О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Варна
Варненският
административен съд – ХVІІ-ти състав, в закрито заседание на десети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Мария
Иванова- Даскалова
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №79
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по повод препратена по подсъдност от Административен
съд-Пловдив и постъпила
в Административен съд-Варна с вх.№226/08.01.2019г.
искова молба от М.М.А. от гр.Белослав срещу Министерство на външните
работи на Република България –гр.София, с искане на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да му бъде присъдена сумата от 1000лв., представляваща частична претенция от пълната
претендирана сума от 10 000лв., като обезщетение за неимуществени
вреди, причинени му в резултат на бездействието на Генерално
консулство и на генералния консул на Република България в Сърбия, които
организационно и функционално са подчинени на министерството като юридическо
лице.
Неимуществените вреди се претендират като обезщетение за преживяното от ищеца
при задържането му в Република Сърбия, което станало на 14.12.2014г. при
пристигането му за настаняване вечерта в хостел в Белград. Тогава ищецът А. заедно
с други българи сочи, че е бил арестуван от цивилни полицаи, които им отнели
телефоните и ги откарали със затворнически автобус в полицейското управление.
След това сочи, че е бил отведен в лагер за лица без статут, началникът на
който ги уведомил, че от сръбските власти осъществили контакт с българското
посолство, от където им отговорили, че не желаят да се занимават с техния
случай. Описва, че едва на третия ден - 16.12.2014г. били посетени в лагера от
българския консул, който не знаел до кога ще бъдат задържани и ги уведомил, че
от българска страна МВнР изпратило дипломатическа нота до Република Сърбия, но
не поел никакви конкретни действия по освобождаването им, нито се ангажирал за
подобряване на положението им. На 17.12.2014г. ищецът провел телефонен разговор
с консула, който го уведомил, че са изчерпали всички дипломатически средства и
сърбите не желаели да ги освободят. Следобед узнал, че ще бъдат освободени, за
което съдействали международни правозащитни организации, които както и
Европейската комисия узнали за случая. На 17.12.2014г. през нощта срещу
18.12.2014г. били депортирани и върнати в България. В последствие от МВнР на
РБългария му бил отказан достъп до обществена информация до разменените
дипломатически ноти по случая в периода 14-17.12.2014г., който отказ бил оспорен
пред съда и отменен с Решение №3586/26.05.2016г.
С оглед на това ищецът счита, че е налице бездействие от страна на МВнР, чиито
служители му отказали правото да получи своевременна правна защита, да защити
интересите си и да получи справедливост за незаконното му задържане. С
мълчанието за участта им, МВнР приело за нормално нарушението на човешките
права на ищеца и др. българи, които били задържани, без да са извършили
престъпление, нарушаването на човешките им права, на правото им на свободно придвижване,
на събиране и на свобода на речта. Твърди, че не е направено всичко възможно,
за да бъде освободен и не е съдействало за да бъде установено какво точно се е
случило.
Като пряка и непосредствена последица от бездействието на МВнР и
подчинената му администрация в следствие на задържането му, ищецът твърди, че
са му причинени неимуществените вреди изразяващи се в стрес, изживян страх,
изпитан дискомфорт от престоя в лагера за хора без статут, изпитал унижение, а
в последствие получил спонтанни изблици на тревожност, безсъние, ограничаване
на социалните контакти, притеснение при пътуване извън пределите на страната, като
някои от психологическите симптоми продължавали и до днес.
С исковата молба се претендира присъждане и на законната лихва върху претендираната
сума в размер на 1000лв., явяваща се частична претенция за неимуществените
вреди, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.12.2019г. до
окончателното изплащане.
С допълнителна молба по делото е
заплатена държавна такса за образуването му от ищеца, доказателства за
упълномощаване на депозиралия я адвокат и препис за връчване на ответника.
С оглед изложеното следва да
бъдат конституирани страните по делото и насрочено открито съдебно заседание с
призоваването им, водим от което, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА страните по адм. дело
№79/2020г. както следва:
-ищец - М.М.А. *** с процес.
представител адв.Т.М.Д. от АК- Пловдив;
-ответник - Министерство на
външните работи на Република България –гр.София;
- контролираща страна - Окръжна
прокуратура-Варна.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание на 07.04.2020г. от 13.30часа, за която дата и час да се призоват
страните. С призовките на ответника и на Окръжна прокуратура-Варна
ДА СЕ ВРЪЧАТ на ответника и на
Окръжна прокуратура-Варна преписи от исковата молба за запознаване.
ДА СЕ УКАЖЕ в призовката на
ответника възможността в 1-месечен срок от получаването й да представят писмен
отговор, в който да изразят становище по твърденията в исковата молба, по направените
от ищеца доказателствени искания, както и да посочат доказателствата, с които
разполагат и които желаят да бъдат приети по делото,
На основание чл.170 и чл.171 от АПК указва на ищеца чрез представителят му, че в настоящото производство по
предявената от него претенция за присъждане на обезщетение по реда на ЗОДОВ,
съгласно чл.203 ал.1 и следв. от АПК, той носи доказателствената тежест да
посочи и установи наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране
на имуществената отговорност на ответника на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В тази връзка негова е тежестта
да конкретизира и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията, че са му
причинени твърдяните неимуществени вреди, които претендира да му бъдат
обезщетени; че те са пряка и непосредствена последица именно от твърдяното бездействие
на ответника; че е налице бездействие на ответника и то е незаконосъобразно.
Определението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: