№ 183
гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20255220200570 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. И. Ж., с ЕГН: **********, Чрез адв. Б. З.
против Наказателно постановление №24-1818- 000612 /02.07.2024г..на
началник сектор в ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени
чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП и се настоява на отмяна
на НП. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез писмено становище на своя
представител, настоява да се отмени НП по изложените в жалбата
съображения, които допълва.
Въззиваемият АНО не присъства, изразява писмо позиция, чрез своя
представител - за потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност
на платения адв. хонорар.
Съдът, след анализ на доказателствата по делото и по свое вътрешно
убеждение, установи:
Лек автомобил л.а. Фолксваген Поло с ДКН ****** бил закупен с
1
договор с нотариална заверка на подписите между страните от 07.11.23г. от
жалбоподателя Ст. Ж.. В предвидения двумесечен срок той не изпълнил
задължението си да пререгистрира автомобила поради настъпилата промяна
на собствеността върху него.
На 10.01.24г. служебно била прекратена регистрацията му на основание
чл. 143, ал.15 ЗДвП.
На 15.02.24г. управлението на автомобила поел жалбоподателя. По време
на това управление и около 10 часа, докато се движел в гр. пазарджик, по ул.
„Д. Дебелянов“ , той бил спрян от пол. служител Г. К. и В.С., които
установили в хода на служебната проверка горните обстоятелства.
Поради това на водача бил съставен АУАН за нарушение по чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
При тези данни материалите от проверката били изпратени на РП
Пазарджик за преценка относно евентуално извършено престъпление по чл.
345, ал.1 от НК.
С резолюция 24-1818-М000007/16.12.23г на началник група ОД МВР
Паз-к било прекратено административно-наказателното производство,
образувано със съставения акт.
На 25.06.24г.. прокурор при РП Пазарджик постановил отказ да се
образува наказателно производство, отчитайки липсата на знание у страна на
собственика/водач за прекратяването на регистрацията, респ. липсата на
субективна съставомерност на разследваното престъпление, като изпратил
материалите на наказващия орган в СПП ОД МВР Пазарджик за преценка за
реализиране на отговорност за извършено административно нарушение.
Така се стигнало до издаването на НП, в което се сочи основанието за
това решение на автора му – чл. 36, ал.2 от ЗАНН, с оглед постановения отказ
на прокурора да образува наказателно производство за престъпление по
чл.345, ал.1 от НК.
В настоящата процесуална ситуация не е нарушен класическият
принцип на наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне
повторението на наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила
акт- ne bis in idem, на който е посветено Тълкувателно решение 3 / 2015 г. на
ОС НК, ВКС. Дублирането на наказателни процедури (bis) е недопустимо,
2
когато някоя от тях започва или продължава развоя си, след като другата е
приключила с влязъл в сила акт. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 поначало не
забранява паралелното протичане на отделни наказателни процеси срещу
едно и също лице по повод същото деяние, ако по никой от тях не е
постановено окончателно решение. Закрилата на принципа действа от
момента на влизане в сила на първото решение, а от началото на новото
преследване, когато деецът вече е „съществено засегнат” от дейността на
властите , възниква състояние на нарушение на правилото. Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение.“ ( ТР, б.“Г“, Общи положения)
При тези изводи в ТР , основен е въпросът кога един акт е окончателен и
отговорът е също в ТР. Изясняването му е от същество значение в настоящия
случай, тъй като формално резолюцията ( в ан- преписката) прекратява
административно-наказателното производство, но !- не и окончателно;
прекратяването слага формален край на производството пред
администрацията, който не е окончателен, тъй като въпросът в каква степен
деянието защитава обществения интерес ( дали е нарушение или
престъпление) се отнася да решаване от компетентния според националното
законодателство орган – прокурора ( чл. 211ал.1 и чл. 212, ал.1 НПК) . Тоест
производството продължава своето развитие, тъй като тази преценка е
суверенно право само на прокурора.
Процесуалното развитие на настоящото административно-наказателно
производство,образувано със съставяне на акта и изпратено на прокурора,
постановил отказ за образуване на наказателно производство за престъпление
по чл. 345, ал.1 от НК, послужил в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН за
издаване на обжалваното НП , е напълно законосъобразно. Този извод следва
директно от Тълкувателно решение 3 / 2015г. ОС НК ВКС : „Принципът nе bis
in idem препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение. Правилото въвежда изискване постановеният първи по
време съдебен акт да има окончателен характер. В противен случай би
възникнало вътрешно противоречие между чл. 2 „Право на обжалване в
наказателното производство” и чл. 4 от Протокол № 7. Връзката между двете
гаранции дефинира понятието за окончателен акт – когато в националното
законодателство не са предвидени или са изчерпани, или са пропуснати
възможностите за редовен контрол“ . Влязъл в законна сила акт, окончателен
3
по смисъла на Конвенцията, е този, с който е окончателно разрешен правен
спор относно конкретно деяние (административно нарушение или
престъпление) – ТР 3/15 : само при един такъв акт са недопустими всички
последващи действия по обвинението за същото деяние.
Горното обуславя законосъобразната процесуална природа на НП и
предпоставя обсъждане на нарушението по същество.
Установено е, а и не се спори, че управляваният от жалбоподателя
автомобил не е бил надлежно регистриран и че същият се е движил по една от
основните улици на посоченото населено място,т.е. по път отворен за
обществено ползване, каквото понятие ползва чл. 3, ал.3 от ЗП.
Не е спорно и следва от представеното по делото СР МПС и наличния в
ан- преписка договор за покупко-продажба, че процесният автомобил е
собствен на жалбоподателя. Поради това му качество , за него е възникнало
задължението по чл. 145, ал.2 от ЗДвП за регистрация на автомобила в
двумесечния срок от придобиването му, неизпълнението на което може да
повлече санкцията по чл. 177, ал.6, пр.2 ЗДвП.
Вмененото нарушение е осъществено от жалбоподателя не чрез
бездействие по отношение на задължението за регистрация, а чрез действие -
управление на нерегистрирано МПС .
С него и в случая ( при липсата на данни, които да водят до обратния
извод ) регулираните обществени отношения не са били засегнати в
незначителна степен от това правонарушение, което е обуславило неговата
малозначителност и приложението на чл. 9, ал.2 от НК от прокурора.
Криминализирането на деянието, осъществимо посредством управление на
нерегистрирано МПС, чрез приемане му за административно нарушение по
чл. 140, ал.-1 от ЗДвП или престъпление по чл. 345 от НК, е гаранция да не се
допуска в движението да участват МПС, чиято индивидуализация е
невъзможна. Регистрационният номер за автомобила от дадена марка, модел и
цвят е уникална комбинация от буквени и цифрови символи, които го
персонифицират. Този номер, ведно с марката на автомобила и неговия цвят (
последният е променим по инициатива на собственика/ползвателя)
персонифицират конкретното превозно средство . Номерът е наличен върху
табели , монтирани по съответния ред на предна и задна броня на автомобила.
Така се създава сигурност по отношение на участващите в движението МПС с
4
оглед възможността за тяхното установяване особено при или връзка с
инциденти, нарушения и престъпления. Участието на нерегистрирано МПС в
движението създава несигурност от гледна точка на възможността за
установяването му във връзка с неправомерно поведение.
Вмененото с акта и НП нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, ако се
изразява в управление на нерегистрирано ( тоест при служебно
прекратена регистрация) е с доказани обективни елементи от състава.
Няма спор по делото, че регистрацията на автомобила е прекратена на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП и поради предвиденото там основание, считано
от 20.09.23г. Прекратяването е „служебно“ и както става ясно от данните в
ан- преписка, за него не е уведомен дори собственикът.
За субективната съставомерност на процесното нарушение е необходимо
на водача да му е известен факта на прекратяване на регистрацията на
притежавания от него автомобил. Без знание за този факт, не може да има
съзнание у водача ( бил той собственик или не) , че управлява автомобил със
служебно прекратена регистрация.
Съгласно Тълкувателно Постановление № 2 / 05.04.2023 г. - ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС- „Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3
от Закона за движението по пътищата административно наказание водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без
за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство“. В
мотивите към постановлението е прието, че „в случая се касае за незнание на
факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване
на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10
от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава
на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно
средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което
липсва както умисъл, така и небрежност - незнанието на фактическото
обстоятелство не се дължи на непредпазливост“.
Изводите от горното обсъждане са за отмяна на НП, която влече
неоснователност на претенцията за юрисконсултско възнаграждение и
5
основателност на тази на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар
( заплатено и претендирано 1000 лева - л. 4-5) . Против размера на последното
се прави основателно възражение за прекомерност, доколкото, предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото при съпоставка с
типичните с такъв предмет, съответното полагащо се възнаграждение е в
размер на 450 лева, дължимо на осн. чл. 63д ЗАНН вр. чл. 144 вр. чл. 143 АПК
вр. чл. 78, ал. 7 ГПК.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-1818-000612 /02.07.2024г..на
началник сектор в ОДМВР Пазарджик, с което на С. И. Ж., с ЕГН: **********,
са наложени чл.175 ал 3 пр.1 от ЗДвП - глоба е размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от с.з.
ОСЪЖДА ОД МВР Пазарджик да заплати на С. И. Ж., с ЕГН:
**********, сума в размер на 450 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6