№ 883
гр. Варна, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501202 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на М. Л.
Ж. против решение № 3738 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 652 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести състав, с което
е отхвърлен иска на въззивника против Административен съд – Варна за
заплащане на сума над 500 лева до 3 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на
ищеца на разглеждане и решаване на адм.д.№ 1338/2015 г. и адм.д.№
3390/2016 г. по описа на Административен съд – Варна в разумен срок, на
основание член 2б, алинея 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/; в частта, с която отхвърлен иска на въззивника
против Върховен административен съд /ВАС/ - София за заплащане на сума
над 500 лева до 5 001 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на
разглеждане и решаване на адм.д. № 6820/2016 г. и адм.д.№ 10048/2017 г. по
описа на ВАС в разумен срок, на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ;
както и в частта, с която е осъден въззивника да заплати на ВАС сумата от
180 лева, представляваща сторени съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение на основание член 78, алинея 3 и алинея 8 от ГПК. Във
въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в
атакуваната му част като незаконосъобразно. Оплакванията са, че
определеното от съда обезщетение не съответства на характера,
1
интензивността и продължителността на изживяванията. Иска се отмяна на
решението в обжалваните части и уважаване на исковете.
Постъпила е и въззивна жалба от Върховен административен съд
против цитираното по-горе решение в частта, с която е осъден да заплати на
въззивника сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на правото на ищеца на
разглеждане и решаване на посочените дела по описа на ВАС в разумен срок,
на основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ. Във въззивната жалба се излага, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон и необосновано. Това становище се
аргументира с обстоятелството, че съдът не е направил преценка за баланса
между продължителността на разумния срок и необходимостта от внимателно
проучване и правилно провеждане на съделния процес за постановяване на
законосъобразен акт. Излага се, че съдът е изключително натоварен,
съдебните актове са постановени в срок, делото не е със значителен
обществен интерес. Поради това се счита, че не е налице нарушение на
правото но ищеца на разглеждане на делото в разумен срок и решението в
обжалваната му част следва да бъде отменено, евентуално – намален размера
на обезщетението. Допълнително се излага, че размерът на обезщетението,
определен по реда на член 52 от ЗЗД, е завишен.
Постъпила е и въззивна жалба от Административен съд – Варна против
решението в частта, с която е осъден да заплати на въззивника сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
вследствие на нарушаване на правото на ищеца на разглеждане и решаване на
посочените дела по описа на Административен съд - Варна в разумен срок, на
основание член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ. Във въззивната жалба се излага, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствените правила и приложими материални разпоредби, както и
необосновано. Излага се, че не е налице легална дефиниция на понятието
“разумен срок”, а преценката се прави за всеки конкретен случай, като
предприсанието за разуменп срок на делото се нарушава само от закъснения,
за които са виновни държавните органи. Подробно се излага защо се счита, че
не е налице нарушение на разумния срок. Също така се твърди, че делото на
ищеца не е сред тези, за които да се приеме, че са с обществена значимост,
висок приоритет и обществен интерес. Твърди се, че наличието на претърпени
вреди не следва автоматично като пряка последица от констатиране
нарушение на правото на разглеждане на делото в разумен срок, а следва да
се докажат сочените вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната част.
Отговори на въззивните жалби не са депозирани от насрещните страни.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
2
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излага, че на 29.08.2014 г. ищецът депозирал пред
Софийски районен съд искова молба срещу Министерство на правосъдието и
ГД „Изпълнение на наказанията“ за установяване на дискриминационно
поведение и за осъждане на ответника да преустанови нарушението, като се
въздържа от бъдещо такова, както и за заплащане на обезщетение за вреди от
дискриминация, по която е образувано гр.д.№ 47020/2014 г. по описа на СРС,
33–ти състав. На 02.12.2014 г. съдът прекратил производството по делото и е
изпратил същото за разглеждане на Административен съд – София, като е
образувано адм.д.№ 4022/2015 г. по описа на 36-ти състав. С определение от
05.05.2016 г. АдмС – София прекратил производството пред себе си и
изпратил делото на Административен съд – Варна по компетентност. На
11.05.2015 г. е образувано адм.д.№ 1338/2015 г. по описа на АдмС - Варна. С
разпореждане от 15.05.2015 г. производството по делото било оставено без
движение, а ищецът бил задължен да посочи в какво се изразява
дискриминационното отношение. Според ищеца производството неправилно
е било оставено без движение с цел да се възпрепятства процеса, като му се
създадат затруднение при кореспонденцията със съда, предвид факта, че се
намира в пенитенциарната система. С разпореждане от 08.06.2015 г. след
постъпване на отговор на исковата молба по реда на член 131 от ГПК
производството повторно е оставено без движение с оглед необходимостта да
се посочи ответника по спора, като това създало у ищеца усещането за
умишлено забавяне на спора. Делото било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 23.09.2015 г., като по направените от ищеца
искания по доказателствата съдът се произнесъл в открито съдебно заседание,
а не с доклада по делото. След първото по делото съдебно заседание
производството било отложено за следващо открито заседание на 21.10.2015
г., а по-късно пренасрочено за 02.12.2015 г. Между заседанията съдът не
предприел действия по събиране на доказателства. Производството било
допълнително отложено поради непредставяне от Затвора - Варна на
изискани писмени доказателства. Последното по делото открито съдебно
заседание било проведено на 18.01.2016 г., а съдът обявил решението си след
законоустановения срок на 28.03.2016 г. Тези действия на съда ищецът
определя като преднамерени и пораждащи за него усещания на унижение, за
потъпкване на човешкото му достойнство, чувство на накърняване на
равнопоставеността му като страна в гражданския процес, а и усещане за
неизвестност. Той загубил доверието си в съдебните органи, изпаднал в
отчаяние, станал обект на подигравки от страна на останалите лишени от
свобода заради доверието му е правосъдната система. Срещу постановеното
от АдмС – Варна решение ищецът депозирал касационна жалба. Заседанието
пред касационната инстанция било насрочено на 28.11.2016 г. или пет месеца
и 19 дни от постъпване на жалбата. Този срок се намира от ищеца за
продължителен и съпътстван за него с дълго очакване, още повече страната
3
била лишена от всякаква възможност да се запознае с хода на делото,
чувствал се игнориран и притеснен. Касационната инстанция се произнесла
по същество, обезсилвайки решението на АмдС - Варна. Делото било върнато
за разглеждане от друг състав на същия съд на 29.12.2016 г. Образувано било
адм.д.№ 3390/2016 г. по описа на АдмС - Варна. За пореден път
производството по делото било оставено без движение, което действие
ищецът отново намира за преднамерено и извършено с цел да бъде мотивиран
да се откаже от процеса. С оглед дадените указания и направените уточнения
в процеса не бил конституиран вторият ответник ГД „Изпълнение на
наказанията“ - София. Това се случило в първото по делото открито съдебно
заседание, проведено на 22.06.2016 г. или три месеца след връщане на делото.
За събиране на доказателства производството било отложено за 30.11.2016 г.
Тъй като ответникът не представил изискани писмени доказателства, делото
отново било отложено за 15.02.2017 г. Поради заболяване на съдия-
докладчика се наложило ново отлагане на делото за 29.03.2017 г. На
27.03.2017 г. делото било преразпределено на друг състав, като било
насрочено открито съдебно заседание на 17.05.2017 г. Забавянето на
производството след връщането му за разглеждане от друг състав донесло на
ищеца нови негативни изживявания, свързани с накърняване на
достойнството му и чувство за неравнопоставеност и нови коментари от
страна на другите лишени от свобода. Негативните изживявания се отразили
на здравословното състояние на ищеца и довели до раздразнителност,
напрежение, смущение в съня, световъртеж. На следващо място забавата на
съдопроизводствените действия станала повод за конфликти в семейството на
ищеца. Неговите близки започнали да му отправят упреци във връзка с
очакванията му за развитие на производството в по-кратък срок. Ищецът
станал обект на коментари и от затворническата администрация. Подигравали
му се заради очакванията му за справедлив съдебен процес в разумен срок.
Поддържа, че общата продължителност на съдебния процес е шест години,
два месеца и десет дни, в това число и срокът, през който делото е било
спряно до постановяване на тълкувателно постановление на ОС на ВКС и
ВАС по тълк.д. № 1/2016 г. на ВКС. Счита, че прекомерната
продължителност на производството се дължи на поведението на съставите на
Административен съд – Варна и Върховен административен съд. Акцентира и
на ниската фактическа и правна сложност на делото, поради което
констатираното забавяне на съдилищата не може да се оправдае с тези
обстоятелства.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът Върховен
административен съд оспорва предявения иск. Сочи, че производството по
адм.д.№ 6820/2016 г. по описа на ВАС е образувано на 09.06.2016 г. По
делото е проведено само едно открито съдебно заседание на 28.11.2016 г., на
което делото е обявено за решаване. Съдебното решение е постановено на
20.12.2016 г. или в срока по член 217, алинея 3 от АПК. Общата
продължителност на производството е 6 месеца и 11 дни. Производството по
4
адм.д.№ 10048/2017 г. по описа на ВАС е образувано на 14.09.2017 г.
Определението е постановено на 29.11.2017 г. При това положение общата
продължителност на делото е 2 месеца и 15 дни. Счита се, че при
произнасянето на съставите на ВАС е спазено изискването за разумен срок,
поради което общата продължителност на съдебното производство не се
дължи изключително на поведението на ответниците и в частност на ВАС.
Причината делото да бъде разглеждано в различни съдилища се корени в
поведението на ищеца. Отделно от това делото е с незначим по смисъла на
ЕСПЧ индивидуален залог. Оспорва ищецът да е претърпял действително
вреди в резултат на забавените съдопроизводствени действия.
Ответникът Варненски административен съд в депозирания отговор на
исковата молба оспорва иска. Поддържа, че пред АдмС – Варна
производствата по адм.д.№ 1338/2015 г. и адм.д.№ 3390/2016 г. са
продължили общо една година, пет месеца и 8 дни. Срокът не е
продължителен, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Производството по адм.д.№ 1338/2015 г. е оставено без движение с
разпореждане от 15.05.2015 г. предвид констатираната нередовност на
сезирането. Уточняваща молба е постъпила от ищеца на 22.06.2015 г. и на
25.06.2015 г. съдът се е произнесъл по конституиране на страните и е
насрочил делото за съдебно заседание. Първото по делото открито съдебно
заседание било насрочено на 23.09.2015 г., с оглед предстоящата съдебна
ваканция. Производството не е сред тези, които по смисъла на член 201 от
АПК подлежат на разглеждане през съдебната ваканция. В първото по делото
съдебно заседание са приети писмени доказателства и са допуснати гласни
доказателства. За следващото съдебно заседание, насрочено на 21.10.2015 г., е
депозирана молба от свидетеля К.С.Р. за това, че не може да се яви в съдебно
заседание за изслушване, поради което делото е отложено за 02.12.2015 г. В
този случай причината за отсрочване е извън поведението на състава на съда.
В заседанието, проведено на 02.12.2015 г., с оглед изявленията на страните,
съдът е указал на ответника да представи инструкция за особеностите при
провеждане на свиждане и произтичащите от това задължения за надзорно-
охранителния състав и други лица, утвърдена за Затвора - Варна, действаща
към месец април 2014 г. Със същото определение производството е
прекратено по отношение на Министерство на правосъдието като ответник по
делото, съответно като ответник е конституирана ГД „Изпълнение на
наказанията" към Министерство на правосъдието, като съдът е предоставил
срок на новокоституирания ответник да се запознае с материалите по делото.
Конституирането на нов ответник се е наложило в изпълнение на
постановеното междувременно Тълкувателно постановление № 2/2014 г. -
точка 8 -, която изрично посочва ответника в тези производства, поради което
и в този случай липсва укоримо поведение на състава на съда. Последното по
делото съдебно заседание е проведено на 16.01.2016 г., а решението е
постановено на 28.03.2016 г. Поддъра се, че дори и да е налице забавяне, то се
е дължало на поведението на ищеца. Между заседанията, същият е депозирал
5
множество молби за уточняване на твърденията си, извън това посоченият от
него свидетел е станал причина за отлагане на откритото съдебно заседание,
насрочено за 21.10.2015 г. Единственото забавено от съдебния състав
действие е това по постановяване на решението. Но това закъснение е
несъществено, предвид обема на доказателствения материал, който е
подлежал на преценка при постановяване на решението и фактическата и
правна сложност на делото. Акцентира се и на факта, че срокът за
постановяване на решенията е инструктивен. Сочи се, че в хода на делото
съдията-докладчик се е произнасял незабавно по всички искания, с които е
бил сезиран, организирал е своевременно и пълноценно подготовката на
откритите съдебни заседания, така че доказателствата са били събирани в
следващото заседание след уважаване на исканията за допускането им -
поради това не е имал и повод за налагане на глоби за неизпълнение на
указанията му; отлагал е съдебните заседания за събиране на новите
доказателства, поискани както от ищеца, така и от ответника, и то в
максимално кратък срок с оглед технологично необходимото време за
събиране на доказателства; администрирал е своевременно - след изтичане на
установените в АПК процесуални срокове за отговори и за отстраняване на
нередовности, и без никакво забавяне касационната му жалба до ВАС. На
следващо място производството, от чието забавяне се претендират вреди не е
сред тези с висока степен на обществена значимост, с висок приоритет и от
голям обществен интерес. Вредите, които ищецът твърди да е претърпял в
резултат на подигравателното отношение на други лица, лишени от свобода, е
вероятно да се свързват с още осем административни дела, които ищецът е
завел в съда към релевантния момент. Това според страната изключва
възможността Л. да е бил разтревожен от подмятания в смисъл "дали
наистина си въобразява, че съдът ще се занимава с един затворник".
Заведените пред АдмС - Варна в периода от 2009 г. до този момент общо 40
производства сочи на завишен интерес към съблюдаване на правата му на
затворник. Усещанията на ответника за тревожност във връзка с
неизвестността от изхода на спора не са пряка и непосредствена последица от
поведението на съдията-докладчик, и като цяло - от продължителността на
производството по адм.д.№ 1338/2015 г. Производството по адм.д.№
3390/2016 г. е образувано на 29.12.2016 г. след връщане на делото от ВАС при
отмяната на решението по адм.д.№ 1338/2015 г. Производството е
продължило общо 7 месеца и 19 дни, като от този период е изключено
междинното прекратяване, при което с определение № 1972 от 19.07.2017 г. е
изпратено на ВАС, откъдето е върнато на 01.12.2017 г. Или периодът, в който
производството по адм.д.№ 3390/2016 г. е разглеждано от състав пред АдмС -
Варна е от 29.12.2016 г. до 19.07.2017 г., когато е прекратено, и от 01.12.2017
г. /датата на връщане от ВАС/ до 15.12.2017 г., когато делото отново е
прекратено и изпратено по подсъдност на ВPC. Този срок намира за
подходящ и съответен на сложността на делото. Поддържа, че при
разглеждане на двете административни дела съдът се е съобразил със
6
съдопроизводствените правила по административните дела, при които не е
предвидена преклузия на доказателствените искания. Указанията на съда по
отстраняване на нередовностите по сезирането са били с оглед неяснотата на
ответниците по молбата. В периода на висящност на производството по адм.д.
№ 3390/2016 г., по искови молби на ищеца са били образувани още други три
искови производства, съответно следва да се разграничат негативните
изживявания, понесени от ищеца в резултат на висящността на тези
производства при съпоставяне с негативите от процесното.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 2б,
алинея 1 от ЗОДОВ – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца в резултат на нарушаване на правото му по член 6, § 1 от
ЕКЗПЧОС за разглеждане и решаване на адм.д.№ 1338/2015 г. и адм.д.№
3390/2016 г. по описа на Административен съд – Варна и на адм.д. №
6820/2016 г. и адм.д.№ 10048/2017 г. по описа на ВАС в разумен срок.
Съгласно посочената разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок съгласно член 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Според константната съдебна практика за вредите от забавяне на
разглеждането и решаването на гражданско дело над разумния срок отговаря
държавата. Когато са налице предпоставките отговорността на държавата да
бъде реализирана чрез иск, тя се представлява от процесуален субституент -
едно или повече съдилища, в които е разглеждано делото, чието разглеждане
се претендира да е забавено, като е без значение пред кое от инстанционните
съдилища се претендира да е осъществено забавянето. Държавата отговаря за
забавянето на разглеждането и решаването на делото от предявяването на
иска до влизането в сила на решението, като спазването или неспазването на
инструктивните срокове за извършване на отделните съдопроизводствени
действия, е без значение. Релевантна е общата продължителност на делото с
оглед неговата фактическа и правна сложност. Съдът установява
осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е
предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се
на поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички
останали забавяния, в това число за тези вследствие поведението на вещите
лица и насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила,
както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от
недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на
задължения. Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне,
макар това да няма значение за основателността на иска, но то има значение
7
за мерките, които държавата е длъжна да предприеме за недопускането на
други нарушения. Тези причини може да бъдат: действия и бездействия на
съда, на другите участници в производството, на съдебни служители,
пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа,
който компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят,
всеки според компетентността си, мерките, които държавата следва да
предприеме за недопускането на други нарушения. Отговорността на
държавата не е обусловена от това дали лицата от състава на съдебните
органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила, или са ги
спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. При
основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез
представляващите я процесуални субституенти за вредите от осъщественото
забавяне, независимо от това дали някой или никой от тях има или няма
причастност към осъщественото забавяне.
В конкретния случай общата продължителност на производството по
делото включва периода от датата на образуването му пред СРС /29.08.2014
г./ до датата на постановяване от ВКС на неподлежащо на обжалване
определение за недопускане на касационно обжалване /10.11.2020 г./ и е
малко повече от 6 години и 2 месеца. В този период е включен и периодът,
през който производството по повдигнатата препирня за подсъдност пред
смесен петчленен състав ва ВКС и ВАС е било спряно, поради образуваното
тълкувателно дело № 1/2016 г. и постановяването на тълкувателно
постановление от ВКС и ВАС. При първото разглеждане на делото пред
АдмС – Варна по адм.д.№ 1338/2015 г. производството е продължило малко
над 10 месеца, като е допусната забава при постановяването на
първоинстанционното решение, което е обявено малко повече от месец след
изтичане на инструктивния едномесечен срок за постановяване на решението.
Поради промени в състава на съда насроченото за 21.10.2015 г. открито
съдебно заседание по делото е отсрочено за 02.12.2015 г. Въпреки
несъщественото забавяне при постановяване на решението, то това
обстоятелство е довело до удължаване на общата продължителност на делото.
В конкретния случай при първото разглеждане на делото пред АдмС – Варна
производството е продължило 1 година и 2 дни от депозиране на исковата
молба до постановяването на съдебното решение, като е допусната забава от
два месеца при насрочване на делото, от месец и половина поради промяна на
докладчиците по делото, както и от два месеца при постановяването на
решението.
При първото изпращането на делото на ВАС /по к.адм.д.№ 6820/2016 г./,
производството е насрочено в открито съдебно заседание в рамките на над 5
месеца след образуване на делото. С акта по същество на касационната
истанция е обезсилено обжалваното решение с мотив, че е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, съответно поради
произнасяне свръхпетитум. Посочено е още, че ако при новото разглеждане
се счете, че исковата молба е неясна, то следва съдът да извърши ново
8
уточнение на предявения иск. Обезсилването на постановеното
първоинстанционно решение и връщането му за ново разглеждане от друг
състав на същия съд безспорно е довело до увеличаване на общата
продължителност на производството, но това не може да се приеме за
укоримо действие на ВАС, а на предходната инстанция, която не е положила
дължимите усилия зауточняване на предявения иск и за прецизност при
постановяване на решението. Също така не може да се приеме, че спирането
на делото за времето от 05.04.2018 г. до 15.02.2019 г. е действие, което следва
да бъде вменено във вина на съда, доколкото същото се явява
законосъобразно.
В алинея 2 на член 2б от ЗОДОВ е посочено, че при разглеждане на
исковете съдът взема предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат
значение за правилното решаване на спора. Като взе пред вид конкретните
обективни и субективни причини, довели до забавянето в разглеждането на
процесните дела, то следва да се приеме, че макар и отделните процесуални
действия на съда да не се разглеждат изолирано, то някои от тях са довели до
увеличаване на продължителността на производството, надхвърляща
разумната такава. Предметът на предявените искове не предполага някаква
изключителна бързина при разглеждането им, производството по тях не е
бързо такова по смисъла на закона. От друга страна следва да бъде
съобразено, че делото не е с фактическа и правна сложност. Не без значение в
случая е и процесуалното поведение на ищеца, който е проявил голяма
активност, която също е способствала за удължаване на производството. По
негови частни и касационни жалби, преценени в крайна сметка за
неоснователни, са образувани много производства, общият брой на които е
дванадесет.
Съдилищата носят отговорност за вреди по исковете по член 2б от
ЗОДОВ като процесуални субституенти на държавата, а съгласно практиката
на ЕСПЧ конвенцията възлага в задължение на всяка от договарящите
държави независимо от разходите, да организира съдебната си система по
такъв начин, който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в
разумен срок, а в случаите на доказана „хронична“ натовареност на съда,
държавата носи отговорност за непредприетите или недостатъчната
ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем. Ако
такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респективно
процесуалните й субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност
при надхвърляне на разумния срок. Преценявайки всички обстоятелства,
свързани с конкретните обективни и субективни причини, довели до
забавянето в разглеждането на процесните дела, въззивният съд намира, че
сама по себе си общата продължителност от 6 години и 2 месеца без съмнение
очевидно надхвърля разумния срок за разглеждане на производството.
9
Съгласно практиката на ЕСПЧ и ВКС относно неимуществените вреди
съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност
на производството причинява такива, поради което поначало не е необходимо
ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди. Последните
винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е
продължило извън рамките на разумния срок, какъвто е и процесният случай.
Посочените обичайни вреди се изразяват в притеснения за развитието на
процеса, както и за евентуален неблагоприятен изход, накърняване на
чувството на страната за справедливост и на доверието й в държавността
поради забавянето на делото. От свидетелските показания на свидетелите
И.А.Р. и Г.М.М. /сестра на ищеца/, които съдът цени при условията на член
172 от ГПК, се установява, че ищецът е споделял за конкретното дело,
образувано във връзка с хранителна пратка, че същото се бави, че чака
решение по него, като се чувствал унизен, не вярвал в правосъдието.
Поради допуснатото нарушение на правото на ищеца М. Л. Ж. да получи
решение на спора в разумен срок са му причинени неимуществени вреди,
изразяващи се изпитани неприятни емоционални изживявания –
разочарование и напрежение. Недоказани обаче са останали твърденията на
ищеца за влошаване на здравословното му състояние вследствие на тревогите
от забавеното правосъдие, както и изложеното от свидетеля Р. относно
наложен запор върху персоналната карта на ищеца, при което той не е имал
възможност да се обажда на никого, да има връзка по някакъв начин с
воденото от ищеца дело. Недоказани са останали и твърденията, че забавата
на съдопроизводствените действия е станала повод за конфликти в
семейството на ищеца, че неговите близки започнали да му отправят упреци
във връзка с очакванията му за развитие на производството в по-кратък срок,
както и, че е станал обект на подигравки от страна на останалите лишени от
свобода и затворническата администрация заради доверието му е
правосъдната система. Не може да бъде установена и пряка причинно-
следствена връзка между твърдените за понесени от него неимуществени
вреди и производството по конкретните процесни дела, тъй като е безспорно
установено, че Ж. е страна по множеството заведени от него съдебни
производства - за периода от 2009 г. до 29.03.2022 г. ищецът е бил страна по
над 40 дела, образувани пред Административен съд – Варна.
Размерът на обезщетението по член 2б, алинея 1 от ЗОДОВ се определя
съобразно разпоредбата на член 52 от ЗЗД – по справедливост -, тоест следва
да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение
за съдържанието на неимуществените вреди и за правилното определяне на
обезщетението, чрез което те биха могли да бъдат репарирани. Имайки
предвид установената тревожност на ищеца, изпитаното разочарование и
времетраенето на разглеждането делата, значимостта на забавеното
производство за ищеца, както и, че не са доказани претърпени други извън
посочените обичайни притеснения и негативни изживявания, които той е
търпял за времето за разглеждане на делата пред двете съдебни инстанции на
10
два пъти, настоящият съдебен състав намира, че справедливият размер на
обезщетението е 500 лева от АдмС – Варна и 500 лева от ВАС.
В резултат на идентичните крайни изводи, до които достигна
въззивният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3738 от 30.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 652 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и шести
състав.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11