№ 166
гр. гр. Димитровград, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20215610200414 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – Г. Д. М., ЕГН **********, от с.Брод, ул.“Опълченска“№7, е
останал недоволен от наказателно постановление № 18-0254-001322/28.01.2019г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за това, че на
11.09.2018г. около 09:30 часа в с.Брод, в центъра управлява лек автомобил „Опел Астра“ с
номер на рама WVL000058P5059998, като на автомобила са поставени регистрационни
табели от лек автомобил „ВАЗ“ с рег. № ******, не представя свидетелство за регистрация
на МПС и не е поставил обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, с което за
виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.137А, ал.1
от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и съответно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, „Лишаване от право на управлява МПС“ за
срок от 6 месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено адм.наказание
„Глоба“ в размер на 10 лева, и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
отнети общо 6 контролни точки.
В жалбата са описани нарушения и пороци както на материалния, така и на процесуалния
закон. Твърдят се конкретни нарушения, поради което се иска отмяна на издаденото
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят- редовно призован, не се явява, не взема становище по
жалбата. Упълномощеният процесуален представител поддържа подадената жалба, заявява,
1
че по отношение на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е следвало да се приеме
маловажен случай, като изтъква съображения за това, представя гласни доказателства чрез
показанията на воден свидетел, моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- РУ-МВР-Димитровград- редовно
призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
Жалбоподателят Г.М. е на 62год., живущ в с.Брод, занимава се с животновъдство, притежава
СУМПС от 1978г., като има придобити категории С, В М, АМ, ТКТ. До момента има
наложени с наказателни постановления само три наказания за извършени нарушения по
ЗДвП.
На 11.09.2018г. полицейските служители- свидетелите Д.И. и П.Т. изпълнявали служебните
си задължения и около 09,30ч. били разположени на установъчен пункт в центъра на с.Брод,
община Димитровград, до сградата на кметството. Същите забелязали движещ се по улицата
л.а. „Опел Астра" с рег.№ ******. Св.Д.И. спрял за проверка водача и при извършената
такава установили, че водач на описания автомобил е настоящият жалбоподател Г.М. от
с.Брод. От извършена проверка в системата чрез дежурния ОДЧ на РУ-Димитровград
установили, че въпросния автомобил е с прекратена регистрация, а поставените на него
регистрационни табели са от друго превозно средство — л.а.“ВАЗ“, също бракуван. Отделно
от това, водачът М. не представил свидетелство за регистрация на управляваното от него
МПС, както и че не е поставил обезопасителен колан.
Така на водача М. бил съставен АУАН № 457768/11.09.2018г., който бил връчен на водача и
подписан от същия без възражения. Било образувано и досъдебно производство,
приключило с постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство
от 18.09.2018г., който приел, че случаят е малозначителен и изпратил материалите на адм.-
наказващият орган.
Въз основа на така описаните АУАН и Постановление на прокурора, било издадено
предметното на делото Наказателно постановление №18-0254-001322/28.01.2019г. на
Началник Сектор към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което за виновното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и съответно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалб.М. му е
наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, „Лишаване от право на управлява
МПС“ за срок от 6 месеца; на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му
е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са му отнети общо 6 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на жалб.М. на 27.07.2021г. – видно от
2
неразделната разписка към него, а жалбата против същото е получена в адм.-наказващия
орган същият ден– видно от поставения входящ номер– т.е. в законоустановения 7-дневен
срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- частично основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
отмяна на част от описаните наказания за извършени нарушения.
Като цяло при издаването на АУАН и на НП правилно са описани част от нарушенията, но
са допуснати и нарушения.
По отношение на първото описано нарушение, Съдът намира за безспорно установено, че
жалбоподателя е извършил такова по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За посоченото нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП предвижда "Глоба"
в размер от 200лв. до 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 до 12
месеца.
Настоящият съдебен състав приема, че административно-наказващият орган неправилно е
ангажирал отговорността на жалбоподателя. След съвкупен анализ на материалите по
делото, настоящата инстанция счита, че описаната в АУАН и в НП деятелност следва да се
квалифицира като маловажен случай на административно нарушение по чл.28 от ЗАНН. На
първо място, деецът и деянието се отличават с ниска степен на обществена опасност, при
която определената в минимален размер санкция не съответства на тежестта на
нарушението. Макар с действията си водача М. да е осъществил формално състава на
адм.нарушение по чл.140, ал.1 от като се касае за управление на лек автомобил от водач с
дългогодишен опит, почти без нарушения по ЗДвП за 40 години. Наред с това
предназначението на лекия автомобил е било не за движение по републиканската пътна
мрежа а основно по т.нар. „черни“ пътища във връзка с дейността на жалб.М., свързана с
отглеждането на животни. Показанията на воденият свидетел Георги Гочев- животновъд, са
категорични в тази насока, а именно, че жалб.М. е използвал въпросният автомобил
единствено по черни пътища извън републиканската пътна мрежа, като притежавал и друг-
надлежно регистриран автомобил, който обаче не можел да шофира при липсата на пътища
до мястото, където отглеждал животните. Липсват каквито и да било данни за това, че извън
процесната дата жалб.М. е управлявал този автомобил по пътищата, отворени за обществено
ползване. Което е показател за по-ниска обществена опасност на самото нарушение. Следва
да се отчете и фактът, че се касае за нарушение, от което не са произлезли вреди, не са
налице данни за продавани жалби и оплаквания от жители на селото в тази насока. Съдът
приема, че санкционираната деятелност съставлява неизпълнение на административно
задължение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН и доколкото наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването
му в противоречие със закона. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички
3
основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението
на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната
съдебна практика по този въпрос и по-специално: ТР № 1/12.12.2007г. по тълк. н. д. №
1/2005г. на ОСНК на ВКС, съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В
настоящия случай, доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието "маловажен
случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т. 9 от НК, съгласно
които "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно константната съдебна
практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение имат способа и
начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е. следва да бъдат
преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Като не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, въпреки наличието на основания за това,
административно-наказващият орган е нарушил материалния закон. Вярно е, че
обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но
това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира
задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. Посочените по-горе многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства не са
отчетени в достатъчна степен от наказващия орган, който е следвало да прецени, че
обществените отношения – обект на нарушението по ЗДвП в случая не са били засегнати
съществено и деянието представлява маловажен случай. Наказващият орган е имал всички
основания да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН– да не налага наказание, като
предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. Ето защо, с оглед на гореизложеното, Съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно в тази му част и като такова следва
да бъде отменено.
По отношение на второто описано нарушение- по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, разпоредбата на
този текст от закона въвежда задължение към водачите на моторно превозно средство да
носят: “свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за
тегленото от него ремарке“. В случая е безспорно установено, че водачът М. не е носил
свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС. Предвид първото описано
4
нарушение обаче, се е достигнало до колизия при вменяването на тези две отделни
нарушения, доколкото двете не могат да бъдат извършени в условията на реална или
идеална съвкупност. При приемане от страна на адм.-наказващият орган, че нарушителят
управлява МПС, нерегистрирано по надлежния ред, то той няма как да носи и да представя
свидетелство за регистрация на МПС. Т.е. едното нарушение е в следствие на първото и
няма как водачът да съобрази поведението си със закона, ако не е изпълнил именно първото
си задължение. В случая основното нарушение е управление на нерегистрирано МПС и
произтичащите от него последици. При осъществяване състава на това адм.нарушение
водачът обективно няма как да изпълни задължението си по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Поради което наказателното постановление в тази му част се явява незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
По отношение на наложеното на основание Наредба №Із-2539 на МВР отнемане на 6
контролни точки, в случая същото се явява незаконосъобразно, тъй като не е
конкретизирано на основание кой конкретен текст от наредбата се налага, доколкото същата
съдържа множество конкретни членове и алинеи.
По отношение на третото описано административно нарушение – по чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
законодателят е въвел задължения към водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2,
M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. В случая полицейските служители са
констатирали, че водачът М. не е поставил обезопасителния колан, с който е бил оборудван
автомобилът му, като за това обстоятелство не се и спори. Съобразно разпоредбата на
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е предвидено адм.наказание „Глоба“ за водач, който не
изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва
пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на
каска. Размерът на глобата е фиксиран на 50 лева. В тази част адм.-наказателното
производство е протекло законосъбразно, без допуснати съществени нарушения, налице е
съотносимост между установена и описана фактическа обстановка, текста на материална
норма, която е описана като нарушена и текста на санкционна норма, въз основа на която е
наложено административното наказание. Не са налице възможности за изменение вида или
размера на наложеното наказание. Поради което и наказателното постановление в тази му
част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0254-001322/28.01.2019г. на Началник Сектор
към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград, с което на Г. Д. М., ЕГН **********, от с.Брод,
5
ул.“Опълченска“№7, за това, че на 11.09.2018г. около 09:30 часа в с.Брод, в центъра
управлява лек автомобил „Опел Астра“ с номер на рама WVL000058P5059998, като на
автомобила са поставени регистрационни табели от лек автомобил „ВАЗ“ с рег. № ******,
не представя свидетелство за регистрация на МПС и не е поставил обезопасителен колан, с
който МПС е оборудвано, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и
съответно чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 200
лева, „Лишаване от право на управлява МПС“ за срок от 6 месеца; на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, и на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм.наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, а
на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му отнети общо 6 контролни точки, като:
-ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му- касаеща нарушение на чл.140, ал.1 от
ЗДвП, за което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, –
като незаконосъобразно;
-ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта му- касаеща нарушение на чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП, за което на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено
адм.наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
отнети общо 6 контролни точки
– като незаконосъобразно.
ПОТВЪРЖДАВА издаденото наказателно постановление в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково в 14- дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6