Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 28.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Ломският районен съд, в публичното
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ИВАНОВА
при
секретаря А. Р., като разгледа докладваното от съдията Славчева, гражданско
дело № 624 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.200, ал.1 от КТ.
Предявен е иск с правно
основание чл.200 КТ от ищците М.К.М. с ЕГН **********, действаща лично и в
качеството на родител и законен представител на малолетния Г.Г.Н. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, чрез
пълномощника си адв.И.Й., съдебен адрес:***, оф.4 срещу «ХЪС» ООД, ЕИК ……. гр.Пловдив,
район Северен, Пловдив-север № 64А.
В Исковата молба се твърди, че първата ищца
е съпруга, а вторият ищец е син на Г.Н. МИЛАНОВ с ЕГН **********, починал на
01.08.2016г., вследствие на трудова злополука настъпила на 25.07.2016г.
Твърди се, че М. е бил в трудово
правоотношение с ответника по делото, където е работел по трудов договор на
длъжността: «оператор на металообработващи машини» код по НКПД 72232019. Трудовата
злополука е настъпила на 25.07.2016г. около 10,50ч. на линия ф 40 за
производство на тръби в производствена площадка на предприятието, находяща се в гр.Лом, ул.»Индустриална» № 1, по време на
изпълнение на трудовите си задължения на Г. М., като в момент в който той
премества метални рула-ленти /щрипсови/ посредством
мостови кран, намиращ се зад гърба му метални рула се приплъзват,
падат и затискат тялото на работника, вследствие на което М. получава тежки
травми, изразяващи се в счупвания на таза и долните крайници, контузни рани на ръката, травматична интраникална
хеморагия, травматичен субдурален
хематом, травматичен мозъчен оток, кардиореснираторна недостатъчност. По спешност е откаран с
линейка в МБАЛ гр.Лом, където е приет за лечение, впоследствие поради влошаване
на здравословното си състояние същият е транспортиран и приет в Медицински
институт към МВР София, където въпреки проведеното му лечение не успява да се
възстанови от травмите си и умира на 30.07.2016г.
В
ИМ се твърди, че за инцидента от работодателя е подадена Декларация за трудова
злополука № 4 от 26.07.2016г., изготвен е протокол за резултатите от
извършеното разследване на злополуката № 13 от 04.08.2016г. и е издадено
разпореждане № 18 от 08.08.2016г. на ТП на НОИ
гр.Монтана, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1
от КСО.
Твърди
се, че ищците понасят изключително тежко смъртта на своя съпруг и баща, който
към момента на злополуката е бил на 29години. Със своята съпруга били женени от
9години, като били изградили прекрасно семейство, имали са чудесни
взаимоотношения и с любов и грижа отглеждали своето дете. След смъртта на
съпруга си ищцата претърпява тежък емоционален срив, тъй като губи своя най-близък
и любим човек, остава сама, без съпруг и като самотна майка трябва да отглежда
и възпитава детето си. За детето загубата на баща му е огромна, тъй като той
към онзи момент е само на 7 години. Преди е бил радостен и весел, сега е свит и
унил, като мъчително изживява загубата на своя баща.
В ИМ се твърди, че ищците не са
обезщетяване във връзка с настъпилата трудова злополука и за тях възниква
правен интерес от предявяването на иск срещу работодателя.
Иска се: съдът да постанови решение с което
да осъди ответното дружество да заплати на ищците сумите в размер на по 200
000лв за всеки, като обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта
на техния близък, в резултат на описаната трудова злополука, заедно със
законната лихва върху сумите по обезщетенията, считано от датата на
смъртта-30.07.2016г. до окончателното плащане.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от страна на ответника е постъпил, чрез пълномощника им юрис.Г.К.
и Т.Г., които намират предявените искове за процесуално допустими и
основателни, но оспорват същите по размер, като намират претенциите за
изначално завишени с оглед на съдебната практика по подобни случаи.
Наред с това въвеждат възражение по
чл.201, ал.2 от КТ за съпричиняване на вредоносния
резултат поради проявена груба небрежност от страна на пострадалия, тъй като с
поведението си последният съществено е допринесъл за настъпилата трудова
злополука, поради което при определяне размера на дължимото обезщетение следва
да бъде взет предвид и процентът съпричиняване от
страна на пострадалия.
В съдебно заседание ищците се
представляват от процесуален представител адв.А. Г.
от САК, който поддържа предявеният с ИМ
иск, заедно със законната лихва, както и направените по делото разноски. В
представената писмена защита намира направеното възражение от процесуалният
представител на ответното дружеството за наличието на „груба небрежност“ за
недоказано, тъй като от събраните по делото доказателства е установено, че
пострадалото лице е изпълнявало трудовите си задължения които са му били
възложени.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответното дружество–юрисконсулт Т.Г. поддържа становището в
отговора, че иска се явява неоснователен, тъй като покойния М. е навлязъл в
забранената зона, като по този начин е допуснал груба небрежност. Наред с това
моли да бъде приспадната сумата от 22 700лв, за която са представени
доказателства, че е изплатена на ищцата.
Конституираното в качеството на трето
лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД, ЕИК …… със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18, представлявано от Д. Т. –
изп.директор, и Н. Г. – гл.изп.директор,
чрез юрисконсулт К. З., взема становище за допустимост, но неоснователност на
исковата претенция, като се присъединяват към отговора на ИМ от ответното
дружество „ХЪС“ ООД и направените с него искания и възражения.
Съдът като съобрази становището на страните,
приложените към делото писмени доказателства, които прецени по
отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Безспорно установено е по делото, че видно
от представеното Удостоверение за наследници изх.№ 862 от 03.08.2016г. на
Община Лом ищците по делото М.К.М. и Г.Г.Н. са
наследници на лицето Г.Н. М. починал на 30.07.2016г. съгл. Акт за смърт № 0987
от 01.08.2016г.
Безспорно е също така, че между наследодателя
на ищците и ответника към момента на смъртта е съществувало валидно трудово
правоотношение, като Миланов е работил във фирма „Хъс“ ООД – Клон Лом, по Трудов договор на длъжността
„оператор металообработващи машини“ – код по НКПД 72232019.
Установено е също така, че на 25.07.2016г. около 10,50ч. на линия Ф 40
за производство на тръби в производствена площадка на предприятието-работодател,
находяща се в гр.Лом, ул.“Индустриална“ № 1 по време
на изпълнение на трудовите си задължения Миланов в момент на преместване на
метални рула – ленти /щрипсове/ посредством мостови
кран, намиращите се зад гърба му метални рула се приплъзват,
падат и затискат тялото му.
За инцидента
работодателя на М. е подал декларация за трудова злополука № 4 от 26.07.2016г.,
изготвен е Протокол за резултатите от извършеното разследване на злополуката №
13 от 04.08.2016г., и е издадено Разпореждане № 18 от 08.08.2016г.
на ТП на НОИ гр.Монтана, с което злополуката е приета за трудова по смисъла на
чл.55, ал.1 от КСО.
Вследствие на инцидента М. получава тежки
травми, изразяващи се в счупвания на таза и долните крайници, както и контузни рани на ръката, травматична интраниакална
хеморагия, травматичен субдуларен
хематон, травматичен мозъчен оток, кардиореспираторна недостатъчност, като по спешност пострадалаие е откаран с линейка в МБАЛ „Св.Николай
Чудотворец“ ЕООД гр.Лом, където е приет за лечение. Впоследствие поради
влошаване на здравословното състояние на пострадалия същия е транспортиран и
приет в Медицински институт към МВР-София, където въпреки проведеното му
лечение не успява на се възстанови от травмите и умира на 30.07.2016г.
При така установеното съдът прави
следните изводи:
Предявените иск се с правно основание чл.200,
ал.1 от КТ, съгласно която разпоредба за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Така предвидената
отговорност на работодателя е се различава от общата гражданска деликтна отговорност, тъй като е с много по-широк обхват и
възникването й не е обвързано с виновно поведение,както от страна на
работодателя,така и от страна на негови служители.
В
този смисъл е и трайно установената и задължителна съдебна практика на ВКС.
Отговорността на работодателя произхожда от принципа, че комуто са вредите, нему
са и ползите и в този смисъл, след като работодателят експлоатира работната
сила на работника, следва да понесе отговорността за настъпили за последния
вреди във връзка с изпълнението на трудовото му задължение. За да носи
работодателят така предвидената отговорност, следва да се докаже по безспорен
начин наличието на трудово правоотношение между него и пострадалия работник,
настъпване на увреждане на работника при трудова злополука или професионално
заболяване и причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и
настъпилата нетрудоспособност или смърт. Претърпените от работника имуществени
и неимуществени вреди се претендират лично от него, а при настъпила за него смърт от неговите наследници, като
постановление № 4 от 25.V.1961 г., пленум на ВС и постановление № 5 от
24.XI.1969 г., пленум на ВС предвижда, че обезщетение за имуществени и неимущестени вреди от смъртта могат да претендират близките
на пострадалия, които са понесли такива вреди- деца, съпруг, родител, братя и
сестри и други близки.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,че между
починалия и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, както и че
смъртта на наследодателя на ищците е настъпила в следствие травмите, получени
на 25.07.2016г. и в този смисъл е на
лице причинно-следствена връзка между уврежданията и настъпилата смърт,както и
че злополуката има характер на трудова злополука, която е установена по
съответния ред. Не се спори между страните и относно механизма на настъпване на
злополуката. Не се спори и че ищците-съпруга и дете на починалия
влизат в кръга на наследниците, които могат да претендират имуществени и
неимуществени вреди от работодателя.
По
делото е спорен размера на претендираните от ищците
вреди, като работодателят е заявил, че отговорността му следва да се намали, поради наличието на съпричиняване от страна на работника за възникналата
трудова злополука, причинила в крайна сметка смъртта му, изразяващо се в
проявена от работника груба небрежност при изпълнение на възложената му работа,
изразяваща се в поведението на М., а именно във факта, че последния бил
застанал в забранена зона и извършвал дейност за която нямал нужната
правоспособност, и която не му е била вменена като работно задължение.
Съдът
след обсъждане на събраните по делото доказателства счита, че наведените от ответника твърдения не са
основателни и не е на лице предвидената в чл.201, ал.2 от Кодекса на труда
хипотеза на намаляване на отговорността на работодателя по следните
съображения: Цитираната разпоредба предвижда, че отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност. В КТ няма легална дефиниция на понятието „груба
небрежност”, но съгласно задължителната съдебната практика понятието “груба
небрежност” има по-тясно значение от съпричиняването
на резултата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД и е свързано с понятието
“съзнавана непредпазливост”, описана в разпоредбата на чл.11, ал.3 от
Наказателния кодекс. Грубата небрежност
е съзнавана непредпазливост. Небрежността ще е груба когато работникът е
съзнавал, предвиждал, настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги
предотврати. В този смисъл е Решение № 1026/18.12.2009г. на ВКС по гр.д.
№ 4001/2008г. на I г.о.ГК.
При
трудова злополука намаляване отговорността на работодателя може да има само при
съпричиняване при допусната от работника груба
небрежност-липса на елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни
технологични правила и правила за безопасност. Не всяко нарушение на
технологичните правила и правилата за безопасност съставлява основание за
намаляване на отговорността по чл.201, ал.2 от КТ, а само това при което е на
лице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането,
при подчертано субективно отношение-груба небрежност, съответстваща на
самонадеяност, изразяваща се в това пострадалия да е предвиждал настъпването на
неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да
настъпи, или че ще успее да го предотврати. В този смисъл са Решения №
194/21.06.2011г. на ВКС по гр.д. № 1248/2010г., IIIг.о. ГК и № 348/11.10.2011г. на ВКС по гр.д. № 387/2010г. IVг.о. ГК.
В случая
ответното дежурство не установи по несъмнени начин, че конкретното поведение на
пострадалия към момента на настъпване на трудовата злополука е нарушавало
конкретни нормативни изисквания и конкретни правила за безопасност, за които да
е бил надлежно инструктиран, както и че тези нарушения са в резултат на
неполагането на грижа, каквато и най-небрежния би положил при сходни
обстоятелства.
Видно от
приетият като доказателство Протокол № 13 от 04.08.2016г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, където е направен анализ на причините
за случилото се, изрично е посочено, че пострадалия е квалифициран да извършва
работа като оператор на маталообработващи машини на
линията ф 40 за производство на тръби, като във връзка със задълженията му да
зарежда машината и да отговаря за качеството и количеството на произвежданата
продукция той е предприел преместването на щрипсовете
с помощта на мостовия кран, тъй като обслужващият линията кранист в този момент
е бил във временна нетрудоспособност. В същият този протокол като лице
допуснало нарушенията е посочено само и единствено ответното дружество.
Водим от
горното, съдът намира, че в случая пострадалия работник не е проявил груба
небрежност и не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ.
По отношение на размера на претендираните неимуществени вреди съдът намира следното:
Обезщетението за неимуществени вреди
от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията, или
загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия.
Размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.52 от Закона за
задълженията и договорите и задължителната съдебната практика. Справедливостта
като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди,включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател и тя се извежда от преценка на
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен
компенсиране на вредите,поради което за определяне на размера следва да се
направи индивидуална преценка на моралните вреди, причинени по отделно за всеки
един от ищците и е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението.
От събраните по делото гласни
доказателства безспорно бе установено, че наследодателя на ищците е бил добър и
грижовен съпруг и баща, че семейството е било сплотено, отношенията в него били
особен близки, основани на любов и привързаност. Установено е че Миланов е бил
глава на семейството и като такъв неизменно се е грижел за своята съпруга и
дете. И двамата ищци тежко изживяват загубата на своя съпруг и баща, който е
най-близкият човек, оказвал им както морална, така и материална подкрепа. Безспорно бе установено,
че загубата на двамата ищци на техния най-близък е огромна и непреодолима
емоционална травма.
При така установеното съдът прави
следните изводи:
Безспорно е, че човешкият живот няма
цена и че претърпените неимуществените вреди от близките на починалия са
неизмерими с пари, но съдът по справедливост следва да даде някакъв еквивалент
на болките и загубата на роднините. В настоящия казус, предвид доказаните
отношения на обич и разбирателство между членовете на семейство на починалия съдът намира, че ищците са
претърпели сериозни болки и страдания от загубата на сина си, от загубата на неговите грижи, материална
издръжка, любов и подкрепа. Съдът намира, че по справедливост за претърпените
неимуществени вреди на всеки един от двамата ищци в размер на по 100 000лв
/сто хиляди лева/. В останалата им част до претендирания
размер от по 200 000лв за всеки един от тях, като неоснователни и
недоказани.
При определяне окончателния размер на
иска по отношение на ищцата М. следва да се приспадне сумата от – 13 715лв
/тринадесет хиляди седемстотин и петнадесет лева/, за която дружеството –
ответник е представило писмени доказателства, че е заплатил същата на С. под
формата на дарение и с РКО, или ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 86 285лв /осемдесет и шест хиляди двеста осемдесет и пет лева/.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски в производството, но не са представили доказателства за направени
такива, както с списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Ответника
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ЛРС на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в размер общо на 7 451,40лв /седем
хиляди четиристотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ от които -
3 451,40лв държавна такса върху уважения размер на първия иск и 4 000лв –
държавна такса върху уважения размер на втория иск.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „ХЪС“ ООД, ЕИК
…… гр.Пловдив, район Северен, Пловдив-север № 64А ДА ЗАПЛАТИ на М.К.М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 86 285лв /осемдесет и шест хиляди двеста осемдесет и
пет лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния
съпруг Г.Н. М. с ЕГН **********, починал на 30.07.2016г., вследствие на трудова
злополука настъпила на 25.07.2016г., на осн. чл.200, ал.1
от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта 30.07.2016г.
до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над
уважения размер до пълния размер от 200 000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ХЪС“ ООД, ЕИК ….. гр.Пловдив, район Северен,
Пловдев-север № 64А ДА ЗАПЛАТИ на малолетния Г.Г.Н. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител М.К.М. с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 100 000лв
/сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия
баща Г.Н. М. с ЕГН **********, починал на 30.07.2016г., вследствие на трудова
злополука настъпила на 25.07.2016г., на осн. чл.200,
ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху сумата от датата на смъртта
30.07.2016г. до окончателното и изплащане, като отхвърля иска в останалата му
част над уважения размер до пълния размер от 200 000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,ал.6 от ГПК „ХЪС“ ООД, ЕИК ……
гр.Пловдив, район Северен, Пловдев-север № 64а ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ЛРС държавна такса в размер на 7 451,40лв /седем хиляди
четиристотин петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ от които - 3 451,40лв
държавна такса върху уважения размер на първия иск и 4 000лв – държавна такса
върху уважения размер на втория иск, както и 5лв – държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: