РЕШЕНИЕ
№ 8194
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Ж. ТРОЯНОВА Гражданско дело
№ 20211110153881 по описа за 2021 година
Предявен e иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.499, ал.7 вр.чл.411
от Кодекса за застраховането (КЗ) от „ЗК Лев Инс“ АД срещу „ЗД Евроинс“ АД.
Ищецът „ЗК Лев Инс“ АД твърди, че на 27.07.2016г., около 17.00 часа на магистрала
А81, км. 536, Вюртемберг, пътен възел Вайнсберг, Република Германия, е настъпило ПТП
по вина на водача на влекач „ДАФ FT XF“, с рег. №......., застраховано по договор за
задължително застраховане „Гражданска отговорност (ГО) с ищеца, към който влекач било
прикрепено ремарке „Шмитц“, с рег. № РВ 1818 ЕН, застраховано при ответника по договор
за застраховка ГО, валидна към датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП
са били причинени вреди на л.а. „БМВ“ с рег.№ ......, в размер на 23680.89 лева,
репарирането на които са били предявени по претенция Зелена карта от Германското бюро.
Заявява, че за настъпилото събитие била образувана щета № .........., като с доклад ищецът
одобрил и изплатил обезщетение от 23680.89 лева. Поддържа, че застрахователят на
ремаркето и застрахователят на влекача следва да поделят отговорността за щетите, като се
позовава на съдебното решение на Федералния съд на Германия от 27.10.2010 г. BHG, Urteil
vom 27.10.2012 –IV ZR 279/08, приложимостта на което право обосновава с Решение на
Съда по преюдициално запитване, постановено на 21.01.2016г. по съединени дела С-359/14
и С-475/14. Счита се, че с оглед обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП за
ремаркето към влекача е имало валидна застраховка ГО с ответното дружество, то
последното носи отговорност наред със застрахователя на влекача до размера от ½ част от
платеното от ищеца обезщетение. Твърди, че е поканил ответника да заплати сумата от
1
11840.45 лева или ½ част от 23680.89 лева, но плащане не е постъпило. Обосновава правния
си интерес от предявяване на установителния иск с проведено заповедно производство и
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20024/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е
постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът „ЗД Евроинс“ АД оспорва механизма на ПТП, вината на водача на
влекача, причинно-следствената връзка между вредите, обезщетени от ищеца, и събитието,
както и размера на вредите. Твърди, че вина за произшествието има водача на лекия
автомобил. Заявява, че от приложените документи се установява, че участник в
произшествието е товарен автомобил с друга регистрация, както и че вредите възлизат в
друг размер. Оспорва твърдението на ищеца, че е заплатил обезщетение за увреждането.
Оспорва да е страна по договор за застраховка ГО за ремарке с рег. № ......., валиден към
датата на събитието, но в хода на процеса това възражение не се поддържа. Навежда довод,
че в отношенията между застрахователя на влекача по договора ГО и застрахователя на
ремаркето по договор ГО приложимия закон се определя от Регламент 593/2008 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.2008г. относно приложимото право към
договорни задължения („Рим І“), поради което приложимо право между страните се явява
чл.479, ал.1 КЗ, която разпоредба сочи на възникнала отговорност на застрахователя на
влекача. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно чл.477 КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка ГО на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.Съгласно чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Според чл.499, ал.7 КЗ отговорността по застраховка ГО при повече от един
застраховател всички те отговарят пред увреденото лице, както отговарят причинителите, а
когато последните отговарят солидарно, застрахователите също отговарят солидарно.
По делото е представена застрахователна полица № BG/22/116001601193 от 2016г.
(л.6 от делото), от която се установява че ищецът е сключил договор за имуществено
застраховане ГО с период на валидност 28.06.2016г. – 27.06.2017г. за влекач „ДАФ FT XF“ с
номер на шаси ....... Видно от полицата превозното средство е било регистрирано с ДК №
.......
Приета е справка от ГФ (л.212), видно от която за ремарке с рег.№ ....... е била
сключена застраховка ГО за периода 19.03.2016г. – 18.03.2017г. по полица № 49991207 със
„ЗД Евроинс“ АД.
2
Приложен е протокол за ПТП от 27.07.2016г., съставен от служител на Полицейско
управление Хелброн, Дирекция „Пътна полиция“ – Вайнсберг, видно от който на тази дата е
настъпило произшествие, при което водачът на влекач „ДАФ“ с рег.№ .... – М. М., с
прикачено ремарке „Шмитц“ с рег.№ ......., е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, като не пропуснал движещият се в дясното платно по посоката му на
движение л.а. „БМВ“ с рег.№ ......, и го увредил.
От представената по делото преписка по щета № ...... на ищеца се установява, че към
„ЗК Лев Инс“ АД е била предявена претенция за репариране на вредите от произшествието
чрез АВУС с уведомление от 23.08.2016г., като в разменената кореспонденция са налице
доказателства за установената от полицейските органи причина за събитието, вида и размера
на вредите. Всички изготвени на чужд език и приобщени към доказателствата по делото
документи са били представени в заверен превод, а в резултат на изясняване на случая,
ищецът е приел, че следва да уважи отправеното искането. Видно от доклада по процесната
щета (л.165 от делото) обезщетението е прието за дължимо, поради установено
противоправно поведение на пътя от водача на т.а. „ДАФ FT XF“ с номер на шаси .......,
който влекач към датата на доклада – 05.06.2018г., е с променен рег.№ ........ Това
обстоятелство или идентичността между т.а. с рег.№ ....... и т.а. рег.№ ....... (с оглед
индивидуализацията му по номер на шаси) опровергава твърдението на ответника, че
участник в произшествието е друг товарен автомобил.
Видно от платежно нареждане и опис към него (л.168-169), на 24.01.2017г. „ЗК Лев
Инс“ АД е заплатил на посредника при уреждане на претенцията – АВУС Хамбург, сумата
от 39748.44 евро, като от описа се установява, че с превода е библал платена и сумата от
10740 евро по щета № ........
Спорен е механизма на ПТП.
За изясняване на този спор е приета съдебна автотехническа експертиза, вещото лице
по която е дало заключение, че произшествието е настъпило по вина на водача на влекача,
който, при предприемане на маневра за преустрояване от лява в дясна лента по посоката си
на движение, не съобразил местоположението на движещият се попътно в дясна лента лек
автомобил, не го пропуснал и го ударил. Ударът бил в странична дясна част за товарния
автомобил и в задна странична лява част за лекия автомобил. Експертът е установил, че
описът на увредените детайли напълно съответства на механизма на ПТП, т.е. причинените
на л.а. „БМВ“ щети са резултат от процесното ПТП. Действителната стойност на вредите
към датата на инцидента възлизат на 16633.49 лева, а по каталог на „Шваке“ – 18228.12
лева, като в резултат на увредата стойността на л.а. „БВМ“ е намаляла в рамките от 200.00
до 700.00 лева.
Предвид така приетите документи и заключението на вещото лице, съдът намира за
доказано, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на влекач „ДАФ“ с номер на
шаси ...... и рег.№ ...... (сега с рег.№ ......), който е предприел неподсигурена маневра за
преустрояване от лява в дясна лента, като не пропуснал попътно движещият се и ползващ се
с предимство л.а. „БМВ“ с рег.№ ........, в резултат на което го ударил. С оглед
3
обстоятелството, че към тази дата за влекача е валидна застраховка ГО с ищеца, то „ЗК Лев
ИНС“ АД се явява отговорен към пострадалия за обезщетяване на причинените му вреди,
поради което платеното от него обезщетение до установения размер от 10740.00 евро се
явава платено на правно основание.
Спорно е правото на застрахователя по договор ГО за влекача да търси половината от
платеното обезщетение от застрахователя по договор ГО за прикаченото към влекача
ремарке.
Решаването на спора предполага изясняване на въпроса относно приложимото право,
а именно дали следва да се приложи германския граждански закон, предвиждащ споделена
отговорност за вредите от ПТП между застрахователите на влекача и на ремаркето, както се
твърди в исковата молба, или приложение намира българския КЗ, който в чл.479 предвижда,
че отговорността е само на застрахователя по договор ГО на влекача, ако при
произшествието ремаркето е било прикачено към него, т.е функционално зависимо е било от
теглещото превозно средство.
По въпроса е постановено решение от 21.01.2016г. на Съда на Европейския съюз по
съединени дела С-359/14 и С-475/14, според което при пътнотранспортно произшествие,
причинено от теглещо превозно средство с ремарке, приложимото право спрямо регресния
иск на застрахователя на теглещото превозно средство, който е изплатил обезщетение на
пострадалия при произшествието, предизвикано от водача на това превозно средство, срещу
застрахователя на тегленото при произшествието ремарке, се определя съгласно чл.7 от
Регламент № 593/2008 (Регламент „Рим І“), ако правилата на деликтната отговорност,
приложими спрямо това произшествие по силата на чл.4 и следващите от Регламент №
864/2007 (Регламент „Рим ІІ“) предвиждат разделяне на задължението за поправяне на
вредите, т.е. предвиждат отговорност на собственика или държателя на ремаркето наред с
отговорността на собственика или ползвателя на теглещото превозно средство за
възстановяване на вредите на пострадалото лице. Обоснован е извод, че задължението на
застрахователя по застраховка ГО да обезщети причинената на пострадало лице вреда не
произтича от настъпването на самата вреда, а от договора, който го обвързва със
собственика на увреждащото МПС, по силата който отговаря за вреди от деликт, причинени
при управлението му. Ето защо, отношенията пострадал – застраховател за увреждащото
МПС по договор ГО се уреждат по правилата на Регламент „Рим II“ (Регламент (ЕО) №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно
приложимото право към извъндоговорни задължения), и с оглед приоретизиране правата на
пострадалия, последният може да заяви претенция както към застрахователя на влекача,
така и към застрахователя на ремаркето по приложимия закон по местонастъпване на
събитието – германското право. Вътрешните отношения между двамата застрахователи – на
влекача и на ремаркето, обаче, се уреждат от правилата на Регламент „Рим І“ (Регламент
(ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно
приложимото право към договорни задължения). Съгласно чл.7, пар.4, б.а) от Регламент
„Рим I“, когато правото на държавата-членка, в която е разположен рискът, и правото на
4
държавата-членка, налагаща задължението за сключване на застраховка, си противоречат
взаимно, предимство има последното право. В случая, има колизия между германското
право (правото по настъпване на риска) и българското право (правото на държава-членка,
налагаща задължението за сключване на застраховка) относно разпределянето на
отговорността между застрахователите при вреди, произтичащи от теглещия автомобил и
прикаченото към него ремарке, поради което приложимо е българското материално право –
така и Решение № 261552 от 29.11.2021 г. по т. д. № 873/2020 г. по описа на Софийски
градски съд-ТО VI-15 състав, Решение № 685 от 30.03.2022 г. по в. гр. д. № 10877/2021 г. по
описа на СГС-ВГО, III-B въззивен състав, Решение № 292 от 04.05.2022 г. на САС по в. т. д.
№ 61/2022 г. и др.
Съгласно чл.479, ал.1 от КЗ вреди, нанесени от ремарке по чл.481, ал.1, изречение
второ и ал.2, т.3, което е свързано с моторно превозно средство и е функционално зависимо
от това моторно превозно средство по време на движение, и/или когато то се е откачило по
време на движение, се покриват от застрахователя по задължителната застраховка ГО на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно превозно
средство. Това налага извода, че единствено застрахователят на теглещото МПС отговаря за
заплащането на застрахователното обезщетение, т.е. ищецът, но не и застрахователя на
ремаркето. Последният би отговарял само в хипотезата на ал.2 на чл.479 КЗ (за вреди
причинени от вещта, когато не и била в движение или при самозадвижване), която хипотеза
не е налице.
Предвид изложеното, исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
По разноските
При този изход на спора ищецът следва да заплати на ответника разноски в размер на
350.00 лева, от които 50.00 лева по заповедното дело и 300.00 лева в исковото производство:
200.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева дължимо на основание чл.78, ал.8 вр.ал.3
ГПК юрисконсултско възнаграждение, определено по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК ......, срещу
„ЗД Евроинс“ АД, ЕИК ......., иск по чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.499, ал.7 вр.чл.411 КЗ,
за заплащане на сумата 11840.45 лева – дължимо обезщетение за вреди от ПТП, настъпило
на 27.07.2016г. в Германия, при което е увредено „БМВ“ с рег.№ ........... в резултат на
противоправното и виновно поведение на водача на т.а. „ДАФ FT XF“ с номер на
шаси.........., застрахован по договор за застраховка ГО с ищеца, към което е било прикачено
ремарке „Шмитц“, с рег. № ..........., застраховано по договор за застраховка ГО с ответника,
5
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 20024/2021г. на СРС, 55 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да
заплати на „ЗД Евроинс“ АД, ЕИК .......... сумата 350.00 лева – разноски, от които 50.00 лева
по ч.гр.д.№ 20024/2021г. на СРС, 55 състав, и 300.00 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6