Р Е
Ш Е Н И Е
№
гр. Кърджали, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кърджали в открито заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЙГЮЛ ШЕФКИ
при секретаря Павлина Петрова, като разгледа
докладваното от съдия Шефки адм. дело №291 по описа на КАС за
2020 г.,
и за да
се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване
/КСО/.
Образувано
е по жалба от «ВиК» ООД, ***, ***, ЕИК ***, чрез
пълномощник против Решение №Ц2153-08-71/10.09.2020 г. на директора на ТП
НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020
г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ - Кърджали.
Жалбоподателят намира
оспорения акт за необоснован. Твърди, че на 12.05.2020г., Х. А. не е имал за
задача да постави разтвор за пречистване и дезинфекция на водата в ******.
Счита, че административният орган неправилно е приел липсата на други видими
болести и травматични изменения у починалото лице, и кредитирал изцяло
обясненията на Н.А.-съпруга на починалия А. Счита че не са изяснени причините,
поради които разтворът за пречистване и бил приготвен от съпругата му, както и защо последния
разтвор се намирал в дома на А., а не в резервоара, който бил защитен. Сочи, че
според заключението по съдебно – медицинската експертиза №**/***г., изготвена
по ДП №**/**г. по описа на ОП-Кърджали, смъртта е настъпила през втората
половина на първото денонощие, което не водело до извода, че е настъпила през
работно време. Счита, че злополуката не следва да бъде квалифицирана като
трудова, предвид събраните доказателства, в т.ч. и извършените от страна на А.
отклонения от нормалните действия, начина на увреждане, допуснатите нарушения
на нормативни актове, вкл. и причината, поради която дезинфекциращият разтвор е
бил приготвен от съпругата му, а не от него, както и начинът на съхранение на
разтвора. Във връзка с изложеното твърди, че инцидентът с лицето не е
настъпил при и по повод на извършване на
работата, а след изтичане на работното
му време и по негова инициатива. Респ., не била доказана причинно-следствената
връзка между извършваната от лицето работа и настъпилото увреждане, довело до
смъртта на работника. Иска отмяна на оспореното решение. Претендира деловодни разноски.
В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Кърджали, чрез процесуалния
си представител, намира жалбата за неоснователна. Счита, че са налице
предпоставките на чл.55, ал.1 от КСО, за квалифициране на злополуката като
трудова. Сочи, че настъпилото в случая травматично увреждане, причинило смъртта
на осигуреното лице, се дължи на внезапно и пряко въздействие върху неговото
здраве, като инцидентът се е случил в каптаж, който е бил работното му място,
според длъжностната характеристика. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованите страни - Н.В.А., С.Х.В. и Р.Х.А.,
чрез процесуалния си представител, намират жалбата за неоснователна. В с.з. и в
представено от процесуалния представител писмено становище, се излагат подробни
съображения за трудовия характер на злополуката, тъй като последната е
настъпила на работното му място и при изпълнение на трудовите му задължения. Намират
за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че злополуката не е настъпила
при и по повод трудовата дейност на лицето. Претендират деловодни разноски.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата
на страните, приема за установено следното:
С
декларация за трудова злополука вх. №Ц5101-08-9/26.06.2020г. /л.59 от делото/,
осигурителят „В и К“ ООД -*** е декларирал злополука, станала на 12.05.2020 г. с Х. А. – заемал длъжността „***“
в дружеството, считано от ***
г. Като място на злополуката е посочен гравитачен резервоар в ***.
Със
заповед №Ц1015/20.05.2020г. на директора на ТП НОИ –Кърджали, на основание чл.
58, ал.1 от КСО, е наредено разследване на злополуката, от определена
в заповедта нарочна комисия.
Резултатите от
проверката са отразени в Протокол № ***/***
г./л.26/,
според който Х. А. А. е бил в трудови правоотношения с „В и К“ ООД-***, по
силата на трудов договор №**/***г. за изпълнение на длъжността „***“. С
Допълнително споразумение №***/***г. към горния ТД, работникът е бил
преназначен на длъжността „***“. Предвид писмените обяснения на съпругата му-Н.А.,
според които към 10:30ч., на 12.05.2020г., Х. А. е взел хлорна вар за
пречистване и дезинфекциране на водата и е тръгнал към помпената станция в ******,
а към 21:00ч. е бил намерен мъртъв в шахтата, е прието, че по време на
злополуката лицето се е намирало на случайно работно място – помпена станция и
гравитачен резервоар и е извършвало
обичайните си служебни задължения–поставяне на разтвор за пречистване и
дезинфекция на водата. Въз основа на заключението по медицинска експертиза №**/**г.
е прието, че смъртта се дължи на ***, като белезите съответстват на смърт,
настъпила през втората половина на първото денонощие. Посочено е също, че А. е
отговарял за обслужването на помпената станция, както и за гравитачния резервоар в ***, като държал и ключовете за горните
обекти, респ., имал е достъп до тях. Въз
основа на горното е прието, че злополуката е станала по повод на работата,
извършвана в интерес на предприятието.
Въз
основа на констатациите в горния протокол, е издадено разпореждане
№Ц5104-08-14/28.07.2020 г. от длъжностно
лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ
– Кърджали. С последното,
на основание чл.60, ал.1 КСО, злополуката, декларирана на 26.05.2020г. от
осигурителя „ВиК“ ООД, ***, е приета за трудова по
смисъла на чл.55, ал.1 КСО. В мотивите към разпореждането е прието, че Х. А.,
работещ по трудово правоотношение с „ВиК“ ООД, на
длъжност „***“, по време и по повод на извършваната работа в гравитачен резервоар
в ***, стопанисван от „ВиК“ ООД, на 12.05.2020г., при
слагане на разтвор за пречистване и
дезинфекция на водата, пада в необезопасена шахта/резервоар и се удавя.
С оспореното
Решение №Ц2153-08-71/10.09.2020 г. на директора на ТП
НОИ – Кърджали, е отхвърлена жалбата на „ВиК“ ООД, *** срещу разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020
г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ – Кърджали.
С оглед установеното в Протокол №Ц5103-08-5/23.07.2020г., съставен от
комисията, разследвала злополуката и след като обсъдил подробно възраженията на
жалбоподателя, административният орган е приел, че при злополуката с Х. А.,
случила се на 12.05.2020г., са налице
всички предпоставки на чл.55, ал.1 КСО: 1. причинено е внезапно увреждане; 2.
това увреждане е довело до летален изход; 3.налице е причинна връзка между
увреждането и настъпилия резултат, тъй като смъртта е пряко следствие на
внезапното увреждане, а не на други обстоятелства;4. пострадалото лице е
осигурено по чл.4, ал.1 от КСО; 5.налице е функционална връзка с извършваната
работа, като увреждането е станало по време и във връзка с извършваната работа.
По тези съображения, горестоящият административен
орган е стигнал до извода, че длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО, правилно е
определило настъпилата злополука, като трудова.
Видно
от приложеното към административната преписка заключение по медицинска
експертиза №**/**г., смъртта на Х. А. се дължи на ***. Според заключението,
липсват други видими болестни и травматични изменения, които биха могли да
обусловят настъпването на смъртта. Според заключението, смъртта е настъпила
през втората половина на първо денонощие.
Установи се от
показанията на разпитания по делото свидетел - Т.Ю.Ю.
– пряк ръководител на Х. А., че последният е обслужвал района на *** и ***, ******,
в т.ч. е имал задължение, и е извършвал дейностите по дезинфекция на водата в
тези райони. Свидетелят твърди, че в дружеството няма график за хлориране на водата, като съответните
служители следят за качеството й със специален разтвор и я хлорират, когато
това се налага. Твърди също, че помпената станция и гравитачния резервоар на ***
са два отделни обекта, като хлорирането
следва се извърши в помпената станция, в която има хлоратор.
Сочи, че Х. А. често е следял дали постъпва вода от гравитачния резервоар,
както и нивото на водата.
От изложената фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата
е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона
14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното
решение е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т.2, б.
"г", във вр. с чл. 60, ал. 4 от КСО, при
спазване на административно-процесуалните правила, при правилно
приложение на материалния закон и съобразно неговата цел.
Съгласно
чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. За да бъде определена настъпилата злополука като
трудова трябва кумулативно да са налице всички елементи на фактическия състав:
1.увреждане на здравето, което се състои в накърняване на телесната цялост или
функциите на човешкия организъм, което е настъпило внезапно; 2.резултатът от
увреждането да води до неработоспособност или смърт; 3. причинна връзка между
увреждането и неблагоприятния резултат и 4.наличието на функционална връзка с
извършваната работа, като връзката може да се прояви, когато увреждането настъпва
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
работа, извършена в интерес на предприятието.
По делото няма
спор, че към 12.05.2020г., Х. А. е
бил в трудови правоотношения с „ВиК“ ООД, *** /ТД №**/*** г./, респ. осигурено лице по чл.4, ал.1 от КСО, както и
че на тази дата, към 21:00 ч. е бил открит мъртъв в гравитачен резервоар, в ******,
обслужван от А., по силата на сключения ТД.
Установи се също
от събраните по делото доказателства - длъжностна характеристика за длъжността „***“;
длъжностна характеристика за длъжността „***“ и показанията на св. Ю., че едно
от основните задължения и за двете длъжности, е извършването на санитарна
обработка на водата, както и дейности, свързани с измерване дебита на
водоизточниците /какъвто се явява и гравитачният резервоар/ и хлорирането им.
За горните дейности не е необходимо конкретно възлагане за всеки един случай, а
се извършват при възникване на нужда от измерване/дезинфекция, след проверка на
качеството на водата от страна на отговорния служител, какъвто в случая е бил Х.
А. Във връзка с изложеното, съдът намира, че независимо дали са изпълнявани в
рамките на установеното работно време или извън него, тези дейности са
извършвани в интерес на работодателя. Още повече, че според писменото обяснение
на Н.А., необорено от приложения по делото доказателствен
материал, към 10:30 ч., на 12.05.20г., А. е взел приготвен от нея разтвор на
хлорна вар, за да хлорира водата, в шахтата над ***. След 14:00 часа, А. вече
не е отговарял на позвъняванията на Н.А., а по-късно тялото му е открито именно
в този водоизточник. Предвид обсъденото по-горе заключение по изготвената
медицинска експертиза, смъртта е настъпила през втората половина на денонощието
/т.е. след 12.00 ч./, вследствие ***, като липсват други видими болестни и
травматични изменения, които биха могли да обусловят настъпването й. Следва да
се отбележи също, че при формиране на заключението си, вещото лице е взело
предвид и ***, поради което, приложената по делото медицинска документация не
може да обоснове извод, различен от посочения в заключението, касателно причината за настъпилия летален изход.
При тези факти, съдът
приема, че е налице внезапно увреждане на здравето - ***, причинила смъртта на
осигуреното лице. Налице е и пряка причинна връзка между увреждането и смъртта,
установена със заключението по изготвената медицинска експертиза, като няма
доказателства смъртта да е настъпила по друга причина. На следващо място, съдът
намира, че е налице и функционална връзка между увреждането и извършваната от
лицето работа. Установи се, че смъртта на лицето е настъпила на място -
гравитачен резервоар, находящ се в землището на ***,
което може да се определи като негово работно място, предвид трудовите му
задължения, свързани с извършването на санитарна обработка на водата, т.ч. и
хлорирането й, както и дейности, свързани с измерване дебита на
водоизточниците в района на ***,
стопанисвани от работодателя. Установи се също така, че лицето се е намирало
там именно във връзка с непосредствено изпълнение на трудовата му функция по
санитарна обработка на водата, като тези действията са били в интерес на
работодателя.
По
изложените съображения, в случая са налице всички предпоставки на чл. 55, ал. 1 КСО, за определяне на злополуката
като трудова.
Съдът
намира за неотносими към спора, обстоятелствата,
свързани с причините, поради които разтворът за пречистване бил приготвен от съпругата на А., както и с
това, че последният разтвор се намирал в дома на А., а не в резервоара, който
бил защитен. Спазването на установени в предприятието технологични изисквания
по приготвянето и съхранението на разтвора от хлорна вар, по аргумент от чл.
55, ал. 3 КСО, е ирелевантно за определянето на
злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената
работа, респ. при работа, извършена в интерес на предприятието, каквато е
настоящата хипотеза. Още повече, че по делото не е установено А. да е нарушил някое
задълженията си по длъжностна характеристика.
По изложените съображения, оспореното решение на директора
на ТП на НОИ – Кърджали е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл.143,
ал.3 АПК, вр. с чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. На основание чл.143, ал.4 от АПК, на заинтересованите страни
следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на по 600 лв., договорени и
изплатени, съобразно приложени ДПЗС от 16.12.2020 г.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на «ВиК» ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, против Решение №Ц2153-08-71/10.09.2020
г. на директора
на ТП НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на дружеството срещу разпореждане №Ц5104-08-14/28.07.2020
г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО при ТП на НОИ - Кърджали, като
неоснователна.
ОСЪЖДА
«ВиК» ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на ТП на НОИ –Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА «ВиК» ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, за заплати на Н.В.А. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА «ВиК» ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на С.Х.В. от ***, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 600 лв.
ОСЪЖДА «ВиК» ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на Р.Х.А. от ******, ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването
му.
С Ъ Д И Я :