Р E Ш Е Н И Е
№ 379
гр.Плевен, 30.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети юни, две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Бранимира
Монова и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА КАД №339/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от ДАМТН,
гр. София, чрез юрк. Е. З., против Решение №80/12.02.2020г., постановено по
НАХД №2641/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, с което, съдът е отменил наказателно
постановление № НЯСС-220/21.11.2019г. на зам.- председателя на ДАМТН, издадено
против ОБЩИНА Плевен, представлявана от Кмет- Г. С.. Твърди се, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, въззивният съд неправилно е приел, че
при съставянето на АУАН и НП, са допуснати съществени процесуални нарушения,
като описаното нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, като по този начин е нарушена защитата на жалбоподателя.
Посочва се, че на 14.05.2019г., служители на РО “НЯСС- СЗБ на ГД “НЯССТ“ при
ДАМТН, е извършена проверка на язовир „Николаево 2“, находящ се в ПИ № 000233,
в землището на с. Николаево, собственост на Община Плевен. Посочва се, че при
проверката е съставен КП № 03-04-27/15.05.2019г, в който е установено, че собственика
на язовира, не е изпълнил даденото предписание в КП № 03-04-49/13.09.2018г.,
със срок на изпълнение – 30.11.2018г., за което Община Плевен надлежно е
уведомена. Посочва се, че с неизпълнението на предписанието, Община Плевен е
нарушила нормата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ. Посочва се, че в случая, като
дата на извършване на нарушението, в АУАН и НП е посочена- 01.12.2018г. - деня
следващ последния ден на срока. Посочва се, че при извършване на проверка на
14.05.2019г., е открит нарушителя, а АУАН съставен на 20.05.2019г. Посочва се, че
при издаване на процесното НП, АНО е преценил, че е установено по безспорен
начин извършването на нарушението от страна на собственика на язовира и е
наложил справедливо наказание, с оглед тежестта на нарушението. В заключение,
моли съда да отмени обжалваното решение и потвърди издаденото наказателно
постановление №НЯСС-220/21.11.2019г. на зам.- председателя на ДАМТН, като
законосъобразно.
В съдебно заседание ответникът – Община Плевен, р. пр., не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение е
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима. Разгледана
по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение Решение № 80/12.02.2020г.,
постановено по НАХД №2641/2019г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е
отменил НП № НЯСС-220/21.11.2019г. на зам.- председателя на ДАМТН, въз основа
на което, на ОБЩИНА Плевен, е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер
на 4000лв., на основание чл. 201, ал.12, вр. чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, за нарушение
по чл. 190а, ал.2, в чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като незаконосъобразно. В
мотивите си, ПлРС е приел, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган,
съдържа изискуемите по чл. 57 от ЗАНН, реквизити и е издадено в срока по чл.
34, ал.3 от ЗАНН. Приел е също, че АУАН е съставен от оправомощено за това
лице. Приел е за доказано, също, че жалбоподателя Община Плевен, е собственик
на язовир „Николаево 2“, находящ се в ПИ № 000233. Приел е също, че НП е издадено в срока по чл. 34, ал.3 от ЗАНН. Приел е обаче, че е налице несъответствие между отразеното в НП и в АУАН,
въз основа на който е издадено. Приел е, че при издаване на процесното НП, с
допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясно описание на
изпълнителното деяние. Посочил е, че е неясно по делото, защо като дата на извършване
на нарушението, от страна на Община Плевен, е посочена 14.05.2019г, доколкото,
в съставеният констативен протокол, е указан 7- мо дневен срок за собственика
да уведоми ДАМТН, чрез Регионален отдел, за изпълнение на предписанията.
Посочва също, че е неясно по какъв начин
Община Плевен е нарушила нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, тъй като същата
не дава предписания и не поражда задължения спрямо Община Плевен за извършване на действия.
Приел е, че такова задължение поражда нормата на чл. 138в, ал.1 от ЗВ, която не
е посочена като нарушена в издаденото НП.
Касационният съд приема, че обжалваното решение по
НАХД№2641/2019г. по описа на РС- Плевен, е неправилно и незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалният закон, поради което следва бъде
отменено и бъде постановено друго, с което бъде разгледан спора по същество и
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление, поради следните
съображения:
С обжалваното наказателно постановление, на Община Плевен,
на основание чл. 201, ал.12, вр. чл. 200, ал.1, т.39 от Закон за водите, е
наложено адм. наказание „имуществена санкция“, в размер на 4000лв, за извършено
на 01.12.2018г., нарушение на чл. 190а, ал.2, вр чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона
за водите. В обстоятелствената част на НП е посочено, че при извършена, на
14.05.2019г, проверка, по реда на чл. 190, ал.4, т.2 от ЗВ, на процесния язовир
„Николаево- 2“, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към
нея, и преглед на документацията по експлоатацията, е установено, че не са
попълнени данните за оразмерено водно количество Qmax на преливника и основния изпускател, като същите
липсват в аварийния план, анализ на техническото състояние и протоколите за
извършени технически огледи, като е прието, че не е изпълнено задължителното
предписание, дадено с КП №03-04-49/13.09.2018г. на ГД “НЯСС“, а именно “да се
попълни документацията на язовирната стена с данни за оразмерено водно
количество Qmax на преливника и на основния изпускател, със срок на изпълнение-
30.11.2018г. Съдът намира, че е безспорно по делото, че Община Плевен, е
собственик на Николаево 2“, находящ се в ПИ № 000233. Правилно и
законосъобразно въззивния съд е приел, че процесното НП е издадено от
компетентен орган и съдържа всички изискуеми реквизити.
Видно от съставеният АУАН №03-008/24.07.2019г, въз
основа на който е издадено процесното НП, се установява, че на 14.05.2019г, в
присъствие на представител на жалбоподателя- собственик, е извършена проверка и
контрол на язовирната стена и съоръженията към нея, както и на документацията
за експлоатацията на язовир “Николаево-2“, с цел установяване изпълнението на
предписания, дадени с КП №03-04-49/13.09.2018г., което съответства на
изложената в процесното НП фактическа обстановка. В АУАН е посочено, че резултатите
от проверката са обективирани в КП №03-4-27/15.05.2019г, като е установено, че
от страна на собственика на язовира- Община Плевен, няма изпълнение на дадените
задължителни предписания, със срок на изпълнение- 30.11.2018г. Съставеният АУАН
е подписан въз възражения от страна на представителя на нарушителя, като актът
е връчена на същия на 24.07.2019г. По делото е приложен, като част от адм.
преписка, съставният констативен протокол от проверката № 03-4-27/15.05.2019г.,
в който е констатирано неизпълнението на предписанието, дадено с КП №
№03-04-49/13.09.2018г. Съставеният протокол е връчен на собственика на
27.05.2019г. Видно от съдържанието на приложеният по делото КП №
№03-04-49/13.09.2018г., се установява, че същият е издаден след проверка на
място, в присъствието на представител на Община Плевен, на язовир
„Николаево-2“, въз основа на който са дадени посочените по- горе предписания:
„да се допълни документацията на язовирната стена с данни за оразмерително
водно количество Qmax на преливника и оразмерително водно количество за
основния изпускател, със срок на изпълнение- 30.11.2018г. Констативният
протокол е подписан от представителя на Община Плевен на 14.09.2018г., като
допълнително, по реда на чл. 190б от ЗВ, е връчен, по пощата, с обратна
разписка, на 10.10.2018г. В протокола е указано на собственика, че следва да
уведоми писмено председателя на ДАМТН, чрез Регионален отдел, в 7 –мо дневен
срок от изпълнението на указанията.
При така установеното от фактическа страна, настоящият
касационен състав приема, че оспореното наказателно постановление не страда от
пороците, посочени в решението на ПлРС, предмет на касационна проверка. Съдът
приема, че същото е издадено при правилно установена от страна на АНО
фактическа обстановка, в т.ч. и относно момента на извършване на нарушението от
страна на собственика на язовира- Община Плевен- 01.12.2018г. – отразено както
в АУАН, така и в НП. В случая, на собственика на язовира, с КП №
№03-04-49/13.09.2018г., са дадени задължителни предписания, по реда на чл.
190а, ал.2 от ЗВ, със срок на изпълнение- 30.11.2018г. Посоченият в протокола 7-
мо дневен срок за писмено уведомяване на ДАМТН, чрез Регионален отдел, считано
от момента на изпълнението на указанията, няма отношение нито към срока за
изпълнението им, нито към установеният момент на неизпълнението- 01.12.2018г-
или първият ден след изтичането на срока за изпълнение. В настоящата хипотеза,
неизпълнението на даденото задължително предписание, респ. бездействието на
собственика, е констатирано в един по-късен момент- при извършената проверка на
място, на 14.05.2019г, за което е съставен съответния констативен протокол,
което също не променя факта, че към 01.12.2018г, няма изпълнение на
предписанията. В случая въззивният съд неправилно е приел в решението си,
посочената дата- 14.05.2019г, като дата на извършване на нарушението, като
същата следва да се счита като дата на констатиране на същото.
Следва да се
посочи също, че в решението си, въззивният съд неправилно е счел, че е
приложима нормата на чл. 138в, ал.4 от ЗВ. Нормата на чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, посочена
в процесното НП, постановява, че председателят на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по
чл. 190, ал. 4 от ЗВ, имат право, да дават предписания на собствениците на
язовирни стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този
закон /Закон за водите/ и наредбата по чл. 141, ал. 2, включително за
извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на
условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите
по приложение № 1 към чл. 13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което
уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното
изпълнение. Нормата на чл. 190а, ал.2 от ЗВ, постановява, че собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях, са длъжни да изпълняват предписанията по
чл. 190а, ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. В случая, процесното НП, е
издадено за извършено от страна на Община Плевен, в качеството й на собственик
на язовир „Николаево-2“, нарушение на нормата на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ,
като не е изпълнила даденото й предписание. Съобразно цитираната норма, наказва
се с глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 1000 до 20 000 лв.,
освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице,
което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл.
190а, ал. 2. Доколкото в наказателното постановление изрично е посочено, че се
касае до неизпълнение на
предписание по чл. 190, ал.1, т.3 от ЗВ,
то съдът приема, че административнонаказателната отговорност на Общината е
ангажирана за второто предложение на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ- неизпълнение на
задължение по чл. 190а, ал.2 от ЗВ, която, както бе посочено по- горе, касае
именно предписанията по чл. 190а, ал.1,
т.3 от ЗВ. Настоящата касационна инстанция приема, че правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на Община плевен по посоченият текст
на чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ, която се явява приложимия закон в случая.
Отговорността на Общината е ангажирана именно в качеството й на собственик на
язовира, за неизпълнение, в даденият срок, на предписание, дадено по реда на
чл. 190, ал.1, т.3 от ЗВ, установено по надлежния ред- чрез съставяне на
констативен протокол..
На основание изложеното, следва обжалваното решение да
бъде отменено и спорът бъде разгледан по същество, като бъде потвърдено
издаденото НП. Съдът приема, че размерът на наложената имуществена санкция, е
правилно определен, в рамките на
предвиденото наказание по чл. 200, ал.1, т.39 от ЗВ и е съответен на
нарушението.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 и чл. 222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 80/12.02.2020г., постановено по НАХД
№2641/2019г. по описа на ПлРС, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №НЯСС-220/21.11.2019г. на
зам.- председателя на ДАМТН, въз основа на което, на ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ЕИК.*********,
представлявана от Г. С.- кмет, Е НАЛОЖЕНО адм. наказание „имуществена санкция“,
в размер на 4000лв., на основание чл. 201, ал.12, вр. чл. 200, ал.1, т.39 от
ЗВ, за нарушение по чл. 190а, ал.2, в чл. 190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните и на
ОП- Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/