№ 9616
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИ- ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от ВАСИ- ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА Гражданско
дело № 20221110127574 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Т---” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от
датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото
дружество, поради което претендира сумата от 1707,93 лв., стойност на потребена топлинна
енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. в имот с абонатен номер --, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, сумата от 186,78 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 15.10.2021 г., сумата от 30,21
лв., такса за дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, както и сумата от 7,70 лв., лихва за забава върху таксата за
дялово разпределение за периода 31.12.2018 г. – 15.10.2021 г., дължими от първоначалните
ответници разделно при равни дялове от по ½ част за всеки от тях, за които е издадена
1
заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2021 г. по гр.д. № 63166/2021 г. по
описа на СРС, 26 състав.
Ответниците П. А. П. и И. А. П., конституирани в хода на процеса на мястото на починалата
М. Х. К., поддържат подадения от наследодателя им отговор на исковата молба, като
оспорват исковете при твърдението, че не са сключвали писмен договор с ищеца и не са
потребители на топлинна енергия в жилището на посочения адрес. Оспорват в имота да е
доставено количество топлинна енергия на претендираната стойност за процесния период,
като считат, че общата фактура, приложена към исковата молба, е издадена
незаконосъобразно.
Ответникът Ц. Х. К. оспорва исковете при твърдението, че не е потребител на топлинна
енергия в имота и не е в договорни отношения с ищеца, като не е обитавал апартамента през
процесния период и съгласно нотариално заверено споразумение със сестра му М. Х. К.,
последната следва да поеме всички сметки за отопление и топла вода в жилището.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Н--“ ООД не изразява становище по
предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е
да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната
мрежа. От представените по делото писмени доказателства (удостоверения за наследници,
искова молба за делба, нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, постановление за
налагане на възбрана) се установява, че през процесния период собственици на
топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. „На----
--- (стар № 24), вх. Г, ет. 2, с клиентска партида с абонатен номер при ищеца --, са били Ц. Х.
К. и М. Х. К. – имотът е бил придобит от техните родители Х--- Х. К. и Е- Ц.ва К. на
27.12.1975 г. в условията на съпружеска имуществена общност, като след смъртта на Е- Ц.ва
2
К. на 22.11.2007 г. нейната половина от вещта е била наследена от законните й наследници –
Х--- Х. К., Ц. Х. К. и М. Х. К. при равни квоти (арг. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН), респ. след
смъртта на Х--- Х. К. имуществото му е било придобито по закон от наследниците Ц. Х. К.
и М. Х. К., което обстоятелство е обявено за безспорно между страните с протоколно
определение от 16.05.2023 г. Следователно, през процесния период м. 05.2019 г. – м. 04.2020
г. собственици на топлоснабденото жилище при равни дялове са били първоначалните
ответници Ц. Х. К. и М. Х. К.. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците
се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота като
негови съсобственици при равни дялове през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите
условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.
Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия
за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда
са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач „Н--” ООД.
3
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като през
исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия за 5 броя отоплителни
тела с поставени индивидуални уреди за измерване, два водомера за топла вода и за сградна
инсталация. Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по
прогнозен дял е начис- стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2434,07 лв.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за
действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно,
при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на
отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били
завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след
проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия
случай не е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в жилището в
края на отчетния период поради неосигурен достъп до имота, видно от заключението на
СТЕ и приложените от третото лице-помагач изравнителна сметка и талон за отчет, поради
което дължимата стойност на потребена топлинна енергия се изчислява, както следва: за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация – по формулата на т. 6.1.1 от
приложението към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, на база пълна отоплителна
мощност на инсталацията; а за топлинна енергия за отопление на имота – на база по
140л/ден за 1 лице. Посочените нормативни разпоредби са приложими при съществуващото
договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия и въвеждат санкция за
последния в случай че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на лицата,
извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на изравняване на
прогнозните сметки в края на отчетния период – арг. чл. 70, ал. 2 и ал. 4 от Наредба № 16-
334 за топлоснабдяването. При съобразяване на действащата нормативна уредба и резултата
от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен период, вещото лице по
приетата СТЕ е установило, че стойността на реално консумираната топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е в размер на 2048,92 лв. (след приспадане на сумата за
връщане на потребителя в размер на 385,15 лв.), Следователно, главните задължения за
топлинна енергия възлизат общо на 2048,92 лв., като предвид принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес претенциите се явяват изцяло основателни за предявената сума
от 1707,93 лв., дължима от първоначалните ответници Ц. и М. К.и разделно при равни
4
дялове от по ½ част с оглед на разпоредбите на чл. 30, ал. 2 и ал. 3 ЗС, респ. след смъртта на
М. Х. К. в хода на процеса нейната половина от паричните задължения се поема от
новоконституираните ответници П. А. П. и И. А. П. при равни части, т.е. всеки от тях дължи
по ¼ от установените парични задължения. Във връзка с възраженията в отговора на
исковата молба на Ц. Х. К. следва да се отбележи, че законът не свързва дължимостта на
цената на потребената топлинна енергия в имота с обстоятелството дали лицето
действително е обитавало същия, като възникналото между него и ищеца облигационно
правоотношение произтича от принадлежността на правото на собственост върху ½ идеална
част от апартамента. Доколкото липсват данни ищцовото дружество да е било уведомено за
постигнатото между съсобствениците споразумение и да е сключен договор за доставка на
топлинна енергия в имота само с М. Х. К., то наличието на уговорка между длъжниците не
обвързва топлопреносното предприятие и Ц. Х. К. дължи половината от натрупаните
парични задължения за имота на общо основание, като по силата на сключеното
споразумение с другия съсобственик би могъл да търси връщане на платените суми въз
основа на вътрешните отношения между тях.
Към посочената сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение за периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2019 г. в общ размер от
6,04 лв. (съобразно приложените по делото писмени доказателства – л. 41 от делото, и
заключението на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Т---” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. За посочената сума
от 6,04 лв. искът следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от
30,21 лв. следва да се отхвърли, доколкото представлява цена на дялово разпределение за
период извън процесния съобразно заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (м. 05.2019 г. –
м. 04.2020 г., видно от заключението на ССЕ).
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., са приложими новите Общи условия на ищеца,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
5
издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на ответниците е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим
е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2020 г. обаче
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този период е
настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане – общата фактура е
издадена на 31.07.2020 г. (л. 38 от делото), а 45-дневният срок е изтекъл на 14.06.2020 г. (45
дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата –30.04.2020 г.). Ето защо, при
липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. Следователно, искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху
главницата за потребена топлинна енергия през периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. е
неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съобразно размера на уважените претенции в размер на 78,62 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 655,08 лв.,
платена държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците П. А. П. и И. А. П. имат
6
право на съответна част от направените от тях разноски съобразно отхвър-та част от
исковете в размер на 55,81 лв., адвокатско възнаграждение, което на основание чл. 38, ал. 2
ЗА следва да бъде присъдено в полза на процесуалния представител. Съдът намира, че не
следва да присъжда на ответниците П.и (като наследници на М. Х. К.) съответна част от
платеното адвокатско възнаграждение в заповедното производство, тъй като съобразно
трайната съдебна практика, обективирана в Определение № 45 от 23.01.2019 г. на ВКС по ч.
т. д. № 3074/2018 г., I т. о., Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. №
236/2020 г., II т. о., и др., в рамките на производство по чл. 422 ГПК и при отхвърляне на
иска срещу длъжника не му се дължат разноски за подаване или мотивиране на
възражението в заповедното производство, доколкото то не се постановява в самостоятелно
състезателно производство и не е израз на материалноправна защита, а е само предпоставка
за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково
производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска.
Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си,
поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл. 422 ГПК би
била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също
нещо, а присъждане на възнаграждение за дублираща се адвокатска защита в заповедното и
исковото производство би довело до неоснователно обогатяване. Ето защо, след като е
подал възражение и е проведено исково производство, в което е упражнил правото си на
защита, ответникът, респ. неговият процесуален представител при условията на безплатна
правна помощ, няма право на отделни разноски за адвокатско възнаграждение само за
заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т---” ЕАД, ЕИК -------, със
седалище и адрес на управление: гр. С--------, срещу Ц. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С--------, П. А. П., ЕГН **********, и И. А. П., ЕГН **********, последните двама
конституирани на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник М. Х. К.
и с адрес: гр. София, ж.к. „На-------, вх. Г, ет. 2, ап. 74, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Ц. Х. К., П. А. П. и И. А. П. дължат на „Т---” ЕАД
разделно при дялове от ½ част за първия ответник и по ¼ част за втория и третия ответник,
сумата от 1707,93 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода
м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „На-------, вх. Г, ет. 2, ап.
74, с абонатен номер --, както и сумата от 6,04 лв., такса за дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на
подаване на заявлението – 04.11.2021 г., до окончателното им изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.11.2021 г. по гр.д. №
63166/2021 г. по описа на СРС, 26 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над уважения размер
7
от 6,04 лв. до пълния предявен размер от 30,21 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение, както и исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за сумата
от 186,78 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 15.10.2021 г., както и за
сумата от 7,70 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода
31.12.2018 г. – 15.10.2021 г.
ОСЪЖДА Ц. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С--------, П. А. П., ЕГН **********, и И.
А. П., ЕГН **********, последните двама конституирани на мястото на починалия в хода
на процеса първоначален ответник М. Х. К. и с адрес: гр. София, ж.к. „На-------, вх. Г, ет. 2,
ап. 74, да заплатят разделно при дялове от ½ част за първия ответник и по ¼ част за втория и
третия ответник на „Т---” ЕАД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С--------,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 78,62 лв., разноски в заповедното
производство, както и сумата от общо 655,08 лв., разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т---” ЕАД, ЕИК -------, със седалище и адрес на управление: гр. С--------, да
заплати на адв. М. И--- П. от САК, личен № --, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 55,81 лв., възнаграждение за процесуално представителство в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Т---“
ЕАД – „Н--“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8