Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Русе,
24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, НО, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯН СТАМЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
РАЛИЦА
ГЕРАСИМОВА
при участието на секретаря Ева Д.
и прокурора Николай Николов, разгледа докладваното от съдия Герасимова в.н.о.х.
дело №168 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №138 от
27.11.2018 г. по н.о.х.д. №1448/2018 г., РРС, НО, 7-ми наказателен
състав признал подсъдимата Х.Х.Н. за виновна в извършването на престъпление по
чл. 211, пр.2 вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като и е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален
строг режим.
Със същия съдебен акт
подсъдимата била осъдена да заплати на Ш.А.М. сумата 5 353,44 лв. - обезщетение
за нанесените му имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от месец май 2016 г., до окончателното заплащане на сумата, както и 600
лв. за разноски за повереник.
Подсъдимата Х.Х.Н.
била осъдена и да заплати солидарно на Х.И.Р. и М.Д.И. сумата 1 595 лв.,
представляваща обезщетение за нанесените им имуществени вреди.
РРС се произнесъл и
осъдил подсъдимата да заплати по сметка на РРС и сумата от 277,94 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданските искове,
както и на основание чл.189, ал.3 от НПК - в полза на ОДМВР - Русе сумата от
96,40 лева за направените на досъдебното производство разноски.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимата –
адв. М.П., с която се иска изменение на съдебния акт с твърдение за явна
несправедливост на наложеното наказание.
В същата не се иска
се събиране на нови доказателства.
В разпоредително
заседание на 08.04.2019 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК е
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата и свидетели и ангажирането на други доказателства.
Пред въззивния съд
представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда твърдение за неоснователност
на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена. Сочи, че от
първостепенния съдебен състав са били отчетени надлежно всички обстоятелства,
които отегчават и смекчават отговорността на подсъдимата.
В съдебно заседание
подс. Н. – лично и чрез служебния си защитник пледира за изменение на
първоинстанционния съдебен акт съобразно изложените в жалбата искания и
съображения. Конкретизира се, че подс. Н. е признала изцяло фактите, отразени в
обвинителния акт и изразила съжаление. Сочи се, че за постигане целите на
специалната превенция наказание от около две години лишаване от свобода би
изиграло поправителната си функция.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и
тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира
следното:
Доказателственият
анализ на РРС е формиран на основата на признанието на фактите по обвинителния
акт от страна на подс. Н., подкрепящите ги показания на свидетелите и писмените
доказателства и доказателствени средства.
Изброената
доказателствена съвкупност, ведно с признанието по чл.371, т. 2 от НПК от
страна на подсъдимата, въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното
изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява,
че подс. Н. била осъждана за измами. През 2011 г. – 2016 г. тя живеела на
семейни начала със св. С. С., който обработвал имот, собственост на св. Р. М.,
находящ се в местността „Зад Левента“.
През есента на 2013 година, св. С.
претърпял операция, като разходите за лечението си покрил със свои средства.
През м.септември 2013 г., подс. Н.
се свързала със св. М. по телефона и си придала вид, че се грижи за имота му.
Известно време след този случай, през м.септември подсъдимата изчакала св. М.
пред сградата на местоработата му. След като се срещнали му обяснила, че св. С.
е много болен. По думите и имал спукана
язва и се налагало да му се прелива кръв. Заявила, че спешно са й необходими
150 лева, защото без кръвопреливане, имало опасност от летален изход за С.. Св.
М. й повярвал и веднага й предоставил исканата сума. Няколко дни по-късно подсъдимата
отново се свързала със същия свидетел и го помолила да й предостави сума в
размер на 130 лева, които да бъдат платени на лекуващия лекар, за да извърши
операция на С.. Св. М. отново и се доверил и на същият ден й предоставил
исканите пари. Няколко дни по-късно подсъдимата поискала от св. М. 120 лева,
необходими за закупуване на „скъпоструващи лекарства“ за С. Той отново й
повярвал и същият ден й предоставил тези пари, но й заявил, че занапред няма да
има възможност да помага финансово. Тогава подсъдимата му обещала, че ще върне
на части всички дадени от него пари. Излъгала го, че работи в ЦСМП – Русе
въпреки, че не била в трудови правоотношения.
През месец ноември 2013 г. св. Р.
М. няколко пъти търсил по телефона подс.Н., но при всеки от проведените
разговори тя измисляла различни проблеми, които я затруднявали да върне парите.
Така св. М. разбрал, че няма да си получи парите и спрял да я търси.
През м.август 2014 г. подс. Х.Н.
решила да въведе в заблуждение св. Манев, относно необходимостта от създаване
на водоснабдителна кооперация в местността „Зад Левента“, към която да се
включи. Предложила му да го представлява във връзка с регистрацията на
кооперацията и прокарването на водопреносната система към имота. Обяснила му,
че „встъпителната вноска“ на всеки член възлиза на сумата от 103 лева. Св. М.
не се усъмнил в истинността на думите и и се съгласил да вземе участие в
кооперацията. Няколко дни след това, предоставил на подсъдимата сумата от 103
лева. Подсъдимата продължила да поддържа у него заблуждението, като му заявила,
че за закупуването на тръби е необходима сума в размер на 120 лева, която св. М.
й предоставил. Така за изграждане на водопреносната система, през м.септември
2014г. св. М. предоставил на подс. Н. на няколко пъти различни суми- на 01.09.2014г.-
100 лева, на 03.09.2014 г.- 35 лева и на 16.09.2014 г. – веднъж 72 лева и по-
късно същия ден 33 лева.
На 17.09.2014 г., чрез текстово
съобщение, подсъдимата уведомила св. М., че управителният орган на кооперацията
изисква още по 77 лева от член - кооператорите. Още на същата дата последният предоставил
на подсъдимата исканата сума от 77 лева. Тогава свидетелят й заявил, че отказва
да плаща повече пари за водопровода и изразил намерението си да проведе
разговор с председателя на кооперацията за да се запознае с разходните
документи. Тогава подс. Н. заявила на св. М., че съсед, който също имал вила
там, но не могъл да се включи навреме в кооперацията, имал желание да изкупи
дела му. Св. М. веднага приел да продаде дела си в кооперацията. По-късно
подсъдимата изпратила на св. М. текстово съобщение, с което го уведомявала, че
с председателя на кооперацията се намирали при нотариус, за да продаде дела му,
но за разноските по прехвърлянето следвало да й предостави сума в размер на 140
лева. Посочила, че „купувачът Ц.“ впоследствие щял да му възстанови сумата - до 25.09.2014 г. От своя страна св. М.
категорично отказал да плати исканите пари, но подсъдимата му отправила редица
критики с мотива, че с отказа си я злепоставя пред нотариуса, съседите и
другите членове в кооперацията. Освен това заявила, че наред с нотариалната
такса, купувачът щял да му възстанови и всички пари, платени до момента от
него. Подведен от думите й, на 20.09.2014 г. св. М. предоставил на подсъдимата
исканите от нея 140 лева. Още на следващият ден тя го уведомила, че „купувачът“
ще може да му възстанови парите не до 25.09.2014 г., а до 02.10.2014 г., тъй
като заминавал със семейството си на почивка.
През следващите дни, подсъдимата
не спирала да звъни по телефона на св. Р. М. и да му изпраща текстови
съобщения. Уверявала го, че за завършване на сделката по продажба на дела му от
кооперацията били необходими още около 150 лева. След многократни увещания от
нейна страна, на 29.09.2014 г. свидетелят и предоставил още 55 лева, които
следвало да се изразходват за документите по вписване на сделката в съда.
На 20.10.2014 г. подсъдимата
изпратила СМС - съобщение, че „купувачът Ц.“ щял да заплати всички средства на
30.10.2014 г. В следващите два месеца, подсъдимата изпращала текстови съобщения
на св. М., в които сочела различни причини, заради които плащането от
„купувача“ се отлагало. По думите и един път бил болен, друг път детето му било
болно, веднъж бил в София, тъй като здравето на детето отново се влошило.
Същевременно подсъдимата поискала от св. М. и сума в размер на 98 лева с твърдението,
че следва да се платят на адвоката на „купувача“ приключването на сделката пред
нотариуса. От своя страна св. М. категорично отказал, но след дълги и продължителни
увещания, на 07.01.2015г. отново и предоставил сума в размер на 30 лева.
В последствие, в продължение на
около месец, подсъдимата изпратила множество текстови съобщения на св. М., в
които отново изтъквала различни причини, заради които „купувачът Ц.“ не бил в
състояние да му изплати парите. Тогава свидетелят поискал от нея всички
документи по създаване на водопреносната кооперация и дейността й, което тя не
сторила. Поради това св. М. заявил, че още на следващият ден ще подаде жалба в
полицията срещу нея.
След като разбрала, че св. М.
няма да й предостави повече пари, подсъдимата измислила нов способ за заблуда
на св. Р. М. Така, на 19.02.2015 г. подс. Н. позвънила на св. М. и го
уведомила, че председателката на кооперацията е измамила всички членове и е
присвоила всички предоставени й пари. Обяснила, че на 23.02.2015 г. дадените от
член - кооператорите пари щели да им бъдат възстановени. На 16.03.2015г.
подсъдимата отново позвънила на св. М. и го уведомила, че „съдебното решение, с
което председателката на кооперацията е осъдена, е постановено, поради което
парите ще им бъдат възстановени на 21.03.2015 г.“. В следващите няколко месеца св.
М. многократно търсил подсъдимата за да си получи парите, но тя или не
отговаряла на позвъняванията му, или твърдяла, че е много заета и няма
възможност да излезе от работа. На 06.05.2015г. подсъдимата предоставила на св.
М. сума в размер на 100 лева, за които посочила, че са част от паричните
средства, които „председателката на кооперацията“ възстановила и следвало да се
върнат на член - кооператорите. В последствие, подсъдимата непрекъснато сочила
нови и различни дати за връщане на парите, както и препоръката на адвоката да
не се сезират органите на полицията.
На 26.06.2015 г., по инициатива
на подсъдимата, тя се срещнала със св. М. В разговора помежду им заявила, че
образуваното дело срещу председателката на кооперацията ще продължи дълго
време, но за да защитава интересите на член - кооператорите, подсъдимата била
наела адвокат Д. Д., на която следвало да се платят по 42 лева. Свидетелят отново
повярвал на подсъдимата и веднага й предоставил тази сума. Още на следващият
ден, подсъдимата поискала 27 лева, които следвало да послужат за воденото дело
от адв. Д., но М. отказал да ги плати.
В началото на м.октомври 2015г. св.
Р. М. посетил вилата си, където установил, че в района въобще не е изграждана
водоснабдителна система. Той се свързал с подсъдимата по телефона и й заявил,
че нищо от казаното от нея не отговаря на действителността. Подсъдимата
признала за извършеното и му заявила, че ще му възстанови всички пари, които й
е предоставил и поискала време за това. След като до началото на м. септември
2016г. подс. Х.Н. не възстановила никакви парични средства, а св. Р. М. сезирал
органите на полицията.
През 2016 г., свидетелите Ш.М. и
М. О. работели във фирма „Метро-плюс“. Първият бил „водач на автобус“, а св. О.
- стюардеса. В началото на 2016 г., св. М. споделил със св. Г. С. (братовчед на
св. С. С.), че търси да закупи жилище в гр. Русе. Св. С. му заявил, че познава
жена, която имала възможност да му осигури общинско жилище, което да закупи на
по-ниски цени от „Жилфонд“- Русе. Тези факти му били известни от подсъдимата,
тъй като той и семейството му очаквали съдействие от нея в тази насока.
Една вечер през м.март 2016 г.,
когато след края на работни ден свид. М. отишъл на бензиностанцията, на което
работел свид. С. Подс. Х.Н. също се намирала там. Двамата се запознали и
обсъдили жилищните нужди на св. М. В разговора подсъдимата заявила, че познава
много хора, които работят в „Жилфонд“ - Русе и че може да му съдейства да
закупи жилище на изгодна цена. Подсъдимата разяснила, че в този момент се
продавала къща на цена от 18000 лева. Св. М. запитал какви действия следва да
предприеме, за да закупи този имот. Тя заявила, че следва да бъдат заплатени
3000 лева, като „дар“ и още 1200 лева, за оформяне на документите по сделката.
Два дни по-късно, св. М. взел решение да се възползва от съдействието на
подсъдимата и да закупи имота. Когато се срещнали, той предоставил на подс. Н.
сумата от 2142 евро. Седмица след това, подсъдимата потърсила по телефона
свидетеля. Обяснила, че къщата се намирала в района на „Пантеона на
възрожденците“. От своя страна свид. М. и свид. Г.С. посетили мястото, за да го
огледат. По изрично настояване на подсъдимата, свид. М. не разговарял с
обитателите в имота или със съседи, тъй като сделката можело да се развали.
Впоследствие подсъдимата му звъняла всяка седмица и му разяснявала, че за да се
намали цената на имота, общинска комисия следвало да направи оценка на
овехтяването на имота - веднъж поради лошото му състояние, друг път заради
липсата на канализация. За провеждането на тези оценки и за изготвяне на
необходимите документи, следвало да се плати съответна цена. Така в рамките на три
поредни седмици през периода м. март - началото на м. април 2016г., свид. М.
предоставил на подсъдимата 240 лева, 201 лева и 170 лева.
При една от проведените срещи за
предаване на парите, свид. М. О. споделила, че е подала заявление до Община -
Русе за предоставяне ползването на общинско жилище. Подсъдимата веднага
заявила, че би могла да окаже съдействие. Тъй като свид. О. не разполагала с
исканите от подсъдимата парични средства, свид. М. изразил готовност да
помогне. Няколко дни след това, подс. Н. позвънила на свид. М. и му заявила, че
е договорила сделка за апартамент, който да бъде продаден на свид. О. на
преференциални цени. Подсъдимата отвела свид. М. *** и му посочила апартамент
на пети етаж, който изглеждал необитаем. Преди да се разделят, свид. М. предоставил
на подс. Н. сума в размер на 180 евро, които приблизително се равнявали на
исканите от нея 350 лева. Същите следвало да се изразходват за подготовка на
документите за продажбата. Седмица по - късно, подсъдимата отново позвънила на
свид. М.. Обяснила, че следва да се платят още 201 лева, за изготвяне на
документи от комисия за „овехтяване“ на апартамента. Свид. М. й предоставил
исканата сума още същият ден. Впоследствие, подс. Н. заявила на свид. М., че
сделките за покупка на апартамента и на къщата ще се осъществят на 19.04.2016 г.
До тази дата, периодично говорела със свид. М. относно имотите, цената им и
начина на покупката, с което поддържала погрешните представи у свидетеля. На
18.04.2016 г. подсъдимата позвънила на свид. М. и му заявила, че сключването на
сделките се отлага за 25.04.2016 г. Впоследствие когато и този срок бил
удължен, свид. М. разбрал, че е бил въведен в заблуждение, за което
сигнализирал органите на полицията.
Свид. Ц. Р. се познавала с
подсъдимата от детството си. Двете били съученички в основното училище. През
м.април 2016г. свид. Русалиев се включила в група за социални контакти, в която
членували все съученици от основното училище. Тогава при СМС - чат и разговор с
подс. Н. тя узнала, че подсъдимата работи в траурна агенция. В действителност,
в периода 01.09.1998г. - 2001г., подсъдимата е работила за кратки периоди от
време в две траурни агенция, но към него момент не се е намирала в трудово
правоотношение с подобна агенция.
Бабата на свидетелките Ц. Р. и св. Н. живеела сама в гр. Русе. През есента
на 2015 г. тя се разболяла и грижи за нея полагали дъщерите й - свидетелките Х.Р.
и М.И.. Впоследствие - през м. май 2016г., здравето на възрастната жена
започнало да се влошава и близките й очаквали нейната смърт. В тази връзка
решили да се подготвят за това предварително. През м.май 2016 г., свид. Ц. Р.
потърсила подсъдимата с молба, да й окаже нужното съдействие по организиране на
бъдещото погребение на нейната баба и преместване на тленните останки на дядото
на свидетелката от Гробищен парк - Басарбово в Гробищен парк - Чародейка.
Въпреки че не работи в траурна агенция, подсъдимата се съгласила да окаже
търсеното от нея съдействие.
Така в средата на м.май 2016 г.,
подсъдимата посетила дома на бабата на свид. Ц. Р., където се срещнала със
свидетелките Х.Р. и М.И.. Пред тях тя потвърдила, че работи в траурна агенция,
а след проведен телефонен разговор с неустановено лице, заявила на жените, че
преместването на тленните останки на техния баща може да се осъществи на цена
от 400 лева. Свид. Х.Р. веднага предоставила на подсъдимата поисканата сума,
след което си заминала. В следващите няколко дни, подс. Н. периодично звъняла
на свид. Х.Р. и заявявала необходимост от парични средства за заплащане на
различни такси. Наред с това, изпращала на свид. Х.Р. и текстови съобщения, в
които или посочвала, че „шефът й определил цена от 185 лева“, или от мобилни
телефони, които в действителност били издадени на нейно име или на нейни близки
- № *** и № ***, изпращала съобщения, на които придавала вид, че изхождат от
траурната агенция или нейният управител. На 24.05.2016г. в 09.51 часа изпратила
съобщение с текст на латиница: „Като лоялен клиент внесете до 13 часа 230 лева
за капаро плоча, свържете се с Х., спешно“, а веднага след това изпратила друго
съобщение с текст: „Свържете се с Х.,*** е“. В 10.04 часа на същата дата
последвало ново съобщение: „Г-жо, сумата е за камък, двоен, като лоялен клиент,
платете ако може“. Последвали и други съобщения, в които подсъдимата, отново от
името на траурната агенция, увещавала свидетелките, че „фактурата е готова и
трябва да се плати в определен срок“. Така, на десет пъти, свид. Х.Р.
предоставила на подсъдимата сума в размер на 1595 лева.
Майката на свидетелките Х.Р. и М.И.
починала рано сутринта на 07.06.2016 г. Тогава свид. Х.Р. потърсила
подсъдимата, уведомила я за настъпилата смърт и поискала да проведат
погребението. Първоначално, подс. Н. заявила, че отсъства от страната и ще се
прибере същата вечер, но в последствие прекъснала разговора и не отговорила на
нито едно обаждане. В този момент близките на покойната разбрали, че са били
въведени в заблуждение от подсъдимата. Това наложило сами да организират и
заплатят погребението на жената чрез действителна траурна агенция.
Настоящата въззивна инстанция
намира, че правилно районният съд в мотивите на присъдата не е подложил на
анализ и съпоставка, както и на нарочно обсъждане доказателствените материали,
въз основа на които е установил фактическата обстановка, като е посочил
единствено, че в събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. По естеството си това позоваване не представлява доказателствен
анализ, тъй като в диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съдът не следва да извършва подобна дейност.
След произнасянето на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява
становището си по съответствието на самопризнанията на подсъдимото лице с
всички годни доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, съдът не следва и не може в мотивите на присъдата да извършва
доказателствена оценка на материалите, които установяват фактите по
обвинителния акт. Това е една от
същностните характеристики на съкратеното съдебно следствие, което се основава
на самопризнанието на подсъдимия – допуска се изключение от принципите за
непосредственост и устност в интерес на процесуални ценности като процесуална
дисциплина и процесуална икономия, без те да се противопоставят на основната
цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В процедурата по чл. 371, т.
2 НПК законът предпоставя като задължително условие за нейното законосъобразно
развитие обективно да не съществува съмнение относно достоверността на
подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от досъдебното
производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че
досъдебното производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения, че събраните в предсъдебната
фаза на производството доказателствени източници са достатъчни за разкриване на
обективната истина, като по съдържание категорично подкрепят самопризнанието на
подсъдимия, което е изразено пред съда недвусмислено и свободно при ясно
разбиране на фактите на обвинението.
От посочените принципни
положения, върху които се гради съкратеното съдебно следствие със самопризнание
на подсъдим, се извеждат и особеностите и пределите на въззивната проверка
върху законосъобразността на дейността на първостепенния съд.
Макар да се обжалва постановената
по делото присъда, когато въззивното производство е инициирано от подсъдимия и
неговия защитник, се извършва цялостна проверка на законосъобразността на
наказателния процес до този момент, независимо от изложените доводи в жалбата и
без възможност за утежняване на положението на подсъдимия. В случаите, когато
първоинстанционното производство е проведено със съкратено съдебно следствие
със самопризнание на подсъдимия, въззивното производство се отличава с някои
специфики. Предмет на проверка е не само първоинстанционната присъда, но и
определението по чл. 372, ал. 4 НПК. Едва след като прецени дали определението
за одобряване на самопризнанието е законосъобразно и обосновано въззивният съд
преминава към проверка на правилността на присъдата.
Изхождайки от изложеното,
въззивният съд в настоящия случай намира, че в досъдебното и в
първоинстанционното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата или за
ново разглеждане от районния съд. На подсъдимата са разяснени правата и
последиците от нейното самопризнание и тя доброволно ги е приела, като се е
съгласила по нейна инициатива да не се събират доказателства за фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На следващо място, въззивният
съд, след като извърши проверка на определението по чл. 372, ал. 4 НПК в контекста
на събраните по делото материали, намира, че то е обосновано и законосъобразно.
Самопризнанията на подс. Н. се подкрепят от събраните годни доказателствени
материали в досъдебното производство, които хронологично и логически обвързано
установяват последователността на фактите на осъществяване на деянието и
неговото авторство.
При описаните факти районният съд
е направил верни изводи за правната квалификация на деянието, за което подсъдимата
Н. следва да понесе отговорност.
В този смисъл и обстойният и
цялостен анализ на доказателствените материали както поотделно, така и в
тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод за това, че ез периода от
месец септември 2013 г. до 06.06.2016 г. на седем пъти подс. Н. е въвела и активно
поддържала заблуждение в различни лица – Р. Р. М., Ш.А.М., М.Д.И. и Х.И.Р.,
като активно съдействала за формиране у тях на представите, както следва:
-По отношение на Р. Р. М. - че са необходими парични средства за
заплащане на операция и лечение на негов познат, че в местността „Зад Левента“
се създава водоснабдителна кооперация, която следва да обслужва и имота на М.,
като Н. ще го представлява в съответните дейности по регистрация на
кооперацията и прекарване на системата до дома му, че ще го представлява за
прехвърляне на дела му от кооперацията и за водене на съдебни дела във връзка с
дейността на кооперацията.
-По отношение на Ш.А.М. - е ще му
окаже съдействие и протекции, за да закупи общинско жилище на преференциална и
изгодна цена, както и ще окаже съдействие за настаняване в общинско жилище на
колежката му М. Р. О.
-По отношение на Х.И.Р. и М.Д.И.- че работи в погребална
агенция и ще организира бъдещето погребение на майка им.
По този начин подс. Н. е
реализирала двете проявни форми на инкриминираното в разпоредбата на чл. 209,
ал. 1 от НК изпълнително деяние.
Вследствие на това поведение на
подс. Н., всеки един от изброените свидетели – Р. Р. М., Ш.А.М., Х.И.Р. и М.Д.И. били мотивирани да
извършат неколкократно актове на имуществено разпореждане – М. - сума в общ
размер на 1207 лв., Ш.М. - сума в общ размер на 5353.44 лв., а Х.Р. и М.И. –
сума в общ размер на 1595 лв.
Същевременно подс. Н. не е предприела никакви
действия по в насока изпълнение на поетите задължения. Същата не е развивала
дейност, която да съвпада с посоченото пред пострадалите, не разполагала с
познанства, нито с контакти, не е провеждала и реални разговори в описаната
насока, от което следва, че у същата е липсвало и първоначално намерение да им съдейства
в насоката, за която са и били престирани съответните суми.
Посочените суми са преминали от
патримониума на всеки един от пострадалите в този на подс. Н., в резултат на
което е било налице и реално обогатяване на последната за сметка на пострадалите,
които от своя страна са претърпяли имуществени вреди, изразяващи се в
намаляване стойността на активите в патримониума и със посочените по-горе суми.
Доколкото предоставянето на
сумите от страна на Р. Р. М., Ш.А.М., Х.И.Р. и М.Д.И. са били извършени
единствено и само на основание неправилните представи, формирани у нея за
действителните факти и дейността на подс. Н. и не се установи друго правно
основание, на което същата да ги е получила, то налице е пряка причинно-следствена
връзка между въвеждането в заблуждение Р. Р. М., Ш.А.М., Х.И.Р. и М.Д.И. и
нанесените им имотни вреди.
Правилно е решението на
първостепенния съд, че с престъпната си деятелност, изразила се в извършване на
седем единични деяния подс. Х.Н. е
осъществила продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Съображенията на въззивния съд за този
извод са следните: Всяко от седемте деяния поотделно е осъществило състав на
едно и също престъпление – измама, извършени са през непродължителни периоди от
време – някои от тях, в рамките на месеци, а други – в рамките на дни.
Несъмнено се извършени при еднородна обстановка – касае се за сходен начин на
реализиране на изпълнителното деяние – манифестиране на приятелска близост,
необходимост от помощ, както и на трудова и социална ангажираност в определени
области и предлагане на съдействие за решаване на проблеми в тези области. Налице
е еднородност на вината при извършването на седемте деяния – предвид
спецификата на престъплението деянията са извършени при пряк умисъл и користна
цел.
Извършеното от подсъдимата Н.
деяние е измама, осъществена при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1,
б. „а” от НК. Подсъдимата Х.Н. е извършила престъплението, след като вече е била
осъждана - с присъда по НОХД №2985/2018 г. на лишаване от свобода за срок от
четири години и шест месеца. При това осъждане и санкцията наложена за него,
деянието на подсъдимата Н. по настоящото дело се явява извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл. 29, б. „а” от НК и същата следва да носи
отговорност за извършване на деянието с оглед квалифицирания състав по чл.211 от НК, доколкото деянието е осъществено в петгодишния срок по чл. 30 НК (наказанието
лишаване от свобода е било изтърпяно на 09.09.2010 г.).
Законосъобразно РРС е приел, че
от субективна страна, деянието е осъществено от подс. Н. виновно, при форма на
вината - пряк умисъл. Същата е предвиждала конкретните общественоопасни
последици от деянието си, съзнавала е общественоопасният му характер и пряко е
целяла настъпването на престъпния резултат – обогатяването и за сметка на
обедняването на пострадалите. Същата е предвиждала, че вследствие въздействието
и върху съзнанието на пострадалите, у тях ще възникнат неправилни представи
касаещи правното основание за депозиране на паричните суми. Освен това подс. Н.
е предвиждала получаването на тези суми от страна на пострадалите и че в
резултат на това, патримониумът им ще бъде увреден. Налице е била и особена
користна цел в съзнанието на подсъдимата, а именно да набави за себе си имотна
облага, съзнавайки неизбежността на настъпилата за свидетелите имотна вреда,
както и намерението за своене на получените суми.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата и
по отношение на индивидуализация на
наказанията на подс. Н. от страна на първостепенния съдебен състав.
С обжалвания акт районният съд е
приложил чл. 58а НК в актуалния му вид. Първата инстанция е индивидуализирала
наказанието на подсъдимата по общите правила, след което ги е редуцирала с 1/3.
Районният съд е приел, че такъв подход е в съответствие с предписанията на
наказателния закон, които съдържат механизъм за определяне на наказанието при съкратено
съдебно следствие във втората му алтернатива. Русенски окръжен съд споделя
становището на първостепенния съд по приложение на цитирания текст.
Правилно и
законосъобразно контролираната съдебна инстанция е отмерила наказанието на
подс. Н. за престъплението по чл.211 от НК, съобразявайки смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства като е счела, че същото следва да се определи около средата
на предвиденото в закона, а именно в размер на шест години лишаване от свобода,
което след редуцирането му по реда на цитираната по-горе норма следва да се
определи в размер на четири години лишаване от свобода. В последната насока
законосъобразно контролираната съдебна инстанция е отчела като отегчаващи
отговорността обстоятелства множеството предходни осъждания на Н., извън това,
което обуславя квалификацията на извършеното като опасен рецидив, значителния
размер на вредите, както и на броя на включените в усложнената престъпна
деятелност деяния, а като смекчаващо – изразеното
съжаление.
С оглед предходните осъждания на подс. Н. правилно е преценено, че това
наказание трябва да бъде изтърпяно при строг режим.
Лишени от основание
са доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне
вида и размера на санкцията за извършеното престъпление от страна на РРС, са
били отчетени всички обстоятелства, които по смисъла на закона имат значение за
това. Правилно е било прието, че тя следва да бъде наложена при условията на
чл. 58а, ал.1, вр. чл.54 от НК.
И според настоящият
съдебен състав, както и първоинстанционния, наложеното по вид, размер и начин
на изтърпяване наказание е напълно справедливо. То изцяло съответства на
тежестта, на конкретното посегателство, на данните за личността на дееца, на
целите на наказанието по чл. 36 НК. Видно от събраните доказателства и казаното
по-горе не са налице нито многобройни, нито изключителни (о) смекчаващи отговорността
обстоятелства, за да може да се направи извод, че и най – лекото предвидено в
закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко с извършеното, за да могат да
се приложат разпоредбите на чл. 55 НК. Конкретно няма характера на такива
изразеното съжаление.
Районният съд правилно е преценил, че са налице
основанията за ангажиране на гражданската отговорност на подс. Х.Н..
Законосъобразни са изводите на РРС, че предявеният от ищеца Ш.А.М. граждански
иск макар е доказан по основание и размер (налице е деликт – престъплението,
реализирано от подсъдимата; вреда – в размер на сумата, с която та е ощетила пострадалия,
причинна връзка между и деянието и вредата).
Законосъобразни са и изводите на РРС досежно
втората приета за съвместно разглеждане в наказателното производство гражданска
претенция – тази на Х.И.Р. и М.Д.И. - същата е доказана по основание и размер и
следва да се уважи изцяло – за сумата от
1595 лева. Съобразявайки причинените на св. Х.И.Р. и св. М.Д.И. имуществени
вреди и обстоятелството, че престъпленията по чл.211 от НК са основание за
ангажиране и на деликтната отговорност на подс. Н., решението на проверяваната
съдебна инстанция се явява правилно и в тази си част
При цялостна
служебна проверка на присъдата въззивната инстанция не констатира неправилно
приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила,
с оглед на което прие, че съдебният акт следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на
основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №138 от 27.11.2018 г. по н.о.х.д.
№1448/2018 г., РРС, НО, 7-ми наказателен състав.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.