НОХД № 444/2018 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия А.Т.Т. ***, е за престъпление по чл.343б ал.1
от НК, а именно за това, на 08.03.2018 г.
в с. Г.Б. обл. П., е управлявал МПС -лек автомобил марка „.....“ с рег.№ .....,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,79 на
хиляда, установено по надлежния ред- по реда на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози -чрез химическа експертиза № 199/13.03.2018г.на CXJI при „МБАЛ-Пловдив“
АД гр. Пловдив
Производството пред първата
инстанция е по реда на глава ХХІV от НПК- „Бързо производство“.
Подс. Т. се явява лично в съдебно заседание. Признава се за виновен по
повдигнатото обвинение и дава обяснения. Изразява съжаление за стореното и моли
съда за по-лека присъда.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да
признае подс. Т. за виновен, като предлага наказанието лишаване от свобода да
бъде определено при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК, като размерът на
наказанието лишаване от свобода бъде определен около 10 месеца, а кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ да не се налага, излагайки аргументи в подкрепа
на становището си. Изразява мнение, че не следва подсъдимия да бъде лишаван и
от правоуправление, т.к. е неправоспособен водач.
Районният съд, като обсъди и
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за
установено следното:
Подс. А.Т. е неправоспособен водач на МПС и няма издадено СУМПС. До момента
не е наказван по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП.
На 08.03.2018 г. подс. Т., по това време служител във „ВиК“- Б., след работа отишъл с колеги в
заведение в гр. Б., за да се почерпят. Там той изпил около 300 мл коняк. Тъй
като не му достигнали парите, за да си плати сметката, решил да отиде до дома
на приятелката си в с. Г.Б., където живеел. Там се намирал л.а. „.....“ с рег. № ....., собственост на Община Б., който бил
даден за ползване на „ВиК“Б.. Без разрешение на ръководството, подс. Т. бил
взел служебния автомобил за ползване. Той решил да се върне в заведението в гр.
Б. със служебния автомобил. Въпреки, че бил употребил алкохол, той се качил в
посочения автомобил и потеглил. Движейки се по ул. „Юндола“ в с. Г.Б., в един
момент подс. Т. изгубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл в
лентата за насрещно движение, при което се е блъснал в паркирания на уширението
на пътя, извън платното за движение автобус М.- 709Д“с ДК№ ...., собственост на
„М.М.С.“" гр. П.. Автобусът бил
паркиран в близост до дома на Борис Д., шофьор в дружеството, за да пренощува.
Св. Б. Д., внук на посочения шофьор, по това време бил дома си, когато чул шума
от настъпилото ПТП, поради което веднага излязъл навън и видял, че автомобилът
на подсъдимия се е блъснал в автобуса, а водачът му бил на земята целия
окървавен. Св. Д. веднага подал сигнал за инцидента на ЕЕНСП 112 и останал на
мястото до пристигането на линейка от ФСМП Б. и полицейския автопатрул.
Сигнала от ОДЧ бил подаден и приет от св. Д. К. и
колегата му В.Д.- полицейски служители в Участък Б. към РУ- Септември при ОД на
МВР- П., които били на работа нощно дежурство за времето от 19,00 ч на
08.03.2018 г. до 07,00 ч. на 09.03.2018 г., като сигналът бил получен почти
веднага след застъпването им на работа. Полицейските служители пристигнали на
мястото на ПТП в с. Г.Б.. Установили обстоятелствата около инцидента, както и
че водач на лекия автомобил е подс. А.Т..
Св. К. извършил справка в ЦБ- КАТ, от която констатирал, че подс. Т. е
неправоспособен водач. На място пристигнал екип на Спешна помощ, който
прегледал подсъдимия и било установено, че не е пострадал сериозно, а и самият
той отказал допълнително лечение. При проведения разговор с водача, св. К.
забелязал, че подс. Т. проявявал видими признаци на човек, който се намира под
въздействието на алкохол. Поради тази причина той поискал съдействие от патрул
на „Пътен контрол“ при РУ- Септември. На място пристигнал А. С.
-мл.автоконтрольор, който изпробвал подс. Тасева за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. №0098. Уредът отчел 1,99 промила
алкохол в издишания от водача въздух. В тази връзка
на подсъдимия бил съставен АУАН с бл. № 531133/ 08.03.2018 г., който му бил
предявен и той го подписал без възражения. На Т. били съставени и още два АУАН
за извършените нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП- за причиненото ПТП и по чл.150
от ЗДвП, за това че е управлявал автомобила въпреки че е неправоспособен водач.
На подс. Т. бил издаден и Талон за изследване с бл. № 0007840, който подписал и
получил лично, като в същия собственоръчно записал, че не приема показанията на
техническото средство. Подс. Т. ***, където дал кръвна проба за химическо
изследване. След това подсъдимият бил задържан с полицейска заповед за 24 часа
в поделенията на МВР.
По повод на горното било отпочнато настоящето наказателно производство.
От приложените по делото разпечатка от техническо средство и Справка за
извършена последваща проверка на техническо средство (л. 20- 21 от БП) се
установява, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр.№ 0098 е калибровано
на 13.11.2017 г. и е технически изправно към датата на извършената проверка.
В
хода на разследването от извършената химическа експертиза № 199/ 13.03.2018 г. се установява,
че концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Т. е 1,79 на хиляда.
Гореизложената фактическа обстановка
съдът установи въз основа на обясненията на подс. Т. и прочетените на основание
чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.5 от НПК показания на свидетелите Д. К. и Б. Д.,
дадени на ДП, приетото заключение на химическата експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелите К. и Д., които по убедителен начин сочат, че подс. Т. е бил водач
на л.а. „.....“ с рег. № ....., който
се е блъснал в автобуса. Св. Д. е категоричен, че след настъпване на ПТП
подсъдимият не е употребявал алкохол до пристигането на полицейския патрул и че
е вил във видимо нетрезво състояние още след като го е видял след ПТП. Св. К.
също е убедителен, че при пристигането на място за отработване на случая, е
забелязал, че подсъдимия е под въздействието на алкохол и че при тестването му
с техническото средство, уредът е отчел концентрация на алкохол в издишвания от
Т. въздух 1,99 промила. Тези обстоятелства не се отричат от подс. Т.. Не без
значение е и обстоятелството, че при предявяването на акта, подсъдимият не е
възразил срещу констатираното нарушение- управление на МПС след употреба на
алкохол с установена с техническо средство концентрация над 1,2 на хиляда.
Вярно е, че същият не е длъжен да се брани веднага срещу констатираното, но
когато е имал тази възможност и сам не е възразил срещу направената констатация
от контролните органи, то това е една индиция, че той е управлявал МПС след
като е употребил алкохол и че концентрацията на същия е била над 1,2 на хиляда.
В съдебно заседание в дадените обяснения подс. Т. заяви, че е бил в заведение,
където е изпил около 300 мл коняк и след това се е качил на автомобила да го
управлява, за да го остави в службата, където работи, но по пътя е изгубил
контрол на автомобила и е навлязъл в насрещното движение, при което се е
блъснал в паркирания автобус.
Категорично от свидетелските показания
се установява, че след извършената му проверка от контролните органи подсъдимият
е бил съпроводена до ФСМП- Б., където е дал кръв за химическо изследване.
Кръвната проба е била взета, съхранявана, транспортирана и изследвана по
надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/ 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази насока
са категоричните писмени доказателства, както и заключението на химическата
експертиза извършена на ДП.
От анализа на горните доказателства
безспорно се установява, че на инкриминираната дата подс. Т. е управлявал лек
автомобил „.....“ с рег. № ....., по ул. „Юндола” в с. Г.Б., обл. П., т.е. налице е единият от елементите на състава на престъплението по чл.343б ал.1
от НК.
На следващо място законът
изисква не само управление на МПС, но и това да е станало след употребата на
алкохол и точно определена величина в границата на минимума, за съдържанието на
алкохол в кръвта на дееца- над 1,2 промила, очертаваща наказателната му
отговорност. Безспорно от събраните гласни доказателства- свидетелските
показания на Д. К. и Б. Д., подкрепени от писмените такива, несъмнено се
доказа, че подс. Т. е употребил алкохол, като количеството в кръвта му,
установено по надлежния ред с химическа експертиза е 1,79 на хиляда.
Обстоятелства, които не се отричат и от самия подсъдим. Точната концентрация на
алкохола е установена по несъмнен начин с предвидените от закона средства. Без
каквото и да е съмнение е, че надлежният ред за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта в релевантното количество от над 1,2 на хиляда, е този по
Наредба № 1/2017 г. и в случая специалните правила са изцяло съобразени. По
делото е доказано по несъмнен начин, че подсъдимата е употребила алкохол. Налице е признанието на подс. Т. в обясненията, които
дава по време на съдебното следствие, а така също се потвърждава недвусмислено и от
интерпретацията на отчетените стойностни параметри на наличния
алкохол в кръвта- 1,79 на хиляда, установено чрез предвидения за това надлежен
ред за определяне количеството алкохол в кръвта- химичен анализ на дадената от
него кръвна проба, какъвто е и настоящият.
С оглед изложеното, установен
без съмнение в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд, е
фактът на употреба от страна на подсъдимия на алкохол и то в количество, довело
до наличие на съдържание на етилов алкохол в концентрация над допустимата от
закона, визирана в разпоредбата на чл.343б от НК, а именно 1,79 на хиляда, т.е.
налице е и другият елемент от обективна страна на посоченото престъпление.
В този смисъл авторството на деянието и другите обстоятелства за времето,
мястото и начина на извършване се доказват по един несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. А.Т. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.343б ал.1 от НК, тъй като на 08.03.2018
г. в с. Г.Б., обл. П., е управлявал МПС – л.а. „.....“ с рег. № ....., с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,79 на хиляда,
установено по надлежния ред - Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – чрез химическа експертиза №
199/13.03.2018 г. на СХЛ при „МБАЛ-Пловдив“ АД – гр. Пловдив,
Престъплението е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Интелектуалният момент на умисъла е включвал
представите, че подсъдимият е изпил определено количество алкохол преди да се
качи в автомобила същата вечер и въпреки това се е качил да управлява МПС. Във
волево отношение подс. Т. е желаел да управлява моторното превозно средство.
Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в
незачитането на установения в страната правов ред.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Т., съдът се ръководи от
изискванията на чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от
разпоредбите на чл.54 и следващите от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият деец е личност с ниска степен на обществена
опасност. Подс. Т. е с чисто съдебно минало. Характеристичните данни за него са
добри- няма противообществени и криминални прояви и по местоживеене се ползва с
добро име. Вярно е, че в изготвената характеристична справка е посочено, че
срещу Т. има регистрирани 4 ЗМ, но съдът констатира, че три от тях са
регистрирани, когато подсъдимият е бил на малолетен- на 10-11 г., а др. ЗМ
когато е бил непълнолетен- на 14-15 г., като обстоятелството, че извън
посочването им не е отразено, какво се е случило с тези регистрации и какъв е
изходът на случаите, то тези данни не би могло сами по себе си да бъдат приети
за негативна характеристична данна. До този момент подс. Т. не е санкциониран
по адм. ред и за нарушение на ЗДвП.
В конкретния случай обществената опасност на деянието
съдът прецени като изключително висока. Касае се за
престъпление пряко свързано с безопасността на движението по пътищата, живота и
здравето на участниците в него, както и на случайните граждани и минувачи. Подобен тип престъпни посегателства много често завършват с тежки
последици за невинни членове на обществото, нерядко дори с фатален край, още повече,
че е извършено в тъмната част на денонощието, в населено място, като е
настъпило и ПТП с имуществени щети, като се отчете, че Т. е и неправоспособен
водач.
Като смекчаващи обстоятелства на подсъдимия се
отчетоха чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, оказаното
съдействие на контролните и разследващите органи, направените самопризнания и
изказано искрено съжаление за стореното, тежкото му социално и материално
положение, липсата на предходни нарушения на правилата за движение, младата му
възраст и това, че след случая е останал без работа.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства се отчете
наличието и на другите две нарушения на ЗДвП, макар за същите да са съставени
АУАН и предстоящо санкциониране на подсъдимия с НП и високата концентрация на
алкохол в кръвта.
При тези данни съдът намери, че са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 и ал.3 от НК като определи
наказанието лишаване от свобода под минимума предвиден в закона и осъди
подсъдимия Т. на пет месеца лишаване от свобода и не наложи кумулативно
предвиденото наказание „глоба”, като съобрази тежкото материално и имотно
състояние на подсъдимия. Така определеното по вид и размер
наказание, съдът намери за справедливо и обосновано, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
С оглед данните за личността на подсъдимия съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание, и при наличието на законни предпоставки за това, не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание ЛС, поради което и на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването му за изпитателен срок от три
години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Б..
Предвид обстоятелството, че подсъдимият няма придобита
правоспособност да управлява МПС, съдът не наложи кумулативно предвиденото
наказание съгласно разпоредбата на чл.343г от НК- лишаване от право да управлява МПС.
При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия А.Т. да заплати направените на ДП разноски, а именно 40 лева в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР- П..
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: