ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1289
гр. Бургас, 30.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Румяна Ив. Славова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело №
20232100201494 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК. Образувано е по
молба на осъдения Р. И. Т. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в ЗО „Житарово“, за условното му предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, наложено с определение № 166/6.09.2010 г. по НЧД № 221/2010 г. на
Окръжен съд - Бургас.
В съдебно заседание началникът на Затвора - Бургас, чрез неговия
представител – инспектор Веселина Кискинова, изразява становище за
неоснователност на молбата. Инспектор Кискинова посочва, че през целия
период на пребиваването на осъдения в затвора той е полагал труд,
многократно е бил награждаван и в момента е на най-лекия режим за
изтърпяване на наказанието. От друга страна, при последната оценка на риска
за рецидив гранична била зоната умения за мислене. Осъденият Т. бил
склонен към рисково поведение, което налагало възпитателната работа с него
да продължи.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас също изразява
отрицателно становище относно основателността на молбата за условно
предсрочно освобождаване. Според прокурора поправянето на осъдения не е
в достатъчна степен, предвид настоящата оценка на риска от рецидив и
последното дисциплинарно наказание на Р. Т., за което не е изтекъл
предвидения в ЗИНЗС едногодишен срок от изтърпяването му, за да бъде
реабилитиран. Пледира за оставяне на молбата без уважение.
Осъденият Т. моли съда да бъде условно предсрочно освободен. Същият
оспорва извършването на дисциплинарно нарушение, за което е бил наказан,
1
обяснявайки го с употребата на бонбони, с които бил почерпен от
племенницата си.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, изслуша
становищата на страните и съобрази закона, прие следното:
С присъда по НОХД № 182/2008 г. на Районен съд-Карнобат, влязла в
сила на 17.11.2008 г. , Р. И. Т. бил осъден за извършено на 12.12.2002 г.
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 НК на лишаване от свобода за срок
от шест месеца, при първоначален „строг“ режим.
Със споразумение от 9.02.2009 г. по НОХД № 58/2009 г. Карнобатския
районен съд наложил на Р. И. Т. за извършено на 27.11.2006 г. престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1 т. 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29 НК
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, при първоначален
„строг“ режим.
С присъда № 66/3.06.2009 г. по НОХД № 84/2009 г. по описа на
Окръжен съд- Бургас Р. И. Т. бил осъден за извършено на 8.02.2009 г.
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6 и т. 12 вр. чл. 115 от НК на лишаване от
свобода за срок от 20 години. Присъдата влязла в сила на 11.11.2009 г.
С определение № 166/6.09.2010 г. по НЧД № 221/2010 г. на Окръжен
съд- Бургас, на основание чл. 25 НК било наложено на осъдения Т. общо
наказание по НОХД № 58/2009 г. по описа на Районен съд - Карнобат и
НОХД № 84/2009 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, а именно лишаване от
свобода за срок от 20 години, при първоначален „строг“ режим. Със същото
определение съдът постановил наложеното на осъдения Т. по НОХД №
182/2008 г. по описа на Районен съд - Карнобат наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца да бъде изтърпяно отделно при първоначален
„строг“ режим.
Р. Т. постъпил в Затвора - Бургас на 16.02.2009 г. Той изтърпял
наказанието по НОХД № 182/2008 г. на 8.08.2009 г., от която дата започнал
да търпи общото наказание лишаване от свобода за срок от 20 години.
Към настоящия момент осъденият фактически е изтърпял 14 години, 3
месеца и 22 дни. Остатъкът от наказанието е 1 година и 7 месеца.
Извършените от Т. престъпления, за които му е наложено общо наказание,
представляват опасен рецидив, поради което за приложението на института
на условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият фактически
да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното наказание, в случая - 13
години и 4 месеца. Несъмнено тази предвидена от закона предпоставка е
налице.
Втората предпоставка за предсрочно освобождаване е осъденият да е дал
доказателства за своето поправяне. В тази насока по делото липсват
убедителни доказателства, което се извежда от цялостното поведение на Т.
през период на пребиваването му в пенитенциарните заведения.
На 29.09.2010 г. осъденият бил преведен в Затвора - Стара Загора по
2
негово желание, за да повиши образователното си ниво във ВПУ „Поп Минчо
Кънчев“. През учебната 2014/2015 г. той успешно завършил начално
образование в СОУ към Затвора - Стара Загора. След това Р. Т. започнал
работа на строителен обект, а по-късно полагал доброволен неплатен труд по
благоустройството, поддържането и хигиенизирането на помещенията на 2-ра
група в корпуса на затвора. Положителното му поведение дало основание още
през месец октомври 2013 г. режимът на изтърпяване на наказанието да бъде
заменен от „строг“ на „общ“.
През месец юли 2016 г. Т., отново по негово желание, бил преведен в
Затвора - Бургас за доизтърпяване на наказанието. През следващите години
осъденият последователно полагал труд в бр. Пропак“, бр. „Кашони“, в ЗО
„Дебелт“ бил назначен на длъжност „работник затворническа кухня“, а от
15.11.2017 г. на длъжност „отговорник на група“. От месец ноември 2018 г.
осъденият бил назначен на длъжност „хигиенист в медицински център“ в
корпуса на затвора, където бил върнат поради допуснато дисциплинарно
нарушение.
Със заповед БС № 115 от 8.06.2021 г. на началника на Затвора - Бургас
Р. Т. бил преместен в затворническо общежитие от открит тип – ЗО
„Строител“, като продължавал да изтърпява наказанието при „общ“ режим. В
посоченото общежитие той бил трудово ангажиран на външни работни
обекти „Л.М.“ и „Б.“ като общ работник.
Със заповед № БС № 80/28.03.2022 г. на началника на Затвора - Бургас
режимът на изтърпяване на наказанието на Р. Т. бил заменен от „общ“ на
„лек“. Осъденият бил настанен в ЗО „Житарово“, където също полагал труд
на ВРО – „О.“, „О.“, ПМУ като общ работник.
Лишеният от свобода спазвал режимните изисквания, изпълнявал
съвестно и стриктно трудовите си задължения, демонстрирал висока
мотивация за работа и активно участие в мероприятията, свързани с плана на
присъдата, за което бил многократно поощряван с парични награди, похвали,
удължено свиждане за срок от 2 часа, извънредни хранителни пратки,
домашен отпуск, заличаване на наложено дисциплинарно наказание. Само
през 2020 г. Т. бил награден три пъти с домашен отпуск от 5 денонощия, а
през 2021 г. – три пъти с домашен отпуск от 5 денонощия и 1 път с домашен
отпуск от 3 денонощия. През последните две години от престоя си в
затворническото общежитие осъденият не е награждаван.
Същевременно от началото на 2018 г. Р. Т. е имал и негативни прояви.
През месец май същата година се наблюдавало манипулативно поведение от
негова страна спрямо останалите лишени от свобода, което често водело до
междуличностни конфликти в групата. След отказ да бъде отново награден с
домашен отпуск, поведението на Т. довело до конфликтни ситуации и
негативен микроклимат в групата, което наложило преразпределянето му в
друга група.
На 4.06.2018 г. осъденият не изпълнил разпореждане на служител от
3
НОС и в пристъп на раздразнение счупил прозорец на столовата в ЗО
„Дебелт“, за което бил санкциониран с лишаване от хранителна пратка за
срок от 3 месеца.
На 24.03.2022 г. лишеният от свобода Т. имал обидно отношение към
служител, изразяващо се в грубо и агресивно поведение спрямо инспектор
СДВР. За това нарушение му било наложено дисциплинарно наказание
лишаване от право на месечен домашен отпуск за срок от 2 месеца.
Последното нарушение лишеният от свобода извършил на 11.06.2023 г.,
когато се завърнал от месечен домашен отпуск след употреба на алкохол – 0,1
промила. Последвало налагане на дисциплинарно наказание лишаване от
месечен домашен отпуск в размер на 2 месеца.
Първоначална оценка на риск от рецидив, изготвена през 2009 г. била
във високи стойности – 92 точки. Дефицитни били зоните: отношение към
правонарушението, жилищно устройване, образование и обучение, трудова
заетост, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми и умения за мислене.
При изготвяне на следващите оценки на риск от рецидив през годините
била отчетена тенденция на понижение: през 2013 г. – 79 точки, през 2015 г. –
66 точки, на 28.02.2018 г. – 56 точки, на 22.02.2019 г. – 48 точки, на 12.04.2023
г. – 45 точки. Гранична оставала зоната умения за мислене. Рискът от вреди
за обществото първоначално бил определен като среден, а към настоящия
момент е определен като нисък.
В доклада на инспектор СДВР от 6.10.2023 г. е посочено, че от
постъпването на Р. Т. в затвора, в поведението му се наблюдават
положителни промени, свързани с отношението към извършването на
престъпна дейност, с желанието да бъде част от обществото, с отношението
към жертвата, със способността да разпознава проблемите и да търси
адекватни решения за тях. През текущият период обаче осъденият е извършил
дисциплинарно нарушение, което показва, че положителните промени в
нагласите и поведението не са устойчиви, поради което може да се направи
обоснован извод, че е необходимо време за утвърждаване на постигнатите
положителни резултати в корекционно-възпитателната работа с лишения от
свобода.
Преценявайки всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че
по делото не са събрани убедителни доказателства за постигането на целите,
визирани в чл. 36 НК в достатъчна степен. Отчетеното позитивното
поведение на осъдения е дало основание за замяна на режима за изтърпяване
на наказанието от „строг“ на „общ“ и впоследствие на „лек“, както и за
многократното му награждаване. Това обаче не е достатъчно за приложението
на института на условното освобождаване. Осъденият не е изградил
устойчиви позитивни нагласи, поради което не може да се приеме, че
корекционният процес е приключил. Последното налага молбата на Р. Т. за
условно предсрочно освобождаване да бъде оставена без уважение.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Р. И. Т. с ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
общото наказание лишаване от свобода за срок от 20 години, наложено с
определение № 166/6.09.2010 г. по НЧД № 221/2010 г. по описа на Окръжен
съд - Бургас.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и началника на
затвора и на протест от прокурора в седемдневен срок пред Апелативен съд -
Бургас.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5