Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр.Варна, 23 май, 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в
публично съдебно заседание на двадесет и
шести март две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЖИВКА ДЕНЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар П.П.
и в присъствието на
прокурор Светла Курновска
изслуша
докладваното от съдия Янков внохд №284/2017г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното :
С присъда №24/02.06.2017г. по нохд №26/2017г. Силистренски
окръжен съд е признал подсъдимите Д.Д.П., К.И.К., К.Г.Х. и П.Й.Г. за виновни в
това, че на 08.11.2015г. в района на с.Майор ценович, обл.Силистра, на главен
път непосредствено преди разклона за селото, в съучастие помежду си и с други
неустановени лица, като съизвършители, отвлекли П.И.Д. и Х.И.Х., като деянието
е извършено от повече от две лица и по отношение на две лица, а от подс.К.Х. –
и при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.142 ал.2 т.2
и 5 вр. ал.1 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК им наложил наказания от по пет години
лишаване от свобода при първоначален общ режим, а на подс.К. Х. – на основание
чл.142 ал.3 т.1 вр. чл.142 ал.2 т.2 и 5 НК и чл.55 ал.1 т.1 НК – шест години
лишаване от свобода при първоначален строг режим. По отношение на подс.П.Г.
съдът приложил разпоредбата на чл.25 НК като определил за изтърпяване
по-тежкото измежду наказанията , наложени на Г. с атакуваната присъда и със
споразумение по нохд №666/2016г. на Силистренски РС, а именно – пет години
лишаване от свобода. Към него присъединил и наказанието глоба в размер на 500лв.,
наложено по посоченото споразумение. На основание чл.68 ал.1 НК съдът
постановил наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено на Г. по
нохд №725/2015г. на Силистренски РС, да бъде изтъпряно отделно.
С присъдата е ангажирана и гражданската отговорност на
четиримата подсъдими, като те са осъдени да заплатят на П.И.Д. и Х.И.Х. сумата
от по 4000лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Над тази сума исковете на
двамата ищци са отхвърлени.
В тежест на подсъдимите са възложени и сторените по
делото разноски.
Срещу така постановената присъда са постъпили въззивни
жалби и от четиримата подсъдими.
В жалбата на подс.Д.Д.П. се твърди неправилност и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Отправя се към въззивния съд
искане за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан, алтернативно – отмяна на
присъдата и връщане делото за ново разглеждане. В съдебно заседание се твърди
липса на доказаност на извършено от страна на П. престъпление, загатва се и за
допуснато процесуално нарушение – липса на мотиви към присъдата, прави се
възражение и за явна несправедлИ.ст на
наложеното наказание, като се въвежда и алтернативно искане – прилагане на
института на условното осъждане /очевидно след намаляне на наказанието/.
Жалбата на подс.П.Г. е напълно идентична с тази на подс.Д.П..
В съдебно заседание се прави възражение и за нарушение на закона, изразяващо се
в непосочване в какво се състои съучастническата дейност на Г., но основно се
застъпва становището, че присъдата почива на предположения, което дава
основание на защитата да иска Г. да бъде признат за невинен и оправдан.
Жалбите на подсъдимите К. Х.
и К.К. са подадени чрез защитника им адв.В.Д.. В тях се прави възражение за
необоснованост на съдебния акт – твърди се, че той не почива на събрания по
делото доказателствен материал. Прави се искане за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат оправдани по предявените им
обвинения. В съдебно заседание твърдението за необоснованост на съдебния акт ,
и като последица от това искането за оправдаване на подсъдимите се поддържат
изцяло.
Представителят на Апелативна
прокуратура счита жалбите на подсъдимите за неоснователни, а постановената
присъда за правилна и законосъобразна. Поради това настоява за нейното
потвърждаване.
В същата насока и е
становището на повереника на частните обвинители и граждански ищци – присъдата
като правилна и ответна на закона и на събраните по делото доказателства да
бъде потвърдена изцяло.
Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността
на обжалваната присъда и като взе
предвид подадените въззивни жалби, както и становищата на страните, констатира:
Жалбите на подсъдимите П., Г., Х. и К.
са неоснователни.
Установено е от фактическа страна по делото следното:
Семействата на св.П.Д. и подс.Д.П. във времето преди
инцидента поддържали приятелски отношения. Бащата на П.Д. – св.И.Д. /по прякор
З./ се занимавал с покупко-продажба на
автомобили, а този на подс.П. – Д.П./по прякор Ч./ притежавал автоморга. В тази
връзка двамата поддържали и бизнес отношения. Синовете им също се познавали.
П.Д. и св.Х.Х./приятел
на първия от ученическите години/, освен подс.П. познавали лично и подс.К.Х./
по прякор С./, а подсъдимите К.К. и П.Г. - само по физиономия, тъй като първия
работил през 2015г. при Д.П., където са го виждали, втория - като приятел на
подсъдимите.
Димо П.
закупил автомобил „РЕНО КЛИО“ на изплащане от румънски гражданин, редовно
посещаващ гр.Силистра и действащ като „регистратор“, при която сделка св.И.Д. участвал като посредник и преводач. Впоследствие
румънският гражданин прибрал автомобила си, за което уведомил само св.И.Д..
На 08.11.2015г. подс.П. установил, че посоченият автомобилът
„РЕНО КЛИО“, който домувал пред вилата му в с.Ламбриново, е изчезнал. Подс.Д.П.
се усъмнил, че пряко отношение към кражбата имат семейство Д.и, защото
автомобилът не бил скъп и вероятно е откраднат с втори ключ. Без да уведоми
баща си – Д.П., който бил в чужбина, подс.Д.П. предприел издирване на
автомобила. Тъй като П. и И.Д. не отговорили на телефонните му обаждания,
той позвънил на Х.Х.. Обаждане до Х.Х. на
използвания от него телефон ********** е регистрирано от номер **********,
използван от св.И. И., в часовете 04.22; 04.25; 04.26 и 04.28-29ч. Информацията
е предоставена от мобилния оператор и е засекретена/намира се в СРС по делото
на диск/. В заключението на вещото лице по назначената в хода на въззивното
производство експертиза тези обаждания не фигурират, тъй като вещото лице не
разполага с допуск до класифицирана информация, съответно – не се е запознал
със СРС по делото. След като П. разбрал,
че Х. се намира в с.Ветрен, го посетил заедно с брат си и подс.К. Х.. Подс.П.
казал на Х.Х., че си търси колата, както и че И.Д. следва да му се обади, за да
не се стига до жалби, заплашил го, ударил го, след което тримата тръгнали.
На 08.11.2015г. в базата на св.А.С. в с.Калипетрово се
провеждало тържество по случай приключването на местните избори. Времето било
меко и приятно за сезона. В периода 09-10.00 часа пристигнали и четиримата
подсъдими, като подс.К. Х. пътувал с
автомобила на св.И. И. - БМВ, а подс.К. К.
- с управлявания от подс.П. „ТОЙОТА ЛАНДКРУИЗЕР“, бордо на цвят. Подс.П.Г. пристигнал с такси. На
тържеството присъствали общо около 30-40 човека. Нямало обслужващ персонал, и
затова всички присъстващи участвали в подготовката. Менюто включвало салати, агне на чеверме и пържоли.
Подс.К.К. активно участвал в готвенето, тъй като бил готвач. Храната била
готова и сервирана по обяд.
Същият
ден сутринта св.И.Д. помолил сина си и приятеля му да натоварят машина за сняг
и да я откарат с микробус „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 316“ до вилата им в с.Майор
Ценович. П.Д. и Х.Х. се забавили – наложило се пеш да ходят с туба до
бензиностанция за да заредят гориво, след това зареждали и акумулатора, тъй
като нямал ток. Тръгнали около
13.30-14.00 часа. Микробусът имал бутон, намиращ се по средата на предното
табло, с натискането на който вратите се заключват автоматично и автомобила не
може да се отвори отвън. Бутонът не бил използван от управляващия автомобила Х.Х..
Мобилният телефон на П.Д. бил с номер **********, а този на Х.Х. - **********.
В 13.24ч. Д. провел разговор , регистриран от клетка Silistra, Pаrk
kreposta BTC TV TOWER, в 13.43ч. - от клетка 201015 private
property Land of Kalipetrovo, в 13.43 и 13.44ч.- private property
Land of
Prof. ishirkovo village , а в 13.45 - 201015 private
property Land of Kalipetrovo, а Х. в 14.27ч. - 23 Draser Str
/Silistra/, тоест в този времеви период те
са пътували.
Около
200-300 метра след като се отклонили от главния път за с.Майор Ценович, микробусът, в който пътували Д. и Х. бил принудително спрян от идващите срещу него
и от посока М.Ценович три автомобила. Единият от тях –„РЕНО ЛАГУНА“ спрял зад
микробуса, а другите два – „ТОЙОТА ЛАНДКРУИЗЕР“/цвят бордо, с варненски номер/
и третият, с неустановен модел и марка, спрели
пред микробуса. От автомобилите слезли около десетина мъже - подсъдимите
и други неустановени лица/последните по-възрастни/. След спирането, подс.П.
слязъл от шофьорската страна на тойотата, на бегом се приближил към микробуса, отворил вратата на П.Д.,
нанесъл му удар в лицето, накарал го да предаде и му взел
всички вещи – пари, телефон, ключове, документи. Хванал го, нанесъл му
втори удар и го издърпал от седалката.
Съборил го на земята. След това се насочил
към Х.Х.. Отворил вратата му, извел
го отвън. Подс.К.К. му взел вещите.
Подс.П. ги заплашвал с думите „аз ще ви
науча,всичко ще си признаете“, „ще ви заровя с багера“ и др., плюел ги, посягал
да удари Д., но се спирал и удрял Х.. Х. бил блъскан и ритан и от другите
присъстващи. След като паднал на земята, го вдигнали и блъснали в угарта в
съседната нива с главата надолу, натоварили
го в багажника на реното и затворили капака. След това отново
отворили багажника и подс.П. и други от
присъстващите блъснали и Д. в него. Разположението на двете тела в
багажника било успоредно на дължината на
задната седалка, и в противоположно положение едно спрямо друго.
Автомобилът
рязко потеглил, движил се бързо и при
високи обороти на двигателя. В багажника Д. посвестил зашеметения от удара в
земята Х.. Пътуването продължило около
15-20 минути. В един момент автомобилът спрял, багажника бил отворен от подс.К.Х.
и подс.П.Г., и след като Д. и Х. слезли, автомобилът с двамата подсъдими
потеглил. Д. и Х. се оказали на асфалтиран път, далеч от населено място, на непознато за тях място, но не на пътя
Дулово-Алфатар. На закрепена към дърво бележка Х. се ориентирал, че се намират
в района на Алфатар. Двамата тръгнали пеш и стигнали до бензиностанцията на
Петрол в края на града. Там работела св.В., като работното й време било от 8.00
до 17.00 часа. Двете момчетата влезли в салона на бензиностанцията, помолили В.
да ползват телефона й, и от него Д. се обадил на баща си, за да ги прибере. Изчакали
навън. Св.И.Д. пристигнал с автомобила си, направило му впечатление, че лицата им са подути.
Тръгнали и пътьом установили, че микробусът не е на мястото, на което бил принудително
спрян, и продължили към Силистра. И.Д.
се обадил на подс.П. и си уговорили среща на базата на Сабанов. Разговорите са
проведени в 16.35ч. и в 16.44ч.
На
срещата разговаряли основно св.И.Д. и подс.П., като се обвинявали един друг.
Около подс.П. се намирали подс.К.К., зад него-подс.К. Х. и подс.П.Г.. П.Д. и Х.Х.
стояли встрани от разговарящите. Приемайки присъствието на останалите подсъдими
като заплаха И.Д. извадил от джоба си сгъваем нож и замахнал към подс.К.К., в
този момент П.Д. ударил подс.К. Х.. Св.И.Д. настоявал за връщането на
микробуса. По-късно същият ден подс.П. с управлявания от него автомобил
„Тойота“ отвел П.Д. и Х.Х. до микробуса. Той бил оставен в района на
с.Кайнарджа, в заключено състояние. Там им върнал и взетите от тях вещи, включително
и мобилните телефони, както и ключовете за буса. Х. и Д. *** с въпросния
микробус.
При така установената фактология основното възражение, което се прави и в
четирите въззивни жалби /доразвити и в съдебно заседание/ е необоснованост на
съдебния акт /макар и в някои от тях изрично това да не се сочи – твърди се недоказаност,
изграждане на съдебния акт върху предположения и т.н. , които по същината си са
все доводи за необоснованост/. Затова и върху това възражение ще спре първо
вниманието си въззивният състав. Наличието на необоснованост у един съдебен акт
предполага разминаване между приетите за установени от съда факти и
доказателствата по делото. Подобно нещо в случая категорично не е налице. Първостепенният
съд е направил сравнително обстоен анализ на доказателствата, като в крайна
сметка се е мотивирал защо дава вяра на едни от тях и защо не – на други /в
частност на обясненията на подсъдимите, които отричат да са били на
местопрестъплението/. Изложените от съда съображения се споделят и от настоящия
съдебен състав. В рамките на настоящото изложение обаче повторението им е
неизбежно – с оглед отправените точно в тази насока критики към присъдата. На
първо място следва да се отбележи, че напълно логично съдът е приел за чиста
монета показанията на двамата пострадали. Фактът, че показанията на Д. и Х. в
съдебно заседание са малко объркани , не означава, че са и недостоверни /в тази
насока абсолютно ирелевантен е фактът, че двамата били осъждани за
лъжесвидетелстване/. Съпоставени с останалите по делото доказателства, се
открива пълно сходство и припокрИ.е, което дава основание да се приеме, че тези
гласни доказателствени средства отразяват факти, които са протекли в реалната
действителност. Изложеното от Д. и Х. се подкрепя първом от показанията на св.И.
В. – служителката в бензиностанция „Петрол“ в гр.Алфатар. Изнесеното от нея
потвърждава факта, че двамата пострадали пеш са стигнали до бензиностанцията,
че тя им е услужила с мобилния си телефон, и че са си тръгнали с кола от там.
Същото заявява и бащата на св.Д. – св.И.Д., от чийто показания става ясно, че е
взел двете момчета от Алфатар, и че по лицата на двамата е имало отоци.
Показанията на Х. и Д. /и на Д.-баща/ за получени телесни увреждания вследствие
нанесен им побой се потвърждават на свой ред от издадените съдебно-медицински
удостоверения, и от назначените впоследствие в хода на досъдебното производство
съдебно-медицински експертизи. Посещението на Х. от страна на Д.П. и фактът, че
последният му е ударил шамар, се признава и от самия П.. ВД с рег.№RB202010-004-3-13/2-0394 /28.06.2016г.
от използване на СРС съдържа разговор между Димо П. и Д.П., в хода на който
подсъдимият заявява на баща си, че лично той е ударил шамар на „оня от Ветрен“.
В подкрепа на показанията на Х. и Д. са и показанията на защитения свидетел. Те
не са и не могат да бъдат от решаващо значение за делото, тъй като не е ясно на
какво се базира разказа му, освен това в тях липсват детайли. Свидетелят сам е
заявил защо не може да разкрие повече подробности /би се установила
самоличността му/, но в общи линии пресъздава възникването на спречкване между П.
и Х. и Д., отвличането на последните двама, и оставянето им на пусто място „до
някакви пещери“. Разпитан пред съда св.Х. също заявява, че са оставени „след
Алфатар в едно ниско, пещери има там“. Т.е. макар и кратки, показанията на
защитения свидетел са правдоподобни. Не на последно място показанията на
пострадалите намират опора и предоставените от мобилните оператори разпечатки.
Въз основа на тези, които не представляват класифицирана информация, бе
изготвена техническа експертиза, която проследява движението на пострадалите
при проведените от тях разговори. Заключението потвърждава фактическите
констатации в тази насока, направени от първоинстанционния съд, и по-точно, че
в 13.24ч. Д. провел разговор ,
регистриран от клетка Silistra,
Pаrk kreposta BTC
TV TOWER, в 13.43ч. - от клетка 201015 private
property Land of Kalipetrovo, в 13.43 и 13.44ч.- private property
Land of
Prof. ishirkovo village , а в 13.45 - 201015 private
property Land of Kalipetrovo, а Х. в 14.27ч. - 23 Draser Str
/Silistra/. Тоест следва да се сподели
извода на първоинстанционния съд, че в този период от време двамата са пътували към
с.М.Ценович. Самите пострадали заявяват , че са закъснели с тръгването си, тъй
като се наложило да зареждат гориво, да зареждат акумулатор и т.н. Според св.П.Д. /в показанията му от досъдебното
производство, прочетени в съдебно заседание/ са тръгнали от Силистра около
14.00 часа. Това, че разговорът на Х. от 14,27 часа е прихванат от базова
станция, находяща се в гр.Силистра, означава, че или тъкмо са тръгвали, или
вече са пътували към Ценович. Според вещото лице една базова станция обслужва в
кръгова диаграма, като максималното разстояние, на което може да бъде обслужен
абонат е 50км. Същевременно разстоянието от Силистра до с.М.Ценович е ноторен
факт – 14 км. /9,7 км. по въздух/ и се изминава с автомобил за 16 минути. С
оглед изложеното логична е констатацията на окръжния съд, че деянието е
извършено в часовия отрязък между 14,27
и 15.00 часа, което се потвърждава и от наличните трафични мобилни данни/на
които разбор е направен от окръжния съд, който тук няма да бъде повтарян/. Липсата
на телефония от страна на пострадалите след този час до след 18.00 часа кореспондира на факта , че телефоните им са
били отнети, и са им върнати от Д.П. при връщането и на буса, което е станало
около 18.00 часа. Несъстоятелно е възражението на адв.С., че няма как такова
струпване на коли да остане незабелязано на главния път Силистра-Шумен, нито
пък е възможно там да се предприеме такова изпреварване от три автомобила и
засичане на колата на пострадалите. Следва да се обърне внимание, че
произшествието се намира не на главния път, а на около 200-300 метра след
отбивката от него за с.Ценович, и подсъдимите не са изпреварвали буса, а са се
движили срещу него и са му препречили пътя, като единият от тях го е заобиколил
и спрял зад него. По този начин е била отнета възможността на Х. да предприеме
каквато и да било маневра. А защо това струпване на хора и автомобили не е било
забелязано от други пътуващи не е сред въпросите, които подлежат на изясняване
в едно наказателно производство.
На фона на изложеното правилно обясненията на
подсъдимите са били преценени от съда като защитна теза. Няма спор, че всички
те са присъствали на въпросното тържество, като са взели активно участие в
подготовката му и приготвянето на различните ястия. Те обаче са били сервирани
по обяд, а произшествието е настъпило както се спомена между 14,27 и 15.00
часа. Междувпрочем обясненията на подсъдимите са били предмет на анализа и на
първостепенния съд. В тази връзка са изложени съображения , които като
логически и фактически издържани, напълно се споделят и от настоящия съд. По
отношение на разпитаните свидетели, които са присъствали на тържеството – към
изложеното от окръжния съд следва да се добави, че присъствалите на тържеството
са в една или друга степен близки. Самото тържество е по повод успешното
представяне на коалиция на местните избори. Което предполага, че празнуващите
по един или друг начин са допринесли за този изборен успех, иначе казано – имат
нещо общо с тази коалиция. Затова и следва внимателно да се преценяват
показанията им, които в частта им по отношение постоянното присъствие на
подсъдимите на тържеството, са в значително противоречие с останалите по делото
доказателства. Затова и правилно според настоящия съдебен състав в тази връзка
не са били безрезервно кредитирани.
Подлагат се от страна на защитата на остра критика и
показанията на св.В. като „ключов свидетел“ на обвинението. Самата свидетелка е
заявила , че за някои неща няма ясни спомени. Което е напълно в реда на нещата
като се има предвид, че е разпитвана пред съда една година след деянието, а по
нейни думи през бензиностанцията минават на ден около 100 човека. Доказателствените
средства по делото обаче следва да бъдат разглеждани и преценявани не сами за
себе си, а в тяхната взаимовръзка. Както е подходил и окръжният съд.
Фактическите му констатации не са изградени само въз основа на показанията на
пострадалите , или само връз тези на В., а на цялостен анализ на
доказателствените материали. След внимателна оценка на доказателствените
средства – поотделно и в тяхната съвкупност : – гласни – показанията на
свидетелите П.Д., Х.Х., И.Д., И. В., отчасти и обясненията на подсъдимите ; -
писмени – съдебно-медицински удостоверения, предоставени от мобилните оператори
трафични данни ; - ВДС от приложени СРС ; - експертизи като вид способ за
доказване - съдебно-медицински и технтическа /назначена от въззивната
инстанция/, и въззивният съд счита, че те дават категоричен отговор на
въпросите , включени в предмета на доказване съгласно чл.102 НПК. И по-точно –
че е налице престъпление и негови автори са именно подсъдимите П., Г., Х. и К..
Поради това и атакуваната присъда не страда от необоснованост, напротив –
приетите за установени фактически положения напълно се подкрепят от събраните в
рамките на наказателното производство доказателства /посочени по-напред/.
При констатираната фактическа обоснованост то правилно
е приложен и материалния закон. Установява се от доказателствата по делото, че
подсъдимите П., Г., Х. и К. заедно с други неустановени по делото лица по
насилствен начин са свалили двамата пострадали от буса, нанесли са им побой,
след което отново насилствено са ги натоварили в багажника на един от
автомобилите, и са ги откарали и оставили на пусто място. Доколкото
по естеството си отвличането представлява лишаване на пострадалите от
възможността сами да определят местоположението си в пространството посредством
принудителната промяна на същото това местоположение от страна на подсъдимите,
то повече от очевидно е, че с горепосочените действия подсъдимите П. , Г. и К.
са осъществили състава на престъплението по чл. чл.142 ал.2 т.2 и 5 вр. ал.1 НК, а подс.К. Х. – по чл.142 ал.3 т.1 вр. чл.142 ал.2 т.2 и 5 НК. Налице са и
квалифициращите за това елементи – деянието е осъществено от повече от две лица
, и по отношение на две лица. А подс.К. Х. извършил деянието и при условията на
опасен рецидив. С определение №30/2012г.
по НОХД №388/2011г. на СРС е определено общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година и 6 месеца измежду наказанията наложени по НОХД №93/2011г. и НОХД №388/2011г. На
основание чл.68 ал.1 НК наказанието в размер на 6 месеца ЛС наложено по НОХД
№586/2010г. е постановено да се търпи отделно. Тези две наказания са изтърпяни
на 10.11.2013г. С Решение №45/2014г. по ВЧНД №99/2014г. е изменен първоинстанционния
акт по НОХД №937/2012г., като е присъединено изцяло наложеното и неизтърпяно
наказание от 8 месеца лишаване от свобода по последващо осъждане по НОХД
№937/2012г. по описа на СРС към изтърпяното общо наказание по определение
№30/2011г. по НОХД №388/2011г. по описа на СРС. Това наказание е изтърпяно на
10.07.2014г. Очевидно е от
изложеното, че срокът по чл.30 ал.1 НК не е изтекъл, поради което предвид броя
на осъжданията правилно съдът е приел, че деянието Х. е осъществил и при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.“б“ НК.
Поставя се от защитата и въпросът за съучастието и
ролята на подс.Г. в извършване на престъплението. Излагайки съображенията си за
наличието на съучастие съдът е приел, че в изпълнителното деяние са участвали
всички подсъдими, и това е станало при разпределение на ролите, като е посочил
/макар и бегло/ кой от подсъдимите какви действия е извършил. С оглед
доказателствата по делото то очевидно е налице разпределение на ролите.
Най-напред следва да се обърне внимание в тази насока, че за извършването на
престъплението е създадена организация. Не би било неверно твърдението, че
инициатор на престъплението и организатор на събитията е подсъдимият Д.П. –
предвид мотива му /липсата на колата на баща му/, агресивното му поведение
проявено при срещата с Х.Х. рано сутринта, и активната му роля по време на
извършване на деянието. Ангажирано е
участието на голям брой хора /според пострадалите около 10 човека, измежду
които и четиримата подсъдими/, които са се придвижвали с три автомобила.
Подсъдимите са разполагали с информация за движението на пострадалите, знаели
са , че преди това са зареждали, че трудно са запалили буса, че ще ходят в
с.Майор Ценович. Затова и са ги чакали там, пресрещнали са ги след отбивката от
главния път за Шумен към Ценович, като трите автомобила са са движели срещу
буса на пострадалите. За организация в действията на подсъдимите и
разпределение на ролите говори и фактът, че единият от автомобилите се разминал
с буса и спрял зад него, а останалите два – пред него. Тези действия в съчетание
с тесния път довели до принудително спиране на буса – поради невъзможност за
други маневри. От страна на подсъдимите не е имало колебание в багажника на кой
от автомобилите да вкарат пострадалите, което е индиция, че и това е било
предварително уговорено – че пострадалите ще бъдат отведени с колата,
управлявана от К. Х. и П.Г.. Подсъдимият Д.П. както се спомена е взел
най-активно участие – както в заплахите, така и в упражняването на насилие над
пострадалите. Вещите на Х. са били отнети от подс.К.К.. В побоя над Х.
участвали П., К. Х. /Смърфа/ и К.К./пазач и монтьор в базата на П./. След
натоварването на пострадалите в багажника на автомобил „Рено Лагуна“ те били
откарани от К. Х. и П.Г. и оставени на второстепенен път за гр.Алфатар, извън
населено място. Багажникът бил отворен от Х. и Г., като с тях нямало други от
подсъдимите. Очевидно е от изложеното, че всички подсъдими са участвали в
самото изпълнение на престъплението – всеки от тях в една или друга степен е
взел участие в упражненото над пострадалите насилие, вкарването им в багажника
и накрая – в принудителната промяна на местоположението им, поради които
законосъобразно съдът е приел, че е налице т.нар. квалифицирано съучастие. При
изложеното – с оглед наличната организация за извършване на престъплението и
предварителното разпределение на ролите , то повече от ясно е, че деянието е
извършено и при общност на умисъла между подсъдимите, характерен за задружната
престъпна дейност.
Възразява се от страна на защитата на подс.К. Х.
затова, че обвинението му се различавало от това на другите подсъдими, поради
което едва ли не той не е наясно в какво е обвинен.Това възражение е било
отправено още в хода на първоинстанционното производство, и с него съдът се е
занимал. Правилно е приел, че липсата на обвинение за съучастие „и с други
неустановени лица“ очевдно е технически пропуск при изготвяне на обвинителния
акт, който пропуск обаче съдът няма как да отстрани – по съображения, изложени
в мотивите към присъдата. Затова и окръжният съд е използвал единствената
процесуална възможност, която е имал на разположение – след като е констатирал
обективна и субективна съставомерност на деяствията на Х. да го признае за
виновен по обвинението, така както му е предявено – със „спестяване“ на
допълнителното съучастие и с други лица.
Прави се намек от страна на адв.Ю.Г. и за липса на
мотиви къв атакувания съдебен акт. По-конкретно – че не били изяснени
отношенията на П. с Д. за три автомобила, не бил установен и спорния румънски
гражданин. Това обаче са все въпроси, нямащи никакво касателство към предмета
на делото. Установява се по категоричен начин от доказателствения матераил, че
мотивът на П. да предприеме действия по отношения на Х. и Д. е изчезването на
лекавтомобил „Рено Клио“. Замесен ли е в това отнемане румънски гражданин или
не е без всякакво значение. В крайна сметка престъплението по чл.142 НК е
извършено по отношение на сина на И.Д. и негов приятел – и двамата нямат
никакви отношения с П.. Но дори и да имаха, дори и хипотетично да бяха свързани
с отнемането на автомобила /а те очевидно не са/, то това не би рефлектирало
върху крайния извод на съда за виновност на подсъдимите. По същата причина
извън предмета на доказване стои и въпросът със собствеността на микробус
„Мерцедес Спринтер“, с който пострадалите са се придвижвали в деня на отвличането
им.Очевидно към онзи момент П. не са имали никакви претенции към въпросния бус
– първо защото подс.П. е предприел противозаконни действия по издирване на лек
автомобил „Рено Клио“, и второ – защото след като са отнели буса от владението на
П. и Х. същата вечер той им е бил върнат обратно и то точно от подс.П..
Възможно е по повод именно този бус между П. и Д. да са възникнали впоследствие
/след деянието/ имуществени спорове, но те не следва и не могат да бъдат разрешени
в настоящото наказателно производство, чийто единствена цел е да установи
предадените на съд лица виновни ли са или не. Също така без значение и дали
този бус е разполагал със система за автоматично заключване на вратите при
тръгване или не. От значение е, че двамата пострадали са свалени принудително
от буса, а доколкото на последния не са разбИ.и врати или счупени стъкла, то
очевидно , че не е бил заключен отвътре.
Възражения за явна несправедливост на наложените
наказания не се правят /с изключение на адв.Ю.Г./ - безалтернативно се настоява
за оправдаване на подсъдимите. Въпреки това доколкото въззивната инстанция
върши служебно цялостна проверка на присъдата то и настоящият съдебен състав ще
вземе отношение по наложените на подсъдимите наказания. Като смекчаващи вината
обстоятелства са отчетени краткото
времетраене на осъщественото престъпно посегателство, липсата на физически
увреждания, резултат от престъплението, личният мотив предшестван от конфликтната ситуация и преследваната цел, липсата
на осъждания за подс.П. и реабилитирането на подс.К.. Като отегчаващи са приети за подс.Г. предходна съдимост / две осъждания/, а за подс.Х. - наличието на три квалифициращи признака. С част от смекчаващите вината обстоятелства, посочени
от първостепенния съд, настоящата инстанция ще си позволи да изрази несъгласие.
Не отговаря на истината, че на пострадалите не са нанесени и телесни
увреждания. Сам съдът малко по-нататък приема, че те са получили телесни
увреди, които следва да се приемат като леки по смисъла на чл.130 ал.2 НК.
Личният мотив и преследваната цел също не могат да оправдаят по никакъв начин
извършването на престъплението/съответно да смекчат отговорността на
подсъдимите/. Напълно е прав съдът обаче като твърди, че характерът, начинът на извършеното,
познанството и отношенията на двете фамилии, отличават това престъпление от
другите такива от този вид, т.е.
характеризират го като такова с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с другите от този вид. Дори и само това е достатъчно да намери
приложение хипотезата на чл.55 ал.1 т.1 НК - като се приеме, че това
обстоятелство е изключително смекчаващо. Защото многобройни очевидно не са
налице. Наказания обаче дори и на минимума /седем години лишаване от свобода/
биха се явили необосновано тежки за подсъдимите, които са млади хора.
Прекомерно тежко пък би се оказало наказанието за подс.К. Х. - предвиденияут
минимум от разпоредбата на чл.142 ал.3 НК е десет години лишаване от свобода. В
тази връзка следва да се отбележи, че съвсем уместна се явява препратката към мотивите към
проекта на ЗИДНК №954-01-86/21.04.2009г. 40-то НС. Затова и настоящата инстанция счита, че в крайна сметка приложението
на чл.55 НК се явява законосъобразно. Липсват обаче основания и за намаляне на
наказанията – подобно действие би било проява на прекалена снизходителност, към
каквато настоящият състав не е склонен, тъй като не биха се постигнали целите
на закона - нито на генералната, нито на личната превенция. Налице са два
квалифициращи признака за трима от подсъдимите, а за К. Х. – три. Отвлечени са
двама младежи, при което към тях /особено към Х./ е проявена с нищо
непредизвикана агресия, натикани са като неодушевени предмети в багажник на лек автомобил, след което са
изоставени на пуст междуселски път. По отношение на подс.Д.П. се предлага от
защитата приложението на чл.66 НК, кето очевидно следва да бъде предхождано от
намаляне на наказанието. Към казаното по-напред следва да се добави по
отношение на подс.П. и следното : - няма съмнение за настоящия състав, че
инициатор и организатор на извършеното престъпление е именно този подсъдим /по
съображения, изложени по-горе/. Отделно от това той е публична личност - избран
е за общински съветник на местни избори 2015 година, което му възлага
допълнителни отговорности пред обществото. Затова и снизхождение към такива
личности е абсолютно и крайно неприемливо , напротив – за постигане целите на
генералната превенция престъпленията, извършени от тях, следва да се преследват
с цялата строгост на закона. Липсват каквито и да било основания за намаляне на
наложеното на П. наказание, а като последица от това – и прилагане на института
на условното осъждане. Поради становището и съображенията на ВКС на РБ,
застъпени в Решение №288/26.03.2018г. по н.д. №997/2017г. на ІІ н.о.,
въззивният съд няма да се спира на изготвения предсъдебен доклад по отношение
на подс.П..
Правилна и законосъобразна се явява присъдата и в
нейната гражданска част. Несъмнено пострадалите вследствие на действията на
подсъдимите са претърпели неимуществени вреди. Логично са били възмездени за
тях като им е присъдена обезвреда в размер на по 4000лв. за всеки един. Друг е
въпросът дали този размер отговаря на обществения критерий за справедливост и
на преживените от пострадалите болки и страдания, но така или иначе при липса
на жалба в тази насока, обсъждането му е безпредметно.
При извършената служебна
проверка не бяха констатирани процесуални нарушения.
В съответствие със закона са
приложени и разпоредбите на чл.25 НК и чл.68 ал.1 НК по отношение на подс.П.Г.
– предвид наличието и на други осъждания.
Предвид изложеното, и като намира че не са налице
основания за изменение или отмяна на
атакуваната присъда, на основание чл.338 НПК Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №24/02.06.2017г. по нохд №26/2017г. на
Силистренски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок, считано от уведомлението на страните.
Председател : Членове
: