№ 3126
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20231100500792 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ищеца Т. С. С. срещу
решение от 13.12.2022г., постановено по гр.д. № 34962/2022г. по описа на
СРС, ГО, 120 състав, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание
чл. 439 от ГПК.
Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите на съдебното
решение първоинстанционният съд е формирал воля относно
неоснователността на предявените искове по чл. 439 от ГПК за установяване
несъществуването на правото на принудително изпълнение поради изтекъл
давностен срок за вземанията, присъдени с издадения на 28.07.2015г.
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15148/2015г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
Така формираните мотиви съответстват и на претендирания с исковата молба
предмет на защита. Процесният изпълнителен лист обективира вземания за
главница, законна лихва, мораторна лихва и съдебни разноски. Всяко от тези
вземания представлява самостоятелно парично задължение /в този
смисъл е определение № 290 от 22.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1458/2020 г., IV ГО/. В диспозитива на обжалваното решение обаче,
районният съд се е произнесъл единствено за вземането, представляващо
главница по издадения в полза на ответното дружество изпълнителен лист.
Липсва отразяване на формираната в мотивите на съдебния акт воля за
1
неоснователност на предявените искове по чл. 439 от ГПК за вземанията за
законна лихва върху главница, за мораторна лихва и съдебни разноски,
обективирани в изпълнителния лист от 28.07.2015г.
При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред
него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на
първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл.
247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по
въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по
очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа
депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с
който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт
едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на
жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.
На следващо място, настоящият състав констатира, че депозираната
въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК. Както бе
посочено, предмет на предявения иск по чл. 439 от ГПК са самостоятелни
парични задължения, като държавната такса следва да се определи върху
сбора от всички вземания за главница, мораторна лихва и съдебни разноски.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е в размер на 117, 77
лева, която сума не е внесена по сметка на СГС /представената вносна
бележка удостоверява плащане на сума в по-нисък размер и по сметка на
СРС/. Ето защо на въззивника следва да бъде указано процесуалното
задължение да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 117, 77
лева.
Въззивната жалба не отговаря и на изискванията по чл. 261, т. 2 от ГПК,
тъй като не е представено доказателство за надлежно учредена
представителна власт на адв. П. за осъществяване на процесуално
представителство пред въззивната инстанция. Първоинстанционният съд
следва да даде надлежни указания за отстраняване на констатираната
нередовност.
Освен това, по делото е приложено първоинстанционното
/обжалваното/ съдебно решение, което не е подписано със саморъчен подпис
на постановилия го съдия, нито е надлежно удостоверено, че документът е
идентичен с електронно подписания документ. След връщане на делото в
2
СРС първоинстанционният съд следва да предприеме действия за полагане на
саморъчен подпис в съдебното решение или за удостоверяване по съответния
ред на обстоятелството, че приложеният по делото документ /обжалваното
първоинстанционно съдебно решение/ е идентичен с електронно подписания
документ.
Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за
допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба,
следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на
правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се
върне на СРС за осъществяване на посочените по-горе процесуални действия,
след което делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на
депозираната въззивна жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 792/2023г. по описа на
СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 120 състав за процедиране съобразно
мотивите на настоящото определение.
Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на
делото, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3