Р Е
Ш Е Н И Е
гр. София,
11.12.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Андрей Г.при участието на
секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр.
дело № 8067 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.196 и сл. ГПК /отм./.
С
Решение от 23.01.2017 г., постановено по гр. дело № 4318/ 2001 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 55 състав, поправено с решение от 3.04.2017
г., на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ в дял на съделителката К.Г.М. /ЕГН **********/ е поставен допуснатият
до делба недвижим имот, представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с идентификатор 68134.508.1177.1 по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18- 53/ 23.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с
площ от 89 кв.м., а по нотариален акт- 80 кв.м., построена на един етаж, с
предназначение- еднофамилна жилищна сграда, състояща се от стая, хол, кухня и
сервизни помещения, построена в източната част на дворното място, находящо се
на адрес: гр. София, ул.„**********, представляващо по нотариален акт УПИ XI- 1176,
1177 от кв.28 по плана на гр. София, м.„Орландовци- Малашевци“, при граници:
УПИ VIIІ- 1173, УПИ VII- 1178, ул.„Ст. Стоименов“ и ул.„Хр. Станишев“, а по
КККР на гр.София: имот е идентификатор 68134.508. 1177, ведно с 216/342 идеални части от дворното място, като
прилежаща част към изградената в източната му част едноетажна жилищна сграда, при условие в шестмесечен срок от
влизане на решението в сила К.Г.М. /ЕГН **********/
да заплати на Ц.Н.Т. /ЕГН **********/
сумата 23 253.10 лева, ведно
със законната лихва от датата на влизане в сила на решението до датата на
плащане на сумата. Предявената на основание чл.288, ал.3 ГПК /отм./ от Ц.Н.Т. претенция
за възлагане на имота на ул.„********** в гр. София е отхвърлена като
неоснователна. Със същото решение на основание чл.288, ал.1 ГПК /отм./ на
публична продан са изнесени следните допуснати до делба недвижими имоти: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 100039, с площ от 1.200
дка, който имот е частично застроен, а в останалата част е с предназначение-
ливада, находящ се в местността „Гольов трап“ в землището на село Огоя, община
Своге, при граници: имот № 100038, имот № 100036, имот № 001834, имот № 100037
и имот № 100021; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001944, представляващ
пасище- мера, с площ от 0.963 дка, находящ се в местността „Гольов трап“ в
землището на село Огоя, община Своге, при граници: имот № 001946, имот № 001834
и имот № 178191; 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 100038 с площ от 2.060 дка, с
предназначение- ливада, находяща се в местността „Гольов трап“ в землището на
село Огоя, община Своге, при граници: имот № 100039, имот № 100036 и имот №
100021, и 4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 100001 с площ от 5.111 дка, с
предназначение- ливада, находяща се в местността „Гольов трап“ в землището на
село Огоя, община Своге, при граници: имот № 001834, имот № 100002, имот №
178187 и имот № 178191, при съделители: К.Г.М. /ЕГН **********/- с квота 2/4
идеални части; Ц.Н.Т. /ЕГН **********/- с квота 1/4 идеална част; и И.Н.Т. /ЕГН
**********/- с квота 1/4 идеална част. Отхвърлени са предявените от Ц.Н.Т. и И.Н.Т.
срещу К.Г.М. претенции по сметките с правно основание чл.30, ал.3 ЗС за присъждането
на обезщетение за извършени в делбения имот- жилищна сграда на ул.„Христо
Станишев” № 69 в гр. София /с идентификатор 68134.508.1177.1 по КККР на гр.
София/ подобрения на обща стойност 7 290.69 лева, като неоснователни. На
основание чл.293а ГПК /отм./ съделителите са осъдени да заплатят по сметка на
СРС следните дължавни такси: К.М.- 2 185.63 лева; Ц.Т.- 1 145.62 лева; и И.Т.- 215.49 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от съделителите Ц.Н.Т. и И.Н.Т., в която са
изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС
решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение
за възлагане на делбения имот на ул.„********** в гр. София, представляващ едноетажна жилищна сграда, ведно с 216/342 идеални части от дворното място, върху
което същата е построена, на съделителката Ц.Т., а в случай на
поделяемост на сградата- чрез поставяне на единия от дяловете в неин дял, както
и за присъждане на претендираното от двете жалбоподателки на основание чл.30,
ал.3 ЗС обезщетение за извършени в същия имот подобрения, ведно с разноските по
делото.
Въззиваемата
страна К.Г.М. оспорва жалбата и моли
постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира
разноски за въззивното производство.
Производството е
делбено във фаза по извършване на делбата.
С
влязло в сила Решение от 31.10.2011 г.,
постановено по гр.д.№ 4318/ 2001 г. на Софийски районен съд, 55 състав
/настоящото дело/, е допуснато извършването на съдебна делба между К.Г.М. /ЕГН **********/, Р.Б.М./ЕГН
**********/ и И.Г.Т./ЕГН **********/ на недвижим
имот, представляващ ЕДНОЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 80 кв.м., състояща се от стая, хол,
кухня и сервизни помещения, находяща се в гр.
София, ул.„**********, построена в източната част на дворното място,
съставляващо УПИ XI- 1176, 1177 от кв.28 по плана на гр. София, м. „Орландовци-
Малашевци“, „ведно с припадащите се на сградата идеални части от дворното място“
с площ по скица от 342 кв.м., съставляващо УПИ XI- 1176, 1177 от кв.28 по плана
на гр. София, м. „Орландовци- Малашевци“, при граници: УПИ VIII- 1173, УПИ VII-
1178, ул.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 8067/ 2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
„Ст. Стоименов“ и ул.„Хр. Станишев“, при
следните делбени квоти: 6/8 идеални
части- за К.Г.М. и Р.Б.М., притежавани в режим на съпружеска имуществена
общност /СИО/, 1/8 идеална част- за К.Г.М., и 1/8 идеална част за И.Г.Т.. Със
същото решение е допусната делба между
съделителите К.Г.М. и И.Г.Т.на недвижими
имоти, находящи се в землището на село Огоя, община Своге, представляващи: 1/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 100039 с площ от 1.200
дка, частично застроен, а в останалата част- с предназначение- ливада, находящ
се в местността „Гольов трап“ в землището на с. Огоя, община Своге, при
граници: имот № 100038, имот № 100036, имот № 001834, имот № 100037 и имот №
100021, 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 001944 с
площ от 0.963 дка, представляващ пасище- мера, находящ се в м.„Гольов трап“ в
землището на с. Огоя, община Своге, при граници: имот № 001946, имот № 001834 и
имот № 178191; 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №
100038 с площ от 2.060 дка, с предназначение- ливада, находящ се в м.„Гольов
трап“ в землището на с. Огоя, община Своге, при граници: имот № 100039, имот №
100036 и имот № 100021; и 4/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 100001 с площ от 5.111 дка, с предназначение- ливада, находящ
се в м.„Гольов трап“ в землището на с. Огоя, община Своге, при граници: имот №
001834, имот № 100002, имот № 178187 и имот № 178191, при равни делбени квоти, а именно по 1/2 идеална част за К.Г.М. и
за И.Г.Т..
С
влязло в сила Решение от 31.03.2013 г., постановено по гр. дело № 8016/ 2011 г.
на СГС, ГО, ІІ- Д въззивен състав, след отмяна на постановеното по гр.д.№ 4318/
2001 г. на СРС, 55 състав решение- в отхвърлителната му част, е допусната
съдебна делба между съделителите К.Г.М.,
Д.Р.З., М.Р.М. и И.Г.Т.и на 216/342 идеални части от дворното място, върху което е построена
гореописаната едноетажна жилищна сграда, находящо се на ул. „********** в
гр.София и съставляващо УПИ XI- 1176,
1177 от кв.28 по плана на гр. София, м. „Орландовци- Малашевци“, при
граници: УПИ VIIІ- 1173, УПИ VII- 1178, ул.„Ст. Стоименов“ и ул.„Хр. Станишев“,
а по КККР на гр. София: имот е идентификатор 68134.508.1177, като прилежаща
част към изградената в източната му част едноетажна жилищна сграда, при квоти: 22/32 идеални части- за К.Г.М.,
по 3/32 идеални части- за Д.Р.З. и М.Р.М., и 4/32 идеални части- за И.Г.Т..
При
постановяване на обжалваното второфазно делбено решение са взети предвид
следните релевантни факти и обстоятелства, осъществили се след допускане на
делбата и имащи значение за притежаваните върху процесните имоти права и
делбени квоти: На 16.08.2011 г. е починал съделителят Р.Б.М./съпруг на
съделителката К.М./, като законните му наследници Д.Р.З. и М.Р.М. /дъщери/ са
получили наследствени квоти от по 1/4 идеална част от наследството му- като
резултат от намаляване на оставено в полза на К.М. универсално саморъчно
завещание с влязло в сила решение по чл.30 ЗН, постановено по гр.д. № 10915/
2012 г. на СРС, 64 състав, а преживялата съпруга К.М. е получила като наследница
по завещание останалата част от наследственото му имущество. Наследниците Д.З.
и М.М. са прехвърлили квотите си от процесния имот на ул.“********в гр. София,
в размер на общо 6/32 идеални части, на съделителката Ц.Т.- с договор за покупко-
продажба, сключен с Нотариален акт № 41/ 7.04.2016 г. на софийски нотариус. На 10.12.2013
г. е починал съделителят И.Г.Т., чиито наследници по завещание Ц.Н.Т. и И.Н.Т.
/негови внучки/ са получили по завещание идеални части от процесните недвижими
имоти, като И.Т. е прехвърлила на Ц.Т. собствената си 1/16 идеална част от
процесния имот на ул. “********в гр. София с договор за замяна, сключен с
Нотариален акт № 42/ 7.04.2016 г. на софийски нотариус.
Като
краен резултат при постановяване на второфазното делбено решение е взето
предвид обстоятелството, че съделителките К.М. и Ц.Т. притежават процесния имот
на ул.“********в гр. София, представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА в източната
част на дворното място, ведно с 216/ 342 идеални части от дворното място, при квоти: 88/128 идеални части /равни
на 11/16 ид. части/- за К.М., и 40/128 идеални части /равни на 5/16 ид. части/-
за Ц.Т., а съделителките К.М., Ц.Т. и И.Т. притежават останалите делбени имоти-
ЧЕТИРИ ПОЗЕМЛЕНИ ИМОТА в землището на с. Огоя, община Своге, при квоти: 2/4 идеални части /или 1/2
ид.ч./- за К.М., и по 1/4 идеална част- за Ц.Т. и И.Т..
В
първо съдебно заседание от втора фаза на делбата, проведено на 10.09.2015 г.,
са предявени следните претенции от
съделителите: Съделителката К.Г.М. претендира процесният недвижим имот,
представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, ведно с 216/ 342 идеални части от
дворното място на ул.“********** в гр. София, да бъде поставен в неин дял по
реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./. При условията на евентуалност- в случай, че
бъде постановено разпределяне на делбените имоти по реда на чл.292 ГПК /отм./,
моли посоченият имот да бъде поставен в неин дял, а останалите имоти- в с. Огоя,
община Своге, да бъдат поставени в дял на съделителките Ц. и И. Тошеви.
Съделителките И.Н.Т. и Ц.Н.Т. /наследници по завещание на И.Г.Т./ също заявяват
претенция за възлагане на описания по- горе имот на ул.“********в гр. София, на
основание чл.288, ал.3 ГПК /отм. При условията на евентуалност претендират за
възлагане на част от този жилищен имот, в случай, че е поделяем. Впоследствие
заявената от И.Т. възлагателна претенция е оттеглена. Освен това И.Н.Т. и Ц.Н.Т.
са предявили и претенции по сметките срещу К.Г.М.- за присъждането на
обезщетение по чл.30, ал.3 ЗС за извършени в жилищната сграда на ул.“**********
през периода 10.01.2014 г.- 20.12.2014 г. подобрения на обща стойност 7 290.69
лева.
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 8067/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Съделителите
взаимно оспорват заявените по делото възлагателни претенции и претенции по
сметките.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.188, ал.1 ГПК /отм./, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият въззивен съд, е подадена в срока по чл.197 ГПК /отм./
и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, подадената от съделителите Ц.Т. и И.Т. въззивна жалби е неоснователна.
В
частта относно извършване делбата на
процесния недвижим имот, представляващ
ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на ул.“********** в гр. София, ведно с прилежащи
идеални части от дворното място, чрез възлагането му по реда на чл.288, ал.3 ГПК /отм./ на съделителката К.М. постановеното от СРС, 55 състав решение е
правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящата въззивна инстанция споделя
изложените в мотивите на обжалваното решение съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявената от съделителката К.М. възлагателна
претенция като основателна и доказана и за отхвърляне на заявената от съделителката
Ц.Т. възлагателна претенция по чл.288, ал.3 ГПК /отм./ като неоснователна.
Съвкупната
преценка на събрания в тази насока в първо-инстанционното производство
доказателствен материал обосновава извод за наличие на визираните в чл.288, ал.3 ГПК /отм./ материално- правни предпоставки за възлагане на делбения имот на
ул.“********** в гр. София на съделителката К.М., в какъвто смисъл е
обжалваното второфазно решение.
Делбеният
имот на ул.“********** в гр. София, представляващ ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
ведно с припадащите й се 216/ 342 идеални части от дворното място, върху което
е построена, по преценка на настоящия въззивен съд следва да бъде възприет като
неподеляемо жилище, поради което и представлява допустим предмет на заявените
по делото възлагателни претенции. Това е така по следните съображения:
Имотът
представлява едноетажна жилищна сграда с площ от 80 кв.м.- по документи, а според
измерване на място- от 89 кв.м., състояща се от стая, хол, кухня и сервизни
помещения, включая изградена извън контура на сградата малка баня- тоалетна с
площ от 2.5 кв.м., като понастоящем е фактически преустроен и разделен на две
части, за което преустройство има планове, които не са утвърдени от
техническата служба. Притежаваните върху този делбен обект от
претендиращите възлагане съделителки дялове са: 88/128 идеални части /или 11/16
ид.ч./- за К.М., и 40/128 идеални части /или 5/16 ид.ч./- за Ц.Т.. За да бъде
извършено разделянето му, следва да е възможно разделяне на сградата при
съобразяване на посоченото съотношение- на два неравни дяла, като единият дял
надхвърля другия дял по площ приблизително два пъти. Такова разделяне в
делбеното производство нито е посочено като възможно и допустимо и съответно-
предложено от допуснатите съдебно- технически експертизи, нито е съгласувано от
съответния административен орган съобразно императивната разпоредба на чл.203 ЗУТ.
Съгласно
цитираната законова разпоредба- чл.203 ЗУТ, съдебна делба на съсобствена
сграда, жилище или друг обект се извършва само ако съответните дялове могат да
бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без
неудобства, по- големи от обикновените, при спазване на строителните правила и
нормативи; Главният архитект на общината (района) по предложение на съда и в
определен от него срок одобрява инвестиционен проект или издава мотивиран
отказ; при наличие на техническа възможност, доказана с инвестиционен проект,
се одобрява и повече от един вариант за делба- ал.1; контролът по законосъобразност
на одобряването на проектите или по отказа по ал.1 се извършва от съда, пред
който е висящо делото за делба в същото производство- ал.2.
Според
писмо на СО- Район „Сердика“ от 25.02.2009 г. построената в дворното място на
ул.„********** масивна жилищна сграда е едноетажна.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, прието в о.с.з. на 10.09.2015 г. /като оспорено от К. М./***
е поделяема на два дяла, отговарящи на изискванията за
поделяемост по Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, като от нея могат да се обособят: дял I-
включващ първи етаж от жилищната сграда с площ от 80 кв.м., и дял II- включващ
тавански етаж от сградата с площ от 63 кв.м., изграден през 1990 г. Според
вещото лице С.С.първият етаж е неподеляем на две жилища, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.110, ал.1 от Наредба № 7 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУТ/ и
представлява едно жилище.
Съгласно
първоначалното заключение на вещото лице по изслушаната във въззивното
производство съдебно- техническа експертиза, прието в о.с.з. на 26.02.2018 г., процесната
жилищна сграда на ул.„********** в гр. София /построена около 1958 г. по данни
на страните/ е проектирана за два етажа, но е изпълнен само партерният етаж и
са изградени тавански помещения, подобрени и използвани за живеене. Първият
/партерен/ етаж- със застроена площ от 80 кв.м., е фактически преустроен и
разделен на две части, както следва: източна част- със застроена площ от 35
кв.м., се състои от: стълбищна клетка, входно антре на сградата, кухня, баня-
тоалетна, и западна част- със застроена площ от около 55 кв.м., се състои от:
остъклен балкон, служещ за антре, стая /хол/ с оборудван кухненски бокс, и
изградена извън контура на сградата малка баня- тоалетна с площ от 3 кв.м.
Таванският етаж в подпокривното пространство /построен през 1990 г. по данни на
ищцата/ е със светла височина при бордовете от 1.30 м. и във високата част- от
2.20 м. Към момента на огледа таванският етаж се състои от входно антре, кухня,
стая със скосен таван № 1, стая с прав таван № 2, преходна към складово
помещение № 1, също необорудвано санитарно помещение № 2, без тоалетна и душ.
Всички външни стени са със скосявания до 1.30 м., с малки
Л.4 на Реш. по гр.д.№ 8067/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
прозорци, с изключение на северната стая,
която е с прав таван и с нормален двукрилен прозорец, но същият е отворен на
калкан към съседния имот. При изслушване на цитираното заключение експертът е
добавил, че несъответствието между застроената площ, посочена на стр.2 и 3 в
заключението, произтича от това, че се касае за площ по документи и такава,
измерена на място. Освен това страните са приобщили една тераса, която вероятно
не е влизала в застроената площ от 80 кв.м. на партера и която се използва като
входно антре, като са пристроени и баня и тоалетна- с обща площ от около 10
кв.м., зачетени като част от застроената площ при измерването на място.
Посочено е от експерта и че по делото има планове за извършването на тези малки
преустройства, но не са утвърдени от техническата служба.
Според
даденото от вещото лице Ц. заключение /прието в о.с.з. на 26.02.2018 г./
процесната сграда не може да се подели на два жилищни имота. Независимо, че е фактически
поделено на две части /описани по- горе/, жилището на партера /първия етаж/
е
неподеляемо, тъй като не са изпълнени изискванията на чл.110 от Наредба № 7 за
минимален брой на помещения. Във вида, описан по- горе, таванският етаж не може
да се приеме за самостоятелен жилищен имот, тъй като не са изпълнени
изискванията на Наредба № 7/ 2003 г. за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, според чл.72, ал.3 от която
жилищните помещения в подпокривното пространство трябва да имат светла височина
от най- малко 2.30 м и в най- ниската част- минимум 1.50 м. В случая височината
в най- високата част на таванския етаж е 2.20 м, а в най- ниската част- 1.30 м.
Не са спазени и нормите на чл.113, ал.1 от наредбата, изискващи пряко странично
осветление за 1/6 от площта на дневните и за 1/7 от площта на стаи и кухни, и
на ал.3- за минимална подпрозоречна височина от 0.85 м. Не са спазени и нормите
за безопасност, тъй като от стълбищната клетка се влиза направо във входно
антре, без междинна стълбищна площадка.
Съгласно
допълнителното заключение на вещото лице Ц., прието в о.с.з. на 8.11.2018 г.,
измерена с геодезични инструменти, застроената площ на процесната жилищна
сграда е 89 кв.м., без пристроения санитарен възел, който е с размери от ок. 2.5
кв.м. Общата площ на партерния етаж е 91.5 кв.м., поради което при подялба на
партерния етаж на две равни части всяка от тях следва да е с площ от 45.75
кв.м. По искане на въззивницата Ц.Т. са обособени два равни дяла от имота- с
площи от по 45.75 кв.м., първият от които- Дял А, се състои от: вход и
стълбищна клетка, входно антре, дневна с кухненски бокс и санитарен възел /на
практика малка боксониера/, прилежаща част от таванския етаж с площ от около 66
кв.м. и малък сутерен под стълбищната клетка, и вторият- Дял Б, се състои от: входно
антре /бивша тераса/, дневна с кухненски бокс, санитарен възел /пристроен към
дневната/ и складово помещение под входното антре. В о.с.з. на 8.11.2018 г. при
изслушване на заключението експертът е добавил, че няма данни дострояването на
сервизни помещения към сградата да е законно извършено. Фактически малкото
жилище, описано в първо-началното заключение, отговаря на изискванията на
Наредба № 7 за СПН за жилище, но няма данни извършеното дострояване и
преустройството на това жилище да е узаконено. Освен това от техническа гледна
точка не е редно тоалетната да бъде на калкан с друга сграда, но при изрично
съгласие на съседите е допустимо.
При
така установената фактическа и правна обстановка въззивният съд намира, че
процесната едноетажна жилищна сграда на ул.“********** в гр. София има
положението на неподеляемо жилище по смисъла на чл.288 ГПК /отм./ и делбата й следва
да бъде извършена чрез възлагането й на една от претендиращите възлагане
съделителки, отговаряща на останалите изисквания на приложимата законова
разпоредба. Това е така, тъй като сградата
не може да бъде разделена на два дяла, отговарящи на притежаваните от
съделителките М. и Т. неравни дялове /приблизително 2/3 ид. части- за
първата, и приблизително 1/3 ид. част- за втората/, като бъдат спазени действащите
технически правила и норми за обособяването на две самостоятелни жилища и това обособяване
бъде извършено без значителни преустройства и без неудобства, по- големи от
обикновените.
По
дефиниция „жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити
пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за
задоволяване на жилищни нужди- & 5, т.30 от ДР на ЗУТ, а според нормата на
чл.40, ал.1 ЗУТ всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най- малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня- тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него; допустимо е помещенията
да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани- тоалетни.
В
случая предложеното от вещото лице С.по изслушаната в първо-инстанционното
производство съдебно- техническа експертиза разделяне на сградата на два дяла,
от които- първият етаж е един дял, а таванският етаж- втори дял, не може да
бъде възприето от въззивния съд, тъй като таванският етаж не отговаря на
изискванията на жилище, т.е. не може да бъде възложен на една от съделителките
по реда на чл.288 ГПК /отм./. Съществуващото към настоящия момент фактическо
разделяне на първия етаж на две жилища също не може да бъде възприето от
въззивния съд, тъй като преустройството не е законно извършено и според
даденото във въззивното производство експертно заключение такова разделяне не
може да бъде предложено за одобрение по реда на чл.203 ЗУТ по съображения,
основани на противоречия с нормите на Наредба № 7/ 2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Липсва предложение за разделяне на първия етаж от сградата на два дяла,
съответни на притежаваните от страните неравни квоти от този имот /с
приблизително съотношение 2:1/, което да е узаконимо при условията на чл.203 ГПК. Даденото в допълнителното заключение на вещото лице Ц. предложение за
разделяне на сградата на два равни дяла е несъответно на притежаваните от
страните неравни дялове от имота и при липсата на съгласие от съделителката М.,
която би била ощетена от такова разделяне, не може да бъде възприето от
въззивния съд като възможен способ за ликвидиране на имуществената общност.
Аргументи в тази насока се извеждат и от обстоятелството, че към настоящия момент
в имота са налице незаконно извършени преустройства,
Л.5 на Реш. по гр.д.№ 8067/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
което според чл.148, ал.7 ЗУТ е пречка за
разрешаването на последващи преустройства, както и че обособяването на предполагаемите
два нови дяла от сградата в самостоятелни обекти ще е в резултат на значителни
/по вид и стойност/ преустройства и неудобства, по- големи от обикновените. Това
е така, тъй като имотът следва да бъде приведен във вид, различен от този със
съществуващото към настоящия момент фактическо преустройство, и да бъде
извършено друго преустройство съобразно одобрен по реда на чл.203 ЗУТ друг
проект за разделянето му на два неравни дяла.
Предвид
така приетият от въззивния съд извод за неподеляемост на процесната сграда- с
характер на жилище, и с оглед наличието на визираните в чл.288, ал.3 ГПК /отм./
предпоставки, вкл. липсата на пречка за възлагане на имота, каквото е
притежанието на друг жилищен имот, заявената от К.М. възлагателна претенция
като основателна и доказана следва да бъде уважена, а заявената от Ц.Т.,
неотговаряща на посочените изисквания, претенция по чл.288, ал.3 ГПК /отм./
като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Установява се от събраните в
процеса доказателства /св. показания на Л. Н./, че К.М. е живяла в имота към
момента на смъртта на родителите си Т.Т. /починала 1997 г./ и Г.Т./починал 1999
г./ и към момента на смъртта на съпруга си Р.М./починал в хода на делото, на
16.08.2011 г./, които обстоятелства не са оспорени от останалите съделители. Видно
от представената от същата декларация за семейно и имотно състояние, дадена под
страх от наказателна отговорност по чл.313 НК, М. не притежава друг жилищен имот
на територията на страната. Не се установява от доказателствата по делото
съделителката Ц.Т. да е живяла в имота към датата на откриване на наследството
на наследодателя си И.Т./неин дядо, починал на 10.12.2013 г./, от чието
наследство черпи права върху имота, нито при откриване наследствата на
останалите наследодатели, посочени по- горе. Според показанията на св. Е. Г.Ц.
дошла да живее в имота в кв.“Орландовци“ „преди 2- 2 и половина години“, т.е. в
края на 2013 г.- началото на 2014 г., считано към датата на о.с.з. на
12.04.2016 г. Няма безспорни данни и доказателства да е живяла в него още
приживе на наследодателя И.Т.. Същевременно некоректна е подадената от Ц.Т.
декларация за имотно състояние с дата 10.09.2015 г. /л.227-228 от делото на
СРС/, имаща значение за преценката за налична жилищна нужда по чл.288, ал.3 ГПК
/отм./, тъй като според представения по делото Нотариален акт за замяна № 42/
7.04.2016 г. на софийски нотариус с рег.№ 628 на НК Ц.Т. прехвърлила чрез
замяна на сестра си И.Т. собствената си 1/4 идеална част от апартамент № 1- с
площ от 66.65 кв.м., на І етаж в блок № *********част“ в гр. София, ведно с
принадлежности, срещу което придобила идеална част от процесния имот на ул.“**********
в гр. София. Не е безспорно следователно и наличието на жилищна нужда за
същата, предпоставяща възлагане на процесния жилищен имот при условията на
чл.288, ал.3 ГПК /отм./.
При
тези правни изводи съобразно разпоредбата на чл.288, ал.3, изр.1 ГПК /отм./ съделителката
К.М. дължи да заплати на съделителката Ц.Т. сумата 23 253.10 лв.- парично
уравнение за притежавания от нея дял от 40/128 идеални части от имота, платимо
по реда и в срока по чл.288, ал.5 ГПК /отм./. Няма основание за определянето на
друга възлагателна стойност на имота и друго парично уравнение- при
съобразяване заключението на изслушаната във въззивното производство съдебно-
техническа експертиза /според което пазарната цена на имота е общо 77 259 лв.,
т.е. по- висока от определената от СРС/, тъй като жалбата срещу решението в
тази част /относно възлагането/ не е основана на доводи за неправилно
определена възлагателна стойност на имота. Поради изложеното
първоинстанционното решение като правилно в обжалваната от съделителката Ц.Т.
част- относно възлагането на делбения имот на ул. “Христо Станишев“ в гр.
София, следва да бъде оставено в сила.
Конкретни
доводи за неправилност на обжалваното решение в частта му относно постановеното
изнасяне на публична продан на поземлените имоти в землището на с. Огоя, община
Своге, в жалбата /насочена „срещу решението на СРС- в неговата цялост“/ не се
съдържат, поради което и предвид наличието на предпоставките по чл.288, ал.1 ГПК /отм./, решението в тази част следва също да бъде оставено в сила.
Неоснователна е жалбата на
съделителките Ц.Т. и И.Т. срещу решението
на СРС и в частта му относно отхвърлените им претенции по сметките.
Посочените
съделителки претендират сумата 7 290.69 лева общо като обезщетение за извършени
в процесната жилищна сграда подобрения, при твърдение, че същите са изпълнени
през 2014 г. Безспорни доказателства за времето на извършване на твърдените СМР
и подобрения и за авторството им по делото не са събрани, като даденото в тази
насока експертно заключение на съдебно- техническата експертиза има производен
характер и въз основа на него не могат да бъдат обосновани изводи за
основателност и доказаност на така заявените претенции. Свидетелските показания
на св. А., живеещ във фактическо съжителство с Ц.Т., преценени при условията на
чл.136 ГПК /отм./, в случая не могат да бъдат съобразени. Същевременно
претендираните по настоящото дело подобрения са били предмет на съдебен спор по
гр.д.№ 1150/ 2015 г. на САС- 1 състав /за което са представени доказателства/, по
който бащата на Ц. и И. Тошеви- Николай Тошев, е претендирал да е техен автор и
да са били реализирани през 2 000 г., което съставлява опровергаващо
фактическите твърдения на Ц. и И. Тошеви обстоятелство, подкрепено с доказателства.
При тези съображения, тъй като съделителките Ц. и И. Тошеви дължат пълно главно
доказване на обосноваващите спорното материално право факти /чл.127, ал.1 ГПК
/отм.//, неблагоприятните последици от непровеждането на това доказване в
процеса следва да бъдат отнесени в тяхна вреда и претенциите им по сметките
като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
изложеното, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на делбения спор и поради неоснователност на
Л.6 на Реш. по гр.д.№ 8067/
2017 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
релевираните в жалбата на Ц.Т. и И.Т. доводи
за неправилност и необоснованост на обжалваното второфазно делбено решение,
същото следва изцяло да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора на основание чл.211 вр. чл.64, ал.2 ГПК /отм./ въззивниците
дължат да заплатят на въззиваемата страна сумата 600 лв.- разноски за
въззивното производство /за платени адв. възнаграждение и възнаграждение на
вещо лице/.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА изцяло Решение от
23.01.2017 г., постановено по гр. дело № 4318/ 2001 г. на Софийски районен съд,
ІІ ГО, 55 състав, поправено с решение от 3.04.2017 г.
ОСЪЖДА Ц.Н.Т. /ЕГН **********/
и И.Н.Т. /ЕГН **********/ да заплатят
на К.Г.М. /ЕГН **********/ общо сумата 600 лв. /шестстотин лева/- разноски за въззивното производство, на
основание чл.211 вр. чл.64, ал.2 ГПК /отм./.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.