Разпореждане по дело №39/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на В. С., от с. Ч., община Р., срещу решение №144/09.11.2010г. по гр.дело №389/2010г. на РС-Мадан, в частта, в която същият бил осъден да заплаща на З. И., в качеството й на майка и законен представител на детето М. С. ежемесечна издръжка за разликата над 110 до 130лв. месечно, считано от 29.09.2010г. , ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката. Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционният съд, че за издръжката на детето били необходими 200лв. месечно, оспорва се и разпределението на частите на тази издръжка между родителите. Съдът не бил взел предвид социалните помощи от 35лв. месечно, които майката получавала, и които не бил включени в размера на издръжката. С тях следвало да се намали определения размер на издръжката, т.е. той следвало да стане 165лв., от които бащата да заплаща 107.25лв., а майката 57.75лв. В този смисъл общият размер на издръжката, общият размер на издръжката от 165лв., плюс социалната помощ от 35лв., възлизал на определения от съда размер от 200лв. месечно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да му присъди направените разноски за двете инстанции, съобразно отхвърлената част от иска.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца в първоинстанционното производство. Твърди се, че с жалбата се оспорва разликата над присъдения размер над 110лв. до 130лв. месечно, която не дава възможност за изпълнение на целта на чл.143, ал.1 СК, а именно да се осигурят условия на живот, необходими не само за физическо оцеляване, но и за развитие на детето. По делото не били взети предвид значително по-големите материални възможности на ответника да дава издръжка. Те следвали от получаваното значително по-високо възнаграждение и по-доброто имуществено състояние на ответника. Неснователно било искането за преразпределение на частите от издръжката, която двамата родители дължали, като от определения размер се приспаднели 35лв. месечна социална помощ за отглеждане на дете. Изплащането на тези суми било на основание Правилника за приложение на Закона за семейни помощи за деца, изплащали се срок от една година при определените в закона условия, а не до навършване на пълнолетие на детето, както се твърдяло в жалбата. Затова моли съда да отхвърли последната.

Постъпила е и въззивна жалба от З. И., майка и зако-нен представител на малолетното дете М. С., срещу отхвърлителната част на същото решение. Твърди се, че в обжалваната част решението било неправилно, тъй като направените от съда изводи не съответствали на събраните по делото доказателства. Определения от съда размер на издръжката от 200лв. месечно не съответствал нито на нуждите на детето, нито на възможностите на ответника, които били многократно по-големи от тези на ищцата, като доход и имуществено състояние. Не било законосъобразно и разпределението на частите на издръжката, които двамата родители дължали в така определения месечен размер на издръжката от 130лв. за ответника и 70лв. заедно с грижите по отглеждането и възпитанието на детето за ищцата. Неправилно съдът приел, че от 02.12.09г. до датата на исковата молба, ищецът бил заплащал 100лв. месечно за издръжката на детето. Тези факти били приети за установени единствено по показанията на родителите на ищеца, които били заинтересовани и пристрастни. Заплащането на издръжка се дължала на ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете, а не на него самото. Моли съда да отмени обжалваното решение в огтхвърлителната част, като искът се уважи изцяло, както и да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока за отговор на тази въззивна жалба не е постъпил такъв от другата страна.

Въззивните жалби са постъпили от надлежни страни, в срока на обжалване, съдържат необходимите по закон реквизити, затова, като процесуално допустими, следва да се приемата за разглеждане.

Подадената от В. С. жалба е неоснователна, подадената от З. И. жалба е частично основателна.

Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от компе-тентен съд, по реда и във формата, предвидени в закона, и в рамките на правораздавателната дейност на съда.

Решението е допустимо, тъй като съдът се е произнесъл по допустим предявен иск.

Въззивният съд възприема фактическата обстановка, приета от първоинстанционния съд, затова, с изключение на фактите, посочени по-долу, препраща към установеното в мотивите му. Приетите за установени от въззивния съд факти, от своя страна, влияят върху правните изводи относно основателността и доказаността на иска и относно уважения му размер. Показанията на свидетелите са преценени като непротиворечиви относно даваните ежемесечно от ответника 100лв. издръжка на детето, а не неговата майка и законен представител. Всъщност точно относно размера на даваните суми няма единство в показанията на свидетелите- св. З. И., баща на ищцата поддържа, че от миналата година при ежемесечните срещи два -три пъти в месеца, ответникът давал на детето по 20-30лв. на ръка, които то харчело през седмицата, които противоречат на показанията на другата група свидетели А. С. и Н. С., майка и баща на ответника, за давани от последния на детето 100лв. на ръка месечно. Не са обсъдени и показанията на св. З. И, че ежедневните нужди на детето възлизали на 3-5лв. дневно, за закуска и обяд, при безплатен транспорт до училище.

Диапазонът, в който варират показанията на свидетелите относно даваните от ответника суми варират от 60-90лв до 100лв. месечно след 02.12.2009г. Въззивният съд приема за доказан средният размер на тези суми, а именно 80лв. месечно. Основателно се възразява, че при 3-5лв. ежедневни разходи на детето за закуска и обяд, само за тези разходи издръжката за учебните дни възлиза на 66лв., респ.110лв. С получаваните от нея доходи и като се има предвид задълженията й за наем на общинско жилище, майката З. И. не би могла да посрещне разходите по физическото оцеляване на детето, без да се имат предвид другите му потребности. Затова общият определен размер на издръжката от 200лв. е занижен, и следва да се определи на 220лв. Материалните възможности на ответника да дава издръжка също са по-големи от определените 130лв., затова уваженият размер следва да се увеличи на 150лв., като се запази определеният в тежест на ищцата размер на издръжката от 70лв. Получаваният от В. С. доход брутно от около 800лв. месечно, и при вноските по кредита от 155.59лв., му оставят разполагаем доход около 400лв., които при липсата на данни за друго семейство или лица, на които дължи издръжка, го обезпечават материално.

Или обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да заплаща издръжка, за сумата от 30 лв. месечно, за периода 02.12.2009г. до 29.09.2010г., като се присъдят 70лв. месечно за същия период,а за разликата над 70 до 300лв. да се отхвърли, както и в отхвърлителната част решението се отмени за разликата над 130 до 150лв., след предявяване на иска месечно до настъпването на факти и обстоятелства, които са основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и законната лихва върху всяка забавена или просрочена вноска от изпадането в забава с последния ден на месеца до окончателното им изплащане.

В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила.

Следва В. С. да заплати на З. И. разноски по компен-

сация от 25лв. и в полза на ОС-С. държавна такса от 324лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №144/09.11.2010г. по гр.дело №389/2010г. на РС-Мадан, в частта, в която В. Н. С., с ЕГН *, от с .Ч., община Р., ул. “., е осъден да заплаща ежемесечна издръжка на З. З. И., ЕГН *, като майка и законен представител на детето М. В.С. ЕГН*, адрес и на двамата гр. Р., ул. “. А.№. Б.1, А. в размер на 30лв., считано от 02.12.09г. до 29.09.2010г., ведно със законната лихва върху всяка забавена или просрочена вноска, считано от последния ден на всеки месец до окончателното им изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 130 до 150лв., считано от 29.09.2010г. до настъпването на факти и обстоятелства, основание за изменение или прекратяване на издръжката, както и законната лихва върху всяка забавена вноска върху тази сума, считано от последния ден на месеца до окончателното им плащане, и в която В. Н. С. е осъден да заплати на РС- Мадан 187.20лв. държавна такса и на З. З. И. разноски от 100лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА В. Н. С. да заплаща на З. З. И., като майка и законен представител на М. В. С. ежемесечна издръжка от 70лв., считано от 02.12.09г. до 29.09.2010г., ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска от последния ден на месеца до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над 70лв. до предявения размер от 300лв., като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, като законосъобразно и обосновано.

ОСЪЖДА В. Н. С. да заплати на З. З. И. разноски по делото от 25лв. и в полза на ОС-С., държавна такса от 324лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.