСЪЖДА И.З.Ч., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Л.Б.Н., ЕГН **********
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща половината от направените разноски
по делото за възнаграждение на ВЛ.
Набирателна банкова сметка ***:
IBAN: ***, BIC: ***о от страните пред СОС в двуседмичен срок от получаването
му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: