Р Е Ш
Е Н И Е
№ 122 14.04.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, V
състав, в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р.
Тодорова административно дело № 959 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/.
Образувано
е по жалба на Д.А.С. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-3592 от 05.12.2019г., издадена от ИД Началник на
Областен отдел „Автомобилна администрация” -
Стара Загора. С оспорената заповед, на основание чл. 106а, ал.1, т.1 и
ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози, е приложена принудителна
административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца на моторно
превозно средство марка „Опел” от категория М1 с рег. № *** и отнемане на
свидетелство за регистрация част II № *********.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за
постановяването му при неспазване на императивните изисквания на чл.59, ал.2, т.3
и т.4 от АПК за съдържание на акта; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят
поддържа, че в заповедта не са изложени изискуемите се мотиви от гл.т на
описанието на нарушението, възприето от решаващия административен орган като
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди, че
посочената в административния акт фактическа обстановка е невярно установена, като в нарушение на процесуалните
правила заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички
релевантни за случая факти и обстоятелства, което е довело до необоснован от
фактическа страна и съотв. до неправилен от гл.т на закона извод за
съществуването на хипотезата на 106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. По подробно изложени
в жалбата съображения за фактическа, правна и доказателствена необоснованост на
направения от правоприлагащия административен орган извод за наличие на
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от
ЗАвтП, е направено искане за отмяна на оспорената заповед, като
незаконосъобразна.
Ответникът
по жалбата - Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не изпраща
представител по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната
преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
На 05.12.2019г. от инспектор в Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Стара Загора, е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) сер. А-2017 № 246268 от 05.12.2019г., против А.Д.
С. /л. 24 по делото/, за това, че при извършена от контролните органи на МВР,
РУ – Казанлък проверка и след снети обяснения от пътниците /с посочени имена и
ЕГН/, е установено, че на 05.12.2019г. около 12:30ч, в община Казанлък, в
района на транспортен портал на „Арсенал” АД, водачът A. С. извършва
таксиметров превоз на пътници срещу уговорена цена за превоза с автомобил марка
„Опел” с рег. № ***, който не е оборудван с електронен таксиметров апарат с
фискална памет и без издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на
пътници, видно от направена справка в информационната система на ИА „АА” гр.
София.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на водача A. С. и е подписан от него при
посочване, че ще има възражения срещу акта, без наличието на данни такива да са
направени по реда и в сроковете по ЗАНН. При съставянето на АУАН от водача е иззето
Свидетелство за регистрация част II № ********* като е посочено, че A. С.
отказва да предаде предната регистрационна табела на автомобила. В присъствието
на служители от Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара Загора са снети
са обяснения от пътниците в автомобила.
Видно от дадените писмени
обяснения от пътуващите в автомобила лица – Г.Н.Н., А.А.А., З.О.Р.и Н.Й.С., „таксито”,
в което са пътували, е извършвало превоз до с. Бузовград срещу заплащана от тях
цена /1.50лв. респ. 1.00лв./, за което не им е издавана фискална касова
бележка.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-3592 от 05.12.2019г., издадена от ИД Началник на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Стара Загора,
на основание чл.107, ал.1 във връзка с чл.106а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от
ЗАвтП, е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за
срок от 6 месеца на моторно превозно средство марка „Опел” от категория М1 с
рег. № *** и отнемане на свидетелство за регистрация на автомобила част II №
*********. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея
принудителна административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се
в съставения АУАН сер. А-2017, № 246268 от 05.12.2019г., въз основа на които административният орган е
приел, че на 05.12.2019г. водачът А.Д. С. управлява лек автомобил марка „Опел”
от категория М1 с рег. № ***, като извършва превоз на четирима пътници - А.А.А.,
З.О.Р., Н.Й.С. и Г.Н.Н. – таксиметров превоз срещу уговорена цена за превоза,
видно от снетите обяснения на пътниците, като автомобилът не е оборудван с
електронен таксиметров апарат с фискална памет и без издадено разрешение за
извършване на таксиметров превоз на пътници, видно от направена справка в
информационната система на ИА „АА” гр. София. С оглед на което е направен
извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл.106а, ал.1, т.1 от
ЗАвтП за прилагане на принудителната административна мярка – извършване на обществен
превоз на пътници без удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници.
По делото
са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ № РД-14-3592 от
05.12.2019г., вкл. съставения АУАН сер.
А-2017 № 246268 от 05.12.2019г. и снетите обяснения от пътуващите в автомобила
лица към момента на констатираното нарушение - А.А., З.Р., Н.С.и Г.Н.. Като
доказателство са приети Заповед за задържане на лице рег. №284з-386 от
05.12.2019г. /л.8 по делото/, както и Свидетелство за регистрация на МПС част I
№ ********* /л.7/, съгласно което собственик на лек автомобил марка „Опел” с
рег. № ***, е жалбоподателят Д.А.С..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като
направено от легитимирано лице с правен интерес /собственик на МПС, спрямо
което е приложена обжалваната ПАМ/, в законово установения срок и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл.106 и чл.106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” или от упълномощени
от него лица. От представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-212
от 15.05.2015г. /л.40/, е видно, че на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7,
т.5 от Устройствения правилник на ИА „АА”, Изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” е упълномощил посочените в
заповедта длъжностни лица, които да прилагат ПАМ по чл.106 и чл.106а от ЗАвтП,
вкл. началниците на областни отдели „Автомобилна администрация” към ГД
„Автомобилна инспекция”. От фактическа страна не е спорно, че подписалото като
издател на обжалвания административен акт лице – Д.Б.Д., е изпълнявало
длъжността Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” – Стара
Загора. С оглед на което съдът приема, че оспорената Заповед № РД-14-3592 от 05.12.2019г.
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в
условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на
надлежно делегираните му правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен
при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на
акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на принудителната
административна мярка - чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, така и фактическото
основание – извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Противно на
твърденията на жалбоподателя, посочени са всички релевантни факти и
обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие
на нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които законът
свързва прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП – извършен на 05.12.2019г.
от А.Д. С. обществен превоз на пътници с автомобил марка „Опел” от категория М1
с рег. № *** при липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на
дейността - удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на
пътници. Посочването на правно релевантните за наличието на хипотезата на чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви,
доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от
закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити
правата си. Отделно от това фактическите констатации, на които се основава
възприетото административно решение, са обективирани в съставения АУАН сер. А-2017 № 246268 от 05.12.2019г.,
въз основа на който е издадена и заповедта. Доколкото описаните в АУАН
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗАвтП,
съставляват едновременно и фактически обстоятелства за прилагането на ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, съставеният АУАН е част от административната
преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, съдържащ фактическите
основания по см. на чл.59, ал.2, т.4, предл. първо от АПК за постановяването на
акта. Ето защо и при прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от
31.03.1975г. на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен
документ, предхождащ постановяването на акта/, неоснователно е възражението на
жалбоподателя за формална незаконосъобразност на оспорената заповед от гл.т на
изискването по чл.59, ал.2, т.4 от ЗАвтП, поради непосочване на мястото на
извършване на административното нарушение – основание за прилагане на ПАМ. Това
нарушение подробно е описано /от гл.т на дата, място и обстоятелствата, при
които е извършено/ в съставения АУАН. Следователно изпълнено е както общото
изискване на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, така и специалното такова по чл.107, ал.1
от ЗАвтП за постановяване на мотивиран административен акт, като прилагането на
принудителната административна мярка е фактически и правно обосновано.
Разпоредбата на чл.106а, ал.1, т.1
от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна административна мярка по
отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз без съответните
документи. От съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с
възпрепятстване движението на ППС, за което е установено че с него се
осъществява обществен превоз на пътници или товари без изискуемите се документи
за извършване на дейността, следва извода, че адресати на наложената ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвтП, са водачът на МПС и неговият собственик. Независимо, че в оспорената
заповед Д.А.С. не е посочен като адресат на акта в качеството му на собственик
на МПС, с което се е осъществявал обществен превоз на пътници без автомобила да
е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници, очевидно Д. С. не е бил възпрепятстван да
разбере че е адресат на заповедта и съотв. да упражни процесуалното си право на
жалба като лице, за което административният и приложената ПАМ по чл.106а, ал.1,
т.1 от ЗАвтП - спиране от движение за срок от 6 месеца на собственото му МПС, пораждат
неблагоприятни правни последици. В този смисъл неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че непосочването на адресат на акта съгласно изискването по
чл.59, ал.2, т.3 от АПК представлява съществено нарушение, обуславящо отмяната
на заповедта като незаконосъобразна на това основание.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване правна норма, респективно -
дали се следват разпоредените с акта правни последици. С оглед на
нормативното предписание на посочената като правно основание за издаване на
оспорената Заповед № РД-14-3592 от 05.12.2019г. разпоредбата на чл. 106а, ал.1,
т.1 от ЗАвтП, съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на
законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка,
като съображенията за това са следните:
Съгласно
чл.6, ал.1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват
от този закон. В чл.24, ал.1 от ЗАвтП е предвидено, че таксиметровите превози
на пътници се извършват от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи
дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки
автомобили до седем места, включително мястото на водача, с електронен
таксиметров апарат с фискална памет, по ред, определен в Наредбата по чл.12а,
ал.5, след издаване на разрешение за таксиметров превоз на пътници. За
нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз
основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на
ограничителни мерки – принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл.
106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
- спиране от движение за срок 6 месеца
на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници
или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено
в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници, която мярката се осъществява чрез сваляне на предната табела с
регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ
регистрацията на превозното средство (чл.106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП). При тази
нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата
на чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при
кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки, а именно: 1. да е извършен обществен превоз на пътници
или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено
копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници
или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници.
Според §1, т.1
от ДР на ЗАвтП, „обществен превоз” е превоз, който се извършва с моторно
превозно средство срещу заплащане, като съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвтП „превоз
на пътници” е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със
специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали
са натоварени или не. По см. на чл.2 от Наредба № 34/ 1999г. за таксиметров
превоз на пътници, таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу
заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на
водача, по заявен от пътника маршрут. В контекста на посочените легални
дефиниции на понятията „обществен превоз”, „превоз на пътници” и „таксиметров
превоз” следва извода, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо
се до всички видове превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС
се извършва срещу заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на
конкретния превоз, като „таксиметровият превоз” е обществен превоз по см. на
§1, т.1 от ДР на ЗАвтП.
От представения
и приет като доказателства по делото АУАН сер. А-2017, № 246268 от 05.12.2019г.,
се установява, че при извършена от контролните органи проверка и след снети
обяснения от пътниците, е констатирано, че на 05.12.2019г. около 12:30ч, в
община Казанлък, в района на транспортен портал на „Арсенал” АД, водачът А.Д. С.
извършва таксиметров превоз на пътници срещу уговорена цена за превоза с
автомобил марка „Опел” с рег. № ***, който не е оборудван с електронен
таксиметров апарат с фискална памет и без издадено разрешение за извършване на
таксиметров превоз на пътници, видно от направена справка в информационната
система на ИА „АА” гр. София. Посоченият АУАН е съставен от служител на ИА
„Автомобилна администрация” – В.Н.Н., на длъжност инспектор в Областен отдел
„АА” - гр. Стара Загора т.е от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.92,
ал.1 във вр. с чл.91, ал.2 и ал.3 от ЗАвтП. Съставеният АУАН е официален
свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена от жалбоподателя в настоящото
производство по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. По аргумент от
чл.179, ал.1 от ГПК, АУАН сер. А-2017, № 246268 от 05.12.2019г. като официален
свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените
в него факти и обстоятелства. С оглед на което, въз основа на съставения АУАН сер.
А-2017, № 246268 от 05.12.2019г. и приетите като доказателства по делото
писмени обяснения от пътуващите в автомобила лица към момента на констатираното
нарушение - А.А., З.Р., Н.С.и Г.Н., съдът приема за безспорно установено, че на
посочените в АУАН дата, място и обстоятелства,
A. С. извършва таксиметров превоз на пътници по см. на чл.2 от Наредба №
34/ 1999г. за таксиметров превоз на пътници с автомобил марка „Опел” с рег. № ***.
Абсолютно неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че описаната в оспорената заповед фактическа обстановка /че
на 05.12.2019г. около 12:30ч, в община Казанлък, в района на транспортен портал
на „Арсенал” АД, А.Д. С. извършва таксиметров превоз на четирима пътници с
автомобил марка „Опел” с рег. № ***/, се опровергава от издадената Заповед за
задържане на лице с рег. № 3843з – 386 от 05.12.2019г. Действително в тази заповед
е посочено, че на 05.12.2019г. в 12.05ч в гр. Казанлък от полицейски орган при
РУ – Казанлък е било разпоредено задържане за срок от 24 часа на лицето А.Д. С..
Но от заповедта по несъмнен начин се и установява, че разпореденото задържане
на A. С. е на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.324 от НК, като от
фактическа страна е обосновано с упражняване от лицето на професия без
съответна правоспособност, във връзка с което е било образувано БП 284-ЗМ 1535/
2019г. по описа на РУ – Казанлък. Очевидна е връзката между нарушението, за което
е бил съставен АУАН сер. А-2017, № 246268 от 05.12.2019г. /извършване от A. С.
на таксиметров превоз на пътници срещу уговорена цена без издадено разрешение
за извършване на таксиметров превоз на пътници/, което нарушение се субсумира в
материалноправното основание за прилагане на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП
и противоправната деятелност, послужила като основание за разпореденото
задържане на лицето по чл.72, ал.1 от ЗМВР във вр. с чл.324 от НК – упражняване
на професия без съответната правосубектност. В този смисъл несъстоятелно е
твърдението на жалбоподателя, че доколкото съгласно Заповед за задържане на
лице с рег. № 3843з – 386 от 05.12.2019г. синът му A. С. ***.05ч на
05.12.2019г., било необяснимо вменяването на административното нарушение, за
което е съставен АУАН сер. А-2017, № 246268 от 05.12.2019г., с посочено в АУАН
време на извършване на нарушението „около 12.30ч. на 05.12.2019г.” Както
заповедта за задържане, така и АУАН, са издадени за едно и също противоправно
поведение, поради което незначителното разминаване между посочения в заповедта
час на задържането /12.05ч/ и часа, посочен в АУАН като такъв на извършване на
нарушението /12.30ч/, не може да обуслови твърдяната недостоверност на
описаната в оспорения административен акт фактическа обстановка. Още повече че
тази фактическа обстановка от гл.т на осъществяван на 05.12.2019г. от А.Д. С. с
автомобил марка „Опел” от категория М1 с рег. № *** таксиметров превоз на
пътници, несъмнено се установява и потвърждава от снетите пред контролните
органи на Областен отдел „Автомобилна администрация” обяснения от четиримата
пътници в МПС, еднозначно определящи автомобила като „такси”, извършващо превоз
до с. Бузовград срещу сумата от 1.50лв, респ. 1.00лв. А и Заповед за задържане на
лице с рег. № 3843з – 386 от 05.12.2019г. се сочи съставена на 05.12.2019г. в
15.15 часа, като в заповедта изрично е удостоверено, че A. С. не е бил
превеждан в помещение за временно задържане, противно на твърдяното от
жалбоподателя.
Изпълняваният на
05.12.2019г. от A. С. превоз с автомобил марка „Опел” с рег. № ***, собственост
на Д.А.С. /съгласно Свидетелство за регистрация на МПС част I № *********/, доколкото
безспорно представлява възмезден превоз на пътници по определен маршрут, го
определя като обществен превоз на пътници, под формата на таксиметров превоз. С
оглед на което за извършвания с посоченото МПС обществен превоз на пътници, е
следвало да има изискуемите съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвтП документи. Не се спори
по делото, че превозното средство, с което се е осъществявал таксиметров превоз
на пътници - автомобил марка „Опел” от категория М1 с рег. № ***, собственост
на Д.А.С., към датата на извършената от контролните органи на Областен отдел
„Автомобилна администрация” – Стара Загора проверка и констатирането на нарушението
– 05.12.2019г., превозното средство не е било включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
С оглед на гореизложеното в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон административният орган е приел,
че са налице нормативно регламентираните материалноправни предпоставки, с които
законът свързва прилагането на ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
При издаването на оспорения
административен акт не са констатирани допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по см. на чл.146, т.3 от АПК за отмяна на
заповедта. Противно на твърденията на жалбоподателя, заповедта е постановена
след като са изяснени и преценени всички релевантни факти и обстоятелства от
гл.т на нормативно регламентирания фактически състав за прилагане на ПАМ по
чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП. Доколкото действията по връчването на
административния акт са последващи неговото издаване т.е тези действия не
представляват елемент от фактическия състав по постановяването на заповедта, те
нямат отношение към законосъобразността й. Дали и кога е връчена заповедта е
обстоятелство, релевантно за преценката на допустимостта на подадената пред
съда жалба, а не за нейната
основателност. Това обстоятелство няма нито правно, нито доказателствено
значение за материалната и/или процесуалната законосъобразност на
административния акт.
Принудителните
административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка
по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е
да предотвратят извършването на
административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните
последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и
продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни
последици от него /чл.22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна
мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат,
който законът цели с прилагането на ПАМ по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, е
преустановяване на административни нарушения и съотв. недопускане на
осъществяване на обществен превоз на пътници с МПС без удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В случая освен че
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл.т
наличието на материалноправните предпоставки по чл.106а, ал.1, т.1 от ЗАвтП, същата
се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на
предвидената в закона цел.
С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби на които се основава и при съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д.А.С. ***, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3592 от 05.12.2019г.,
издадена от ИД Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Стара Загора, с която на основание чл. 106а,
ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните превози, е приложена
принудителна административна мярка – спиране от движение за срок от 6 месеца на
моторно превозно средство марка „Опел” от категория М1 с рег. № *** и отнемане
на свидетелство за регистрация част II № *********, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: