Решение по дело №472/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от Т. И. И. от [населено място] против Решение №115/ 19.03.2025г., постановено по АНД № 7/24г. по описа на РС Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К №10109291, издаден от ОД на МВР Стара Загора с наложена на касатора глоба в размер на 200лв. на основание чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата за това, че на 18.10.2024г. в 17.35ч. в община Опан, [населено място], път 1-5, км.251+600, управлява в посока към [населено място] МПС Н. Т., с регистрационен номер [рег. номер], при ограничение на скоростта от 50км./ч., въведено за населено място, се движи със скорост от 78 км./ч., заснето със АТСС / ARH CAM S1/, насочена посока юг – север и отчетен толеранс от 3 км./ч., което е превишена стойност на скоростта от 28 км./ч. нарушението извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ сер. К №8359931 от 23.01.2024г.

За да потвърди електронния фиш, въззивният съд е приел за безспорно установено от обективна страна, че управлявания от касатора собствен лек автомобил е засечен да се движи на път I-5, км. 251+600, [населено място], общ. Опан на 18.10.2024г. в 17.35 часа със скорост от 81 км./ч. при ограничение за населено място от 50 км./ч. Скоростта е измерена с мобилна радарна система, за която е представено доказателство, че е от одобрен тип /Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, издадено на 07.09.2017г. и валидно до 07.09.2027г. от Български институт по Метрология/ и е преминала последваща проверка за техническа изправност, съгласно Протокол №030-СГ-ИСИС/11.03.2024г./, за чието използване е представено писмено доказателство –протокол по чл.10, ал.2 от Наредба № 8121з-532/2015г. Във връзка с прилагане на нормата за повторност на нарушението с преписката е приложен ЕФ сер. К № 8359931/10.11.2023г., с данни за влизането му в сила от 23.01.2024г.

От правна страна въззивният съд е приел за доказано извършено нарушение на изискването за скорост по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предвид установено движение със скорост над допустимата за пътния участък от 50 км./ч., което правилно е подведено, като извършено в условия на повторност, с оглед доказателството за наложена с ЕФ сер. К № 8359931 административна санкция за извършено на 10.11.2023г. нарушение на правилата на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП, който електронен фиш, като не обжалван е в законна сила от 07.01.2024г. и към датата на извършване на процесното нарушение на чл.21 от ЗДвП не е изтекъл едногодишният срок. Съдът е посочил, че дадената правна квалификация на нарушението е правилна и съобразно на сочените факти на нарушение на задължението по чл.21 от ЗДвП извършено в условията на повторност /съгласно §6, т.33 от ДР на ЗДвП/, като при установено превишение на разрешената за населено място скорост от 28 км./ч., съобразно чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП определя санкция в размер на 200 лева.

Съдът посочил, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията за негово съдържание и по образеца, утвърден със Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи, както изисква чл.189 ал.4 от ЗДвП, както и е издаден от служба за контрол по ЗДвП, определена с акт на Министъра на вътрешните работи на основание чл.165 от същия закон. Следователно спазен е редът за използване на автоматизирани технически средства и система за контрол на правилата за движение по Наредба №8121з-532/12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Спазването им при установяване на конкретното нарушение е установено и от представения снимков материал и протокол за използване на мобилна радарна система на дата 18.10.2024г. От Справката АИС АНД въззивният съд е констатирал, че ЕФ е съставен на 17.12.2024г., т.е. преди да изтече една година от извършване на нарушението и е връчен на 18.12.2024г., като към 23.12.2024г., когато е подадена жалбата до РС Стара Загора няма отразено плащане по него и е обосновал извод за допустимост на жалбата.

С касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на въззивното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл.348, ал.2, т.1 от НПК, вр. с чл.63в от ЗАНН. Конкретните оплаквания са, че съдът не изпълнил задължението си за служебно разкриване на обективната истина, тъй като не събрал искани доказателства, не обсъдил събраните поотделно и в тяхната съвкупност, а събраните обсъдил превратно.

Касаторът твърди, че електронен фиш се издава само при използване на стационарни АТСС и системи, защото при използване на мобилно техническо средство присъстват контролни органи. Освен това [жк], ал.4 от ЗДвП – повторност не се установява от техническото средство, поради което в нарушение на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния електронен фиш. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за отмяна на Електронния фиш. Претендират се разноски за един адвокат за двете съдебни инстанция.

Ответникът ОД на МВР Стара Загора, не взема становище по касационната жалба и не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави в сила въззивното съдебно решение като споделя изложените в него мотиви.

Касационният състав на съда, като взе предвид посочените касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и правилно приложение на материалния закон при постановяване на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С въззивната си жалба касаторът е изложил същите възражения против Електронния фиш, а въззивният съд е събрал всички доказателства, които доказват спазването на реда по Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на вътрешните работи, а именно съставянето на протокол по чл.10 от същата, ведно с Удостоверението за одобрен тип средство за измерване и Протокол за проверка №030-СГ-ИСИС/11-03.2023г на Български институт по метрология. Спазването на реда по посочената Наредба обуславя годността на изготвените от АТСС снимки, като веществени доказателствени средства. Пред въззивният съд е поискано да бъде проверено дали служителите, съставили протокола по чл.10 от Наредбата са преминали съответното обучение и дали са спазили служебната дисциплина да извършат възложена им проверка на скоростта на движение, чрез използване на мобилна радарна система. Въззивният съд е оставил без уважение доказателственото искане, защото то е относимо към спазване на служебната дисциплина и не касае нито годността на вещественото доказателствено средство, нито компетентността на служителите по смисъла на чл. 165 от ЗДвП. Следователно твърдяното съществено процесуално нарушение –не събиране на относими към предмета на делото доказателства не е извършено. Радарната система е използвана по реда на Наредбата, което се доказва от представения протокол, същата е годна да установи времето, мястото, скоростта и регистрационния номер на МПС, поради което и изготвеното веществено доказателствено средство установява състава на чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП – движение в населено място с превишение на скоростта от 20км./ч. до 30км./ч., а именно с 28 км./ч. над установената със закона за населено място от 50км./ч. [жк], ал.4 от ЗДвП може да бъде установен и от справка в АИС АНД, извършена от контролните служби, защото съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП пречка за издаване на ЕФ е единствено предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, като последица от наложеното административно наказание, различно от лишаване от права. Определението за ЕФ по §6 т.65 от ДР на ЗДвП не оставя място за съмнение, че при издаването му отсъстват контролен орган и нарушител тоест не се следва реда по ЗАНН за установяване на нарушението, чрез съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя. Тезата на жалбоподателя води до абсурдното заключение, че при установяване на деянието от АТСС не присъства и нарушителя. Посредством АТСС нарушението се установява по време на неговото извършване и в този момент присъства на мястото на деянието самото административно наказателно отговорно лице, а ако АТСС е мобилно то до него има и служител на контролната администрация.

Правните изводи за доказаност на нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като извършено от касатора, като водач на лек автомобил, на дата 18.10.2024г. на път I-5, км. 251+600, [населено място], общ. Опан в 17.35 часа в условията на повторност по см. на ЗДвП, след проведена законосъобразна процедура по установяването му, са изведени също законосъобразно от РС и като е потвърдил ЕФ, съдът правилно е приложил материалния закон, без да допусне не разкриване на обективната истина, нито е тълкувал превратно съдържанието, на което и да е писмено доказателство по делото.

Водим от горе изложеното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №115/19.03.2025г., постановено по АНД №7/25г. по описа на РС Стара Загора.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.