Р Е Ш
Е Н И E
№432 11.11.2022 год. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
Ива Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 393 по описа за 2022
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на И.П.А., подадена чрез
пълномощника му адв. К.М., против Решение № 197/ 20.05.2022г. на Директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. Пловдив/ТД на
НАП – Пловдив/, с което е оставена без уважение жалбата му срещу действия на
публичен изпълнител, обективирани в Разпореждане № С220024-137-0004757/
11.04.2022г., издадено от Ц. П. на длъжност старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане на публичен изпълнител
в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП – Пловдив, по съображения за
постановяването им в нарушение и при неправилно приложение на материалния
закон. Жалбоподателят оспорва като необоснован и неправилен направения извод за
липса на основание за прекратяване, поради изтекла погасителна давност, на
принудителното събиране на публични вземания по изп. дело № 24100003888/ 2011
г. по описа на ТД на НАП – Пловдив за задълженията на И.П.А. за лихви върху
вземания за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01.2010г. –
31.12.2010г. Поддържа, че в случая приложение следва да намери разпоредбата на
чл.111, б. „в“ от ЗЗД, съгласно която вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Отделно от това се изтъква, че съгласно
чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите
от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. В тази
връзка счита, че абсолютната давност за вземанията за данък върху доходите на
физическите лица за 2010г. по ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ № **********/02.05.2011г.
е изтекла на 28.02.2022г. Посочва, че изрично с молба/възражение вх.№
С220024-000-0163141/05.04.2022г., е било направено искане за погасяване на
процесните публични вземания за лихви в размер на 1 169.58 лв. поради
изтекла погасителна давност, което е самостоятелно основание за тяхното
погасяване. Твърди, че разпорежданията за разпределение на суми, с които е
погасена главницата на задължението за данък върху доходите на физическите лица
за 2010г. са незаконосъобразни и са предмет на оспорване по адм. д. № 84/2022г.
по описа на Административен съд – Стара Загора, поради което за това задължение
е изтекла абсолютната погасителна давност. Независимо от това, счита, че никъде
в ЗЗД не е посочена хипотеза за различно прилагане на разпоредбата на чл.119 от
с. з. във връзка с начина на погасяване на главното вземане - дали чрез плащане
преди изтичане на давността за същото или чрез погасяване по давност след
нейното изтичане. По подробно изложени в жалбата съображения е направено
искане за отмяна на Решение № 197/ 20.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП –
Пловдив, като бъде постановено наличие на изтекла погасителна давност относно
процесното вземане за лихви върху данък върху доходите на физическите лица за 2010г.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез
своя процесуален представител главен юрисконсулт К., в писмено становище и в
съдебно заседание, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са
налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспорените
административни актове. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона решаващият орган е приел, че по отношение на публичните
вземания за лихви, не е изтекъл законово регламентирания в ДОПК давностен срок,
съотв. че тези вземания не са погасени по давност, за което излага подробни
съображения.
От събраните
по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Със Съобщение за доброволно изпълнение с
изх. №3888-00001/02.12.2010г./л.51 от делото/ И.П.А. е уведомен, че е
образувано изпълнително дело № 3888/2010г. за неплатени публични вземания по
данъчна декларация № **********/02.09.2010г. – задължение за данък върху
доходите на физическите лица и лихви за просрочие, като длъжникът
е поканен в 7-дневен срок от получаване на съобщението доброволно да плати
задължението си ведно с лихвите, изчислени до окончателното изплащане на
главницата Съобщението за доброволно изпълнение е било редовно връчено на
16.12.2010г./л.52/.
С Разпореждане за присъединяване изх.
№3888/2010/000004/18.06.2012г./л.53/, издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП Пловдив по изпълнително дело № 3888/2010г. на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е
допуснато присъединяване на публичен взискател в изпълнителното производство за
публични вземания по декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ №**********/02.05.2011г./л.96-л.105/
в размер на: главница 1719.12 лв. и лихва 201.37 лв.
По съображения, че ще се затрудни
събирането на установените и изискуеми публични вземания по изп. дело №
24100003888/2010г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора в общ
размер на 76045.50 лева – главница и лихви, са предприети действия по
обезпечаване на дълга. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
060024-022- 0032062/04.11.2016г./л.56 от делото/ е наложена възбрана върху
недвижим имот - поземлен имот, КПД 66528.31.25 с площ от 302 кв. м., находящ се
в ****** като възбраната е вписана в Службата по вписванията гр. Царево с вх.
peг. №532 от 04.04.2017г.
С Постановление за налагане на
обезпечителни мерки №С 160024-022-0032027/04.11.2016г./л.55/ е наложен запор
върху банкови сметки, ценни книги и МПС – лек автомобил с peг. № ****,
собственост на длъжника. В тази връзка са били изпратени запорни съобщения до „Алианц
банк България“ и „Първа инвестиционна банка“ АД/л.58-л.61/, с които е наложен
запор по сметките на длъжника. Изпратено е било и Запорно съобщение изх. №
С160024-122-0005463/04.11.2016г./л.62/ до ОД на МВР Ст. Загора, с което е
наложен запор върху МПС – лек автомобил с рег. № *****.
Поради промяна в размера на публичния
дълг по образуваното изпълнително дело са извършени и последващи действия - с
Постановление за налагане на обезпечителни мерки № С200024-022-0030268/27.05.2020г./л.64/
е наложена на възбрана върху недвижим имот - апартамент, находящ се в *****. Възбраната
е била вписана в Службата по вписванията гр. Казанлък с вх. peг.
№2370/02.06.2020г., видно от направеното отбелязване върху постановлението.
Също така, с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №
С20024-022-0030115/27.05.2020г./л.65/ е наложена възбрана върху недвижим имот -
апартамент, находящ се в *****. Възбраната е вписана Службата по вписванията
гр. Ст. Загора с вх. peг. №4138/01.06.2020 г. Издадено е било и Постановление
за налагане на обезпечителни мерки/л.66/, с което е наложен запор върху вземане
на длъжника И.П.А. от трето задължено лице - „ИЗОБЛОК“ ЕООД с ЕИК *********. В
тази връзка е било изпратено и Запорно съобщение до третото задължено лице,
което е било получено на 25.01.2021г./л.68 от делото/.
С възражение вх. №
С220024-000-0163141/05.04.2022г. И.П.А. чрез адв. К.Г.М. е поискал от публичен
изпълнител при ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения, представляващи
лихви върху данък върху доходите на физически лица за 2010г. в размер на
1 169.58 лв., произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011г.
на основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по
давност.
С Разпореждане с изх.
№С220024-137-0004757/11.04.2022г., издадено от старши публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, е отказано прекратяването поради
изтекла погасителна давност на събирането на процесните вземания за лихви в
размер на 1169.58 лева. Изложени са съображения, че вземането за лихва е
самостоятелно публично вземане, на основание чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, което
се погасява по начините изброени в чл.168 от ДОПК. Отбелязано е, че давностният
срок за тези публичните вземания, следва да се брои като се вземе предвид, че
лихвата се начислява за всеки просрочен ден. В тази връзка е обоснован извод,
че срокът по чл.171, ал.2 от ДОПК е изтекъл само за лихвата, начислена до
31.12.2011г. върху платената главница на задължението за данък върху доходите
на физически лица за 2010г. по ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ №**********/02.05.2011г.
Посочено е, че така погасената част от лихвата е намерила отражение в
Разпореждане за частично прекратяване на принудителното изпълнение съгласно
чл.225 от ДОПК с изх. № С220024-035-0040666/22.03.2022г./л94 от делото/.
В срока по чл.266, ал.1 от ДОПК, И.П.А.
е обжалвал издаденото разпореждане по административен ред с подадена до
Директора на ТД на НАП Пловдив на 10.05.2022г. жалба, регистрирана в ТД на НАП
– Пловдив, офис Стара Загора с вх.№ 8014/ 10.05.2022г.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Решение № 197/20.05.2022г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на
основание чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК, е оставена без уважение жалбата на И.П.А.
срещу Разпореждане с изх. № С220024-137-0004757/ 11.04.2022г., издадено от старши
публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив по изп. дело
№ 24100003888/ 2011г. Въз основа на представените по преписката в образуваното
производство по реда на чл. 266 от ДОПК доказателства решаващият орган е приел,
че по изпълнителното дело по безспорен начин е установено, че в тежест на
жалбоподателя И.А. са налице установени и изискуеми публични вземания по
подадени от него декларации, които не са платени доброволно, за които вземания
съществуват изпълнителни основания по см. на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК. Посочено
е, че към момента на подаване на възражението, задължението по декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010г. - 31.12.2010г.
е в размер на 1169.58 лв. и представлява лихва върху данък върху доходите на
физически лица. Отбелязано е, че главницата за горепосоченото задължение е била
в размер 1719.12 лв. и е погасена чрез постъпили плащания в хода на
принудителното изпълнение, за които са издадени разпореждания за разпределение
на суми, подробно описани в 24 позиции в решението. Отделно от това, изтъква
се, че вземанията за 2010г. за данък по ЗДДФЛ по подадената ГДД е следвало да
бъдат платени до 02.05.2011г./30.04.2011г. - неприсъствен ден/, съгласно
приложимата редакция на чл.67, ал.5 от ЗДДФЛ. Обоснован е извод, че на основание
чл.171, ал.1 от ДОПК давността за вземането за данък е започнала да тече на
01.01.2012г., но предвид наложените обезпечителни мерки, които са основание за
спиране на давността е прието, че е приложим срока по чл.171, ал.2 от ДОПК,
който при съобразяване на разпоредбата на § 29, т. 1 от Закона мерките и
действията по време на извънредното положение е изтекъл на 28.02.2022г. В тази
връзка се сочи, че главницата за данък върху доходите на физически лица в
размер на 1719.12 лева е била погасена чрез плащане преди тази дата. С оглед на
това за неоснователно е прието възражението, че вземането за лихви следва да
бъде погасено по силата на чл.119 от ЗЗД, според който с погасяване на главното
вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар и
давността за тях да не е изтекла. Изложени са съображения, че тази разпоредба
има предвид погасяване на главницата по давност, но не и случаите в които
същата е била погасена чрез плащане. Цитирана е практика на ВКС, според която когато
вземането е погасено чрез плащане, вземането за лихви се погасява за в бъдеще.
Изрично в решението си органът посочва,
че начислената лихва върху данъка по ЗДДФЛ за 2010 г., изтекла през периода
02.05.2011 г. - 31.12.2011 г. е погасена по давност като е налице и издадено
Разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително
изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК с Изх. №С220024-035-0040666/22.03.2022
г./л.94/.
С оглед на това е прието, че давността
по отношение на лихвите като вид публично вземане начислявани за периода от
01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013г., съответно за
тези начислявани след тази дата - на първи януари на съответната година,
следваща годината, през която е следвало да се плати акцесорното задължение.
Посочва се, че за всяка една от групите лихви от 2012г. до 2021г., са били
предприети действия по обезпечаването им, които са спрели давността на
основание чл.172, ал.1, т.5 от ДОПК и към настоящия момент не е изтекла
абсолютната десетгодишна давност по чл.171, ал.2 от ДОПК. По изложените
съображения, е направен извод, че правилно и законосъобразно с оспореното
Разпореждане с изх. № С220024-137-0004757/ 11.04.2022г. на старши публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив е отказано прекратяването поради изтекла
погасителна давност на принудителното събиране на публичните вземания за лихви
в размер на 1169.58 лева по изп. дело № 24100003888/ 2010г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата
на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспореното
решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в законово установения
срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност съгласно чл. 268, ал. 1 от ДОПК, е
процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 197/ 20.05.2022г. на Директора
на Териториална дирекция на НАП – Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата на И.П.А. срещу Разпореждане с изх. № С220024-137-0004757/ 11.04.2022г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, е издадено от
материално и териториално компетентния административен орган по см. на чл. 267,
ал. 1 във вр. с чл. 266, ал. 1 от ДОПК, в предвидената от закона форма, като
съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при
образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при
постановяването на обжалваното решение. При постановяването на процесните
административни актове правилно е приложен материалният закон.
Всъщност
спорът по делото е правен, като предмет на преценка във връзка с така заявеното
оспорване е изтекла ли е погасителната давност по чл.171 от ДОПК по отношение
на дължимите лихви.
Както
беше посочено, задълженията за данък върху доходите на физическите лица,
представляват публични държавни вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК определя като публични
задължения и лихвите за вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1 - 8. Следователно,
лихвите за вземания за данък върху доходите на физическите лица - публични
държавни вземания по чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са публични вземания.
Доколкото с изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК лихвите за
публичните вземания са определени също като публични вземания, то по отношение
на тях следва да се прилагат правилата и сроковете за погасяването им по давност,
регламентирани в ДОПК. Противно на твърденията в жалбата, съдържащата се в ДОПК
правна регламентация за погасяването на публичните вземания по давност,
изключва прилагането на уредбата по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД относно погасяването
по давност на вземанията за лихви по гражданско-правни задължения. Лихвите
върху публични вземания не представляват гражданскоправни задължения, за да е
приложим чл. 111 ЗЗД. Лихвите като акцесорно задължение следват главното
задължение, което е публично, то погасителната давност за тях е същата, каквато
е за главното задължение - данък върху доходите на физическите лица - т. е. по
чл. 171 ДОПК. В този смисъл е и последната редакция от 1.01.2010 г. на
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК и с нея лихвите върху данъци са
приравнени на публични задължения.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В разпоредбата на ал. 2 от същия член е предвидено,
че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват
всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2.
вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано
наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или
събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на
длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор
по глава шестнадесета, раздел IIа.
Вземанията
за лихви възникват от момента на настъпване на изискуемостта на главното
вземане и се погасяват с погасяването на главното вземане, т. е от момента на
изискуемостта на главното вземане, ако длъжникът не изпълни, дължи лихва върху
главницата. Действително вземанията за лихви имат акцесорен характер, но както
беше посочено, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 9 във вр. с т. 1 от ДОПК, вземанията
за лихви за вземанията за данъци, установени със закон, са самостоятелни публични
държавни вземания. По отношение на публичните вземания за лихви, нормативно
регламентираният 5-годишен срок за погасяването им по давност, съгласно
предвиденото в чл. 171, ал. 1 от ДОПК, започва да тече считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая с ГДД по
чл.50 ЗДДФЛ за 2010 г. № №**********/02.05.2011г. са декларирани задължения за
данък върху доходите на физическите лица в размер на 1719.12 лева, които не са
били заплатени в установените срокове, за което са били начислени съответни
лихви за просрочие. С разпореждане за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с Изх.
№С220024-035-0040666/22.03.2022 г./л.94/ начислената лихва върху данъка по
ЗДДФЛ за 2010 г., изтекла през периода 02.05.2011 г. - 31.12.2011 г. е погасена
по давност. Спорът е за лихвите начислени от 01.01.2012г., чийто размер към
настоящия момент е 1169.58 лева.
При условие, че са
налице наложени обезпечителни мерки, който факт не се оспорва от жалбоподателя,
а и се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства,
давността е спряна на основание чл. 172, ал. 1, т. 5 от ДОПК, като при подобни
случаи задълженията се погасяват с изтичане на абсолютната 10 годишна давност
по чл.171, ал.2 от ДОПК. С оглед на това, както правилно е отбелязал и ответния
административен орган в оспореното решение, давността за лихвите начислени от
01.01.2012г. до 31.12.2012г. започва да тече от 01.01.2013г. и към настоящия
момент не е изтекла. Следователно и за лихвите начислени след този период не е
изтекъл 10-годишния давностен срок.
Видно от приложените по
делото разпореждания за разпределение на постъпили суми/л.69-94/ се установява,
че по изпълнителното дело са разпределени постъпили по сметка на НАП суми в
периода от 13.12.2016г. до 09.02.2022г, с които е погасена главницата на
задължението, установено по ГДД по чл.50 ЗДДФЛ за 2010г. №
№**********/02.05.2011г./л.96-л.105/. Това погасяване е настъпило преди
изтичането на давностния срок, тъй който при съобразяване на правилото на § 29,
т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ДВ, бр. 28 от 2020
г.), абсолютната 10-годишна давност относно задълженията за 2010г. е изтекла на
28.02.2022г. Настоящият състав на съда не споделя доводите на жалбоподателя,
изразени в представената допълнителна молба по делото, че тази разпоредба не
следва да се взима предвид при изчисляването на абсолютната давност с оглед
разпоредбата на чл.171, ал.2, която предвижда, че вземанията се погасяват с
изтичането на 10-годишен давностен срок, независимо от спирането и прекъсването
на давността. Това е така, тъй като това би довело до обезсмисляне на
предвиденото изключение в Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., което според съда има извънреден характер. Още повече, че цитираната
разпоредба, която предвижда, че до отмяната на извънредното положение срокът по
чл.171, ал.2 ДОПК не тече, е ясна и не се нуждае от тълкуване. Следователно,
правилно в оспореното решение е прието, че абсолютния давностен срок за
главното вземане – данък върху доходите на физическите лица за 2010г. е изтекъл
на 28.02.2022г.
Действително всички
процесни разпореждания за разпределение на постъпили суми, с изключение на
разпореждане изх. № С220024-125-0068425/ 08.03.2022г., са били предмет на
оспорване по адм. д. № 84/2022г. по описа на Административен съд – Стара
Загора. От направена справка по това дело се установи, че с Решение № 247 от 10.06.2022г.
съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на И.П.А. срещу тези разпореждания
и следователно същите са влезли в сила. По отношение на цитираното разпореждане
с изх. № С220024-125-0068425/ 08.03.2022г., с което е разпределена сума в
размер на 26.90 лева за погасяване на остатък от главницата за данък върху
доходите на физическите лица за 2010г., се констатира, че същото с решение №
320/18.07.2022г., постановено по адм. дело № 334/2022г. по описа на
Административен съд Стара Загора е било отменено, а преписката е била върната
на публичния изпълнител, за извършване на ново разпределение, съотв. издаване
на ново разпореждане.
При преценка и
съобразяване на посочените разпореждания за разпределение на постъпили суми,
следва да се приеме, че плащането на главницата при тези условия и начин
изключва приложението на чл.119 от ЗЗД по отношение на така формираните лихви.
В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на
чл.119 ЗЗД, съгласно който с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. От систематичното място на цитираната норма в ЗЗД, а именно – „Обща
част“, „раздел V. Погасяване на задълженията“, „2. Погасителна давност“ следва,
че погасяването на главното вземане следва да е настъпило поради изтекла
давност. Нормата не може да се тълкува разширително, тя представлява законово
установена фикция, което значи, че следва да се прилага по начина, по който е
записана в закона, и само при наличие на описаната в нея хипотеза. Или иначе
казано, тази разпоредба не може да намери приложение при другите способи за
погасяване на главното вземане, а единствено в случай, че главното вземане е
погасено поради изтекла давност, каквато хипотеза обаче в настоящото
производство въобще не е налице. Когато публичното вземане е погасено чрез
плащане, вземането за лихви се погасява за в бъдеще, поради което не следва да
се приемат за погасени по давност всички лихви, а само тези, които са били
дължими преди изтичане на давностния срок по чл.171 от ДОПК.
В настоящия случай,
както правилно това е прието и от публичния изпълнител, и от директора на ТД
Пловдив на НАП, главното задължение е погасено чрез плащане по описания начин.
Следователно, противно на застъпеното от жалбоподателя становище, в случая не
може да бъде приложено правилото на чл.119 ЗЗД, поради което обжалваното
решение е издадено при правилно приложение на материалния закон. В този смисъл
решение № 15597 от 13.12.2018 г. по адм. д. № 11992/2017 г. на ВАС, VI о.,
решение № 1927 от 13.02.2018 г. по адм. д. № 6130/2017 г. на ВАС, VIII о.
Предвид всичко изложено
съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото в полза на ответната администрация
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв,
определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.А. ЕГН ********** ***,
против Решение № 197/ 20.05.2022г. на Директора на Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите гр. Пловдив, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С220024-137-0004757/11.04.2022г.,
издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.П.А. ЕГН ********** ***, да заплати
на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр .Пловдив сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 268, ал. 2 от ДОПК.
СЪДИЯ: