МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №10 ОТ
28.01.2013 Г. ПО НОХД №563/2012 Г. НА НПРС
Подсъдимият А.А.А. е предаден на съд затова, че на 04.05.2012 г. в гр. К., обл. Ш.., повредил
противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка “***”, модел “***”,
с рег. №***, паркиран на ул. “***” пред №*,
собственост на М.М.М., като счупил 1 бр. Предно панорамно стъкло на стойност
120 лв., 1 бр. Стъкло на предна лява врата на стойност 40 лв., 1 бр. Стъкло на
задна лява врата на стойност 45 лв. и 1 бр. Стъкло на предна дясна врата на
стойност 40 лв., на обща стойност на причинените вреди от 245 лв. –
престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
От страна на пострадалия М.М.М. е
предявен граждански иск, с цена на иска от 245 лв., която сума съставлява
обезщетение за причинени му имуществени вреди. Предявеният граждански иск е
приет за съвместно разглеждане в наказателното производство.
По предявеното му обвинение
подсъдимият се признава за виновен, но твърди, че деянието не извършил сам, а с
още три други лица. По отношение на предявения граждански иск заявява, че ще
заплати на ищеца претендираната сума.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.А. ***.05.2012 г. вечерта той отишъл на гости в дома на вуйчо си
– свидетеля В.А.М. ***. Там, освен подсъдимия и М., били също така и свидетелите
С.Х.С., а и синът на свидетеля В.М. – свидетелят А.В.А.. Четиримата седнали и
започнали да пият алкохол, като още преди това свидетелят В.М. бил употребил
алкохол и изглеждал видимо пиян. По време на разговора между тях, свидетелят В.М.
започнал да се оплаква, че лице на име М.М. /баща на свидетеля М.М.М./ няколко
пъти му нанасял побой. Обяснявайки това свидетелят В.М. започнал и да плаче,
като заявил и че иска да отмъсти на въпросното лице – да го набият. Тогава
подсъдимият, както и останалите свидетели С., А., а и М. решили да отидат до
дома на М.М. и да се саморазправят с него. Тръгвайки взели сопи и брадва, които
В.М. им дал, така, че всеки от тях носел някакъв предмет. Четиримата стигнали в
района на града, където живеел М.М., но те не знаели точно коя е неговата къща.
В това време покрай тях минал свидетелят Г.В.Р. – живущ в същия район, който
тогава се прибирал от работа. Подсъдимият го запитал къде живее М.М. и
свидетелят Р. му посочил къщата. Подсъдимият го запитал също коя е колата на М.М.
и свидетелят посочил паркирания навън лек автомобил “***”, модел “***”, с рег. №***. Но този автомобил бил всъщност собственост не на
М.М., а на неговия син – свидетеля М.М.М.. С убеждението, че това е именно
лекия автомобил на М.М., подсъдимият и тримата свидетели с носените от тях сопи
започнали да нанасят удари по стъклата на автомобила, като удари нанасяли
всички, и четиримата. В резултат на това на колата били счупени предно
панорамно стъкло, стъкло на предна лява врата, стъкло на задна лява врата и
стъкло на предна дясна врата. После подсъдимият и тримата свидетели се
прибрали. Междувременно свидетелят М.М.М. и неговият баща чули шума от чупенето
на стъклата, както и задействалия се алармен сигнал на автомобила, и излезнали на улицата. Там не успяли
да видят никое от горепосочените лица, които вече били заминали, а видяли счупените
стъкла по автомобила.
В хода на делото е назначена
оценителна експертиза, от чието заключение се установява, че общата стойност на
счупените стъкла на автомобила възлиза на сумата от 245 лв.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно от всички събрани в хода на делото
доказателства – показанията на свидетелите М.М.М., В.А.М., А.В.А., С.Х.С. и Г.В.Р.,
от писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие от 05.05.2012 г. и албум за посетено произшествие от
06.05.2012 г. и справка в Регионална база КАТ - Ш., от заключението по назначената
оценителна експертиза, както и от обясненията на самия подсъдим, където той
подробно описва случилото се. Анализът на всички тези доказателства води до
извода, че действително с деянието си подсъдимият А.А. е осъществил от
обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК,
защото в резултат на осъщественото от него е налице противозаконна повреда на
лекия автомобил на свидетеля М.М., тъй като са счупени горепосочените стъкла на
автомобила. Но от доказателствата по делото също така е безспорно, че това
деяние подсъдимият А. не е осъществил сам. Всъщност деянието е било извършено
от общо четири лица и това безспорно се доказва от свидетелските показания на
всички свидетели, а и от обясненията на подсъдимия. Подсъдимият и всеки от
свидетелите М., А. и С. са нанасяли удари по стъклата на автомобила на
пострадалия с носените от тях сопи. Но доколкото в съда е внесен обвинителен
акт единствено спрямо подсъдимия А., а не и спрямо останалите лица, то съдът не
може да обсъжда хипотезата на съизвършителство между
тях, нито да приеме, че подсъдимият А. е действал в условията на съучастие с
тези лица. Но независимо от това е безспорно участието на А. в деянието и от
негова страна е налице осъществен състав престъплението противозаконно
повреждане на чуждо имущество.От субективна страна подсъдимият е действал с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал обещественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпванетона
общественоопасните му последици.
Безспорен факт по делото е, че
стойността на причинената повреда, равняваща се на стойността на счупените по
автомобила стъкла, възлиза на сумата от 245 лв., която сума е под размера на
установената за страната минимална работна заплата. Въпреки този нисък размер
на причинената щета, съдът не приема, че деянието на подсъдимия е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, предвид
неговото обременено съдебно минало. Съдебната практика е приела, като един от
критериите за маловажност на деянието по чл.216, ал.1 от НК, размерът на две
минимални за страната работни заплати, под който размер приема, че деянието е
маловажно. Разбира се, при преценката дали едно деяние е маловажно, следва да
се отчетат и други значими обстоятелства, освен размерът на причинената щета.
Сред тези обстоятелства несъмнено е и това, свързано с личността на
извършителя. В настоящия случай подсъдимият се разкрива като личност с висока
степен на обществена опасност. Видно от справката му за съдимост, същият е
осъждан многократно, като му е налагано наказание лишаване от свобода,
постановено за ефективно изтърпяване и подсъдимият през месец март 2012 г. е
бил освободен от затвора, а настоящото деяние е извършено през месец май 2012
г. Но от друга страна е безспорно установено по делото, че подсъдимият не е
извършил деянието сам, а заедно с други лица, спрямо които от страна на
прокуратурата не е внесен обвинителен акт. Това обстоятелство, по мнението на
съда, също следва да бъде отчетено при преценката дали деянието именно на
подсъдимия е маловажно или не. Отчитайки това обстоятелство, както и ниската
стойност на причинената щета, съдът счита, че осъщественото от подсъдимия А.А.
следва да се окачестви като маловажен случай. В този смисъл и прокурорът при НпРП в съдебно заседание е предприел изменение на
обвинението, квалифицирайки го като престъпление по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК. Съдът допусна така направеното изменение
на обвинението, като отчете, че съгласно разпоредбата на чл.218в, т.1 от НК
наказателното преследване за това престъпление се възбужда по тъжба на
пострадалия. Но от страна на прокурора, на основание чл.287, ал.5 от НПК е
направено искане производството да продължи по общия ред и съдът да се
произнесе с присъда. От своя страна пострадалият, имащ качеството на граждански
ищец в настоящото производство също е отправил искане производството да
продължи и съдът да произнесе присъда. Поради това, съдът, като съобрази, че по
делото е доказано по несъмнен начин, че от обективна и субективна страна
подсъдимият А.А.А. е осъществил състава на престъплението по чл.216, ал.4 във вр. с ал.1 от НК, го призна за виновен в извършването на
това престъпление.
При определяне на наказанието на
подсъдимия съдът съобрази от една страна, че деянието му не съставлява тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От друга страна подсъдимият е
личност с висока степен на обществена опасност. Същият е многократно осъждан и
то за тежки умишлени престъпления. Но в случая са налице смекчаващи вината му
обстоятелства. Това са направените от него пълни признания по делото, оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление за
стореното, което е проява на критичност към извършеното, желанието му да
възстанови причинените щети /невъзможността на подсъдимия да стори това самият
той обяснява с липсата на средства, което обстоятелство съдът приема за
установен факт, доколкото е видно от данните по делото, че подсъдимият е
безработен/. Отчитайки всички тези обстоятелства и при превеса на смекчаващите
отговорността на подсъдимия такива, съдът определи и наложи на А.А.А. наказание
ГЛОБА В РАЗМЕР НА 300 лв. /ТРИСТА ЛЕВА. Размерът на наказанието съдът счете, че
следва да е максималния, предвиден в закона, предвид обремененото съдебно
минало на подсъдимия.
Относно предявения граждански иск
съдът прие, че същият е основателен и доказан. По безспорен начин е установено
по настоящото дело /от всички горепосочени доказателства/, че вследствие
деянието на подсъдимия гражданският ищец е претърпял имуществени щети в размер
на 245 лв. Размерът на щетите е установен също категорично от заключението на
изготвената по делото оценителна експертиза, установяваща стойността на
счупените стъкла по автомобила на гражданския ищец. Предвид тези обстоятелства
и като прие, че предявеният граждански иск е основателен и доказан, съдът осъди
А.А. А. да заплати на М.М.М. сумата от
245 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Лихви върху
така присъдената сума не са претендирани.
Подсъдимият бе осъден също така да заплати по сметка на НпРС държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск в размер на 50 лв. / петдесет лева/. Също така той бе осъден и да заплати
направените по делото разноски в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ по сметка
на ОД “Полиция” гр. Ш..
В този смисъл съдът постанови
присъдата си .
31.01.2013
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: