Решение по дело №147/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Д. Б. М. от гр. Ракитово против Решение № 1012-12-353#1 от 02.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1902-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 121-00-1902-3 от 05.04.2021 г., разпореждане № 121 № 121-00-1902-6 от 17.11.23 г. на ръководителя по за осигуряването за безработица, което на Медов е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 28.08.20-20.11.20 г. в размер на 9 лв. дневно и разпореждане № 121-00-1902-7 от 20.11.23 г., с което е изменен размера на отпуснатото парично обезщетение като е определен нов размер за периода 01.10.2020- 27.12.20- 12 лв. дневно.

Жалбоподателя Д. М.– прави искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно. Излага съображения за нарушение на материалния закон при постановяването му, като твърди и нарушение на административнопроизводствените правила. Поддържа жалбата чрез процесуалния си представител, адв. Гьоров в проведените съдебни заседания.

Ответникът по оспорването – директора на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез процесуалния си представител, юрк. С. оспорва жалбата. Сочи доводи за законосъобразността на оспорения административен акт. Заявява претенция за разноски.

Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкпност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено заявление с вх. №Ф-01-685 от 28.08.2020 г. в Дирекция ..Бюро по труда“ гр. Велинград за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОЬ) на основание чл. 54а от КСО. като в него е декларирал, че последното му правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 27.08.2020 г. По подаденото заявление с pci. №122-00-1902-1/28.08.2020 г. в НОИ с искане за отпускане на парично обезщетение за безработица и приложените документи на г-н Медов е изпратено уведомително писмо изх. №У-122-00-1902-1 от 01.09.2022 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица е уведомен, че следва да представи следните документи:

• заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 и U004:
• декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) от Регламент (ЕО) №883/2004;
• документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия.

По гореописаното писмо г-н Медов е представил следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което с декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора", декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65(2) or Регламент (ЕО) №883/2004. копия от фишове за заплата - 3 броя и трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UC" за периода от 14.04.2020 г. до 30.09.2020 г., които са нриеги в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. №122-00-1902-1 от 11.09.2020 г. Лицето не с представило документ от работодателя, удостоверяваш причината за прекратяване на

трудовата заетост.

С подаденото заявление Д. М. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като е декларирал, че последното правоотношение е прекратено па 27.08.2022 г. и е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕО), т.е. за него са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност - Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) №987/2009. Същият е поискал удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 14.04.2020 до 27.08.2020 г.

2020. В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) I '00! СВ №49464 от 25.09.2020 г. и U003 №50515 от 06.10.2020 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочените периоди. Съобразно това с разпореждане №122-00-1902-1 от 25.09.2020 на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г. ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) UG17 и U004 от компетентната институ ция на Ирландия.

Съгласно чл. 61. т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, компетентната институция (КИ) на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.

Компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство предвижда изчисляването на обезщетението да се основава на размера на предишното трудово възнаграждение или професионален доход, отчита изключително трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от заинтересованото лице при последната му работа по трудово правоотношение или като самостоятелно заето лице съгласно посоченото законодателство (чл. 62. т. 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

На 09.10.2020 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за Д. М. са получени структурирани електронни документи U002 №56841 и U004 №56842 от компетентна институ ция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г.;
• причина за прекратяване на заетост|га - „неизвестна“;
• доход за периода от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г. в размер на 10102 евро – брутен доход.

В ТП на НОИ - Пазарджик с вх. №1029-12-397 от 24.02.2021 г. г-н Медов представя копие на преносим документ U1, издаден 16.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия е потвърдени:

• периоди на осигурена заетост: от 10.01.2019 г. до 17.07.2019 г.; от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г.;
• причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора“;
• доход за периодите:

от 10.01.2019 г. до 17.07.2019 г. в размер на 1777 евро месечно; от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г. в размер на 2188 евро месечно.

11редвид новите данни в представения преносим документ чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите- членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) Н001 №134138 от 24.02.2021 г. отново е изискано предоставяне на информация за причината за прекратяване на последното трудово правоотношение

по представения от г-н Медов трудов договор с работодателя „Keelings Softfruits UC’\

На 12.03.2021 г. е получен структуриран електронен документ (СЕД) Н002 №>141634. с който компетентната институция на Ирландия ни уведомява следното: „Актуализирам причината за прекратяване според 1Л“ и актуализиран СЕД U002 №56841 с потвърдена причина за прекратяване на заетостта - „изтичане срока на договора".

В ТП на МОИ - Пазарджик с вх. №1029-12-397#! от 20.03.2021 г. г-н Медов представя оригинал на преносим документ U1, издаден на 16.11.2020 г. от компетентната институция на Ирландия.

Предвид това на основание чл. 55 от Административнонроцесуалния кодекс с разпореждане №122-00-1902-2 от 25.03.2021 г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. С разпореждане №122-00-1902-3 от 05.04.2021 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а. ал. 1 и чл. 546. ал. 3 от КСО на Д. М. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 28.08.2020 г. до 27.12.2020 г. четири месеца) в размер на 74.29 лв. дневно.

Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. №1029-12-862 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 1. ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36. ал. 2 от Админисгратвноироцесуалния кодекс г-н Медов е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или друг и документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата му дейност считано от 28 08.2020 г. На 14.07.2023 г. с вх. № 1029-12-862# 1 е представено заявление от Д. М. „Не разполагам с акт за прекратяване на трудовата заетост от работодателя. Нает бях от агенция и нямам връзка е работодателя. Когато приключих работа в Ирландия ми предоставиха документи, които Ви представих при регистрацията ми за безработица Разполагам с документ U1 от Ирландия, на който е посочена причината и периода ми в Ирландия."

За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. №1030-12-1235 от 21.06.2023 г. от работодателя е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. На 16.08.2023 г. с вх. №1030-12-1235#1 в ТП на НОИ - Пазарджик с получен документ, с който работодателят ..Keelings Softfruits UC” уведомява: .. Искам да потвърдя, че Д. М. от горния адрес е бил нает в Keelings Softfruits като работник в градинарството па срочен договор. Д. е работил в Keelings между 14.04.2020 г. И 27.08.2020 Д. подаде оставка от поста при обстоятелства, при които напусна прели края на договора си 30.09.2020 г.“

Предвид данните в новополучения от работодателя на г-н Медов документ чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация между България н държавите-членки на ЕС със структурирани електронни документи (СЕД) U001 №727297 от 31.08.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на трудовата заетост на лицето за времето от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г.

В ТП на НОИ - Пазарджик за г-н Медов е получен структуриран електронен документ U002 №729153 от 31.08.2023 г. от компетентна институция на Ирландия с потвърдени:

• период на осигурена заетост: от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г.;
• причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“.

При тези фактически данни е издадено оспореното решение, като органът е приел за причина за прекратяване на трудовото правоотношение итформацията, посочена в структуриран документ U002 и се е позовал на разпоредбата на чл. 54б ал.3 от КСО, като е определил минимален размер на обезщетение.

По делото са представени структурирани електронни документи U1, U002, както и Н002.

По делото е представен в цялост и сключеният между Медов и работодателя "Keelings Softfruits UC" трудов договор. От съдържанието на същия е видно, че договорът е срочен и изтича на 30.09.2020 г. В трудовия договор е описан изпитателен срок и различни механизми на прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работника или на работодателя, като хипотезите са свързани с представяне на предизвестие.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква "б" от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид установените обстоятелства, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са посочени ясно всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т. е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Потвърденото с процесното решение разпореждане, касаещо отпускане на парично обезщетение за безработица е издадено от длъжностно лице, чиято компетентност не се оспорва. Като правно основание за постановяване на разпорежданията са посочени нормите на чл. 54ж, ал. 1, чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.

В чл. 54а, ал. 1 от КСО е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; т. 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Към момента на подаване на Заявлението жалбоподателя е субект, отговарящ на условията по чл. 54а, ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта, както и, че последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването е за времето от 14.04.2020 г. до 27.08.2020 г. в Ирландия.

Доколкото жалбоподателя е български гражданин, то той попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност. Регламентът се прилага пряко във всички държави-членки и неговите разпоредби са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата, като в случай на противоречие с националните законодателства имат приоритет (аргумент от чл. 288 от ДФЕС).

Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава-членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Въпреки това, когато приложимото законодателство поставя правото на обезщетения в зависимост от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на друга държава-членка, такива периоди не се зачитат, освен ако такива периоди биха били зачетени като осигурителни периоди, ако са били завършени в съответствие с приложимото законодателство.

В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя съгласно издаден от друга държава официален свидетелстващ документ.

Спорният въпрос по делото е относно правилното определяне на размера и срока на отпуснатото обезщетение за безработица, съобразно националното законодателство.

Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал. 3 на същата норма обаче, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.

Съгласно мотивите на Разпореждане № 122-00-1902-6 от 17.11.2023 г., паричното обезщетение на жалбоподателя е отпуснато за срок от четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2020 г. от 9, 00 лева, поради това, че последното прекратяване на осигуряването е от 27.08.2020 г., с причина "напускане на служителя". Размерът на обезщетението е изменен на 12. лв. дневно, считано от 01.10.2020 с Разпореждане № 122-00-1902-7 от 120.11.2023 г.

Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 от КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.

Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).

В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава, с която се прилага международен договор, но с оглед текста "или по други закони" следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.

От тук следва, че спорът по настоящото дело е обусловен от основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че установяването на причината за прекратяване на правоотношението е възложено в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в приетата с ПМС № 32 от 11.02.2002 г., обн. ДВ бр. 19 от 2002 г., Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, е регламентиран реда за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ, бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО и по чл. 230 и 231 по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилагат: т. 1. за паричните обезщетения за безработица по чл. 54а от КСО - акт за прекратяване на правоотношението. (В същия смисъл и редакцията ДВ, бр. 39 от 14.05.2019 г.).

В процесния случай жалбоподателя не е приложил към подаденото от него Заявление (по образец Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредбата) Акт за прекратяване на правоотношението си, нито при попълване на заявлението е декларирала основанието от акта за прекратяване на правоотношението. Съгласно представения и приет по делото договор за полагане на труд от страна на жалбоподателя в Ирландия, касаещ процесната година - 2020 г., изрично е посочено, че жалбоподателя е нает на работа до 30.09.2020- т.е на срочен трудов договор, който се прекратява с изтичането му. Освен това е уговорен механизъм за прекратяване на трудовото правоотношение с и без предизвестие като и в двата случая е предвидено писмено известяване за намерението на работодателя за прекратяване на договора. Т. не се установява да е направено.

От горните аргументи следва, че не се установява договорът да е прекратен поради изтичане срока му или по инициатива на работодателя. Предвид това обосновано следва да се приеме, че договорът е прекратен преди изтичането на срока му, поради напускане на служителя на работата му. Това обстоятелство е посочено и в получените от Ирландия официални свидетелстващи документи, включително и предоставената от работодателя информация.

Административният орган е спазил разписаната в чл. 1, ал. 6 от Наредбата процедура, според която при прието заявление с нередовни или липсващи документи териториалното поделение на НОИ уведомява лицето в 7-дневен срок от приемането на заявлението, като му дава необходимите указания за отстраняване на нередностите, като уведомлението е връчено чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка на посочен точен адрес, съобразно изискванията на същата норма. В хипотезата на чл. 1, ал. 8 от Наредбата, след като липсващите документи не са представени в териториалното поделение на НОИ в указания срок, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

По реда на чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата са изискани документи за удостоверяване на осигурителния стаж и доход на лицето по законодателството на държава, с която се прилага международен договор, по който Република България е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност.

В представените пред осигурителните органи документи, се посочва, че договорът с ирландския работодател е прекратен поради напускане на служителя.

Доколкото липсват данни за иницииране на прекратяването от страна на работодателя и след като от лицето не са представени изисканите необходими документи за удостоверяване на причината за прекратяване, което според сключения договор следва да е или предизвестие или писмено известие, следва да се приеме, че в действителност причината за прекратяване на трудовото правоотношение е напускане на служителя, поради което размерът и срокът на обезщетението за безработица правилно са определени по чл. 54б, ал. 3 от КСО. В настоящата хипотеза същите са определени въз основа на наличните официални, неоспорени и редовни документи, а възраженията на жалбоподателя за неправилното им определяне са неоснователни.

В този смисъл следва изрично да се посочи, че U002 е официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, по установените форма и ред и същите съставляват доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. Като официален документ същия не е оспорен от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство и притежават материална доказателствена сила.

Не може да се споделят доводите на жалбоподателя, че следва да намери приложение изпратения на жалбоподателя СЕД U1 от 21.04.20204 г., тъй като такъв документ е бил представен и обсъден и от административния орган. В последния представен документ Н 002- отговор на искането за предоставяне на информация, подобно на СЕД U002 е посочена причина за прекратяване на договора „напускане на служителя“. Но тази противоречива информация предоставена от компетентния орган на Ирландия не оборва направените по- горе изводи, тъй като договорът е срочен и липсват доказателства за прекратяването му от страна на работодателя.

Освен горното, за изчерпателност следва да се посочи, че изменението на влязъл в сила административния акт в хипотезата на чл. 54ж, ал. 1 и ал. 2 от КСО може да стане извън сроковете по чл. 102, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 99, т. 2 от АПК. Кодексът за социално осигуряване е специален по отношение на АПК, което води до извода, че следва да се съобразяват сроковете посочени в първия. Установения в КСО и Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица ред за преразглеждане на влезли в сила разпореждания се явява специален спрямо общия, установен в АПК. Няма и изискване разпореждането за отмяна на отпуснато парично обезщетение за безработица да е влязло в сила, за да бъде извършена нова преценка на правото по подаденото заявление за отпускане на такова обезщетение. В този смисъл Решение № 3288 от 28.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8617/2022 г., VI отд. на ВАС.

Процесният административен акт е мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Б. М. от гр. Ракитово против Решение № 1012-12-353#1 от 02.01.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 122-00-1902-4 от 14.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено разпореждане № 121-00-1902-3 от 05.04.2021 г., разпореждане № 121 № 121-00-1902-6 от 17.11.23 г. на ръководителя по за осигуряването за безработица, което на Медов е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода 28.08.20-20.11.20 г. в размер на 9 лв. дневно и разпореждане № 121-00-1902-7 от 20.11.23 г., с което е изменен размера на отпуснатото парично обезщетение като е определен нов размер за периода 01.10.2020- 27.12.20- 12 лв. дневно.

ОСЪЖДА Д. Б. М. от гр. Ракитово да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно по аргумент от чл. 119 врч чл. 117ал.1, т.2 б “б” от КСО.