Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1526
гр.
Бургас, 10.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично
заседание
на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3364 по описа на РС -
Бургас за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.Г.О., ЕГН ********** срещу
Наказателно постановление № 19-0769-002759 от 14.06.2019 г., издадено от началник
група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателката
на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП й е наложено наказание „глоба” в размер на 200
лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП й е
наложено наказание „глоба” в размер на 70 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 1 месеца.
Жалбоподателката оспорва изложените в АУАН и НП
констатации, като твърди, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 25, ал.
1 ЗДвП, тъй като не е бил осъществен досег между управлявания от нея автомобил
и паркирания. Счита, че случаят е
маловажен и приложение да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Сочи, че не е бил
съставен протокол за ПТП, както и че НП е издадено при неизяснена фактическа
обстановка. Поддържа, че не е напуснала мястото на ПТП самоволно, както и че
ако има причинени щети, то те са незначителни. Твърди, че няколко дни по-късно
е бил установен водачът на другия автомобил, с когото подписали двустранен
протокол за ПТП. С тези доводи моли за отмяна на атакувания акт. Жалбоподателката,
редовно уведомена, не се явява и не се представлява.
Административнонаказващият орган ОД на МВР – Бургас
сектор „Пътна полиция”, редовно уведомени, не изпращат представител. В
съпроводителното към жалбата писмо молят наложеното на жалбоподателя наказание
да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите
и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 05.05.2019 г., около 17:58 часа, в гр. Бургас, на ул. „Я.К.“ на
паркинг на бензиностанция „Ромпетрол“ жалбоподателката е управлявала лек
автомобил „Пежо 307“ с рег. № *******, собственост на Г.Т.О., като при излизане
от реда на паркираните автомобили допуска ПТП като блъска в предната част друг
паркиран автомобил с рег. № *******. От настъпилото ПТП са били причинени
материални щети на двата автомобила. След съприкосновението жалбоподателката
слязла и огледала паркирания автомобил, след което потеглила. По подаден сигнал
на спешен телефон 112 за настъпилото ПТП от свидетел очевидец бил изпратен на
място екип на сектор „ПП“ в това число и свидетелят К.М. на длъжност мл.
автоконтрольор. Очевидец на съприкосновението между двата автомобил бил и
свидетелят П.В., който бил служител на бензиностанцията.
След установяване на жалбоподателката от контролните
органи като участник в ПТП същата била издирена и се върнала на паркинга на
бензиностанцията. Свидетелят М. съставил срещу жалбоподателката АУАН за това,
че е нарушила разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, както и протокол за настъпилото ПТП. Впоследствие
било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно
постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите М. и В. са
последователни, обективни и логични и навеждат на осъществяване на едни и същи
факти и съдът ги кредитира в тяхната цялост. По делото не се
събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
От правна
страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е частично основателна по следните съображения:
Обжалваното
наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни
органи, съгласно Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи, в
сроковете по чл. 34, ал. 1 и
ал. 3 ЗАНН.
По нарушението по
чл.25, ал. 1 ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява от фактическа страна, че при управление на МПС в гр. Бургас, на ул.
„Я.К.“ на паркинг на бензиностанция „Ромпетрол“ жалбоподателката при излизане от
реда на паркирани автомобили с управлявания от нея автомобил, е причинила ПТП
със съседно паркиран автомобил с рег. № *******. От ПТП са настъпили
имуществени вреди и по двата автомобила, описани в протокол за настъпило ПТП,
съставен на място. При така установените по делото факти съдът достигна до извод,
че вмененото на жалбоподателката нарушение не е било правилно квалифицирано от
АНО. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП предвижда задължение за водач, който
предприема изброените в нормата маневри да съобрази поведението си с другите
участници в движението, които обаче са в движение – „се движат след него, преди него или минават покрай него“. В случая безспорно се установява, че жалбоподателката в качеството си на
водач на МПС е причинила настъпване на ПТП с друг паркиран автомобил, т.е. МПС,
което не е било в движение. Следователно с поведението си жалбоподателката не е нарушила предвиденото в
чл. 25, ал. 1 ЗДвП правило за поведение на водачите на ППС. Извършеното от
жалбоподателя следва да се подведе под нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
съгласно която всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди, а не
както е посочено в АУАН и НП – чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съдът намира, че допуснатото нарушение от
контролните органи при квалифициране на извършеното от жалбоподателката е
съществено, тъй като е довело до налагане на наказание за нарушение, което не е
било извършено от нея. Допуснатото съществено нарушение на материалния закон не
може да бъде отстранено в настоящото производство, понеже е било нарушено правото
на защита на жалбоподателката, която е била лишена от възможността да се
защитава по правилната квалификация на деянието, която не й е била вменена. По
тази причина наказателното постановление в частта, в която за извършено
нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателката е било наложено наказание
глоба в размер на 200 лева следва да бъде отменено.
По нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на МПС, който е участник в ПТП, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.
Съдът безспорно прие от фактическа страна, че жалбоподателката е нарушила правилата за движение по пътищата и с управляван от нея автомобил е предизвикала настъпване на ПТП, от което са били причинени имуществени вреди на друго паркирано МПС. От показанията на свидетеля В., който е свидетел очевидец на настъпилото ПТП, безспорно се установява, че след удара жалбоподателката е слязла огледала автомобилите и потеглила. Същата била установена след допълнително издирване от контролните органи след подаден сигнал от свидетел очевидец. Следователно жалбоподателката не е изпълнила задължението си като участник в ПТП с имуществени вреди, какъвто е настоящият случай, да окаже съдействие да се установят вредите от произшествието. Жалбоподателката е напуснала мястото без да сигнализира на контролните органи, още повече, че другият автомобил е бил паркиран и водачът не е бил на място. След като не е изпълнила това свое задължение безспорно жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл.123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.
За нарушението по чл.123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС от 1 до 6 месеца и глоба от 50 лв. до 200 лв. Санкционната норма правилно е приложена от наказващия орган като относима към процесния случай и на жалбоподателката е била наложена глоба в размер на 70 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Така определените размери на санкциите са справедливи и с тях в пълна степен се изпълняват изискванията на чл. 27 ЗАНН при индивидуализация на наказанието, както и ще бъдат постигнати предвидените в чл. 12 ЗАНН цели. Ето защо в тази му част НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0769-002759 от 14.06.2019
г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна полиция”, в
частта, в която на Д.Г.О., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179,
ал. 1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП й е наложено
наказание „глоба” в размер на 200 лв., като ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-002759 от
14.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас сектор „Пътна
полиция” в останалата му част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС