РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Бургас , 09.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20202100502244 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. Г. Б. с ЕГН-********** от гр.Бургас, ул.И.Б. №
**, вх.*, ет.*, заявена чрез пълномощника адв.Марио Златарев от БАК, с посочен съдебен
адрес в гр.Бургас, ул.Александровска № 91, ет.1 против Решение № 1527/06.07.2020г. по
гр.д.№ 4082/2018г. по описа на БРС, в частта, с която е прието за установено, че въззивната
страна дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 540,98лв. – сборна главница за
потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопление – щранг лира в банята, в
жилището на Д.Б. в гр.С., бул.“М.Л.“ № ***-***, вх.*, ет.* за периода м.май 2015г. – м.април
2017г. и 77,28лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 16.09.2015г. до
10.01.2018г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 17.01.2018г., както и
досежно възложените в тежест на въззивницата разноски в заповедното и исковото
производство.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано. Счита, че решението е неправилно, като твърди, че вече е заплатила в по-
голямата си част претендираните по настоящото производство суми, поради което и
неправилно не е било зачетено възражението й в тази насока. Поддържа се твърдението,
изложено и пред първата инстанция, че искът е неоснователен, тъй като част
1
претендираните по настоящото производство суми, поради което и неправилно не е било
зачетено възражението й в тази насока. При тези аргументи въззивникът моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да постанови ново решение, с което да отхвърли
изцяло предявения иск. Претендира за присъждане на разноските, сторени пред двете
инстанции. Не сочи доказателства. Няма доказателствени искания.
В законния срок въззиваемата „Топлофикация София“ ЕАД, чрез своя процесуален
представител юк.Г.Чавдаров е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.
Претендира разноски.
Третото лице-помагач на „Топлофикация София“ ЕАД – „Бруната“ ООД не е
депозирало становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, извършена на основание чл. 269 ГПК не установи съществуването на
пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги
преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с
разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя, наведени във
въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното: Бургаски
районен съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.42 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86
ЗЗД. По заявление на „Топлофикация София“ ЕАД е издадена Заповед за изпълнение №
1044/27.03.2018 год. по ч. гр. д. № 2059/2018 год. на по описа на БРС по реда на чл.410 ГПК
против ответника за сумата от 540,98 лева – главница за потребената топлинна енергия в
жилището на ответника в гр. С, Район С., бул. К. М.Л. № ***-***, вх.*, ет.*, ап.** с аб. №
235053 за периода от м.май 2014г. до м.април 2017г., 77,28 лева – обезщетение за забавеното
й плащане за периода 16.09.2015г.-10.01.2018г.; 35 лева – стойност на услугата за дялово
разпределение за предоставената топлинна енергия за периода м. май 2014г.-м. април 2017г.
и 6,88 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 16.09.2015г.-10.01.2018г.,
както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на двете процесни
2
главници, начиная от 17.01.2018г. до окончателното им изплащане.
Против заповедта е подадено в срок възражение от длъжника, с което е оспорено
вземането и лихвите по него, предмет на настоящото производство, поради което и в
законния срок е подадена настоящата искова молба. Ищовото дружество е твърдяло, че
ответникът като собственик на топлоснабдения имот е потребител на предоставяните от
дружеството услуги на основание пар.190, вр.пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ, от ЗЕ при публично
известни общи условия за продажбата на топлинна енергия за битови нужди, с избрана от
етажната собственост на сградата на осн.чл.112г, ал.1 ЗЕЕЕ/чл.139б от ЗЕ/ фирма „Бруната“
ООД, която да извършва дяловото разпределение на топлинната енергия, постъпваща в
сградата. Безспорно е, че ищцовото дружество предоставя топлинна енергия в случая на
потребител, битов абонат срещу заплащане. По делото е безспорно установена
собствеността върху процесния имот през процесния период и по-точно правото на
собственост върху имота е придобито от ответника по извършена покупко-продажба,
обективирана в приложения нотариален акт/вж.л.14 по гр.д. № 4082/18г. на БРС/. Безспорно
е между страните и, че са в облигационно правоотношение по силата на сключени между
етажната собственост в която се намира топлоснабдения апартамент, ищеца и третото лице
помагач на ищеца договори за извършване на услуга топлинно счетоводство и за дялово
разпределение/л.20-35 по гр.д. № 4082/18г. на БРС/ и общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр.С,
съгласно чл.32, чл.33 от раздел 7, на които ОУ-02/03.02.2014г. е определен редът и срокът за
заплащане на дължимите месечни суми за топлинна енергия.
С обжалваното решение съдът е приел за установено по отношение въззивника
ответник, че съществува вземането на въззиваемото дружество за сумата от 540,98лв. –
сборна главница за потребена топлинна енергия за сградна инсталация и отопление – щранг
лира в банята, в жилището на Д.Б. в гр.С, бул.“М.Л.“ № ***-***, вх.*, ет.* за периода м.май
2015г. – м.април 2017г. и 77,28лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от
16.09.2015г. до 10.01.2018г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
17.01.2018г., както и досежно възложените в тежест на въззивницата разноски в заповедното
и исковото производство, в която част решението се обжалва. Със същото решение БРС е
отхвърлил като неоснователна претенцията досежно следните суми: 35 лева – цена на
услугата за дялово разпределение за предоставената топлинна енергия за периода м. май
2014-м. април 2017 год., в жилището на ответника процесния имот и 6,88 лева –
обезщетение за забавеното й плащане за периода 16.09.2015-10.01.2018 год., както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 325 лева,
начиная от 17.01.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 1044/27.03.2018 год. по ч. гр. д. № 2059/2018 год.
на БРС, като в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Неоснователно е твърдението в жалбата, че претенцията е неоснователна поради
извършено частично плащане на процесните суми, извършено в хода на гр.д. №
3
11517/2017г. по описа на СРС, производството по което било прекратено, като се сочи и че
към момента бил наличен висящ спор по заведен от въззивницата отрицателен
установителен иск против въззиваемото дружество пред СРС. За тези твърдения по делото
липсват доказателства. В тази връзка правилно е отчетено от първостепенния съд в
мотивите на обжалваното решение, че от представеното заверено само от страната копие на
решение по гр.д. № 11517/2017г. по описа на СРС е със заличени данни и не може да се
установят страните, освен това видно от приетите по делото без възражения от страните
заключения по СТЕ и СИЕ не са установени погашения от ответника на задълженията за
топлинна енергия за процесния период. Доказателства за твърдяните погашения не се
представят и от страна на ответника, въпреки указаната му доказателствена тежест да
установи, че не дължи претендираните суми по основание и/или размер с доклада на БРС.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, Бургаският окръжен съд намира, че то следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски, като такива са
поискани за юк.възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., платими от
въззивника
На основание чл. 280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така мотивиран, Бургаски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1527/06.07.2020г., постановено по гр.д. № 4082/2018г.
по описа на РС-Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д. Г. Б. с ЕГН-********** да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК-********* сумата от 100лв. – разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4