№ 2751
гр. София , 03.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ в закрито заседание на трети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Й. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Й. ЙОРДАНОВА Гражданско
дело № 20211110143950 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК.
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗД „Б.И.“
АД, с която е предявен иск по чл. 500, ал. 1 КЗ срещу Б. ИБР. Х.. Ищецът твърди, че е
заплатил застрахователно обезщетение по силата на сключен със договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ в размер на 987,14 лева за отстраняване щетите на лек автомобил
„Ауди А4“, рег номер В8632НА причинени от ответника като водач на лек автомобил
„Волво 460ГЛЕ“, по отношение на който бил сключен застрахователният договор. Сочи, че
тъй като към момента на настъпване на пътния инцидент, вследствие на който са причинени
вредите, Б. ИБР. Х. е управлявал автомобила с алкохол в кръвта с концентрация по-висока
от позволената от закона, в полза на дружеството е възникнало регресно право по чл. 500 КЗ
да получи от ответника заплатеното застрахователно обезщетение.
Като взе предвид предявения иск съдът намира, че не е местнокомпетентен да
разгледа и да се произнесе по същия според нормата на чл. 113 ГПК, за която следи
служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК. Съгласно посочената норма исковете на и срещу
потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на
потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП
потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо
лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност, а в чл. 2, ал. 2 КЗ е предвидено, че „ползвател на
застрахователни услуги" е застраховащият, застрахованият, третото ползващо се лице,
третото увредено лице, другите лица, за които са възникнали права по застрахователен
договор, както и физическото или юридическото лице, което проявява интерес да се ползва
от услугите по разпространение на застрахователни продукти, предоставяни от
застраховател или от застрахователен посредник във връзка с предмета му на дейност,
независимо дали е потребител по смисъла на ЗЗП.
В случая предявеният иск се основа на твърдение за възникнало правоотношение
въз основа на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между страните по делото, в
изпълнение на което ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на пострадало от
действията на ответника лице.
Хаят Метин Сюлейман, като ползващ се от сключения договор за застраховка
„Гражданска отговорност“, се явява ползвател на застрахователна услуга и съответно
потребител по смисъла на ЗЗП. Регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при сключването
на твърденият договор за застраховка "Гражданска отговорност" е придобил качеството на
"ползвател на застрахователни услуги", това понятие не следва в последствие да отпадне
само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Същото се поражда именно,
тъй като страните са се намирали в застрахователно правоотношение, при посочените в чл.
500 КЗ други предпоставки при което застраховката е в сила, но застрахованият следва да
понесе неблагоприятните последици. Тоест, правата се черпят именно от наличието на
застрахователен договор, като реално и това е причината застрахователят да твърди, че е
заплатил застрахователно обезщетение на третото увредено лице, тъй като по този начин
1
той не изпълнява чуждо задължение, а собственото си такива поето по силата на
застрахователният договор.
Видно от справката за адресна регистрация на същия регистрираният му настоящ
адрес е в гр. Варна. Поради това и с оглед правилото на чл. 113 ГПК местнокомпетентен да
разгледа и да се произнесе по предявения иск е Районен съд – Варна, а не Софийски районен
съд. Последното налага на основание чл. 118, ал. 2, вр. с чл. 119, ал. 3 ГПК производството
пред Софийски районен съд да бъде прекратено, а делото изпратено на надлежния съд
според правилата за местна подсъдност – Районен съд – Варна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 178 състав, производство по
гр.дело № 43950/2021 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд -Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд – Варна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2