№ 47
гр. Русе, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
при участието на секретаря Ирена Иванова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20254500900024 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Исковете са обективно кумулативно съединени, с правно
основание чл.327, ал.1 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „АГРИКОРП"ЕООД, ЕИК116590895,
в която твърди, че извършва тьрговия със селскостопанска техника и
инвентар. C ответното търговско дружество „АГРО ФИНАНС-Н“ЕООД били
в търговски отношения във връзка с продажби на селскостопанска техника и
инвентар. От месец февруари до месец септември 2020г. извършили няколко
продажби на ответното дружество, като за сделките били издадени
съответните счетоводни документи. За извършените търговски сделки издали
четири броя фактури, които били приети и осчетоводени от ответника, нo до
момента сумите по тях не са платени изцяло, като по три oт фактурите са
извършени частични плащания, a по четвъртата фактура не са извършвани
плащания. Съобразно фактура №**********/25.02.2020г. пpoдaли на
oтвeтника цистерна марка „ESSAN" модел „ES-TS 8000", като по тази
фактура остатъкът за плащане е в размер на 8000 лв. с включен ДДC. Върху
тази сума ответното дружество дължи мораторна лихва в размер на 2943 лв. за
период три години преди завеждане на исковата молба — от 27.01.2022г. дo
26.01.2025г. Съобразно фактура №**********/02.03.2020г. продали на
1
ответника два комплекта гуми с джанти „Taurus" за селскостопанско МПС. Пo
тази фактура остатъкът за плащане е в размер на 4500лв. с включен ДДС.
Върху тази сума ответника дължи мораторна лихва в размер на 1655 лв. за
период три години преди завеждане на исковата молба — от 27.01.2022г. до
26.01.2025г. Съобразно фактура №**********/28.08.2020г. продали на
ответника прикачен инвентар - хедер за царевица ППК-670-41 ARGUS 670.
По тази фактура остатъкът за плащане е в размер на 36000 лв, с включен ДДС.
Върху тази сума ответника дължи мораторна лихва в размер на 13243 лв. за
период три години преди завеждане на исковата молба — от 27.01.2022г. до
26.01.2025г. Съобразно фактура №**********/25.09.2020г. продали и
монтирали на ответника лява врата за селскостопанско МПС, по тази фактура
не са постъпвали плащания и дължимата сума по нея е в размер на 475.20 лв. с
включен ДДС. Общият размер на задължението на ответника по посочените
четири фактури е в размер на 48975.20 лв. с включен ДДС, а общият размер на
мораторната лихва върху главниците пo първите три фактури за период от три
години преди завеждане на исковата молба е в размер на 17841 лв.
Многократно провеждали разговори с представителя на ответното дружество
във връзка с плащането на сумите пo описаните фактури, но дo момента
плащане не е извършено, което обуславя правния интерес от завеждане на
настоящите искове. Иска след като съдът се убеди в основателността и
доказаността на претенциите, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати сумата 48975.20лв. с включен ДДС,
представляваща неплатени суми пo издадените четири фактури, ведно със
законната лихва върку тази сума от завеждане на делото дo окончателното й
изплащане, както и сумата 17841 лв., представляваща мораторни лихви върху
неплатени остатъци по първите три фактури. Претендира присъждане на
разноските по делото.
Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото няма спор, че между страните са налице търговски
отношения по повод продажби на селскостопанска техника и инвентар, като
ищецът е продал на ответника стоки, за което е издал процесните четири броя
2
фактури. Установено е по делото и не се спори също така, че след подаване на
исковата молба, в периода 17.02.2025г.-19.03.2025г., ответникът е заплатил на
ищеца цената на продадените стоки по фактурите, както и претендираната
лихва за забава върху сумата по всяка от първите три фактури, както и
законната лихва от завеждане на делото до изплащане на задължението.
Предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право,
ето защо и факта на погасяване на задължението чрез плащане следва да бъде
съобразен. С оглед изложеното, претенциите на ищеца се явяват
неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските: Тъй като с поведението ответникът е станал причина за
завеждане на делото, в негова тежест са направените от ищеца разноски.
Според представения списък по чл.80 ГПК, ищецът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 5000лв., както и 2705лв. държавна
такса за образуване на делото, 5лв.-държавна такса за издаване на
обезпечителна заповед, 82лв.-такса по изп.дело №65/2025г. на ЧСИ В. Н.,
общо 7792лв. Искането на ответника да бъде намалена на половина
държавната такса, тъй като искали да бъде сключено споразумение за
извънсъдебно решаване на спора, но ищецът не се отзовал, е неоснователно,
тъй като единствената хипотеза, в която половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца е тази на чл.78, ал.9 ГПК, когато делото приключи
със съдебна спогодба, каквато в случая не е налице.
Съдът намира за основателно възражението на процесуалния
представител на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Това е така, тъй като делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, предмета на доказване на претенциите е един и същи, то
приключило в едно съдебно заседание, на което пълномощникът на ищеца не
се е явил. Ето защо заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено на 4000лв., на основание чл.78, ал.5 ГПК. При това положение, в
тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в общ
размер 6792лв., от които 4000лв. адвокатско възнаграждение.
По така изложените съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГРИКОРП“ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Разград, улица „******,
представлявано от В. В.В. против „АГРО ФИНАНС-Н“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, улица „*******,
представлявано от Н.Й.С., за заплащане на сумата 48975.20лв.,
представляваща неплатена цена на стока по фактури
№**********/25.02.2020г., №**********/02.03.2020г.,
№**********/28.08.2020г. и №**********/25.09.2020г., както и за сумата
17841лв., мораторна лихва върху неплатената сума по всяка от първите три
фактури, за период от три години преди завеждане на делото /27.01.2025г./,
както и за законна лихва от завеждане на делото до окончателното и
изплащане, поради постъпило плащане след завеждане на делото.
ОСЪЖДА „АГРО ФИНАНС-Н“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „*******, представлявано от
Н.Й.С. да заплати на АГРИКОРП“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Разград, ул. „******, представлявано от В. В.В. сумата
6792лв. лева направени разноски по делото, вкл. 4000лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред АПЕЛАТИВЕН СЪД-ВЕЛИКО
ТЪРНОВО.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
4